Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

Марианка,този  тест   със топките сме го правили  безброй  пъти  ,споделяла  съм ти затова .Това не е само тест ами   е и   упражнение  ,благодарение на което   вниманието и   концентрацията  на детето  стават много по устойчиви  с времето  .Правили сме го   може би   над 100 пъти без да преувеличавам    пазя  си ги   в папка  .Първия път  когато  го правихме  се получи по същия начин   ,както ти описваш  просто не го  направи  докрай... а и от него   се изискваше  да спазва цветове ,да гледа фигурите и тн  .
Искам да  ви  вдъхна  надежда  .... че с  много   търпение и благодарение  на вас   с времето    вниманието става устойчиво  .Просто някои неща стават малко по  бавно и по  трудно  ,но  важното  е   че се получават 
В галерията   съм сложила теста  за  тези които се интересуват могат да погледнат . 

http://picasaweb.google.bg/ivonnemaster/TRABAJANDOLAATENCINLEBON … 27116575453657442
http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79/WXfjcG#
http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79/CAB4#
http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79/Activity#5218027992693824082


Играйте ЛОТО

Всеки лист се принтира по два пъти   като  единия се нарязва  ,целия  лист се дава на детето   а нарязаните   картончета с предметите   се слагат   в украсена  от мен кутия  .Всичко това е под формата на игра    все едно прави  фокуси  ..Вие   бъркате в кутията  и  вадете картонче като питате  :Ах какво  е това (детето трябва да каже  какъв  е предмета )  Поглени  и     намери   имаш ли  го на листа ако го няма  пак се пуска в кутията   и така докато се попълни листа   
Може и само  детето  да си  попълва  листа с нужните картончета 

Прости Лабиринти - В галерията има безброй     една голяма част от тях сме ги правили ...Детето   с поглед   с пръст и  с молив  да намери  пътечката    http://picasaweb.google.bg/DesislavaPeeva79/zKxpZK#

Извинявам се, че питах в старата тема, ще си копирам въпроса тук 

Момичета,
прочетох малко разговора ви за ехолалията. Искам да ви питам - дъщеря ми говори добре, но понякога като си играем или отиваме някъде и др и ме пита нещо напр. : "какво е това", или "на кой се обади" или друг въпрос... И аз отговарям например: еди какво си.. и тя пак ме пита същото, аз пак отговарям, и тя пак и пак, като че зацикля на въпроса, накрая спирам да отговарям, и не знам дали го прави, защото си играе или има връзка с ехолалията, бихте ли ме посъветвали.

Иначе тя си говори добре, но реших да посещаваме логопед във връзка с някои звуци. Преди година също повтаряше въпроса ми след мен, преди да даде отговор, и не използваше "аз", а говореше за себе си в трето лице, но това отмина без усилия от моя страна.
Ходи на детска градина и е доста комуникативна.

Mисля, че нямаш повод за притеснение никакъв. Децата започват да ползват "аз"-формата около 2-годишна възраст, някои малко по-рано, други малко по-късно. Така, че това при нея се е получило на време. Това, за което разказваш не е ехолалия. Не се притеснявай излишно.
Bluevelvet, лагодаря ти за прекрасните съвети. Мими малко по малко вече работи. 

Благодаря ти   
Аз всъщност не се притеснявам, но не е лошо да съм информирана и да действам в определена насока, ако има нужда - да обърна внимание на логопеда и пр. 

Заразих се и аз с тая ехолалия.....Усещам, че и при нас май се получава понякога, но го отдавам, че е натрупал речников запас, пък и си е упражнение на говорния апарат И си казвам : Е ,до сега исках да повтаря и му казвах " повтори", сега като почна да повтаря, му викаме" спри". Кого да слуша детето? Малко по сериозно - питах и специалиста при който ходим - според нея повтарянето е " хубаво за детето", каквото и да значи това. Все пак ехолалията не е постоянна, мисля си че ще е проблем, ако детето не продуцира никакви собствени мисли....Нали така?

Точно така 
Ехолалията е нормален процес през който преминава всяко едно дете в развитието си.Проблем става, когато тази ехолалия не изчезва с течение на времето и развитието на речта базирано на натрупан речников запас.Проблем е, когато детето не води диалог, и продуцира собствени мисли.Диалог се води дори и без вербализиране.Диалог се води и чрез жестове и мимики в контекста на разговора.

Значи пак ще пиша нещо, което може и да ви накара да ме изядете 
При нас ехолалията е нещото към което се стреми терапевта при неговорещо дете. Т.е. много, ама МНОГО позитивно нещо. както катина каза - всички деца минават през този етап - само че на възраст примерно 1-2 годинки...просто в момента в който проговарят. зщаото при нашите деца речта идва много по късно и ехолалията се появява по-късно. Продължава по-дълго защото те просто имат нужда от повече време да увлядеят езика и да правят спонтанни фрази.
Едно 2 годишно дете като му посочиш в книжката патето и кажеш това е патето то повтяря след теб патето.... Това е ехолалията която е моментална(immediate). Когато същото това 2 годишно дете ни в клин ни в ръкав изтърси когато гостите ви си тръгват "Време беше да се махаш" (фраза от любимото детско филмче която то свързва с някой който си тръгва, подобни фрази може да има свързани със състояния- гняв примерно, стах и т.н.) също е ехолалия - обаче забавена (delayed).
Едно аутистично дете, примерно когато е разгневено на учителката си може да каже - "само да ме пуснеш жива ще те изям" - пак фраза от филм - която е свързало със сцена в която има гняв, някой е разочарован от някого и т.н.  - то не влага смисъл във фразата - използва я за да покаже чувствата които изпитва - чувства които е усетило, че героя изпитва, когато е гледало филма и е чуло фразата.
От такава гледна точка погледато ехолалията при голямото аутистично дете и 2 годишното дете си е една и съща. Положителна е - заащото дава на децата начина по който се общува. дете което ползва ехолалията в последствие ще "развие" и собствени фрази. - но за това трябва време и много упражнения.
между другото ние възрастните  така и  учим чужди езици - заучаваме цели фрази,  ситуациите в които се ползват и ги използваме "по предназначение". Когато със времето ставаме по уверени в това което казваме започваме да конструираме и свои. Незнам дали ме разбирате - аз това не го бях почувствала докато учех чужди езици в БГ, но поставена в чуждоезиковата среда точно по този начин учех езика. Постепенно от фразите извличах правилата и се отпусках да правя и свои. Обаче примерно на мен тоя процес ми отне 5 години (при положение, че съм учила езика 12 години преди това в БГ в езикова паралелка  )

Та за ехолалията - това е МНОГО хубава стъпка при дете което до сега не е говорило. То така ще се учи да общува. използването на ехото е всъщност неговия начин да ползва езика, който с веремето ще се усъвършенства. Колко бързо зависи от потенциала на детето също и от нас като родители и терапевтите да му помогнем това да стане по бързо. От такава гледна точка - не гледайте на това като на лошо нещо.

Точно това си мислех тези дни - че както навремето аз учех английски - наизустяване на фрази и текстове, формиране на изречения по "шаблон": колкото .. толкова,   както ... така и ..., от една страна ... от друга страна..., сега по подобен начин уча детето си на български /но още сме в начален стадий с изреченията - засега учим изречения с "но", "и", "който", "където", "когато"/. Нямам спомен някога така аз да съм учила родния си език, но на него му е необходимо да стъпи на правила и фрази. Надявам се след това да започне да формулира по-лесно собствени изречения.

Ама ти защо смяташ, че ще те изядеме.Първо на първо сама се определяш като торба кокали  - то нема какво да се глозга по тебе  .
А и всичко което си написала е точно така и според всички тукашни специалисти - респективно те така и нас са ни научили  .
В даден етап от проговарянето се стимулира тази ехолалия и дори експраксия не съм сигурна за термина, това е повторение на движения и мимики и жестове.Има един тънък момент, когато тази ехолалия трябва да почне да се прекратява, а най добре да не се допуска да стане непоправима.Ей точно този фин момент е хубаво да се усети и тогава се започва обратното нещо - да се изкоренява.Точно както ученето на чужд език.Интересно, че и логопед ми даде същото обяснение за ученето като чужд език  .Убедена съм, че сам родителя не може да налучка момента кога да спре да стимулира ехолалията.Винаги се намира някой да го подсети - дали ще е логопед, или психолог, или педагог, но все някой ни подсказва.
А какви са начините да се тепа ехолалията има доста съвети май в другата тема  .

Е, добре де ама как ще ми обясните следната ситуация. Когато по тел. пуснат песен, която моя син много харесва и той започва да пее и да имитира изпълнителя, кога са обръща или вдига ръка или си сваля микрофона и разни такива. Също съм забелязала, че по някога като сме на вън той пак пее песента със точния текст, а в същото време не може да води диалог с мен.Само ако го попитам какво иска и тогава ми отговаря или показва 

И аз много съм се чудела същото нещо  .Вече знам отговора.Зламома ти сигурна ли си, че детето знае значението на думите които пее.И ти си си припявала някога онази култова песен "Кен лиииииииииииии" без да знаеш какво пееш.
Това, че имитира певеца или певицата е много хубаво.Това, че и на вън го прави също, но е добре и да знае значението на думите за да ги използва.
Тоест не го карай да казва крааава без да му покажеш добичето на картинка, а и е добре на триизмерен модел - например плюшена крава или пластмасова играчка.Все едно на теб някой да ти казва кажи cow, и ти ще кажеш, ама ако нямаш превод как ще разпознаеш на село, че това което вика мууууууууу и дава мляко е казаната от теб дума.Всяка дума която каже детето е добре да се визуализира.Също така аз правех следното тъпо нещо.Вечер като се прибере таткото от работа и аз си похвалвам отрочето.Днес той каза кравааааааа.Кажи Мишо на тати краааааааава.И се чудя защо не повтаря.А ако му бях показвала и картинка на кравата можеше и да не повтори, но поне щеше да я чуе и види пак, пък като я види на живо може и да му текне нещо 

Аз отдавна съм казвала, че моят имитира гласове, звуци, интунация. Чрез картун нет проговори английски, имитира анимационните герои от малък. Игрални филми отскоро почна да гледа, заглежда се и в новините, ами не може всичко лошо. Лека полека стават хора.

Определено не ги знае. Като че ли ги пее на изуст.

Всяка думичка която учим е задължително на картинка, а по- късно и животното или кола,камион е на играчка ,а по- късно и на живо- на улицата, в двора, вкъщи и така. Няма думички, които да ги казва без да ги знае.Днес дори много се радвахме с баба му като му казах" жаба", а той ми отвърна "ти си жаба" после и с маймуна и той пак ми каза "ти си маймуна" и се залива от смях, а това за отговора го е научил от кака си. Най интересно ми стана, че така ми отговаря само на някои животни, а не на предмети.

Здравейте:)
Аз искам да обърна перспективата с ЕХОЛАЛИЯТА-според мен тя осезаемо пречи на социализацията.Моята госпожица всеки четвъртък има гостенче-съученичка-така по-лесно и по-пълноценно може да бъде опознато в позната среда,каквато е домашната обстановка.Първото  впечетление на неразбиране от страна на гостенчето идва  не  от заваления говор , а от ехолалията... Нашето момиченце повтаря не  всяко изречение на другото,но като че ли се старае да имитира интонацията му.И съответно вниманието на другарчето се прехвърля от заниманието към изясняване на поведението..и се губи връзката .Катина е права, че е важно да се усети момента с ехолалията.Вашите деца как общуват с приятелски настроени към тях дечица?   

Добър въпрос. И на мен ще ми бъде интересно да чуя как общуват с приятелски настроени деца. Първо за ехолоалията. При мойто дете вече почти няма ехолалия. Даже когато имаше, тя по скоро не беше незабавна, а отсрочена. Не повтаряше думи и изречения веднага. Имаше няколко заучени фрази, чути от госпожата от детската градина или най често от мен.
Смятам, че това е ехолалия, защото цитираше дословно цялата фраза във вроро лице ед.ч. точно както я е чул. Сега го прави много рядко и имам чувството, че това, което казва като заучено, той не разбира точно какво е. Т.е. казва нещо без да знае какво, нещо като пеенето , което беше споменато по горе. А как общува с приятелчетата си? Защото той наистина има няколко такива, които обичат да играят с него. Има предпочитания към няколко дечица и когато излезем и няма нито едно от тях се сърди и не ще да стоим на площадката. Не винаги, но в повечето случаи. Още преди да излезем се пазари и пита, къде е еди кой си и, ако му кажа, че може да не е навън и дори не ще да излезе. Как играе с тях? Ами зависи от ситуацията. С момченцата си търкалят мпс- тата, разменят си ги, дори по обемните неща, като скутера или колелото. Ако някой "враг" се опита да му пипа нещо и в момента не е на кеф да му го даде, или го блъсне, ако не мога да реагирам веднага, или почва да размахва пръст пред лицето му, което означава забрана  . Преди това няколко пъти предупреждава "не пипай", "не може". С момиченцата е склонен да си играе с кукленските им къщи и подобни момичешки играчки, приспиват бебетата, возят ги в колички. Говоря за игра от около 10-15 мин, много рядко повече, защото бързо му омръзва каквото и да било. Естествено, екстремните игри са най интересни, гонят се, катерят се по пързалки и др. съоръжения. Понякога успявам да организирам няколко дечица навън да играят на "балона се надува", "ние сме войници (песничката)", или "влак". Тогава и той подскача и пее със всички и пада голям смях, ама кофтито е, че искат и аз да съм там и да пея  . Ми то си е атракция като почна и аз да марширувам с децата  .