Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

siy,ще разкажа първо за 1 клас.Бяхме в масовото квартално училище и цялата учебна година беше кошмар...Всички деца се познаваха от децката градина и мислех,че стреса,който той изпитваше само при споменаването,че ще бъде вече ученик няма да бъде толкова голям.Нали 4г.са били заедно в градината и се разбираха много добре,но уви.Беше ми много трудно,колкото по-големи ставаме,толкова различията с другите деца стават по-осезаеми(това е нещото,което ме плаши най-много).Още от начало се почна със закачане,което се превърна в подигравки,че не може да чете,че не говори правилно и т.н.Всеки ден беше наказан,все с някой се сбил,питам го защо,а той казва те ми се смеят.Става въпрос за дисциплината,защото знаеш децата бързо им минава и после пак играят заедно.Истинския проблем беше класната,след като разбра,че детето е по-буйно(трудно издържа цял час на чина,разсейва се,става и др.)и че му е особенно трудно с материала,тя просто го игнорира.При всичките ми опити да и обесня за състоянието му просто не ме изслушваше.Не беше груба нито с мен,нито с детето,но неискаше и да знае за проблемите му.Работихме с ресурсен учител,логопед и психолог,едно от тяхните задължения е да обесняват подробно на учителите за проблема на детето,защото знаете,че дори педиатри не знаят за тази диагноза....но и това не помогна,нея просто не я интересуваше.И от там всичките ми усилия да му помагам,както и на рес.у-л и логопеда просто бяха почти напразни.Той нямаше никакъв респект от класната,тя не го караше да прави нещо в час(той дори не си изкарваше учебниците),не му проверяваше домашните,нищо.Как трябваше да обесня аз на детето какъв е реда в училището и защо се ходи там,като тези правила не важаха за него,за класната той беше като невидим(само забележки за дисциплината получавах от нея).Завършихме 1кл.без да може да прочете дори една сричка,знаеше всички букви,но неможеше да направи връзка между буква и звук.Толкова се бях отчаяла,незнаех какво да правя...Една от майките написа да кажа нещо хубаво,за радостите в училище,стигнах и до там....Сега сме 2кл.,в друго училище,което е малко по-специално,за деца с трудности в обучението.И моето дете отива на училище с желание,вече можем да четем и да правим диктовки,а с математиката и преди нямахме проблеми,просто му се отдава.Пишем си домашните без молби и уговорки и в час винаги търси одобрение и похвала от класната и толкова много се старае.Не се държа строго с детето си,дори е много разглезен,но вътре в себе си аз обвинявах него повече от учителката за провала в 1кл.Сега знам,че нашите деца се нуждаят от разбиране не само от нас,а и от околните.И точно разбирането на другите ги прави по-уверени и им дава стимул да се стараят и да постигат повече и повече.Нямам думи да благодаря за вниманието,което учителката проявява не само към моето,а към всичките и ученици.Знам,че работата ни с логопед и специален терапевт ще продължава още дълго,но съм сигурна,че ще се справим.Лично за мен едно от най-важните неща за  децата ни в училищната възраст е разбирането и подкрепата на учителката.Жалко е,че вече все по-рядко се срещат отдадени на професията си учители,но затова най-виновна е държавата ни,и да не се отклонявам от темата.Съжелявам,че стана толкова дълго,дано не ви доскучах.