Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

  • 61 692
  • 482
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 29
Нашият проблем е точно говора.той реално започна да проговаря пролетта,започна да задава въпроси,да свързва думи в изричения.Иначе долу-горе внимава на заниятията,с него работят двама логопеди,психолог и специален педагог.
Децата от неговата група мн. му помагат,мен не не претеснява само учебния процес в училище,претеснява ме отношението на по-големите деца,претесняват ме междучасията, гледам да не обръщам внимание на коментарите на другите,но знаете че що се отнася до детето и боли

# 316
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
 svetla_deca и аз имах притеснения за детето ми като твоите, но в момента в който попаднахме във второто училище (защото сменихме едното) и нещата се успокоиха. Нито някой го закача, нито някой го бие. Приятел е и с голями и с малки. Просто бой няма да позволяваш и ще го защитаваш - е важно е и той да не се бие.
Аз моят го отложих, но и голямото и малкото ми дете не е с никой от детската градина в едно училище

# 317
  • Мнения: 2 448
предполагам,че нямате проблеми с възприемането на материала,защото повечето хиперактивни деца са много интелигентни.


На мен това ми е най голямото притеснения за момента , в който ще тръгне не училище. Дали ще се справя с материала. Защото той е много умен и има страшна памет, обаче е супер, ама супер трудно да го накараш да учи или прави нещо. Имам чувството, че нарочно се съпротивлява. Първата му реакция е винаги отрицание, за всичко.
Пример - карах го да учи едно стихче, зор голям докато започне да ме слуша какво му говоря и след това го запомни много лесно, но винаги, когато го карах да го каже ми предлагаше да рецитира някое друго. След време му дадоха да учи друго стихотворение и в момента, в който го накарах да започва да учи него, той поиска да казва онова, което уж никак не харесваше.  Confused
Рисуването - никак не иска, сега поне разбрах, че като не бърза и се старае го прави добре, но няма търпение и желание да го прави. А и трябва постоянно да му висиш на главата - не мога да си представя ситуация , в която учителката ще им зададе някаква задача и той ще започне да я изпълнява, ако някой не му виси на главата да настоява.
От инат ли, от разсейване ли е и аз вече не знам.  Tired

# 318
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Просто не са узряли, че имат задължения. Ние всичко го правим с изнудване.

# 319
  • Мнения: 2 448
Просто не са узряли, че имат задължения. Ние всичко го правим с изнудване.

И при нас така.  Confused
Лошото е, че аз го сравнявам със себе си на неговите години и ми става отчайващо. И то не толкова за това, че четях на 5, но най вече като емоционална зрялост. В предучилищната определено бях наясно с това какво е задължения и никой не е стоял до мен докато уча. Прибирах се и следобяда сама в къщи си подготвях уроците.
Това при него ще е немислимо, и аз ще съм си вкъщи да се занимавам с него, но до кога? Ей този въпрос много ме мъчи.  Thinking

# 320
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Аз пък съм била дете като него, ама малко по-добре, ама растях в голямо семейство и аз и той без баби и дядовци. Мъжете са винаги по-зле генетично е - мама е до женитба, а съпругата след това - все някой ги носи на ръце.  Joy Joy Joy

# 321
  • София
  • Мнения: 5 454
На мен това ми е най голямото притеснения за момента , в който ще тръгне не училище. Дали ще се справя с материала. Защото той е много умен и има страшна памет, обаче е супер, ама супер трудно да го накараш да учи или прави нещо. Имам чувството, че нарочно се съпротивлява. Първата му реакция е винаги отрицание, за всичко.

Да, и аз така усещам нещата. Когато ходехме на логопед, тя все ни даваше 'домашни', обаче той отказваше да работи /да нанизва, да отлепва и залепва../.
За говора всеки казваше 'трябва много да му говорите, да му четете книжки', обаче... той си запушваше ушите.
Категорично отказа посещения на куклен театър - дърпаше се, плачеше.. 
И аз съм в отбора на изнудвачките  Simple Smile

# 322
  • Мнения: 4 451
Весела Коледа! Hug
Светле, имам абсолютно същите притеснения като твоите. Но съм взела решение да не отлагам Мими от първи клас. Една от причините е, че ще бъде в един клас с дечицата от нейната група в ДГ. Те се държат чудесно с нея, свикнали са. Мисля че отношението на околните съвсем не е без значение. Според мен е важно детето да бъде прието добре от съучениците си и разбира се от учителите.
Естествено, че и аз си задавам въпроса, дали ще се справи. Мария също има изоставане в говорното развитие. Освен това е ужасно палава и има страхотен дефицит на внимание. Не е лесно да я накарам да свърши нещо. Всъщност тези проблеми са ви до болка познати. И аз се страхувам от междучсията, от по-големите ученици. Затова съм решила като oddy да кандидатствам за помощен педагог, който ще стои с нея в училище, ще и помага и т.н. Ако не се получи, ще преминем на идивидуална форма на обучение. И така. Аз определено не мисля, че ако я отложа с една година от първи клас, тя ще е много по-подготвена за него.
Мими също е много паметливо момиченце. Вече умее да чете.  Grinning Но тя винаги е проявявала голям интерес към буквите. С писането не се справя добре, а и няма желание. Но аз се страхувам най-много от математиката. И друг път съм го казвала. Изобщо не схваща събирането и изваждането. За нея е прекалено абстрактно.
pasinet, честит рожден ден на малкия ти сладур! Да ти е жив и здрав!  bouquet Мисля, че това е най-важното.
И аз като теб често сравнявам Мими със себе си на същата възраст. И аз бях много организирано дете и сама подготвях уроците, а мама вечер след работа само ме препитваше. Wink Но няма смисъл да правим подобни сравнения. Това е все едно да сравняваме нашите деца с тези в норма.

Последна редакция: нд, 28 дек 2008, 10:33 от Мари_Анка

# 323
  • София
  • Мнения: 5 454
Марианка, а опитвала ли си с гатанки като 'На дървото имало 5 птички, 2 отлетяли, колко са останали?'

# 324
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Мамета, здравейте и от мен, отдавна не съм влизала. Та ..... за децата в норма. Син ми - големия - е дете в норма, дори е доста умен спорид мен(тоест като го сравнявам с мен) но ....е адски мързелив. Та не е само до хиперактивност, а до проблеми с възрастта, с желанието им да са самостоятелни и да се наложат над нашето мнение. Имам чувството, съдя го като гледам себе си, и като чета какво пишем тук, че прекалено се взираме в децата си. Във всяко нещо което прави или не прави Ванко аз все търся отклонение от стандартите - това че сигризе ноктите, това че мрази да го постригва фризьор, това че...абе всичко което другите правят без проблем. Само си представете, ако нашите сладури само бяха палави, но си говореха прекрасно, дали щяхме да сме толкова притеснени за тях??? Или ако беше началото на 90-те, тогава за"хиперактивност с дефицит на вниманието" никой в България не беше чувал..... А до гатанките с излетелите птички - навремето като бях малка майка ми имаше амбицията да свиря на пиано. Записаха ме, почнахда ходя - значи съм била някъде в предучилищна група на градината. С ключа сол нещата бяха ужасни - никак не можех да го пиша - упражнявах се , пишех го със страници, но резутлатите бяха направо ужасни. После си спомням как с една ябълка, и разрязването и на части ми обясняваше майка ми какво е цяла нота, какво е половина нота, четвъртина, осмина и т.н. Но така и не го схващах, пък съм била и аз дете в норма. Според мен идва си ред за всичко, време за всичко, преди време тук някой написа нещо много хубаво - като се обърна назад и видя колко сме постигнали за една година.....До преди година не съм си мислила, че моето маймунче ще ми казва: " Мамо, пусни "мистър Бийн"

Последна редакция: нд, 28 дек 2008, 19:26 от mama mariana

# 325
  • Мнения: 2 448
Само си представете, ако нашите сладури само бяха палави, но си говореха прекрасно, дали щяхме да сме толкова притеснени за тях???

О, винаги съм казвала, че мен палавостта му никога не ме е притеснявала, както и нещо в поведението му. Ако не виждах, че има проблеми с ученето на неща, които така или иначе животът налага по схема и шанса да го мислят за тъп само защото е по различен, изобщо нямаше да се замислям за състоянието му. Но няма начин, обществото е такова, наложило е някакво общо приети норми и стандарти за децата и щем не щем се мъчим да ги натикаме в тях.  Tired

# 326
  • Мнения: 4 451
И аз не бих се притеснявала, ако Мими беше просто едно палаво дете. Но за съжаление този проблем не се състои само в това. Той е преди всичко поведенчески и социален. Или както ми каза един лекар на скоро: "Тя никога няма да бъде като другите - и като емоция, и като поведение. Въпросът е всичко да бъде сведено до  някакви допустими граници, което се постига с много работа".
mama mariana, наистина понякога се взираме може би малко повечко в децата си. Наистина част от проблемите на децата ни ги имат и децата в норма. Но при нашите деца няма как да дойде време за всичко и ред за всичко, ако не започнеш да ги обучаваш на това всичко (каквото и да е то). Tired Докато на детето в норма наистина си му идва времето...
През комунизма децата като нашите не са имали шанс. Именно поради неразбирането на проблема. Имам колежка със син на 32. Проблемно дете, преминало през ада на пълното отхвърляне на обществото, помощни училища... Не ми се разказва, че историята е страшна. И до ден днешен е такава, защото никой не е работил с него. Дано не ми се разсърдиш за написаното. Радвам се от сърце на твоя оптимизъм. Така и трябва да бъде. Но истината е, че колкото повече растат нашите деца, толкова по-големи са проблемите и толкова по-ясно лъсват. Ние сме в такъв период. На прага на училището. Може би затова съм по-притеснена и много изплашена на моменти.  Embarassed И да, наистина, важно е да сравняваме нашите деца единствено с това, което са били те преди година, две. Винаги си го напомням, когато отида да си я взема от ДГ и там неминуемо виждам и другите деца, дочувам разговорите им, виждам уменията и емоциите им. Така или иначе, майка съм, няма как да не ми прави впечатление и да не ме боли.
Prizma, опитвам и по този начин. Но ако не държа аз нейната ръчичка и не свия две пръстчета от пет (говоря за задачката с птичетата), тя няма да се сети да го направи сама. Незнам, аз ли изисквам прекалено много... Може би защото виждам, че децата от нейната група се справят сами.
pasinet, абсолютно си права за общоприетите норми... Tired Аз все си мисля, че твоето детенце се справя прекрасно и един ден няма да има и помен от пеоблема. Wink

Момичета, понеже сме на прага на Нова година... Желая на всички вас много здраве, оптимизъм и сили, за да доведете битката до желания край. Възхищавам се на всяка от вас за борбеността и силата на духа. Вие сте моята опора в тежки моменти. Благодаря ви, че ви има! Heart Eyes

# 327
  • Мнения: 17
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ МАМИ И НА ТЕХНИТЕ ДЕЧИЦА!!! Nature SnowmanПожелавам ви много здраве,много усмивки и успешна нова година!!! newsm10
 Мари_Анка,същото ми каза и на мен един доктор-че тя никога няма да бъде като другите и т.н.....Направо ми прозвуча като присъда.Мога да си представя и ти как си се почувствала.Аз все се надявам,че един ден и тя ще бъде като другите,обаче...И наистина колкото по-растат толкова повече лъсват различията им с другите.В детската градина е още песен ,но да видите в училище как лъсват.Не че искам да ви уплаша ,но просто е ужасно трудно. ooooh!Всички в час седят и пишат,а само твоето се разхожда.И не защото е глупаво ,а защото не може да се концентрира.На повечето рисунките са закачени тук и там ,а на твоето рисунката е недовършена и изглежда сякаш я е рисувало дете на 3-4 г.,защото просто няма търпение да я довърши.Няма отговорността да седне и да си напише домашните и да си нареди раницата само просто защото още не е дорасло да носи отговорност.И понеже не може съвсем добре да се изразява или заеква съучениците му се присмиват,че е бебе.И всъщност знае страшно много,обаче показва страшно малко,защото липсата на концентрация и неспирането на едно място,импулсивността  и бурята от емоции му пречат да покаже това на което всъщност е способно.И това е много жалко защото всички го приемат за много странно дете и много малко хора разбират същността на проблема му.Е,дано не прозвуча много черногледо,но всички ние ще продължаваме да се борим,защото наистина трябва да ги вмъкнем в това общество,защото в противен случай децата ни цял живот ще бъдат самотни и изолирани.А ние искаме те  да са щастливи,нали? family 1swing newsm44

# 328
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Здравейте. Включвам се в темата с въпрос.
Имам дъщеря в първи клас. От скоро започна да се оплаква от практически ежедневно главоболие. Ходихме на детски невролог, според който детето е хиперактивно (което не е нещо ново за мен) и от там идва проблема. Не желае да поема отговорност, не иска да учи, освен ако не й е много интересно, иска да прави само това, което й е забавно. От натоварването покрай училището и новите отговорности получава главоболие.
Интересува ме възможно ли е това, има ли и други деца, които имат подобни оплаквания?

# 329
  • Варна
  • Мнения: 2 104
Здравейте. Включвам се в темата с въпрос.
Имам дъщеря в първи клас. От скоро започна да се оплаква от практически ежедневно главоболие. Ходихме на детски невролог, според който детето е хиперактивно (което не е нещо ново за мен) и от там идва проблема. Не желае да поема отговорност, не иска да учи, освен ако не й е много интересно, иска да прави само това, което й е забавно. От натоварването покрай училището и новите отговорности получава главоболие.
Интересува ме възможно ли е това, има ли и други деца, които имат подобни оплаквания?
Рени, и Петьо е с такава диагноза и понягога има главоболие.  Peace Никакви лекарства не сме давали. Положението с училището е същото(аз съм писала много пъти в темата за първолаците, за това колко му е безинтересно и колко е разсеян...). На вас какво ви каза невролога да предприемете?  Hug Като не е нещо ново за теб това с хиперактивността какво сте предпприели до момента?

Общи условия

Активация на акаунт