
В първоначалния постинг не пишеше, но после видях, че си го добавила.
Много се радвам, че се справя детето! Аз прилагам с Боби същата тактика, но той вече намери вратички и пак се пазарим. хехех Лек път като тръгнете, Дани!

Много се радвам, че се справя детето! Аз прилагам с Боби същата тактика, но той вече намери вратички и пак се пазарим. хехех Лек път като тръгнете, Дани!
Стискам палци да няма никакви усложнения и да я изкара леко. Добре, че не са ви грабнали в болница. Браво на Стени за геройството - мъжко момче си е той!
Прегръдки и целувки и на теб и на Стени и на Тони.
Тя е бонбонче и все по-ококорена и весела става! Пуппупу Докарахме я почти до края. Остава още малко. 
Дано Стени бързо да се оправи от тази бронхопневмония
Как понася инжекците? Много ли плаче? Варианта с абокат не беше ли по-добър, за да не го бодцкат всеки ден
.
. Как не са успяли да различат бронхопмевмония от бробхит
?! Егати лекарите, егати чудото
. Стискам палци на Стени бързо да оздравее
, а на теб да си много силна. Прегръщам те
.
, че вече много ви идва.
. Онзи ден диването взе, че падна и си удари окото на дръжката на детското колело, стана кръвоизлив, протече и вчера ни "прибраха". Все още се водим в болница, но там не и понася - не може да спи, не иска да стои на едно място, иска движение и чист въздух и аз казах на лекаря, че искам да се приберем, той се съгласи, защото така и така там само капки и капват, което може и ние вкъщи да го правим. И до петък всеки ден трябва да ходим на преглед, но е по - добре отколкото потискащата атмосфера в болницата
.
.
То по-добре, че не сте в болницата, там винаги е много подтискащо и когато сме били винаги съм имала чувството, че човек оздравява по-бавно, заради подтискащата обстановка. Щом положението позволява винаги е по-добре да си си у дома. А и човек не знае какво може да "лепне" в болниците.

) и включиха да ми мерят тоновете. Постепенно ме хвана паниката, направо бях на път да истерясам, но реших да се стегна и.... заспах (лекарите вече бяха в пълен шок
Няма такова тресене. Щях да пукна от страх. Едвам се мобилизирах да ми сложат упойката (спинална) и някъде в тоя момент осъзнах, че връщане назад няма и се успокоих. Казах на анестезиолога да ми сложи пердето да не виждам какво правят хирурзите и си кротувах. Анестезиологът много искаше да ми разказва какво ми правят, ама му заявих, че хич не ме интересува и да правят каквото искат. След малко единия хирург каза "брей, че голяма пишка", а малко по-късно педиатърката ми показа един вързоп (измит, но странно бял) и ми набута бебето под носа да съм го целунела. Аз се задърпах настрани обяснявайки "пазете го далече, имам сополи и кашлица", тя ме изгледа странно и изчезна. Шиха ме още около час (докторката междувременно ме закле, че ако ми види още веднъж корема отвътре ще се пенсионира - това ми е трета коремна операция и карантията ми няма нищо общо с учебниците по анатомия) и после ме свалиха в стаята. Стоях си нахилена като зелка докато не ме пусна упойката, когато усмивката ми прерасна в озъбване. Бото (както и всички бебета в отделението) бяха с повишен ЦРП (Ц реактивен протеин) следствие на върлуващите вируси през целия месец, така че го включиха на антибиотик (набиха му системата в челото
). На другия ден аз вече бях в движение, кърмата ми потече със скорост и количества, за които всяка Правда би ми завидяла
).
радвам се че сте добре.И мен ме хвана шубето при второто секцио и когато ми сллагаха спиналната ме хвана голям гъдел
той каза че трябва кръвна картина да с енаправи,вече ми писна направо да не попадаш в ръцете на лекари
.Третият лекар е завеждащ детското отделение в Добрич миналата година бяхме лежали в болницата поради усложнения от поетите 3 антибиотика за 20 дена.Оф спирам пожелавам ви лека вечер Препоръчани теми