Баклава и базбуса всички арабки заслужават да вкусят - празнична 88

В интерес на истината не съм контактувала с Дивана, по-старите мами сигурно я познават по-добре, marsy е от него във форума мисля и може би Ели от Саудиа.
Нафасима не влиза във форума незнам дали има причина за това, жалко защото е страхотно момиче. Може би ще ни зарадва с някоя новина за бебе и от суеверие не влиза тука...

Веси, по каква линия си била в Кайро,а сега и в Кабул??Семейството ти с теб ли е?Рестрикциите само за чужденците ли се отнасят или и за местните?Какво е положението на жените - това най-много ме вълнува.Колкото и да са ограничени контактите ти не може да нямаш представа...
Наде, аз бях започнала да чета отначалото и си спомням за разказите на Дивана за Афганистан,но сега пак ще погледна,защото ме интерсува повече.Макар,че те са отпреди няколко години.А Нафасима я засякох,но пък вече не разказваше за там и май ще трябва и в други теми да се ровя,за да прочета тя как е видяла нещата...

По служебна. И не мога да приказвам мн по този повод, моля да ме извините На лична мога да споделя, но във форума не бива... Цялото семейство сме тук, а то се състои от мен, съпруга ми и сина ни. Роднините ни са си в Бг. Рестрикциите са за чужденци. А представата ми наистина е мн бедна...
Инак, каквото знам, мога да го кажа. Първо, да попитам дали сте гледали филма по бТВ за Афганистан, на В. Петков? Там има доста неща, за които и аз научих от него. За тези, за които е достъпен DMCA-removal-from-Google, препоръчвам да си го изтеглят (аз го теглих 1 мес, но бях очарована след това ) .
Относно жените... какво да Ви кажа, повечето са в неравностойно положение. Но има и такива, които са си извоювали свобода, относителна, есстеф-ствено, но все пак свобода. И то, благодарение на богатото си семейство. Инак казват, че жената тук е като добитък... Колкото и жалко да е. Повечето ходят покрити с бурка, доста по-малко са само забрадени или забулени, не знам как е правилно да се каже.
Ами.. за това се сещам в момента, ако има нещо, питайте, стига да знам, ще отговоря
Поздрави!
П.п. Току-що видях, че модератори са Тоти и Дивиана... дали не сбърках, защото дивана знам какво е, но Дивиана не ми е известно...

Мерси за отговора.Аз първо прочетох в личните и сега чак тук.Значи уви нещата за жените не са се променили особено.Те тези с парите навсякъде са добре,на мен мисълта ми беше за другите,обикновените...
А Дивана и Дивиана не са ли две различни персони 

Знам само, че ако се уредят на работа, обикн е съсипваща... за малко пари, но често иам такива, които живеят на гърба на мъжа си, ако работи. Има страшно мн просяци и просякини по улиците, на някои това им е основната "професия". Най ме е яд, като видя някоя мърлява, размятаща немито и почти рахитично изглеждащо бебе, дерящо се до посиняване, как ако и предложиш вода или храна, започва да те гледа със свиреп поглед, да приказва нещо ядно и да споменава "give me 1 $" на всяка трета дума... е, да ме прощават... не мога да дам на всички! Те са стотици... А и са неблагодарни...

Много пусто тук тази вечер.Къде се изпокрихте всички 
Аз дочетох книгата и ми застана една буца в гърлото, та искам да се разсея малко. Затова ще ви разкажа за английската сватба от миналия месец,че доста се забавих...
Традицията там е такава (което не значи,че стриктно се спазва), че родителите на булката поемат разходите по тържеството. В нашия случай беше така и сватбата се състоя в градчето на булката, недалеч от Лондон. На самото подписване присъстваха само най-близките - баби,дядовци,родителите,братята ( и булката, и младоженецът имат по двама братя) и съпругите/приятелките им. В една много приятно обзаведена стая, със старинни мебели, служителката бракосъчета младите. Без излишни високопарни думи,с мнго премерена емоция и високо оценено чувство за хумор (знаете, в такива моменти напрежението и вълнението са голями).Казаха си "Да",заклеха се във вечна вярност,размениха си пръстените.След това бабата на младоженеца (същата баба,за която ви писах,че до скоро е преподавала йога и е супер свежа) прочете едно много хубаво стихотворение за любовта.Последва самото подписване и снимките - първо вътре,после вън.За наш късмет облаците от сивото английско небе се разнесоха и почти изгря слънце. След това поехме към къщата на дядото на булката,където щеше да се състои приемът. Младоженците,кумът и шаферките продължиха със снимките - а и как иначе - братът на булката беше докарал от Кент специално за сватбата старинен бял ролс ройс - от тези откритите.
Къщата на дядото се намира край един поток,с огромна градина и е съхранила духа на старата английска аристокрация.В рода има един министър-председател (от 1840-и някоя година) и един известен английски философ. Премиерът е останал в историята освен с всичко друго и с факта,че докато е живял на Даунинг стрийт, там се е родило едно от децата му.Доскоро това беше последното бебе,родено там.Но Тони Блеър промени това - неговото последно дете също се роди докато той беше премиер.
Започнаха да пристигат гостите, градината и салонът на къщата се изпълниха с елеганти млади и по-малко млади хора,пиещи шампанско и разговарящи.Беше интересно да се наблюдават гостите - имаше един шотландец с килт например (традиционната им карирана поличка), един младеж с ярко цикламена коса, имаше и бебешоци - кой от кой по-издокаран.
(Пускам това и продължавам да пиша,за да не изчезне)

Веси, аз мисля че това е проблем във всяка бедна страна. Например много пъти даже тук в центъра на Русе има еднамалка циганка, която проси. Като и дадеш дава ти "благословия", а ако не и дадеш стотинки, почва да те кълне...
Момичета, коя имаше или щеше да има контакти със др. Стаменов. Тъкмо гледам Биг Брадър и настръхнах. Идея си нямах, че има толкова бездетни семейства. Ще погледна после и страницата Искам бебе....

Ясмин е имала,а страхотна щеше да ходи при Стаменов.Не ми разваляй настроението допълнително,Наде  Дано държавата най-сетне се светне,че трябва сериозна държавна политика в това отношение и финансиране най-вече...

Шехи, сорри, то и на мене ми стана гадно. Отидох в страницата, взех един банер и го сложих в моята интернет страница, но това е нищо. Ще видя какво друго мога да направя.... Стискам палци и ще се моля за всички мами с подобен проблем,,, а ти доразкажи твоята приказчица, аз ще слушкам....

И така към 4ч се събраха всички гости. Междувременно си поваля на няколко пъти,но точно,когато младоженците пристигнаха дъждът спря и слънцето се усмихна благосклонно. Последваха още снимки, поздравления и т.н. Време беше за хапване и пийване.В градината беше издигната огромна шатра,в която имаше маси, покривки,свещи,цветя, дансинг - усещането беше за луксозен ресторант. Дори над дансинга шатрата беше черна с миниатюрни лампички,които напомняха за обсипано със звезди небе.
Най-напред всички гости минаха и честитиха на младоженците и родителите им, пожелаха им щастие. Подаръци аз лично не забелязах  - повечето носеха пликове с картичка и чек вътре.
Вечерята се състоеше от предястие със сьомга и още няколко вида риба, след това основното се сервираше на бюфет - и и радостта ми бе голяма,като видях,че има дори зеленчуков тажин   Напитките бяха стандартните бих казала - бяло и червено вино,шампанско наляха,когато трябваше да се вдига тост,после имаше кафе и чай.Десертът беше много ефектно декориран - с истински теменужки.
Традицията там повелява бащата на булката, младоженецът и кумът да произнесат реч. И тримата се справиха блестящо - пак без излишна сантименталност,но с много чувство и най-вече хумор. Винаги речта на кумът се очкава с най-голямо нетърпение,защото вади на показ случки от живота на младоженеца,които той не би искал да споделя   Е, имаше и такива моменти,но всичко беше премерено и след речта булката все още искаше да бъде с младоженеца.А това е най-важното в този и във всеки следващ ден. Танците бяха открити от младото семейство. За доброто настроение се грижеше кубинска група - породиста кубинка пееше,а мургави кубинци свиреха от цялата си душа.Купонът започваше. В един ъгъл в страни от дансинга имаше бар,на който забъркваха мохито.Мммм,веднага се наредихме на опашката и ние   Когато кубинците спряха да починат, шоуто продължи - младоженецът (който по принцип се занимава с продуциране на филмова музика и работи с един доста известен режисьор) се качи на сцената и започна да свири рок с групата си.Беше като на рок концерт - само дето публиката се състоеше от жени с голи гърбове и секси рокли и мъже с вратовръзки и костюми.Танците продължиха.Който огладняваше,можеше да се подкрепи с пресни сандвичи или различни видове сирена. Мисля,че никой не остана гладен или жаден.
И понеже естествено се поражда въпорсът за ползването на тоалетната - и това беше уредено по изискан начин - в една част на двора бяха застопорени две малки каравани (използвам думата поради липса на по-точна),в които по стълбички се влизаше в тоалетни - но не пластмасови или нещо подобно,а облицовани с дърво и мрамор,досущ като истинските.
Към полунощ беше време да си ходим...
Това са накратко прекрасните ми спомени от една приказна сватба.

В албума съм качила малко снимки - ако ви е интересно,погледнете ги.Ще опитам да добавя и още сега.

Аз съм сигурна, че и тук, ако не дадесх, гневните думи са клетви, но...
А знам и в Бг как е, сигурно и на др места, но е грозна картинка, защото жените са цели, но мъжете са все инвалиди и картинката е умопомрачителна.... Направо настръхвам, само докато го пиша.
Това, да не можеш да си имаш детенце е голямо наказание... Не го пожелавам никому, даже напротив! Нека няма такива хора на земята!
А по повод сватбите, не знам тук как е, била съм само на годеж. Мн интересно е и тук. За годежа плаща бащата на момичето. Доколкото помня, за сватбата бащата на момчето. Не се носят подаръци, само цветя. Хапване, пийване, танци и приказки и никакви снимки! Снимки прави само един фотограф, който дава снимките на семейството и те решават на кой да дадат от тях. Имаше и един с  камера, но пак за лично ползване е филма. Инак, годениците се снимат с всеки, който мине да ги поздрави. След поздравите младите се отделят в отделно помещение, да хапнат и да си поговорят. После бащите им поднасят подаръци, доколкото разбрах пари и кошница със сладки. Хапването не мога сега да обясня лесно, но алкохол нямаше, само безалкохолни и всичко бе донесено на куп. От предястието (което според мен беше нещо като пелмени с пълнеж от кайма и зеленчици, полято с бял сос и лютиво) до десерта, който представлява страхотен крем с ядки. Имаше спанак, Кабули пилау, телешко с червен сос и разни такива, съвсем не изискани ястия, техни си, някой вкусни, др не чак толкова Накрая на хапването се появяват годениците сред гостите с нови тоалети. Поднасят се чай, сладки ядки и вода. Но това е смесен празник, в сми, че и мъжете и жените са заедно. А знам, че е рядкост. Позволяват си го май само таджиките (ако не бъркам, че те тук са ми голяма мъгла, хазари, таджики, пущини, има и др май... ). Предимно са отделени, мъжете в една зала, жените в друга. Не знам как се чувстват горкичките годеници... Та така, след годежа не могат да се срещат насаме младите, докато не мине сватбата. Позволява им се само с придружител. А снимките са забранени, защото жените си позволяват голи рамене и ръце. Което е пълен абсурд извън дома. И така, аз, въпреки забраната, си позволих да снимам полюлея уж, та щракнах отдалеч и годениците, но... тихо, не казвайте на никой
Поздрави!

Шехи,къде го продължението на разказчето,а?! Сори,сори, сега видях, че си го пуснала..Отивам да го чета.
Ако те интересуват нещата в Афганистан, бих ти препоръчала  още две книжки, освен тези на Халед Хосейни.Едната е на датска журналистка, която по време на престоя си като военен кореспондент там ,отсяда в дома на местен книжар и става свидетел на взаимоотношенията в семейството му/отново с две жени като при Мариам и Лайла/, на беднотията, на издевателствата над жени и деца и т.н...Казва се "Кабулският книжар".Верно, че статистиката я определя също като бестселър, но на мен лично ми се струва,че  е малко едностранчива и сухо поднесена.Другата е "Кабулските лястовици" на един алжирски писател-Мухаммед , не помня фамилията му.Но тя не е от решаващо значение, тъй кат авторът е познат с псевдонима си Ясмина Кадра.Наскоро чух, че има негова книга и за Палестина с доста интересен сюжет.Палестински лекар след атентат лекува редица ог жертвите, до момента , когато разбира, че камикадзето извършило атентата е жена му..Отритнат от близки и приятели , той тръгва по трудния път на истината, т.е да разбере , защо жена му е постъпила така..По този път среща редица ислямизирани и фанатизирани хора...Любопитно ми е отразяването на палестинско-израелския конфликт през призмата на арабски писател Ако някой я чел, нека сподели впечатленията си..Днес нещо май го обърнахме на литературен форум,при това с доста тежка тематика..Я да поразведрим обстановката с една почерпка:

Аз от вчера ви я дължа тази почерпка, тъй като 02.10 ни беше сватбен ден, ама нали не влизах във форума..

Теди, последната книга,за която говориш я видях и за малко да си я купя,но вече бях награбила няколко книги и нямаше да ми стигнат парите.Другият път ще си я взема и ще ти кажа дали ми е харесала.Мерси за другите две заглавия!! Наистина го обърнахме на литературен форум днес - да добавя само и аз,че сватбата,закоято разказах беше а ла Великият Гетсби.И това е една вечна книга,а и филмът е великолепен.
Още много годишнини да имате и да ги празнувате всички заедно!!! 

Шехи,благодарско за пожеланията!
Разгледах снимките и атмосферата от сватбеното тържество верно наподобява прием, направен от J.Gatsby    Ама с търсенето и намирането на прилики си само дотук, нали..че по-нататък случващото се в романа на Фицджералд хич не е толкоз розово .А снимкaта с тоалетните направо ме разби!

здравейте момичета!!!!
аз малко отсъствах и нямах време да наваксам с инфото ...тия дни обаче смятам да разгледам какво сте споделили...
... та влезнах само да ви поздравя...