Селин, успех със захранването

Днес боцнахме и третия Пентаксим на Бояна. Няма да й давам Панадол. Минаха няколко часа и тя си е ок. Приказва, играе. За първи път сама издърпа детелинката на музикалната кравичката. Аз само й я подадох. Тя я хвана и вече знаеше, че трябва да дръпне. Не й помогнах и тя я издърпа сама. Зарадва се и само си я подръпваше после докато я изпусна.
Купих й едно огледало на TAFTOYS. Преди няколко дни като излизахме от Люлинското МЕТРО я ударих без да я видя с вратата на багажника по главичката. Беше в кенгуруто у Георги, а той се приближил зад мен до колата, когато понечих да затворя багажника. Толкова горко се разплака милата, че разплака мен. Появи й се червена резка на главичката. Толкова виновна се почувствах, толкова мъчно ми стана. След две минути на нея й мина вече, но аз се чувствах зле цяла вечер. Та после минахме отсреща в ХИПО-то и взех две лигавничета и това огледало: http://www.taftoys.com/toysframe.asp?prod_id=10785#10785
Може да се закача, може да се слага настрани или пък пред детенцето като е по корем. А Бояна сега много се захласва по образа си. Смее се и много си говори като се види. Интересно й е да гледа и другите в огледалото, да наблюдава и Кора. Онзи ден стоя по коремче около петнадесет – двадесет минути пред огледалото и си гука и говори.
От няколко дни много „приказва” и вече намери разрешение с многото слюнка, която я задавяше – впрегна я в гъргорене :О))). Много й е забавно и не спира вечер да гъргори с различни интонации, гласни.
Много се смее на Кора, радва се много като я види, когато е наблизо или като тича около нея. Смее се, пищи, рита с крачета, маха с ръчички.
Сега се събуди и се разплака. Вечер го прави. Събужда се изведнъж и наддава вой. Като й дадем биба и млъква и пак заспива.
Снощи вечеряме и тя само се връткаше, играеше си, обръщаше се по корем и не спираше да си говори, гъргори, извива едно трели... И по едно време с Георги ахнахме – Бояна се обърнала по корем и се вдигнала на ръчички, ама главичката й се подаваше над леглото и ни гледа. Толкова високо се беше вдигнала. На плота вече се опитва да пълзи – мести последователно крачета и врътка дупе. Дори днес на консултацията се юрна да пълзи по плота. Малко на място, но поне крачетата местеше вече упорито и правилно. Няма спирка. Снощи я хванах подмишничките и тя „заходи” по пода. Мести едно след друго краченца, стъпва и изпъва коленца.
С татко си много се забавлява. Той ръмжи, боботи, срещу нея, а тя примира от кеф. Смее се, пищи.
Другата баба беше на гости онзи ден. Взела Бояна на коленете си и й се радва, а Бояна напъхала и двете ръце в устата си нережда АЛЛБЛАААА МЛАААА ГЛААААА. И по едно време баба й казва „Ей, лигло” и Бояна с една самодоволна интонация, ясно и отчетливо се „позна :О))). „ МДААААА!” Беше много смешно. А днес докато чакахме пред кабинета на педиатърката и Бояна се размрънка така хубаво каза „мама”. Но със сигурност отново беше случайно подреждане на сричките. Ама си я гушнах де. Толкова беше мило.
Ех, цял дневник изписах, ама така да си похваля гарджето.
Леле, колко бързо растат


ПП:
Мале, мале, сварих на първа


Надя Никол, заповядай и добре дошла.

Maria_ дано всичко е ок. Чела съм, че щом майката е болна като кърми дори предава още повече антитела на бебето. Между другото като бях бременна Георги много сериозно се разболя и тръгна с маска из къщи. Аз му казах, че няма смисъл. В едно легло сме, един до друг се храним... ама НЕ СЕ РАЗБОЛЯХ БЕ!!!

Селин, ако имаш време и ти се занимава, можеш ли да добавиш, че Боянка е родена 50 см. Отпред в списъка не е написано, пък виждам и в онази табличка за мерките. Не е важно всъщност - само пуста суета

Лаленце, честити християнчета. Живи, здрави добри.
