В парка, яслата, градинката, играе си Май-чето с дружинката!

На абсолютно същото мнение съм . Приемам я като равноправен на мен човек. Обличам това, което тя предпочита. Е , сега ако няма други подходящи обувки или яке ще я облека и да не ги харесва , няма гола да ходи я  . Но при условие , че има и друг вариант я оставям да си избира.
Ох, момичета да се оплача много ми е лакома дъщерята . Всеки ден умирам от срам постоянно ходи от хората и си иска да яде, ама това е винаги, дори и току -що да е яла , само да види че някой яде нещо и бабичките постоянно я гледат едно жално , жално и ми казват, че детето е гладно. Ужас ви казвам .... Днес дори се скарах с една, която без дори да ме попита започна да и бута в устата някакви остатъци от баничка 

ниночка, сега пие суметролим, то не било точно антибиотик, по-изчистен бисептол, и бил доста слаб. ако не мине от него даде аугментин.

хайде лека от мен, че се чувствам като изцеден лимон 

Вервам ти, Julie, що да не ти вервам?!  Но да ти кажа до голяма степен това са условности и ако за някой едно е лигавщина, за друг не е! Моите наблюдения за съжаление сочат повече преминаване в другата крайност -  насилие над децата, което уж било  "възпитание", отколкото в обратното!И да, границата наистина е тънка, но е важно и да не е твърде ригидна, а да е достатъчно гъвкава! И още повече си мисля, че не е зле от време на време да се питаме, дали не правим нещото, за да задоволим собствени потребности, а не нуждите на детето от възпитание, грижа и т.н.   Както и да е, свят шарен! 

Рени, сигурно и това не е лесно, ма по-добре ящно дете, пред злоядо куту мойото! А тез бабички, как да не ги  човек! Мила без да ходи да си иска, все ще се намери някой да й предложи неща, които тя не може да яде.  И после иди им обяснявай, че детето ти има непоносимост към някои храни!
 

Момичета,благодаря,Ви за разбирането и подкрепата!
Надявам се да ме разберат,момичета след определено време.
Защото не ми беше лесно да го взема,това решение.
Връщане назад няма!  

Смайлд,мислех си скоро за вас,че ще се получи така.
Щом не сте я карали като малки,нямаше как да се предпазите!
Рени,ние сме същите,жените в яслата са много доволни,че нямат проблеми с храненето на Ивана.Сега,най новото,е че има желание да се храни сама!

Птица, не се съмнявай, че ще те разберат! Много по тежко би било за тях да живеят с мисълта, че майка им се е жертвала в тяхно име! Да не говорим, че едва ли живеейки в подобна ситуация, без да се погрижиш за себе си, щеше да бъдеш способна, да им дадеш това, което би могла да им даде една щастлива и неизтормозена мама Птица!  Никой не знае, колко ще ти е трудно, но със сигурност си махнала един ОГРОМЕН товар от себе си и си освободила доста енергия, която можеш да използваш за хубави неща!   

asiasia, Reny27, децата ви са още малки, но ще видите след време. Понякога лигнята минава всякакви граници. Винаги първо опитвам с добро... нооо то диването си знае неговото. И е в състояние за най-малкото нещо да изпадне в нервна криза. Понякога са толкова хитри и леко така подли, че чак не ми се вярва.
А това, което наблюдавате наоколо обикновено не е това, което изглежда. 

Джули, осем години съм работила с "това, което наблюдавате наоколо обикновено не е това, което изглежда" и вярвай ми, това, което могат да причинят родителите на децата си, никой друг не може да им го причини!
Уважавам опита ти, но имам доста и мой опит, освен професионален и личен. Знам, границите и структурата са важно нещо, но човек трябва и да се оглежда от време на време, и да не си мисли, че е по-наясно от децата си! И няма идеален родител, хубаво е , ако успее да е достатъчно добър!

За съжаление,Джули е права,момичета.
Наистина,после става страшно,говоря даже и като тръгнат на у-ще.
Почва се едно споделяне и едни въпроси,за които и аз не съм си помисляла.
Тогава,мислиш и психологически и философски на нещата.
Щото сега ги гушкаме и раздаваме топлина.

Мила приятелко, толкова искренно и истинско че.....       немога да ти кажа как се чувствам в момента ,когато прочетах поста ти.Пожелавам ти здраве ,да срешнеш човека ,който може да те  притежава  да се чувстваш жена и да бъдеш спокойна майка.Вярвай в себе си! Бъди като тревата -изправяй се когато те газят!!!!Птица аз винаги съм до теб.

Според мен не е от значение колко са ни големи децата , а е въпрос на мироглед. Всеки ден виждам майки, които крещят и удрят деца, дори по-малки от нашите....  Много ясно , че детето ще иска да стане на неговото ( то кой ли не иска), но дали това е решението.И защо това да е лошо? Нещо май не  разбрах. Не се заяждам  , Аз точно така си представям примерно че ще бъде.

Лошото,е че не си подготвен на зададения въпрос.
В смисъл,че трябва да отговориш правилно и бързо без да объркаш детето.
И най важното е то да те разбере.

Ха,Добро Утро!

Не са само въпросите, които задават. Хитруват, лъжат, за номерата на Теди роман мога да напиша. И винаги ми идват като гръм от ясно небе И не ми се вярва, че моето дете ги върши тия неща. А какво ли ме чака след няколко години като влезе в пубертета, не знам

Добро утро и от нас.
Да се включа и аз като родител на пубертет и на бебе. Наистина е доста различно като пораснат децата. И аз като Julie съм си задавала понякога въпроса - това моето дете ли го прави??? Онова кротичко, сладко, малко бебече дето не му се чуваше гласеца и искаше постоянно да го гушкаш??? Уви точно то. Понякоха ми е трудно да си представя че толкова е пораснал и се е променил. Говоря за големия защото той беше наистина много различен. Много добр и послушен . Не тропше с крак не проявяваше инати. А малката направо ме съсипваот сега. Не мога да и позвля просто да се тръшка и да ми се лигава. Веднага спирам такива опити. Ми той батко и като беше послушен и сега вече взе да ме

Julie, ptica сигурно сте прави.
Аз също виждам какви номера прави Боряна за да стане на нейното. Понякога много се забавлявам защото е много изобретателна, но друг път се чувствам толкова безсилна  да спара реването и че направо ми идва и аз да ревна с нея  
Моята дъщеря е способна един час да реве и то вече и аз си мисля от чист инат.  И съм я питала да ми обясни какво иска, и съм я увещавала да спре да плаче, и съм се карала, и съм се правила че не и обръщам внимание - никакъв ефект.
Предната вечер ако знаете какво "тържество" ми спретна  . Отидохме в спалнята да се приспиваме по нейно желание - искаше да нани. Точно мислех че заспива, седна в леглото и каза че иска тати, не миряса докато не дойде тати, после вече не искаше тати, искаше мама, като я гушна - не иска мама иска баба и така час и нещо съпроводено със обилни сълзи и силен рев. До такава степен че започна да се дави в сълзите си. Направо полудях Смятах да викам бърза помощ, но нито температура, нито показва че нещо я боли - точно иска нещо само дето не знае какво. Горките ми комшии Единственото което ми дойде на ум е да я изкарам от апартамента. Мъжа ми е с операция на коляното - още трудно се движи, изюрках брат ми от другия край на града да дойде, завих я с едно одеало  и в колата тръгнахме да обикаляме посред ноща Бургас.
Ако искате ми вярвайте още като влязохме в колата спря да плаче и взе да говори нормално - нейните си приказки. За по малко от 10 мин беше заспала. Спа цяла вечер (е до към 6) и като се събуди беше щастливо и безгрино дете - без помен от вечерните "вълнения". дано да не ви досадих с дългия си пост, но исках да ви опиша ситуацията. Какво да направя в такива случаи. Подобни ситуации започнаха да се случват през две три вечери. Не мога всеки път да обикалям посред ноща града като  
Вярно е че това ми е единствено, дълго чакано и изстрадано дете и аз я обичам безумно (както сигурна съм всяка от вас обича децата си). Бих направила всичко за нея,  в никакъв случай обаче не искам да се превръща в разглезено дете. Но бога ми не мога да я гледам безучасно как се дере повече от час.
Дано да не ви досадих, но трябваше да го споделя с някой, Малко ми олекна
Хубав ден на всички мами и дечица.
  

Ето - изпрати ми съобщението... Ей опасна е, още не бях го довършила застанала е до мен и само гледа как да докопа клавиатурата - и успя. Та така - исках да кажа че ако не я скастрям от малка като стане голяма ще си прави каквото иска. Защото тя е своенрава. Та много си зависи от децата исках да кажа. И това че като малко е добричко и сърце не ти дава да му се противиш за нещо то като пораснат нещата стават доста по различни. Улях се с писане ама то щото не ми се случва често
Хайде лек ден и