Кога си заобичахте бебетата?

  • 9 068
  • 177
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 27 523
По време на бремеността - не.
Веднага след раждането - не.
Между първия и третия месец след раждането на бебето - тогава  Peace

# 76
  • Мнения: 4 351
Мислех, че ги обичам още след като усетих първите им движения. Но и двата пъти след раждането открих, че чувството е съвсем различно, когато поемеш в ръце детето си. И  всеки изминал ден усещането за любов и огромна нежност се засилва, докато вече няма накъде.  Simple Smile

# 77
  • Мнения: 2 100
Заобичах го в момента, в който ми дадоха да го подържа в ръцете си, да го гушна  Heart Eyes А какви съмнения имах когато забременях-дали ще го обичам, дали ще ми хареса (представяш ли си какви глупави мисли  hahaha hahaha ). Дори мъжът ми ме бъзика все още  Laughing
Знаех, че някой ден ще имам деца, но не съм мислела, че ще е преди 30  Laughing Дори не съм мислела, че ще се женя...Когато намерих човека, с когото искам да прекарам живота си, осъзнах, че искам да имаме дете...искам да създадем семейство. Пожелавам и на теб да усетиш най-сладкото чувство  Hug

# 78
  • Мнения: 1 910
Доста след, като се роди...първоначално си беше някаква част от мен. Представи си да обичаш лявата си ръка особено много. Горе долу така мога обесня ситуацията при мен.  Grinning
Майка ми казва, че още до като е била бременна много ме е обичала...като човече.
Явно хора всякакви.  Grinning

# 79
  • Мнения: 4 362
След като родих ,след като вече ми я доведаха да я разгледам за първи път и постепенно с дните все повече се привързвах и я обичам все повече  Peace

# 80
  • BG
  • Мнения: 2 217
Имам голяма разлика със сестра си и почти я отгледах. Единственото дете, към което съм имала отношение е тя. С другите деца не знаех как да се държа и хората, които занят как да се държат с децата синаги са предизвиквали възхита у мен.
По отношение на детето си обаче се почуствах различно. Заобичах го още от момента, в който го почуствах се движи в мен. Heart Eyes  Всяко негово движение предизвикваше радостни емоции, а от както се роди го обичам все повече и повече.

Мисля, че всяка жена, която е родила дете е благословена!   bouquet

# 81
  • Мнения: 3 001
Родих първото на 30г.До този момент бебетата и децата като цяло ми бяха безразлични.Сестра ми имаше вече деца,но тя живее в друг град и не съм участвала в отглеждането им.Децата на приятелките ми ми бяха безразлични,това бяха чужди деца вес пак.
Родих голямата дъщеря,чувствата ми бяха смесени-страх,отговорност,безкраен ангажимент...Обичта дойде постепенно с грижите и тревогите и преживяното.
Забременях с малката,вече бях осъзната като майка,знаех какво значи да имаш дете,не се страхувах от раждането и след това.Заобичах я още когато усетих първите й ритничета,имаше си име от 21г.с.,а когато се роди нямаше по-щастлив човек от мен Hug

# 82
  • Мнения: 215
Дълго време не събирах кураж да започнем да "правим бебе".Оправданията все ми бяха  кариера, финансова стабилност, а може би ме е било и малко страх от тази неизвестна до тогава на мен вселена. Не зная кога заобичах дъщеря си-имам чувството че винаги съм я обичала безрезервно, безкрайно, чисто и всеотдайно. Тя е човека, когото обичам най-много и най-силно в света  Heart Eyes

# 83
# 84
  • Мнения: 340
Постепенно, в първите месеци след като се роди.  Изобщо не веднага.  Винаги съм знаела, че искам да имам деца, но принципно и рационално, а не със сърцето си.  Така и не почувствах някаква емоционална нужда да имам дете.  Просто на 29 години реших, че е време и, че е подходящ момент от професионална гледна точка.  Синът ми го заобичах постепенно.  В никакъв случай не веднага като го видях.  Като го видях си помислих "ок, бебе като бебе", а не "това е моето бебе и то е най-прекрасното".  Мъжът ми беше доста по-бърз-- явно неговия бащински инстинкт е по-силен от моя майчински  Embarassed

Сега, разбира се, много обичам сина си.  Но не бих казала, че го обичам повече от мъжа си.  И двамата са ми еднакво мили и близки, еднакво се страхувам да не им се случи нещо и еднакво се опитвам да ги правя щастливи.

Сега чакаме второ бебче и ми е по-нетърпеливо и интересно да се срещна с него от колкото ми беше първия път.  Но това е понеже вече знам колко е забавно и приятно да гледаш детето ти как расте.  И понеже ми е нетърпеливо да станем 4-ма и да ни е още по-весело в къщата...

# 85
  • София
  • Мнения: 40 958
Преди Дияна... обичах малки деца, харесваше ми да се занимавам с тях, но за малко. За мои деца даже не исках да мисля. Бях весела и безгрижна девойка Simple Smile Не, че сега не съм де Simple Smile
И на 29 взе, че удари и моят час. За някои късно, за мен точно навреме. Но пак ми беше някак си като гръм от ясно небе Simple Smile Като родих в първият момент даже нямах сили да се зарадвам. Да, бях родила моето бебе. Едно такова грозно Simple Smile Постепенно двете се опознавахме и заобичахме.
С Алекс беше малко по-различно. След раждането пак нямах сили да се радвам, а и ме беше страх.
Сега и за 2мата важи приказката "луда съм по нея/него".

# 86
  • BG
  • Мнения: 1 900
След като родих веднага.

# 87
  • Мнения: 2 803
Когато разбрах, че съм бременна, тогава.

# 88
аз съм точно на 29 и, и мен взе да ми избива на размисли върху майчинството!?значи съм ок Winkна прав път съм!Явно 30 са някакъв период на зрялост?!

# 89
  • Мнения: 2 908
Доста след раждането.Не чувствах нищо друго,освен тревога,безпокойство,загриженост по време на бременноста.4 месеца след това само ревях всеки ден заради запушени гърди,болки,мастити,не можене да се справя сама с положението,изпадане в дълбока депресия и дупка...Едва след това успях да зърна светлината,наречена любов в тунела.

Общи условия

Активация на акаунт