ДЕКЕМВРИйките ликуват, раждането на Боян празнуват!!!!!!

Пу първа в новата тема след Дани! 

Радвам се, че заглавието ви е допаднало!  И сега какво друго ни остава, освен да чакаме... 

 

Ланг, зло да те забрави! Прости ми пропуска! Макар и на патерици вече ти желая всичкото щастие на земята!

Добро Утро!
Ееех, да не повярва човек - трета съм в темата!   

Добрутро момичета
Ето едно виртуално кафенце за събуждане:

Дами, затрогнато-размазана съм 
 

Не се затрогвай ами напъвай. 
Ако , Ру калпазанина се опъва го заплаши , че ще се обичаш с баща му  и ще излезе зорлян.

Да взема и аз да се разпиша в новата тема....

Ние сме добре. Сега сме в Берковица с Виктор. Аз приключих с работата и сега се гледаме с принца. Уж, ни обещаха след 15.10 да го вземат в градината, но ще видим. Всеки ден пита кога ще ходи при децата.

Пачи, отчет всеки ден да даваш, че да не те мислим.
Елс, как са нещата при вас? Как е малката принцеса?
Зечиииииииии, кажи две думи поне де. Как са децата? Ти как си?
Мимис, свикна ли вече малката героиня с крачето?

Добре сме Габи , нищо ново около мойта особа .Затова и не пиша ,работа , домакинство и все едно и също.
Валко вчера си нахака една пипета от панадол в гърлото и си направи такава рана ,че цял ден не можеше да яде.Днес е добре казва ,че вече не го боли толкова.Гошо в петък ще го водя на УНГ , да се допитам за тези негови сливици.
Ванката , бачка и ме обича до колкото му е възможно  , такива ми ти работи.

Ето ме и мене пак

Малката голяма героиня по-скоро отвикна от крачето.  Вече 3^ти ден е със свободно коляно, което в 90% от времето се държи изправено. Навикът е втора природа, нали така?  Аз обаче не е тормозя и не я насилвам. В малкото случаи, когато тя се позабравя, виждам, че кракът си се сгъва нормално. Оттам нататък сама ще си се сети да го ползва по предназначение.  Направо не знам как ще бъдем като махнем гипса.

Марти, чакам я да се стабилизира и веднага я пускам на градина. И тя знае, че ще ходи на детска градина щом махнат гипса. Предполагам, че преди 1^ви ноември няма да стане, но не бързам за никъде, освен че само трупам задачки за изпълнение. Взяко зло - за добро, дето се вика. Оказва се, че в момента в градината й са сборни групи, защото още не бил приключил ремонтът на филиалите, където по принцип са по-големите деца. Та ние ще пропуснем този преходен период и ще си тръгнем направо с групата! 

Да се похваля: от вчера Надя има легло, което се надявам да й служи поне до 25 годишна възраст!  Само ще кажа, че матракът й е с размери 90 х 190.  Цяла нощ се е въртяла, но като цяло запази ориентация!  Леглото има специална преграда, иначе би паднало сериозно търкаляне. Тя е доволна. Аз тоже. Не знам кое е от двете е по-важно, ама няма да задълбаваме толкоз. 

 

Е, един ден да нямам интернет и две рожденнички. Изпуснах почерпката .
Ланг, Мими, честит рожден ден! Да сте живи, здрави и много щастливи!
Мимис, ще свикне без гипса Надето, няма къде да ходи. Важното е още малко търпение да има . Честито й легълце. И Дани спи на легло със същия размер.

Тази сутрин голяма "трагедия" се разигра у нас с тръгването на градина, но не защото не иска да ходи, а защото майка му се е заинатила да го изпрати с анцуг на ДГ, а човека иска с дънки . Кога пиеше мляко с биберон, кога започна претенции да проявява относно дрехите с които ще бъде облечен .

Приятен ден на всички  .

А тепърва какво ни чака ...
Нашият снощи искаше да го преобличам след прибирането от детската градина защото бил с дрехи за "гадината" , а вкъщи се стояло с други Хлапето още няма 3г и знае ред, а татко му на тридесет и кусур още не е влезнал в коловоза ама така...като не е ходил на градина

mimiska това голямо легло в отделна стая ли е вече?

Забравих в предния пост да поздравя  Flash Dance за темата и заглавието!
Пачииии мъти по-бързо, че да не изпишем темата преди да се е появило бебе Ру!

Нема опасност скоро да заобичам баща му, по скоро съм на фаза да му събера багажа и да си го пращам при техните (или която от вас го иска). Леееекинко съм изнервена от факта, че къщата още не е доизчистена (останаха баня, тоалетна и във всяка стая по нещо), за бебето нищо не е готово (нито креват, нито шише, нито дрешки, не съм сортирала Магините, не съм прала, не съм гладила), аз също не съм си събрала багажа за болницата, клиенто-пациентите ми не се спират и за капак милата ми половинка работи всяка вечер до 8-9 часа, купува си каски и други мото-екстри (мани, че намира пари за тези боклуци, ами и намира и време да ходи да си ги купува), в главата му са само мачове и т.н., а аз трябва да влизам в ролята на злата мащеха, която постоянно кара бедното си хранениче да свърши нещо.  
На всичкото отгоре ме мъчат някакви контракции и пия по една шепа но-шпа на ден, само и само да не взема да родя сега, защото след изписването ще трябва да ходим с детето  на хотел  
Та като цяло съм в особено кисело-зло-ревливо настроение, единствено Маги ме слуша (горе-долу, и тя не се престарава) и по-добре около мен да не се мярка никой, че ще хвърчат пера и перушини.
А, сега се сетих, че и покрай чистенето изхвърлихме доста неща (за част от които моята сантиментално-плюшкинска душа още страда), Милен в общи линии иска да живеем в шоуруум и водим някаква непрестанна война за всяко съкровище. Постоянните спорове и мислене "как да спася .............."  не ми се връзва с понятието "да живееш в уютен дом" (но това е само илюстрация на киселостта ми).
И на финала не знам дали споменах как запалих чисто новия ни диван с глупавоно наргиле на Милен, та сега е на ремонт и съм в очакване на цената за това удоволствие (сигурно тя ще ме накара да родя  ). BTW, в яда си изхвърлих наргилето, но както споменах милият ми съпруг намери пари и време за ново такова, а бебето още е без шише и боди.  
Та викате да се отчитам? Или да обичам баща му? Тц, най-много да ме пишат в Нощен труд на последната страница (тази с крими историите и убийствата)  
Айде, тръгвам си от офиса, за да тичам на родителска среща - живот като на кино, но защо точно меродрама?  

Целувки на всички, нямам сили и нерви за поименно преброяване...  

Пачи весело е, битовизъм с доза хумор, по-добре от това накъде 

Да си похваля и аз джуджето - спи от една седмица в ново легло и в отделна стая. Хоп от раз, никакви възражения, дори беше зор да легне в леглото за големи, щото "другото било за бебета". Инак като подарък за РД ме зарадва с хрема, та новото му кодово име е Гъгньо. Радвам се и на бебешкия му пубертет, който допускам ще прерасне в същински такъв, но останаха само 27 години до края на периода.
Инак "балонът се надува, надува надува..." То това не е корем, а чудовище  А остават трите джъмбо месеца...