Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

Попитай психолог!!!!Може и тук във форума да попиташТова е много важен момент - как детето възприема терапевта, важен е за да върви нормално работата мужду тях.Доколкото знам не бива ресурсната да допуска да я нарича мамо, но психолог ще ти го обясни по добре 

     Аделинка знае всички имена на децата в групата, даже още помни децата и имената им от сборната група, която беше сформирана през летния период.
     За граматиката също бъркаме или заменяме определени букви например "свеКло синьо" вместо "светло синьо", на госпожата казва "пожа" .

И моето дете нарича терапевтите си "майки"  Никога не съм се замисляла защо, щом на него му харесва така да бъде 

pasinet, нямам представа защо нарича ресурсната си учителка "мамо". Може би наистина е добре да се консултираш с психолог, както те е посъветвала Кати.
Нашите терапевтки Мими нарича по имена - Ира (логопедката) и Мира (психоложката). А учителките в детската градина са "гопожата", но май не се обръща към тях по този начин. 

Когато дъщеря ми тръгна на ДГ беше на 2.6 г.Тогава госпожите им бяха обяснили, че са като техни майки.Беше сладко.Гушкаха ги обгрижваха ги и се грижеха за децата ни.Постепенно тази близост намаля и децата почнаха да се срамуват като ги целувахме за довиждане пред връстниците им.Порастнаха.
Мишо го гушкаха до скоро госпожите и той също ги целуваше за здрасти и чао.Голяма грешка.Сега е на 6 е дали е редно все още да се мляска с терапевтите?Дали не е по редно да разбере, че това са терапевти и с тях се работи.Това е една малка крачка към порастването на детето.Майки са им госпожите на децата в яслата или на дребосъците в детската.За нашите деца това трябва да са госпожи и терапевти.Няма лошо да казва, че това е като мама, стига да не се чувства като бебе, а като порастнало дете.Би било редно специалиста да спазва нужната дистанция с 5-6 год. момченце.Много ми е трудно да не го целувам за довиждане пред децата, а още по трудно ми беше да накарам баща му да не го изпраща с целувка пред децата.Дъщеря ми още в 3 група в ДГ спря да ми дава целувка в детската.
Хайде сега изяжте ме  И дано се намери читав психолог да го обясни по добре от мен.

Що да те ядем, Катина, аз също мисля така. Но в случая с нашата детска градина е малко ...... хм , как да ти кажа. Ние сме в смесена група, като Станимир е най големия в момента, не го качиха при подготвителните. Има и дечица на 3 годинки. Самите госпожи се държат мило с децата. Лелите , домакинката на градината и тя ги навестява и често виждам, че ги гушкат. Моя дечко е много любовна натура, миличък такъв и леко глезан си пада и те много му се радват и обичат да го гушкат, още повече като знаят, че има проблем и им става още по мил. Но до сега въпреки това им поведение не е оприличавал никоя от тях на майка. За това ми стана толкова странно защо точно тази жена, ресурсната, при положение, че те работят едва от месец двамата - идва 3-4- пъти седмично по 1 или 2 часа. С какво толкова го е пленила, че да си мисли така.

п.п. Писах в темата за консултациите с психолог, писах и на тази, за която ме посъветва Катина. Ще видим какви насоки ще ми даде.

За другото съм съгласна, но да не целува родителите за довиждане - не съм съгласна. Че аз със съседите се мляскам, та детето си няма да мляскам. Е не винаги но се случва.

А, за целувките с мен, не мога да му забраня. В нашето семейство много се целуваме за щяло и не щяло и предполагам, че ще го приеме за студено отношение от моя страна, ако му забраня да целува мен. 

Че кой казва да спрем да ги целуваме  .Има една тънка граница между излишното мляскане и необходимата доза обич давана с целувка и прегръдка.Всичко е в дозата и публиката.А и има граници между терапевт и пациент.В някои случаи те се размиват.Повечето родители / виждала съм го/, както и аз - докато не се осъзная    - считат за задължение на детето да целуне терапевта при влизане и излизане.Както и да даде целувка на госпожата.А дори и да не е съгласно детето пак настояваме дай целувка на .........еди кой си.Може да ви се струва глупост, ама децата ни няма да са малки цял живот - сега ги възпитаваме в първите 7 год. - те растат, и от нас зависи дали ще им се струва редно да ги докосва всеки полупознат човек.Замисляли ли сте се за това.
pasinet, видях, че си попитала в другата тема, но се надявах да ти отговорят по обширно.

Хм... и аз не смятам за редно да казваме на децата си да правят подобни неща - "прегърни", "целуни" ... това е израз на чувства, който не всеки може да раздава свободно - дори и ние. Представяте ли си някой да ви кара да си целунете началника, или да се прегърнете с касиерката която ви плаща заплатата 

При нас може би е малко по-различно, защото децата от малки им се натъртва постоянно, че никой не може да иска от тях близост, която те не желаят. /това за превенция на насилието над децата/.
Обаче и тук се изпращаме в детската градина примерно с прегръдки (и целувки). Но малко по различно - примерно като си тръгват децата учителката ще попита сина ми "Може ли да те прегърна за довиждане?" Ако детето се съгласи тя може да го направи. За целувка - абсурд да се поиска по този начин, макар да съм виждала деца спонтанно да целуват учители/но не и обратното/. Аз си прегръщам децата преди и след градина, рядко ги целувам публично, това правя насаме с тях. Може би защото на моите деца им трябва малко повече усамотение за да се отпуснат и да си изразяват чувствата.

Честно да ви кажа, никога през моята практика /тя е 13 год. вече/ не съм очаквала децата да ме целуват на влизане или на излизане или родителите им да ги карат да вършат това. Дори ми прозвуча странно, че има хора, които го правят. Връзката между терапевта и детето несъмнено е много специална, те се сближават невероятно много, някои деца стават зависими от терапевта си, но според мен винаги трябва да се запази една тънка граница, която да не се преминава. И точно терапевтът е този, който трябва да съумее да я запази. Така че, не намирам за нужно да се раздават целувки, казвам го в прав текст. Нещото, на което държа е да се поздравим с детето на влизане и да си кажем довиждане на излизане. Не бих била съгласна едно дете да ме нарича "мамо", казвам на децата да се обръщат по име към мен

Наистина ли не сте виждала  .То е ясно, че терапевта не очаква целувка, ама родителя натиска детето да поздрави с целувка.Ето как си го обяснявам.Когато сина ми тръгна по терапевти не даваше да го докосне никой, дори и семейството.И когато започна да излиза от черупката си вече му беше почти все едно кой го целува.За мен беше гордост факта, че дава въздушни целувки  .Когато срещна познато детенце пред кабинета на терапевта, или в ДГ в специалната група ги гнявех всичките деца, както и другите родители гнявеха моето.Тези деца, които се даваха на лигавене ми се струваха по "разбиращите" деца - един вид - те допускат физическа близост.Почти всички родители, които съм срещала правехме това.С течение на времето разбрах колко тъпо и повърхностно съм мислела.Сега се учи да изразява недоволство от физическа близост, и да не допуска да го целува всеки срещнат.За него не беше проблем да го гняват и не може да разбере, че на децата от неговата група им е неприятно да им навлиза в личното пространство като ги прегръща.А той е голяма лепка, ама голяма 

О, за целувки чак не съм виждала майка да кара детето си да целува госпожа. Направо абсурдно ми се струва.
Пък и моя много трудно допуска физическа близост с някой , който не му е приятен, бърше се, ако някоя баба го целуне. Мен и баща си целува, някои от другарчетата си ( момиченца да отбележа  ) но останалите , ако ги харесва дава само да го прегръщат или да сяда в тях. Да целува госпожата , направо ще полудея, ако го видя това! 

При нас поздрава"Give me a hug" (прегърни ме) е нормален завършек на заниманията през деня или когато си тръгвам.Важният момент е , че прегръдката "се изисква",т.е аз позволявам и окуражавам детето да дойде да ме прегърне.Понеже е много силен закона за протекцията с децата обикновено родителят ми "показва" до къде  мога да имам контакт с детето.В сегашното семейство жената държи децата (без 9-годишния батко) да ме изпращат с прегръдка.Но в парка или на улицата ще ме арестуват ,ако докосна чуждо дете.
Аз  държа  децата да не ме считат за част от тяхното семейство- много често разказвам на глас за моите деца,за моето семейство,за това ,че ме чакат в къщи.Или изброявам  нещата ,които те ще правят с мама и татко след  като си тръгна.Това съм го видяла от една Монтесори детска учителка като метод, детето да държи на границите на семейството си.
Пасинет-едва ли твоето момче съзнателно нарича госпожите "мамо". Разказвай му на глас за това ,което ще се случи във вашето семейство и това ,което той ще прави в градината с лелките.Защо той ходи на градина;ти, какво правиш през това време,колко често си мислите с таткото през деня за него;за наближаващите семейни празници, за това, че учителките ще затворят градината и ще си отидат при техните дечица..Разбираш мисълта ми.И аз считам ,че е съвсем нормално да обсъдиш  пряко с учителката своите безпокойства за думите, прегръдките или поведението на Мишо.Така няма да има нито един наранен или неразбран.

За мен е малко по различно това...и моя син има други "майки", че и малкото ми момченце в яслата ви беше намерил няколко (и то черни  ) "Майки" 
Според мен децата не възприемат това МАМО по начина по който ние. Просто като човек, който също го е грижа за детето - усещат го - това за тях е Майка. Като попораснат и се развеждат сами с неистинските си Майки и осъзнават какво всъщност е значението на думичката МАМО.
нашата терапевтка никога не е възразявала - казва му как се казва/малко име/ - "Аз съм Алида" и това е. Напоследък като че ли сам спира - много по-често ходи "при Алида", ама и тя почна вече много да го "тормози" 
Аз пък друго съм забелязала - най-добрите от тукашните терапевти са тези без деца. Не знам дали не се решават да имат, защото професионално се обременяват, но определено имат по добър подход към децата с проблеми от спектъра. Малко или много децата ни ги изкарват от там където са се "натикали" с пръчката /образно казано де/ та ако са и емоционално обвързани с деца това няма да е толкова лесно....
То не само с нашите деца и терапевтите им - гледали сте филми сигурно за разни хора пострадали тежко - тея дето наистина успяват да ги мотивират да проходят отново са "гадните рехабилитатори без доза съжаление" ...но за жалост това е истината - там където мозъка не е готов да отиде се стига по трудния начин... Като майки можем да помагаме на това развитие, след като пътя е бил начертан.....обаче колко от нас са успявали да накарат детето да направи нещо ново и трудно, без намесата на терапевта или чужд човек. Евала на майката която може. Аз не мога. Аз подавам "моркова" обикновено ... обаче не става. Терапевта ни "размахва пръчката" и става. Днеска даже ме изгониха по едно време от сесията  и после ме върнаха да видя какво и как е постигнал за да го тренираме у дома.
Интересно е, че аз ако "Размахам пръчката" ще ме "намразят", а терапевта ни става все по-обичан