Онзи ден го прочетох това. Много е свежо. Има ли нещо вярно според вас?
Аз ще се включа по-късно, че шофьора ме чака и трябва да излизам
Аз ще се включа по-късно, че шофьора ме чака и трябва да излизам
- Публикувана: 16 окт. 2008, 13:53 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 17:12 ч.
Ожени ме мамо надaлече, че да се хваля повече.
Не е свежо. Отразява доста продължителен социално-икономически феномен в България, Румъния, и Русия. Вече започват да се появяват научни статии на тая тема, но засега са за Русия главно.
Искам да подчертая, че не всички българки, които живеят "надалече" са там заради мъже, чрез мъже, или защото са се "оженили." Техният глас тука може би много не се чува, но ги има.
Искам да подчертая, че не всички българки, които живеят "надалече" са там заради мъже, чрез мъже, или защото са се "оженили." Техният глас тука може би много не се чува, но ги има.
Не е свежо. Отразява доста продължителен социално-икономически феномен в България, Румъния, и Русия. Вече започват да се появяват научни статии на тая тема, но засега са за Русия главно.
Искам да подчертая, че не всички българки, които живеят "надалече" са там заради мъже, чрез мъже, или защото са се "оженили." Техният глас тука може би много не се чува, но ги има.
Искам да подчертая, че не всички българки, които живеят "надалече" са там заради мъже, чрез мъже, или защото са се "оженили." Техният глас тука може би много не се чува, но ги има.
Да, Пикси, така е.
Но и омъжените за чужденци се делят на две основни групи - омъжени по любов и по сметка.
Представителки и от двата вида има навсякъде, лично аз се дразня, когато някои българи в България ревнат с пълно гърло, че видите ли щом е омъжена за чужденец, значи се е продала и прочие, или че щом живее с мъж в чужбина, значи е там по сметка.
Такива обобщения са направо нелепи, най-малкото защото не може да се обобщава така за непознати.
Ами има... Как да няма...
Както и в: "Омъжи ме мамо в чужбина та да забравя своята Родина".
Разбира се, не всички са на кантара.
Просто... Някои тежат на мястото си.
Пък било то и навън...
Мишелка, подкрепям с две ръце!
За мен въпросът е в ценностната система, да, има и такива, които са постигнали нирвана, омъжвайки се в чужбина. Опияняват се да хвалят живота си навън - ок. Но аз като човек живеещ далеч от Родината съм запазила критичния си поглед към нещата тук и приемам снизходително поведението на хвалещите се булки. А в същност, поведението им зависи и от какво са избягали, спасявайки се с брак в чужбина... но въпреки това ми е нелепа декларацията от заглавието на темата.
За протокола: моята половинка е българин! И да, гордея се с него, без да се хваля наляво и надясно!
Хиър, аз пък бих се радвала да видя/чуя повече жени, които изтъкват статут, който са изградили сами. Говоря по принцип, не за отделни националности или държави.
За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг. Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често
За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг. Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често
Хвалете си се вие 
. Аз съм от другата партия: "Ти пък толкова ли не можа да си намериш американец 
"
. Аз съм от другата партия: "Ти пък толкова ли не можа да си намериш американец " 
И аз съм така. За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг. Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често
Така е. Едно е да се ожениш за богат мъж и да се пъчиш, казвайки "ние какво сме постигнали", друго е сама да забогатееш.
А ако мъжа не е богат и стар и се борите двамата за всичко...Можеш ли да се хвалиш?Аз не се хваля ( не че има и за какво) защото веднага изкачат хиените да искат пари.Най-мразех като се върна от плаване веднага се намира на същия ден някой да иска пари назаем та за това и сега си мълча и кротувам
За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг. Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често
Така е. Едно е да се ожениш за богат мъж и да се пъчиш, казвайки "ние какво сме постигнали", друго е сама да забогатееш.
Хора, които са го постигнали със собствени усиля и знания обикновено не парадират. Отново опираме до култура и интелект.Не знам за БГ, но за Филипините съм чувала много. Там е като традиция. Пожеланията им винаги започват с "да се омъжиш за американец". Дори имах колега женен за филипинка. Тя го биеше, посиняваше (не че той е цвете за мирисане) и в яда си си купуваше билет до Филипините. Никога не го осведомяваше кога ще се върне и той горкия едва се оправяше с децата. Голям смях.
Не знам за БГ, но за Филипините съм чувала много. Там е като традиция. Пожеланията им винаги започват с "да се омъжиш за американец". Дори имах колега женен за филипинка. Тя го биеше, посиняваше (не че той е цвете за мирисане) и в яда си си купуваше билет до Филипините. Никога не го осведомяваше кога ще се върне и той горкия едва се оправяше с децата. Голям смях.
Имах и друга позната филипинка като живеех във Финландия, тя свободно разказваше как мъжът и я купил от семейството и, бил моряк. Имаха три момчета. Но като по - да вървяха нещата там. Изпращала пари на семейството си всеки месец- нещо като закон.
Хвалете си се вие . Аз съм от другата партия: "Ти пък толкова ли не можа да си намериш американец "
. Аз съм от другата партия: "Ти пък толкова ли не можа да си намериш американец " ти верно ли не можа поне един американец да намериш??? изключително ми падна в очите
! аз не се хваля. предимно се оплаквам, но пак не им харесва.
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....
Да..., за съжаление и моите лични срещи/наблюдения са такива.
Преди години, докато чаках виза, бях доброволка в една детска ясла за бебета до 1г. В стаята имахме едно много сладко бебче, момиченце, с баща американец и майка филипинка. Още при първото ми появяване там, самият баща ме уведоми, че той специално е искал азиатка за съпруга (в частност филипинка), защото те са послушни, изпълнителни, буквално изпълняват всички желания на мъжа и не проявяват стремеж за независимост, както американките. Предупреди ме също, че с абсолютно всичко свързано с дъщеря им, да се уведомява само той.
...Видяхме и майката в последствие - никога не съм виждала по-нещастен и по-отчаяно празен поглед в живота ми. Той винаги идваше с нея и при оставяне и при взимане на бебето. Когато то стана на няколко месеца я накара насила да започне работа, въпреки здравословни проблеми. Впоследствие я принуди да започне да учи за мед.сестра. И преди бебето да навърши годинка я "забремени" с второ.
Жената беше на края на силите си. В един момент спряхме да виждаме и отчаяние в нея, виждахме само тяло без дух.
В единиците случаи, когато можехме да поговорим с нея без мъжа й, сме я съветвали, че би могла да се бори за правата си. Няколкото думи от нея са били, че няма избор, ако направи подобно нещо би било катастрофално, както за нея самата, така и за близките й във Филипините.
Имам и други примери, но този няма да забравя никога през живота си.
Разбира се, не всички са на кантара.
Просто... Някои тежат на мястото си.
Пък било то и навън...
Хора, които са го постигнали със собствени усиля и знания обикновено не парадират. Отново опираме до култура и интелект.
Не предполагах, че ще приемете темата толкова буквално. Обикновено контекста на такива сентенцийки е по-широк.
Както и да е.
Моето мнение е, че живеещите в чужбина са доста наплашени ( по-скоро от стигматизиране, като самохвалци, отколкото като страх от използване) и рядко демонстрират успехи и възможности.
Обратната тенденция наблюдавам масово у сънародниците ми в Бг. Високата репутация задължително премиава през максимална демонстрация на консуматорско отношение към всичко. Хвалбите много често ми напомнят на една незабравима сцена от Вилна зона. Поднасянето на ястията на масата.
Всичко това с респект към многото изключения.
Както и да е.
Моето мнение е, че живеещите в чужбина са доста наплашени ( по-скоро от стигматизиране, като самохвалци, отколкото като страх от използване) и рядко демонстрират успехи и възможности.
Обратната тенденция наблюдавам масово у сънародниците ми в Бг. Високата репутация задължително премиава през максимална демонстрация на консуматорско отношение към всичко. Хвалбите много често ми напомнят на една незабравима сцена от Вилна зона. Поднасянето на ястията на масата.
Всичко това с респект към многото изключения.
Аз приемам тази поговорка като нещо от рода "Посмали Манго, посмали..... Може би се отнася не само за живеещите в чужбина, а по-скоро за всички, които обичат да парадират, демонстрират и да се хвалят. Ако примерно си някъде от Русе и се омъжиш в Ямбол, никой от родното ти място няма да те знае как си в новия си дом и ще можеш да се хвалиш на воля. По презумпция всички живеещи в чужбина са заклеймени по този начин, но такива екземпляри може изобщо и да не са излизали от България.
Наистина много филипинки, тайландки и разни други имат тъжна съдба тук. Особено тези, които са се омъжили за категорията мъже описани от г-жа Броненосец и Дистант. Аз оприличавам тези мъже нещо като прототип на българския Бай Ганьо. От друга страна знам и за много американци пострадали от бракове с чужденки, които като дойдат тук ги зарязват и изчезват безследно.
Наистина много филипинки, тайландки и разни други имат тъжна съдба тук. Особено тези, които са се омъжили за категорията мъже описани от г-жа Броненосец и Дистант. Аз оприличавам тези мъже нещо като прототип на българския Бай Ганьо. От друга страна знам и за много американци пострадали от бракове с чужденки, които като дойдат тук ги зарязват и изчезват безследно.
Принципът принципно е ясен: колкото по-надалече, толкова повече 
Нещо като да се снимаш в ИКЕА на всеки 6 месеца и да разправяш в Бг как си актуализираш обзавеждането на всеки 6 месеца съответно
Наблюдавали и сме и случаи, когато "преуспелите надаЛЕчЕ" се снимат пред някоя скъпа кола и разправят как ще шашнат родата...
, а и на приказки от рода:"вадя аз в Б-я КЕшА..."
Така че, разни хора, разни идеали!
Нещо като да се снимаш в ИКЕА на всеки 6 месеца и да разправяш в Бг как си актуализираш обзавеждането на всеки 6 месеца съответно
Наблюдавали и сме и случаи, когато "преуспелите надаЛЕчЕ" се снимат пред някоя скъпа кола и разправят как ще шашнат родата...
, а и на приказки от рода:"вадя аз в Б-я КЕшА..."Така че, разни хора, разни идеали!
Слушах скоро един доклад за трафикиране на хора. Това с филипинките много се доближава до дефиницията... Страшно....
Ха, коментарът за АЙКИА искрено ме разсмя. Бях чела книга от една млада руска имигрантка, която описва стереотипи за руснаците в Ню Йорк. Един от тези стереотипи беше, че мечтата на руските имигранти е да си обзаведат апартамента с АЙКИА! Ами и българите ли правят така?
Ха, коментарът за АЙКИА искрено ме разсмя. Бях чела книга от една млада руска имигрантка, която описва стереотипи за руснаците в Ню Йорк. Един от тези стереотипи беше, че мечтата на руските имигранти е да си обзаведат апартамента с АЙКИА! Ами и българите ли правят така?
За съжаление, много често наблюдавам явлението, когато жените изтъкват статута на друг, не своя собствен, и така тяхната самоличност е самоличността на друг. Бих искала децата ни да имат силни и независими модели на поведение, та затова, жени, ако имате с какво да се изтъквате, правете го по-често
ако искаш да кажеш, че само работещите жени са силни и само те са достойни модели zа поведение на бъдещото поколение направо ме обиждаш
Да прекъснеш кариерата си и да последваш мъжа на животата си с ясното съzнание, че дванайсетчасовия работен ден ще ти липсва болеzнено е нещо zа което също е нужна сила
След време ще уча моите деца да следват сърцето си и ще се самоиzтъквам като пример zа поведение
Да, ама само преуспелите
Ха, коментарът за АЙКИА искрено ме разсмя. Бях чела книга от една млада руска имигрантка, която описва стереотипи за руснаците в Ню Йорк. Един от тези стереотипи беше, че мечтата на руските имигранти е да си обзаведат апартамента с АЙКИА! Ами и българите ли правят така?
Nah, Котарана, нямах това предвид. Вярвам, че всеки трябва да прави това, което му носи удовлетворение. Но ето, това би било истински свежо, ако мъжете започнат да изоставят мечтите и кариерите си, за да последват жените си...
Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...
Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...
Обратната тенденция наблюдавам масово у сънародниците ми в Бг. Високата репутация задължително премиава през максимална демонстрация на консуматорско отношение към всичко. Хвалбите много често ми напомнят на една незабравима сцена от Вилна зона. Поднасянето на ястията на масата.
Точно. И въобще не съм съгласна, че който сам си е направил, въобще не се хвали. Всякакви съм виждала.
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....
Това е по-скоро изключение... Съдбата на повечето от тези жени е много тъжна....
Да..., за съжаление и моите лични срещи/наблюдения са такива.
Преди години, докато чаках виза, бях доброволка в една детска ясла за бебета до 1г. В стаята имахме едно много сладко бебче, момиченце, с баща американец и майка филипинка. Още при първото ми появяване там, самият баща ме уведоми, че той специално е искал азиатка за съпруга (в частност филипинка), защото те са послушни, изпълнителни, буквално изпълняват всички желания на мъжа и не проявяват стремеж за независимост, както американките. Предупреди ме също, че с абсолютно всичко свързано с дъщеря им, да се уведомява само той.
...Видяхме и майката в последствие - никога не съм виждала по-нещастен и по-отчаяно празен поглед в живота ми. Той винаги идваше с нея и при оставяне и при взимане на бебето. Когато то стана на няколко месеца я накара насила да започне работа, въпреки здравословни проблеми. Впоследствие я принуди да започне да учи за мед.сестра. И преди бебето да навърши годинка я "забремени" с второ.
Жената беше на края на силите си. В един момент спряхме да виждаме и отчаяние в нея, виждахме само тяло без дух.
В единиците случаи, когато можехме да поговорим с нея без мъжа й, сме я съветвали, че би могла да се бори за правата си. Няколкото думи от нея са били, че няма избор, ако направи подобно нещо би било катастрофално, както за нея самата, така и за близките й във Филипините.
Имам и други примери, но този няма да забравя никога през живота си.
Наистина разказа ти звучи много тъжно... Може би е просто случайност, но тези, които аз познавам са - огън мадами.
Принципът принципно е ясен: колкото по-надалече, толкова повече
Нещо като да се снимаш в ИКЕА на всеки 6 месеца и да разправяш в Бг как си актуализираш обзавеждането на всеки 6 месеца съответно
Наблюдавали и сме и случаи, когато "преуспелите надаЛЕчЕ" се снимат пред някоя скъпа кола и разправят как ще шашнат родата..., а и на приказки от рода:"вадя аз в Б-я КЕшА..."
Така че, разни хора, разни идеали!
Нещо като да се снимаш в ИКЕА на всеки 6 месеца и да разправяш в Бг как си актуализираш обзавеждането на всеки 6 месеца съответно
Наблюдавали и сме и случаи, когато "преуспелите надаЛЕчЕ" се снимат пред някоя скъпа кола и разправят как ще шашнат родата...
, а и на приказки от рода:"вадя аз в Б-я КЕшА..."Така че, разни хора, разни идеали!
Ха ха
Преди няколко дни станах свидел на разговор, на който наш сънародник се хвалеше с "дизайнерските" си мебели от ИКЕА, с които си е обзавел целия (представи си!) апартамент в София. Май успя да шашне аудиторията Нещо като да се снимаш в ИКЕА на всеки 6 месеца и да разправяш в Бг как си актуализираш обзавеждането на всеки 6 месеца съответно
Наистина ли 4ак дотам? 
4е и да се шашка и аудиторията?
Nah, Котарана, нямах това предвид. Вярвам, че всеки трябва да прави това, което му носи удовлетворение. Но ето, това би било истински свежо, ако мъжете започнат да изоставят мечтите и кариерите си, за да последват жените си...
Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...
Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...
о има и такива случаи, zависи от финансовата равносметка. ако стандарта в България беше по_висок от тоzи в Германия сигурно съпруга ми щеше да zареже кариерата си и да ме последва, но не би.
Ей, гордея се, че списвам в една тема с Mishelle и Bittersweet! Мъдри девойки, ей!
И понеже съм почнала да се хваля: Нали знаеше, че и госпожа Червеновинцева е в нашата тема!
За съжаление и аз наблюдавах (от близо) това явление - "живея в чужбина и за това съм голямата работа"
И както някой тук писа, когато живеенето си го постигнал със собствен труд си е за гордост (да речем). Но когато си го постигнал с изгоден брак е меко казано смешно!
За протокола: Няма лошо да се ожениш за чужденец, любовта прегради няма. Но не мисля, че е гордост само по себе си.
Ма аз даже живеенето в чужбината не го смятам за гордост! Какво ли разбирам аз!
И понеже съм почнала да се хваля: Нали знаеше, че и госпожа Червеновинцева е в нашата тема!
За съжаление и аз наблюдавах (от близо) това явление - "живея в чужбина и за това съм голямата работа"
И както някой тук писа, когато живеенето си го постигнал със собствен труд си е за гордост (да речем). Но когато си го постигнал с изгоден брак е меко казано смешно!За протокола: Няма лошо да се ожениш за чужденец, любовта прегради няма. Но не мисля, че е гордост само по себе си.
Ма аз даже живеенето в чужбината не го смятам за гордост! Какво ли разбирам аз!
За съжаление и аз наблюдавах (от близо) това явление - "живея в чужбина и за това съм голямата работа"
И както някой тук писа, когато живеенето си го постигнал със собствен труд си е за гордост (да речем). Но когато си го постигнал с изгоден брак е меко казано смешно!Аз бих се гордяла повеЧе ако живеенето съм го постигнала в България защото там е по-трудно да го постигнеш. Но много хора се гордеят просто с факта Че живеят в Чужбина, без знаЧение колко им е изгоден брака и колко са постигнали от живеенето.
А по темата за ИКЕА, ако не знаете ИКЕА е марка, както и С&А и много други народни магазини. Важното е да Чужбинско.
Скоро и в Бг...http://international.ibox.bg/news/id_255843127
Разбира се, че всички (айде, повечето) имаме неща, купени от Икеа, ма чак да си е за хвалене
Разбира се, че всички (айде, повечето
) имаме неща, купени от Икеа, ма чак да си е за хвалене И аз да се похваля: едно хаванЧе си купих от там...
Пазаруване от Икеа в Солун е голямо преживяване за много българи и с дни се говори какво се продава, на какви цени и т.н.
Да, и в БГ ще го откриват, но се говори, че хич няма да е евтино.
По темата: никога не се хваля, а май трябва.... ( за някои работи, не точно за този израз).
Да, и в БГ ще го откриват, но се говори, че хич няма да е евтино.
По темата: никога не се хваля, а май трябва.... ( за някои работи, не точно за този израз).
според мен хваленето от чужбината и отричането на вс.българско е вид злоба затова че не си постигнал нищо в собствената си страна както много българи са го направили и са щастливи от това, нека да си признаем че на всеки му липсва родното място , на мен ми е ужасно тежко тук , а на майка ми още повече
аз пък защо усетих по време на престоя си в Родината, че времената да се хвалиш, че вече не живееш в БГ отминаха? 
Аз не можах да се вредя да кажа една приказка от хвалбите на другите за новата къща, баня, кухня или там за каквото имаше да се хвалят 
Не че аз имам с какво да се похваля 
Не съм от типа хвалещи се наляво и надясно, но ако изтъквам нещо, то е задоволство от по-добрия стандарт и спокойствието, което аз и цялото ми семейство имаме.
Темата сте я изчерпали вече. Има ги разни и разнообразни.
То темата може и да сме я поизчерпали, ма не сме я оспамили максимално
Спокойствието, чистотата, логиката при професионално развитие и израстване в йерархията, екологичното съзнание и детските площадки ми бяха основниТЕ хвалебствия.
Етажерката от Икея мама много я хареса
...
В България сме си. През първата седмица се видяхме с някои мои добри приятели (поне такива ги чувствах). Питаха, а ние отговаряхме. Забелязах, че спряха да питат. От тогава не са се и обаждали да пием по едно кафе поне. Все едно, че ни няма. Не знам какво стана. Може би не чуха това, което очакваха или чуха прекалено много.. не знам. Но нямам и намерение да се опитвам да разнищвам. Здрави да сме!
То темата може и да сме я поизчерпали, ма не сме я оспамили максимално
Спокойствието, чистотата, логиката при професионално развитие и израстване в йерархията, екологичното съзнание и детските площадки ми бяха основниТЕ хвалебствия.
Спокойствието, чистотата, логиката при професионално развитие и израстване в йерархията, екологичното съзнание и детските площадки ми бяха основниТЕ хвалебствия.
ми да я оспамим и да я zаключваме
тя и беz това води до обобщения, а както всички zнаем обобщението е иzвънбрачното на неzнанието.ако zнаеш какви хубави детски площадки има в България. Това лято бяхме на такава в Бургас /морската градина/ до Флората.С хубави прясно боядисани пърzалки, комбинирани със стена zа катерене, кръгове zа промушване, плочките около тях от теzи меките, люлки и много пейки и всичкото това чисто. Немските такива ряпа да ядат.
При последните местни иzбори кандидат кметовете се надпреварваха кой коя детска площадка да оправи, така че фукането с детските площадки вече не е вървежно
МИНЕрВАта, никъде не съм писала за спам. 
Не обичам да се хваля. В нормален разговор с нормални хора всичко може да се каже, те да си правят изводи.
Честно казано, предпочитам да скривам някои неща от определени хора, защото тяхната логика и сметка често не отговаря на истината. Повечето виждат само хубавото и пропускат проблемите. В тоя ред на мисли за някои всичко, което кажа е било хвалба.
И обратния случай имам пред очите си - нищо не постигнали, живеят ден за ден и си броят стотинките за храна, но в България са "ние в Америка, знаеш ли, еди какво си...".
Та затова казах, че има разни и разнообразни.
Според мен и фукането със спокойствието не е, нито с чистотата (в Ню Йорк например е мръсно та дрънка. Но пък има много други неща, с които да се похвали човек.)... Както и да е, всичко е индивидуално.
Не обичам да се хваля. В нормален разговор с нормални хора всичко може да се каже, те да си правят изводи.
Честно казано, предпочитам да скривам някои неща от определени хора, защото тяхната логика и сметка често не отговаря на истината. Повечето виждат само хубавото и пропускат проблемите. В тоя ред на мисли за някои всичко, което кажа е било хвалба.
И обратния случай имам пред очите си - нищо не постигнали, живеят ден за ден и си броят стотинките за храна, но в България са "ние в Америка, знаеш ли, еди какво си...".
Та затова казах, че има разни и разнообразни.
така че фукането с детските площадки вече не е вървежно
Според мен и фукането със спокойствието не е, нито с чистотата (в Ню Йорк например е мръсно та дрънка. Но пък има много други неща, с които да се похвали човек.)... Както и да е, всичко е индивидуално. Цитат на: Котарана link=topic=339028.msg8933372#msg8933372 date=1224349548
[size=7pt
[size=7pt
ми да я оспамим и да я zаключваме тя и беz това води до обобщения, а както всички zнаем обобщението е иzвънбрачното на неzнанието.[/size]
..............
тя и беz това води до обобщения, а както всички zнаем обобщението е иzвънбрачното на неzнанието.[/size]..............
Котаранке, Мацко,
точно, защото не обобщавам си позволих да напиша цитираните от теб два реда "хвалебствия", или по-скоро отзлики, между двете картинки-близката и далечната.
Ето сега почвам да се червя и обяснявам като ученичка, за да аргументирам тези си твърдения
Примерът е конкретен, градът напълно законен и регистиран по всички правила, съответно и мой роден, където прекарах почти един месец това лято. Фактите: от съществуващи две детски градини и две ясли, никъде нямаше нормална детска площадка-тревата неокосена, люлките ръждясали и изпотрошени. Нормално някак си ми се струва в разговор със бивши съученици и приятели да подчертая, че това някак си не е нормално, да приложа и снимков материал...за големите градове сигурно не е така щом казвате
, за Варна и Кърджали потвърждавам, за Надежда (СФ) мога да поспоря.За чистотата-синът ми в два магазина започна да събира боклуците от земята...разликата може и той да ви я обясни...
Постингът ми може и да звучи като по темата какво не ви харесва в Б-я, но всъщност не е!
за големите градове сигурно не е така щом казвате , за Варна и Кърджали потвърждавам, за Надежда (СФ) мога да поспоря.
, за Варна и Кърджали потвърждавам, за Надежда (СФ) мога да поспоря.Ами, не е така в големите градове
Това лято бях в престижния Изток, ами за да си поиграе детето ти на нормална площадка, трябва да отидеш в центъра Иначе аз специално се старая да премълчавам доколкото мога за хубавите неща тук и да подчертавам особено хубавите неща, които намирам в България. Обаче един факт много ме озадачи. В началото на имиграцията си съм имала 6-7 месеца стаж като общ работник, разпределени на 3 периода, включително през ваканцията докато съм следвала в университет. Ама оттогава мина доста време. И съм имала доста повече стаж като професионалист. Миналия път като си бях там и се срещнах с колежките от университета, бях изумена че смятаха че още работя във фабрика
Обясних аз преди колко време и за колко време е било това и с какво се занимавам в момента. Какво беше учудването ми когато и при тазгодишното ми посещение разбрах че те още ме броят за работеща във фабрика Честно казано, вече нямам желание да разубеждавам никого. Просто гледам и анализирам. Щом така се чувстват по-добре, надявам се това по някакъв начин да им помогне. А иначе са доста свестни момичета, държат се напълно естествено, което ми харесва за големите градове сигурно не е така щом казвате , за Варна и Кърджали потвърждавам, за Надежда (СФ) мога да поспоря.
, за Варна и Кърджали потвърждавам, за Надежда (СФ) мога да поспоря.Ами, не е така в големите градове
Това лято бях в престижния Изток, ами за да си поиграе детето ти на нормална площадка, трябва да отидеш в центъра Иначе аз специално се старая да премълчавам доколкото мога за хубавите неща тук и да подчертавам особено хубавите неща, които намирам в България. .....
Ако това е начинът да запазим "добрите" си приятелства и отношения в БГ, е, не, благодаря! (не ме разбирай погрешно, не критикувам твоето поведение).
Иначе и ние имахме разговор на тема: "кои са положителните промени, които забелязваме в БГ". Коментари от сорта на: "повече ново и красиво строителство в малкия ни град, повече хубави коли и повече жени шоф!орки" не бяха възприети като положителен коментар. Може би, защото не касаеше директно присъстващите.
Не е свежо. Безкрайно тъжно е.
От друга страна - зависи от толкова много неща. Почти няма черно-бели неща на света, та така и в този случаи.
За мен е тъжно, когато се оставят родители или родител сам/и далече. Приятелите не са незаменими. Децата и родителите - не. От друга страна е тъжно да сънуваш града си, улиците, къщата.... всичко, което си оставил зад теб.
До човек е, до характер, до чувства, до разбирания... Не може да се каже еднозначно.
И конкретно за заглавието на темата - всяко хвалене е признак на много неща и нито едно от тях - положително
От друга страна - зависи от толкова много неща. Почти няма черно-бели неща на света, та така и в този случаи.
За мен е тъжно, когато се оставят родители или родител сам/и далече. Приятелите не са незаменими. Децата и родителите - не. От друга страна е тъжно да сънуваш града си, улиците, къщата.... всичко, което си оставил зад теб.
До човек е, до характер, до чувства, до разбирания... Не може да се каже еднозначно.
И конкретно за заглавието на темата - всяко хвалене е признак на много неща и нито едно от тях - положително
Vanhorne, просто не разбрах, какво лошо има филипинката да рапочне работа,
освен ако не е на смъртно легло.Никой не е длъжен да я издържа все пак и какво лошо има в това да учи за мед. сестра, прекрасно , мъжа й мисли за нея, иска да се чувства и тя полезна,
като носи доходи и има професия. Тук при нас всички майки се връщат на работа на 3 месеца като стане бебето и забременяват бързо с второ , за мен е нормална тази ситуация с въпросната жена. За другите подробности, незнам ,но за това да работи , учи и т.н.
Съжелявям, че се отплеснах, но ми стана много чудно...
Ако хваленето е отрицателно, то тогава просто сме споделяли....разликите.
И конкретно за заглавието на темата - всяко хвалене е признак на много неща и нито едно от тях - положително
Ако хваленето е отрицателно, то тогава просто сме споделяли....разликите.
И конкретно за заглавието на темата - всяко хвалене е признак на много неща и нито едно от тях - положително
Отговарям конкретно на заглавието на темата и на първото изречение от постинга на авторката
И да, хваленето не е споделяне на разлики определено Vanhorne, просто не разбрах, какво лошо има филипинката да рапочне работа,
освен ако не е на смъртно легло.Никой не е длъжен да я издържа все пак и какво лошо има в това да учи за мед. сестра, прекрасно , мъжа й мисли за нея, иска да се чувства и тя полезна,
като носи доходи и има професия. Тук при нас всички майки се връщат на работа на 3 месеца като стане бебето и забременяват бързо с второ , за мен е нормална тази ситуация с въпросната жена. За другите подробности, незнам ,но за това да работи , учи и т.н.
Съжелявям, че се отплеснах, но ми стана много чудно...
Аз дадох този пример, затова си позволявам да доотговоря. Да, няма нищо лошо и да се учи и да се работи и да има независимост.
Лошото е, когато това става под упражнение на пълен контрол, незачитане на твоите желания и нужди, незачитане изобщо на личността в теб.
(има голяма разлика, например ако ти искаш да учиш и станеш графичен дизайнер, а някой ти нарежда, че ще бъдеш мед.сестра. За детето също. Не всеки иска да забременее и роди (ако изобщо иска) второ дете веднага.)
Това е с две думи по случая : (
Аз дадох този пример, затова си позволявам да доотговоря. Да, няма нищо лошо и да се учи и да се работи и да има независимост.
Лошото е, когато това става под упражнение на пълен контрол, незачитане на твоите желания и нужди, незачитане изобщо на личността в теб.
(има голяма разлика, например ако ти искаш да учиш и станеш графичен дизайнер, а някой ти нарежда, че ще бъдеш мед.сестра. За детето също. Не всеки иска да забременее и роди (ако изобщо иска) второ дете веднага.)
Това е с две думи по случая : (
Лошото е, когато това става под упражнение на пълен контрол, незачитане на твоите желания и нужди, незачитане изобщо на личността в теб.
(има голяма разлика, например ако ти искаш да учиш и станеш графичен дизайнер, а някой ти нарежда, че ще бъдеш мед.сестра. За детето също. Не всеки иска да забременее и роди (ако изобщо иска) второ дете веднага.)
Това е с две думи по случая : (
Иначе по темата нямам какво толкова да кажа
На мен лично не ми е присъщо да се хваля, та не знам... Не мисля, че хваленето е право пропорционално на отстоянието от родния град/село. Ако си от тези, дето обичат да се хвалят, ще го правиш и от близо и от далеч, стига да има кой да те слуша
Не съм от типа хвалещи се наляво и надясно, но ако изтъквам нещо, то е задоволство от по-добрия стандарт и спокойствието, което аз и цялото ми семейство имаме.
С риск да обидя (пак) Щастлива ще кажа: То и Косьо Самоковеца беше богат и никой не смееше да пипне нищо по двора му, ама ако всяка вечер се появява по телевизията и казва " Аз имам много пари, хубава кола, па къщата ми колко е по-голяма от вашата.... И никой не смее нищо от двора ми да открадне! Пък колко пари имам повече от вас. Пък и никой никога не крадял у нас..." ми накрая ще ти писне
Та темата беше, че ако се ожениш "у чужбина" не е повод за хвалене!
Не съм от типа хвалещи се наляво и надясно, но ако изтъквам нещо, то е задоволство от по-добрия стандарт и спокойствието, което аз и цялото ми семейство имаме.
С риск да обидя (пак) Щастлива ще кажа: То и Косьо Самоковеца беше богат и никой не смееше да пипне нищо по двора му, ама ако всяка вечер се появява по телевизията и казва " Аз имам много пари, хубава кола, па къщата ми колко е по-голяма от вашата.... И никой не смее нищо от двора ми да открадне! Пък колко пари имам повече от вас. Пък и никой никога не крадял у нас..." ми накрая ще ти писне
Та темата беше, че ако се ожениш "у чужбина" не е повод за хвалене!
съгласна съм с теб,Мarjo..
Не ми се задълбава в темата, но този феномен на хвалене за естествени неща, но само защото са в чужбина, го има. И особено се практикува от нашенци. Щем не щем, трябва да си го признаем.
Познавам една жена (българка ), която се ожени чрез обява за германец. В България беше такава хвалба, такова изтъкване, такива басни се разказваха от семейството и, че бяха станали за сеир, подигравахме им се.
Един ден въпросната жена, която вече беше женена от две години, ми сподели, че мъжът и бил перверзен, карал я да ходи само с къси поли и с без гащи отдолу. Зима и лято. Винаги с мини пола и без гащи. Щях да умра от смях.
На третата година се разведе и сега си ходи с панталон. Ама идея нямате какво фукане падаше в родния и град, всеки с по-ниска интелигентност и завиждаше
Познавам една жена (българка ), която се ожени чрез обява за германец. В България беше такава хвалба, такова изтъкване, такива басни се разказваха от семейството и, че бяха станали за сеир, подигравахме им се.
Един ден въпросната жена, която вече беше женена от две години, ми сподели, че мъжът и бил перверзен, карал я да ходи само с къси поли и с без гащи отдолу. Зима и лято. Винаги с мини пола и без гащи. Щях да умра от смях.
На третата година се разведе и сега си ходи с панталон. Ама идея нямате какво фукане падаше в родния и град, всеки с по-ниска интелигентност и завиждаше
Не ми се задълбава в темата, но този феномен на хвалене за естествени неща, но само защото са в чужбина, го има.
Аз познавам холандци, които живеят в чужбина. Като се върнат в Холандия първо се чудят как още не е под морето и се почват едни приказки как е там, където са и колко мизерно е в Холандия Явно е по скоро някакъв феномен, засягащ тези изнесли се от страната си по една или друга причина.
Явно е по скоро някакъв феномен, засягащ тези изнесли се от страната си по една или друга причина.
Явно е по скоро някакъв феномен, засягащ тези изнесли се от страната си по една или друга причина.
Неизбежно в новата страна се забелязват всички положителни разлики. Но това, което повечето правят е едно пълно отричане на всичко "наше" и този начин на генерализиране, мен специално ме дразни. Дали става дума за България или коя да е д руга страна, няма значение. Като се върнат в Холандия първо се чудят как още не е под морето
ПриЩя ми се да се обадя на някой познат в БГ да попитам дали България е оЩе под небето?
Превод от български на български:
Ожени ме, мамо, надалече, за да не ми
търпиш оплакванията и проблемите, но
и да не ми се мотаеш из краката, всъщност.
Ожени ме, мамо, надалече, за да не ми
търпиш оплакванията и проблемите, но
и да не ми се мотаеш из краката, всъщност.
и да имаш да мрънкаш, как няма кой да те гледа и колко са добре поне в това отношение приятелките съседките
Превод от български на български:
Ожени ме, мамо, надалече, за да не ми
търпиш оплакванията и проблемите, но
и да не ми се мотаеш из краката, всъщност.
Ожени ме, мамо, надалече, за да не ми
търпиш оплакванията и проблемите, но
и да не ми се мотаеш из краката, всъщност.
и да имаш да мрънкаш, как няма кой да те гледа и колко са добре поне в това отношение приятелките съседките
и аз ще допълня(нещо ново за мен):
И тези комшийки и приятелки все да ме питат "И сега, какво вие абсолютно сами - синът ви почина, дъщеря ви на хиляди километри. Вие, какво ще правите? Поне в Европа да беше, като моите деца..."
Ей, много ми стана "драго".
Сори за оффа.
незнам аз 4есно казано не познавам българки които така да са се заженили " по сметка" . знам една която просто от скука се овеси на врата на едно мом4е ... мисля 4е още тогава се беше привързала към него . подробности за живото и семеиното и щастие незнам . но може би не се движа сред много българи (защото просто няма много тук ). виж за една прослойка рускини и украинки мисля 4е е като цел в живота или болест ... те задължително са дошли в Испания с цел брак . накрая "принца " съвсем не е това, което те си мислят . ... но вси4ко е ве4е факт .. брака ..детето ..децата .... и те се хвалят в страните си и им "завиждат" ..а като ги гледаш как живеят ти става тъжно .....да не говорим 4е обикновено тези мъже са 20-на години по възрастни от тях
Превод от български на български:
Ожени ме, мамо, надалече, за да не ми
търпиш оплакванията и проблемите, но
и да не ми се мотаеш из краката, всъщност.
Ожени ме, мамо, надалече, за да не ми
търпиш оплакванията и проблемите, но
и да не ми се мотаеш из краката, всъщност.
и да имаш да мрънкаш, как няма кой да те гледа и колко са добре поне в това отношение приятелките съседките
Не е лъжа. Моята например ще е на седмото небе, ако я взема тук, да си почива целогодишно.
Ожених се надалече, но си взех половинката от България и сега и двамата се хвалим, ама и има с какво да си хвалим втората родина. Ние и по Живковото време си шарехме из Европата, че аз и до Африка прескочих, но съвсем друго е да шариш, друго е да поживееш там поне 3-4 месеца и да се почувстваш човек и се отнасят навсякъде като с такъв. Някои си мислят, че изкарваме всичко в БГ черно, истината е че положението в България е безнадеждно и нетърпимо.
Аз също съм омъжена в САЩ по любов и да ви кажа много пъти ми се е искало мъжа ми да си беше българин, ама каквото ми било писано....той е половин бразилец,половин американец и като ме питат какъв е винаги казвам бразилец....да кажа и защо-вярно е, че има много българи живеещи в чужбина, които се хвалят, но има и българи в Бг, които идеализират другите страни(например САЩ).Мислят си, че тук е най-прекрасно и хората нямат трудности....ама не е така.Та по темата- като съм си в Бг винаги говоря за плюсовете на САЩ като ме питат приятелки, но не спестявам и минусите, за да осъзнаят, че и тук не е толкова перфктно.Даже има неща, които в Бг са по-добре колкото и невероятно да звучи....
Иначе съм се нагледала и на много българи тук, които имат един сравнително нисък стандарт на живот тук, а като си идат в Бг и разправят големи истории, а бабите на село се кокорят и вярват......
Иначе съм се нагледала и на много българи тук, които имат един сравнително нисък стандарт на живот тук, а като си идат в Бг и разправят големи истории, а бабите на село се кокорят и вярват......
Да ви кажа, аз никога не съм си мислела, че половинката ми няма да е българин. Дори лично за себе си съм била против смесените бракове. Но .. то май в живота се случва това, което най-малко очакваш. А иначе по повод на хваленето, аз не се хваля,дори честно казано БГ ми липсва много, та може и да се преместим там, но определено ме дразнят хора, които просто им се иска да докажат, че ти като живееш в чужбина не си по-добре от тях, които са в БГ, а просто се хвалиш повече, защото няма как да се провери как са действотелно нещата при теб. Истината е, че навсякъде по света трябва да се трудиш, ако искаш да постигнеш нещо. За съжаление в БГ това съвсем не е достатъчно.
Nah, Котарана, нямах това предвид. Вярвам, че всеки трябва да прави това, което му носи удовлетворение. Но ето, това би било истински свежо, ако мъжете започнат да изоставят мечтите и кариерите си, за да последват жените си...
Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...
Щях да споделя и една цинична адвокатска шега, която моя близка цитира по тоя повод, но се отказах...
Тук просто не можех да не вметна, че моят мъж направи точно това
Малко беше страшничка мисълта, че един мъж е готов да те последва надалеч, оставяйки всичко зад себе си, но това определено се оказа най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало 
Стана ми любопитно за адвокатската шегичка
Аз не съм се натъквала на хора, които се хвалят с чужбинския си брак.
Натъквала съм се на хора, които се хвалят с материалните им придобивки (не с мъжа си точно), но и сред живеещите в България, и сред тези в чужбина с български брак и т.н., не мога да кажа, че хвалещите се от едната страна на границата преобладават
В България изобщо не споменавам за какъв се омъжила, ако нещо не е станало на въпрос
Натъквала съм се на хора, които се хвалят с материалните им придобивки (не с мъжа си точно
), но и сред живеещите в България, и сред тези в чужбина с български брак и т.н., не мога да кажа, че хвалещите се от едната страна на границата преобладават В България изобщо не споменавам за какъв се омъжила, ако нещо не е станало на въпрос
Препоръчани теми