Ожени ме мамо надaлече, че да се хваля повече.

  • 8 885
  • 76
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 169
За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг.  Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често Simple Smile

Така е. Едно е да се ожениш за богат мъж и да се пъчиш, казвайки "ние какво сме постигнали", друго е сама да забогатееш.

 newsm10 Хора, които са го постигнали със собствени усиля и знания обикновено не парадират. Отново опираме до култура и интелект.
Не знам за БГ, но за Филипините съм чувала много. Там е като традиция. Пожеланията им винаги започват с "да се омъжиш за американец". Дори имах колега женен за филипинка. Тя го биеше, посиняваше (не че той е цвете за мирисане) и в яда си си купуваше билет до Филипините. Никога не го осведомяваше кога ще се върне и той горкия едва се оправяше с децата. Голям смях.

# 16
  • Мнения: 1 216

Не знам за БГ, но за Филипините съм чувала много. Там е като традиция. Пожеланията им винаги започват с "да се омъжиш за американец". Дори имах колега женен за филипинка. Тя го биеше, посиняваше (не че той е цвете за мирисане) и в яда си си купуваше билет до Филипините. Никога не го осведомяваше кога ще се върне и той горкия едва се оправяше с децата. Голям смях.
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна. За да се измъкнат от мизерията и да подпомогнат близките си, се оказват в капана на съюз без топлина, уважение и зачитане. Мъжете, които избират такива жени са особена категория.  МИналата година в парка се заприказвах с една филипинка, женена от години за канадец. Имаха 3 деца. Същият ден майка и беше починала и тя ми каза- толкова ми е тъжно и болно за всичко, съзнанието ми отказва да приеме тази новина, дори не мога да изплача и една сълза.
Имах и друга позната филипинка като живеех във Финландия, тя свободно разказваше как мъжът и я купил от семейството и, бил моряк. Имаха три момчета. Но като по - да вървяха нещата там. Изпращала пари на семейството си всеки месец- нещо като закон.

Последна редакция: пт, 17 окт 2008, 02:31 от Г-жа Броненосец

# 17
  • Мнения: 3 674
Зависи кой как измерва щастието... newsm78  Аз пък си мисля, че истински  щастливия човек не е задължително да е богат.  hahaha Аз не съм се оженила за милионерче... ама  това не ми пречи да съм много щастлива  жена Laughing

# 18
  • usa
  • Мнения: 2 113
Хвалете си се вие  Whistling. Аз съм от другата партия: "Ти пък толкова ли не можа да си намериш американец  Crossing ArmsMr. Green

ти верно ли не можа поне един американец да намериш??? изключително ми падна в очите  ooooh!!
аз не се хваля. предимно се оплаквам, но пак не им харесва.

# 19
  • Мнения: 613
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....

Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....

Да..., за съжаление и моите лични срещи/наблюдения са такива.

Преди години, докато чаках виза, бях доброволка в една детска ясла за бебета до 1г. В стаята имахме едно много сладко бебче, момиченце, с баща американец и майка филипинка. Още при първото ми появяване там, самият баща ме уведоми, че той специално е искал азиатка за съпруга (в частност филипинка), защото те са послушни, изпълнителни, буквално изпълняват всички желания на мъжа и не проявяват стремеж за независимост, както американките. Предупреди ме също, че с абсолютно всичко свързано с дъщеря им, да се уведомява само той.
...Видяхме и майката в последствие - никога не съм виждала по-нещастен и по-отчаяно празен поглед в живота ми. Той винаги идваше с нея и при оставяне и при взимане на бебето. Когато то стана на няколко месеца я накара насила да започне работа, въпреки здравословни проблеми. Впоследствие я принуди да започне да учи за мед.сестра. И преди бебето да навърши годинка я "забремени" с второ.
Жената беше на края на силите си. В един момент спряхме да виждаме и отчаяние в нея, виждахме само тяло без дух.
В единиците случаи, когато можехме да поговорим с нея без мъжа й, сме я съветвали, че би могла да се бори за правата си. Няколкото думи от нея са били, че няма избор, ако направи подобно нещо би било катастрофално, както за нея самата, така и за близките й във Филипините.

Имам и други примери, но този няма да забравя никога през живота си.

# 20
  • Мнения: 3 098


Разбира се, не всички са на кантара.
Просто... Някои тежат на мястото си.

Пък било то и навън...
Хареса ми написаното от теб.




  newsm10 Хора, които са го постигнали със собствени усиля и знания обикновено не парадират. Отново опираме до култура и интелект.

Абсолютно вярно!

# 21
  • Мнения: 5 710
Не предполагах, че ще приемете темата толкова буквално.  Обикновено контекста на такива сентенцийки е по-широк.
Както и да е.

Моето мнение е, че живеещите в чужбина са доста наплашени ( по-скоро от стигматизиране, като самохвалци, отколкото като страх от използване) и рядко демонстрират успехи и възможности.
Обратната тенденция наблюдавам масово у сънародниците ми в Бг.  Високата репутация задължително премиава през максимална демонстрация на консуматорско отношение към всичко. Хвалбите много често ми напомнят на една незабравима сцена от Вилна зона. Поднасянето на ястията на масата.

Всичко това с респект към многото изключения.

# 22
  • Мнения: 523
Аз приемам тази поговорка като нещо от рода "Посмали Манго, посмали..... Може би се отнася не само за живеещите в чужбина, а по-скоро за всички, които обичат да парадират, демонстрират и да се хвалят. Ако примерно си някъде от Русе и се омъжиш в Ямбол, никой от родното ти място няма да те знае как си в новия си дом и ще можеш да се хвалиш на воля. По презумпция всички живеещи в чужбина са заклеймени по този начин, но такива екземпляри може изобщо и да не са излизали от България.
Наистина много филипинки, тайландки и разни други имат тъжна съдба тук. Особено тези, които са се омъжили за категорията мъже описани от г-жа Броненосец и Дистант. Аз оприличавам тези мъже нещо като прототип на българския Бай Ганьо. От друга страна знам и за много американци пострадали от бракове с чужденки, които като дойдат тук ги зарязват и изчезват безследно.

# 23
  • Мнения: 3 932
Принципът принципно е ясен: колкото по-надалече, толкова повече  Money

Нещо като да се снимаш в ИКЕА на всеки 6 месеца и да разправяш в Бг как си актуализираш обзавеждането на всеки 6 месеца съответно  Shocked
Наблюдавали и сме и случаи, когато "преуспелите надаЛЕчЕ" се снимат пред някоя скъпа кола и разправят как ще шашнат родата... Outta Joint, а и на приказки от рода:"вадя аз в Б-я КЕшА..."

Така че, разни хора, разни идеали!

# 24
  • Мнения: 868
Слушах скоро един доклад за трафикиране на хора. Това с филипинките много се доближава до дефиницията...  Страшно....


Ха, коментарът за АЙКИА искрено ме разсмя. Бях чела книга от една млада руска имигрантка, която описва стереотипи за руснаците в Ню Йорк. Един от тези стереотипи беше, че мечтата на руските имигранти е да си обзаведат апартамента с АЙКИА! Ами и българите ли правят така?

# 25
  • Мнения: 1 178

За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг.  Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често Simple Smile

ако искаш да кажеш, че само работещите жени са силни и само те са достойни модели zа поведение на бъдещото поколение направо ме обиждаш  Mr. Green
Да прекъснеш кариерата си и да последваш мъжа на животата си с ясното съzнание, че дванайсетчасовия работен ден ще ти липсва болеzнено е нещо zа което също е нужна сила  Wink
След време ще уча моите деца да следват сърцето си и ще се самоиzтъквам като пример zа поведение   Hug

# 26
  • Мнения: 3 932
Да, ама само преуспелите  Mr. Green

Ха, коментарът за АЙКИА искрено ме разсмя. Бях чела книга от една млада руска имигрантка, която описва стереотипи за руснаците в Ню Йорк. Един от тези стереотипи беше, че мечтата на руските имигранти е да си обзаведат апартамента с АЙКИА! Ами и българите ли правят така?

# 27
  • Мнения: 868
Nah, Котарана, нямах това предвид.  Вярвам, че всеки трябва да прави това, което му носи удовлетворение. Но ето, това би било истински свежо, ако мъжете започнат да изоставят мечтите и кариерите си, за да последват жените си... 

Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...

# 28
  • Мнения: 2 563

Обратната тенденция наблюдавам масово у сънародниците ми в Бг.  Високата репутация задължително премиава през максимална демонстрация на консуматорско отношение към всичко. Хвалбите много често ми напомнят на една незабравима сцена от Вилна зона. Поднасянето на ястията на масата.

Точно. И въобще не съм съгласна, че който сам си е направил, въобще не се хвали. Всякакви съм виждала.

# 29
  • Мнения: 1 169
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....

Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....

Да..., за съжаление и моите лични срещи/наблюдения са такива.

Преди години, докато чаках виза, бях доброволка в една детска ясла за бебета до 1г. В стаята имахме едно много сладко бебче, момиченце, с баща американец и майка филипинка. Още при първото ми появяване там, самият баща ме уведоми, че той специално е искал азиатка за съпруга (в частност филипинка), защото те са послушни, изпълнителни, буквално изпълняват всички желания на мъжа и не проявяват стремеж за независимост, както американките. Предупреди ме също, че с абсолютно всичко свързано с дъщеря им, да се уведомява само той.
...Видяхме и майката в последствие - никога не съм виждала по-нещастен и по-отчаяно празен поглед в живота ми. Той винаги идваше с нея и при оставяне и при взимане на бебето. Когато то стана на няколко месеца я накара насила да започне работа, въпреки здравословни проблеми. Впоследствие я принуди да започне да учи за мед.сестра. И преди бебето да навърши годинка я "забремени" с второ.
Жената беше на края на силите си. В един момент спряхме да виждаме и отчаяние в нея, виждахме само тяло без дух.
В единиците случаи, когато можехме да поговорим с нея без мъжа й, сме я съветвали, че би могла да се бори за правата си. Няколкото думи от нея са били, че няма избор, ако направи подобно нещо би било катастрофално, както за нея самата, така и за близките й във Филипините.

Имам и други примери, но този няма да забравя никога през живота си.

Наистина разказа ти звучи много тъжно... Може би е просто случайност, но тези, които аз познавам са - огън мадами.

Общи условия

Активация на акаунт