Незнам какво да правя!

за подаръка съм абсолютно против,освен,ако тя сама не пожелая да ти купи този телефон.на мен винаги ми е било неудобно да искам каквито и да било подаръци,пари и т.н от родителите си,които също са с възможности.никога не съм казвала на майка си,майко....дай ми....пари за еди какво си,и до ден днешен е така.тя,ако иска и може ..помага,купува ми нещо...
иначе за другото те разбирам,смятам,че някой трябва да ти помогне да започнеш сама жиеота си в някой голям град,където би изкарвала добри пари,за да можеш да учиш и да се издържаш.
имам много познати,които не са от София,дошли са ,започнали работа,следване,но...на всичките им е било помогнато в началото,докато си стъпят на краката.
Надявам се и ти да имаш тази възможност.....

Лелеее, направо се втрещих

Джей, осъзнаваш ли как звучиш в ушите на околните? Отдавна не бях срещала (дори и виртуално) толкова безочливо, нагло и тъпо поведение... Да казваш "и кво, да се чувствам виновна ли?" и други такива, при положение, че една стотинка не си изкарала през живота си говори със сигурност, че си по-глупава отколкото е нормално на твоята възраст. Плюс това ти изобщо не си малка, на 21 някои хора вече имат едно-две стойностни места на работа в СВ-то си. А ти сигурно даже не знаеш какво точно искаш да правиш, да не говорим как да го направиш.

Към авторката - започнах работа на 18, лятото преди да завърша средно. Започнах не защото нашите не можеха да ме издържат преко сили, а защото исках екстри - дрешки, парцалки, екскурзии с класа и т.н..., но най-вече - защото не исках да виждам умората и отчаянието в очите им, когато се чудеха на мен ли да дадат пари за седмицата (учех в по-голям град средно и бях на квартира) или да платят тока. От тогава не съм спирала, което е нормално всъщност, но искам да кажа, че се чувствах много по-добре след като си работех. Завърших УНСС, докато следвах бях сервитьорка, изкарвах много добри парички, вземах социална стипендия (междудругото имаше някакви шашми с тези стипендии и почти всички колеги ги вземахме), също работих едно-две лета на морето и се чувствах страхотно през това време! Казвам го от днешна гледна точка - защото тогава имаш много голяма енергия, не ти пречи чисто физически и да учиш, и да работиш, да не говорим работата колко възможности и нови запознанства дава. Така че, мила, не се колебай - не си малка вече, за да се превземаш, а и не е полезно, поработи тази година, но най-вече наблегни на подготовката за изпитите - влезеш ли, ще имаш общежитие, а работа като сервитьорка или продавачка в по-голям град като София или Варна намираш на първата седмица! Просто влез в университет и се устрой в общежитие, но разбира се, дано да е това, което искаш да учиш! Успех и да знаеш, че майка ти много те обича, сигурна съм!

Maidenly, възхищавам ти се за разсъжденията! Наистина малко деца се замислят откъде родителите ще намерят 200 лв. за квартира и 300 лв. за храна за студент/ка в големия град.При това всеки месец цели 5 години, когато вече родителите са в такава възраст, когато почват болестите и умората от борбата за оцеляване.
А стипендия не вземат ли само отличниците? Може ли да е отличник и то студент да пише: незнам, обЕсня, пАтувам, варЯнт...

А ти смяташ ли, че ме интересува кво мислиш? 

Офф, що ли се хабя да ви обяснявам изобщо ... 
Все пак имате право да си мислите квото искате, все тая.

Миличка, това го обясняваш за n-ти път! Защо наистина не се спреш, че стана вече мнооого смешна? Знам, че моето мнение не те интересува и правилно - трябва да те интересува не моето, а това на близките ти и най-вече, на родителите! Или поне пиши малко по-грамотно и избягвай думи паразити /в случая за теб "тъп" и производните и/. Мислиш ли, че си много интересна, като я повтаряш постоянно и пишеш неща от рода на "кво". Ако искаш да наблегнеш на тази думичка, че си я използвала нарочно, а не е граматична грешка, сложи апостроф, както е редно!
И ти май се включваш само да се заяждаш с мамите тук - нито ти прави чест, нито си интересна, а вече даже и не дразниш, а по-скоро си безкрайно смешна!

И не само аз 

Знам колко е тежко, защото и аз съм изпитала почти същото. Родителите ми се разделиха като бях първи клас, след което баба ми ме е отгледала криво ляво (как се е справила жената само тя си знае)...
Работя още от 11 клас, през цялото време на следването си съм работила и издържала сама. Понеже таих много злоба в сърцето си към родителите си, за това, че са ме изоставили и тнт, заведох дело срещу тях и го спечелих -съдът отсъди баща ми да ми закупи жилище....

Просто се стягаш и така е, разчиташ в тоя живот само на себе си..... Никога нищо не е толкова черно, колкото изглежда и винаги има изход...

Такаааа мойте родители през живота ми грам не са си мръднали пръста за мене... когато им казах, че искам да уча висше...хммм... мисля, че няма нужда да казвам какво ми казаха те, само ще кажа, че напук на всичко учих и влезнах . Само мога ти кажа, че много мои колежки са от провинцията нито мама нито тати ги издържат, работят, плащат си и обучението и квартирата. Мога да ти кажа, че едно задочно можеш да изкараш без проблеми... в София работа за студенти бол... квартири за студенти също бол...


А бтв. имам чувството, че половината сте като бабите на пазара...чакате някой да каже нещо не както вашето мнение и айде дайте да го кълвеме. Нищо лично де... ама ми е смешно как се чудите на кой да се накарате

P.S ако съм пропуснала апостроф или съм прекалила с паразитите моля Ирина_Вас ще ме поправи

А, авторката замисляла ли се е, че мама като е болна е несигурна в нещо. Останах с впечталението, че сте сами и друг човек- баба, дядо, лели не ви помагат с нищо, камо ли с пари. Може би майкати се страхува от това, че годините летят, има някакъв здравословен проблем и няма да е така енергична и иска да пести. От образование на детето не се пести, но ние незнаем до край каква е ситуацията.
Ориентирай се към студентски кредит, проучи го и това може да е твоя малък старт към обучението. Хубаво е, че искаш да учиш, затова трябва да положиш усилия да го направиш.

Нямаш проблеми, ще се притека на помощ! 

Можеш да изкараш курс за крупиета и да почнеш работа в казино.Заплащането е добро а и много от казината осигуряват квартира или заплащат част то квартирата удобно е донякъде и за учението ти а също и заплащането е добро.Прблема е че да изкараш курс за крупие ще ти трябва време не е за ден два.Можеш да заминеш и в чужбина да работиш като можеш да сключиш нещо като сделка да изплатиш всичко необходимо чрез заплатите които ще вземаш в последствие.Това са ми май само идеите.Късмет

След като се посмях доста на някои повърхностно мислещи хора решили да изразят мнение сега е време и аз да споделя своето,не че на някой му пука де
Не си съвсем пораснала,но е нормално да се мислиш за такава и аз на 19г. го правех!
Поработила си -ОК,но през цялото това време си знаела,че мама е там и може да ти помогне!
Сега е време да вземеш живота си в ръце,да си поставиш цели и да започнеш да ги преследваш!Няма да ти е никак лесно,но ще се справиш,всеки,който си проправя път с борба е успял!
Отн. майка ти.Не разбирам поведението й,но донякъде го оправдавам.Може би след като се е почувствала отново жена,което е позабравила покрай грижите около теб,може би малко се е поотвлякла...Но това не означава,че занапред няма да ти помага-напротив-майките са винаги там зад децата си!Може би просто е изблик на нерви.Не смятам,че да си поискаш подаръка за рождения ден е правилна постъпка от твоя страна,а тя може да има телефона,който и харесва и е решила,че трябва да има,защото си го е изработила...
Не съм много по-голяма от теб,на 23 съм.Майка ми и баща ми ме издържаха цял живот,и в момента са до мен ако имам нужда...Но дойде мига,когато взех живота си в ръце,а бях само на 19г .Работя ,уча,живея в собствено жилище...Е трябваше да съм завършила,а не сега да съм втори курс,но прекъснах и след 3 години записах отново,когато вече бях почти сигурна в това какво искам за себе си и за живота си...Успех и дерзай напред

Аз пък не мога да си представя майка ми и баща ми да не ми помагат. Докато учех не работех. Затова получих добро образование, и сега имам прекрасна работа. Просто в Университета, в който учех, не можеше да се работи. След първата година започнах да се издържам, много ясно. Но за първата...

И на мен моите са ми помагали много когато учех. И благодарение на това че имах достатъчно време да чета, сега имам добра работа и винаги съм се справяла без проблеми на конкурси и интервюта. Но никога не съм си и помисляла да използвам майка ми и баща ми за дойни крави както се опитват две пикли тук

Авторката, а знаеш ли какво искаш да учиш; може да провериш в кои университети има тази специалност и да след това да провериш дали някой от тях има степендия.
Хич няма да ти е лесно, но ако искаш да постигнеш нещо, трябва да се мобилизираш.
Поработи през лятото, ако трябва, помисли дали можеш да намериш работа през уикенда и дали задочното учене би бил вариант за теб?
Студентските общежития нямат ли остъпки за студенти с по-малки възможности да ги плащат?
Няма ли благортворителни фондации, които могат да помогнат?
Студентски заеми?