4-та магрибска естетско - любопитна и ежедне&

в понеделник  каза едната й щерка ,4е ще излиза!аз й казах ,4е няма да я  държат пове4е от 48 4аса, ако са добре, аз на 46 4ас си бях в къщи! но тя е в 4астна клиника, може да й хареса да си по4ива, ама колко народ я 4ака у дома!
добре са! пратих й поздрави от форумките!     
на разведените, няма как да им се търси сертификат, е те това щеше да избие рибата!
по подразбиране ,европейките са недевствени след 20 г ,така, 4е няма да успеем да ги разубедим, освен ако не приложим и ние някоя хватка с пластиките!
дани ,има едни хап4ета, аз мислех така да правя аборта, уж било по естествено, ама такива неЩа 4етох из форумите! за един ден 6 гинеколози от зор проверих и тествах да ми кажат  какво се прави как и какво да се приложи като най-добре- вси4ки казаха вакуум, хап4етата трябва да се прилагат под наблюдение и правят големи кръвоизливи и са много болезнени контракциите на матката! при секциио е риск по4ти максимален от пръсване по шева!
арабките стискат яко зъби нали им спасява кожата! една бг  ги ползва, имаше проблеми със  съпруга си и искаше да махне  3 то дете и тука я свързахме с един лекар, другата  бг работеше при него сестра, та, стана ,но имаше последствия, не знам колко е свързано, 4е не беше добре по4истена ли ,какво ,но после като се прибрала с децата в бг(умно бягство беше и дълго организирано), й открили  ендометриоза, 4е не знам какво да мисля!
лек ден и пишете да не умре темата, има толкова много да се говори за магребско!

Хайде и аз да се разпиша и тук при вас, не 4е кои знае какжо мога да допринвса за магребската тема - все пак нали съм новак в тази част на света но полека лека може и аз да поназнаивам нещичко .
 Та по вапроса за хапчетата който кометиране не мога да дам компетентно мнение , но определено арабките са бая издръжливи и щом въпроса е на живот и смърт не ще стискат зъби ми и хоро ще играят.
Аз да се оплача май, май от моите витаминчета дето добрата гинеколожка ми изписа така се надундих 4е знаи ли се .
 Не на последно място нека да  е по - скорошно възстановяването на Свеър, и бебо да я радва,Честито

Честито бебенце на Свеар и бързо възстановяване!

Убежищата за децата на улицата в Мароко са по-малко от необходимото
Децата, които живеят по мароканските улици имат много труден живот – насилието и наркотиците са често срещани. Усилията за реинтеграция в семейството дават резултат, но проблемът и предизвикателствата са големи и се коренят и голямата бедност, социалните проблеми и неграмотността.   
Когато е на 14-годишна възраст, Олтман решава да напусне семейството си и за живее на улицата. Не може да понесе ежедневните усилия и мъки, които майка му полага, за да осигури хляб на 5-те деца в семейството и да вижда как приходите от наема на една стая в гетото отиват за заплащане на разходите по образованието му.

„Улицата не е по-милостива,” казва той, „на улицата е още по-трудно, но поне не виждам мъките на семейството си и мога да нося някакви пари!” Олтман пренася чантите с покупки на хората, които посещават близкия пазар. Така печели по няколко дирхама на ден и ги носи на семейството си, които посещава веднъж на седмица. С останалите купува евтин наркотик, който му помагa да понесе страданието.
Олтман е част от нарастващият брой деца, които живеят по мароканските улици. Това са бездомни и маргинализирани млади хора, които нямат семейство и документи. Те живеят по тротоарите, на стъпалата на хлебарниците и по палета и борси.
Най-голям е броят на децата на улицата в Казабланка. Те обитават основно улиците на стария град, пристанището, гарата, пазарите и тържищата за плодове и зеленчуци. Пристанището им дава възможност да емигрират нелегално. На борсата работят като носачи и изкарват пари за семействата си и за наркотици. На гарата се препитават като носачи или просят от туристите.
Според последната статистика на Секретарията но въпросите на семейството, солидарността и социалното взаимодействие, по улиците на Казабланка живеят 7 000 деца, а други 8 000 живеят в другите големи градове като Маракеш, Фез и Мекнес.
Данните са несигурни и недостоверни, тъй като децата на улицата не се задържат на едно място. Те се местят покрай различните предградия и градове, в търсене на друго временно убежище. Често самите те идват от много бедни семейства, в които 10 човека живеят в една стая.   
Мароканското гражданско общество гласува стратегия, според която в страната трябва да се създадат центрове, в които да се осигури подслон и убежище за децата на улицата. Някои от тях трябва да бъдат реинтегрирани в училище и в семейна среда, но пред това има редица предизвикателства. Броят на децата, които имат нужда от подкрепа, надвишава чувствително капацитета и бюджетите на центровете за настаняване на деца надвишава нуждите и много деца биват връщани. 
В момента в страната работи план за интеграция на децата на улицата: «Национална Инициатива за Човешко Развитие». Неправителствените организации се обединяват и строят убежища за децата на улицата.В тях се предлага настаняване, учебни занятия, храна и социална и професионална интеграция за някои от потребителите.
В момента се строи център за деца на улицата в град Мохамедия. Там има десетки улични деца и само 100 места. Дори и при невероятен успех, този център е капка в морето.
Особено трудно е да се работи с бездомните семейства. Многоог хората в затруднено социално и икономическо положение да пристрастени към наркотиците и не отговарят на инициативите, които неправителствените организации подемат. Някои се включват за кратко и после отново отиват на улицата. Такова развитие на събитията кара екипа да се чувства провален. Има и безнадеждни случаи, но социалнитеработници не се отчайват, защото крайната бедност и социалното отхвърляне правят много хора в затруднено положение песимистични, недоверчиви и вражбедни. Особено важна е политиката по превенция, за да не се достига до крайно отчаяние и невъзмогност да се работи с децата и семейството.
Проблемът е, че онези родители, които употребяват наркотици губят интерес имотивация да се занимават с децата си дори стават по-агресивни.
Има и особено бедни семейства, които ненавиждат обстановката, в която бедността ги поставя и начина, по който влияе на поведението им. 

Момичета, още нещо кратко пиша – в събота - да наваксам, че имам много затруднения с нет-а и техниката напоследък... и с времето най-вече.
По случайност се сдобих със зелена леща – купих я от магазин, но явно като съм бързала, към сложила един пакет такава в кошницата – и ура, оказа се зелена, особено популярна в Мароко. Препусках из щандовете на един супермаркет лещата ми беше в списъка. Ето сега една вкусничка рецепта – аз това готвих в събота:
Тажин със зелена леща
Ако нямате тажин, ползвайте дълбок тиган – може и уок.
Продукти:
- 1 чаена чаша зелена леща
- 1 глава лук – нарязана на ситно
- 2 домата – белени – може и една чаена чаша домати на кубчета от консерва
- 4 скилидки чесън
- 1 чаена лъжица сух магданоз – може и 2 лъжици нарязан пресен
- ½ кафяна лъжица кориардър
- 3 ч.л. доматено пюре
- сок от половин лимон
- 2 с.л. зехтин
-  сол на вкус
- ½ кафяна лъжица пипер
- ½ кафяна лъжица кимион
- ½ кафяна лъжица червен пипер
Сварете лещата в тенджера под налягане – 20 минути. Ако нямате /да кажа, в Мароко видях, че семействата, в които съм ходила и съм влизала в кухните имат тенджера под налягане – всички до едно, а аз никога не съм имала, ползвала и ми се струва много опасно и трудно. Сигурно не е, но и майка ми е нямала./ Та ако нямате- накиснете лещата от предната вечер.
Сгорещете зехтина и задушете лука с малко вода – за 10 минути и после прибавете чесъна. Прибавете магданоза и кориандъра, солта и другите подправки. Намалете котлона и оставете да се задуши за няколко минути. Прибавете доматите на кубчета, доматеното пюре и сока на лимона. Налейте 1 ½ чаша вода. Така правим сос. Като сместта заври, прибавяме и лещата. Ври на слаб огън за 10 минути. Поднася се с ориз, варени картофи или хляб.                     


   

Момичета, как сте? Пак пиша по никое време – с уговорката, че не знам кога ще публикувам и може и да се съм в час е това, за което сте си писали в темата, за което се извинявам – ще се зачета после, че да наваксам материала.

А сега искам пак да напиша за един интересен и любопитен танц – гуедра. Статията е на една от познавачките на ориенталските танци, и в частност – на мароканските  – Каролина Варга Диницу. Работи в Щатите, ако не се лъжа.
Извинявам се, че не мога да разказвам за ежедневни и преживени неща – не са така много, а и са лични, а и 2 дена – събота и неделя пиша концепции за експлоатация на деца, затова искам да си отдъхна малко от гадориите.

I.   Гуедра: да разпръснеш любовта и мира и се вслушаш в ритъма на сърцето

В номадското общество има много малко възможности за индивидуална изява. Общността играе ключово значение. На литературен арабски, гуедра означава „съд за готвене”. Този съд е покрит с животинска кожа, като по този начин се получава барабан. На него се възпроизвежда „ритъмът на сърцето” – основният ритъм на живота. Гуедра е нарича и жената, която изпълнява този танц. Гуедра носи това име, до момента, в които танцува на колене. Като се изправи, вече се нарича тбал.

Гуедра е танц на сините бербери – туарегите. Те живеят на изключително обширна територия – от Мавритания, през Мароко и Алжир, до Египет, Мали. Казват, че първите уседнали представители на общността са избрали града ТанТан. Гонени от сушата и петролните тръбопроводи в пустинята, тези войни, които нападали кервани, биват включени и в политически борби – особено в Мали или усядат в близост до големи градове.

Защо ги наричат „сините хора”? Техните одежди са боядисани в индигово като багрилото се втрива в плата, а не се прилага методът за боядисване на плат чрез потапяне във вряща смес. Колкото по-тъмно-син е плата, толкова повече време се е отделяло за обработката му. По-бляскава и по-качествена е материята и по-висок – социалният статус на този, който я носи. Туарегите почиствали кожата си с пясък. Водата в пустинята е ценност. Така постепенно, индиговото синьо се е отлагало по кожата. Не само дава син оттенък, но и пази епидермиса от силните лъчи на слънцето. Изсушаването на кожата и инфекциите са непознати – организмът се приспособява.
Така всички сини хора са туареги, но не всички туареги са сини….

„Сините хора” живеят в матриархат. Жените държат „ключовете” в домакинството- всички активи – пари, добитък. Жените яздят и изпробват бойната бижутерия. Те не покриват косите и лицата си. Казват, че мъжете, бидейки покрити, били по-изкусни войни, понеже враговете им мислели, че това са жени и без страх преминали през голямата група. Казват, че мъжете-туареги вярвали, че злото и изкушението влизат през ноздрите, ушите и устата, затова се покриват. Конникът прагматично казва, че ако не си покрит в пустинята си загубен, затова е и това, обвито в мистика покриване при мъжете-туареги.
        
Жените в общността имали правото да имат един или повече любовници – не едновременно, като това става преди сватбата. Колкото по-опитна е жената, толкова по-горд е мъжът, който тя избира за свой съпруг.

Та казахме, мъжете се покриват, жените – не. Причината за това е, че според вярванията светът има изкушения и зли духове, които  влизат през устата и ноздрите. Жените отново са по-облагодетелствани – те могат да зачеват и раждат и затова са предпазени от злите духове.

За сините хора „гуедра” не е просто танц, а ритуал, в който могат да участват всички. Централната фигура е жената-танцьорка. Понякога танцуват 2 жени, друг път – мъж и жена или жена и дете – независимо от пола.
Целта на гуедра е да даде усещане за общност и добра енергия, а не да вика зли сили. Танцьорката предава положителното чрез движенията на ръцете, китките и пръстите. В частност, в областта Хадра /Мароко/ вярват, че чрез гуедра можеш да привикаш сродната си душа.

Целият акомпанимент се състои от ударният инструмент гуедра, като на него може да свири всеки, който има желание и умения – независимо от възрастта, пола, ритмично пляскане с ръце и припяване от страна на присъстващите. Пенията са на тамахаг – езикът на туарегите или на магреби – марокански арабски. Пеят се както традиционни текстове, така и ислямски пения като El hamdu l'Illa , Allah, Allah (Слава на Аллах, Аллах, Аллах); Wahad, Wahad, Wahad (Аллах е един); по времето на царуването на Хасан 2-ри, са се пеели и строфи за него. Отправят се и благодарности за богатството, здравето, доброто състояние. Измолва се и благополучие за всички хора по света.

Облеклото играе важна роля за движенията при танца и стиловете на танцуване и ритуали, най-вече когато има твърде малко свобода на интерпретация, а традицията се предава от векове. За туарегите гуедра не е театър и зрелище, а по-скоро – общностен ритуал, до който туристи и външни хора нямат достъп. Жените-туареги имат твърде консервативно облекло – кафтан – дълга роба, отгоре – дълго парче плат – дълго около 5-6 метра и широко към 2 метра. То се увива около снагата и се закрепва на рамото с 2 фибули – първите „безопасни игли”. Фибулите са богати на орнаменти и обков и играят сами по себе си ролята на бижута. Около кръста се слага колан, така че подгъва на дрехата да достига земята. Последните 2 метра от плата се оставят свободни, за да могат да се придърпат над главата – ако се пътува в пустинята и има нужда от предпазване на косата.
Гуедра е нощен ритуал и се изпълнява около огъня или на светлината на луната: на открито или в някоя от по-големите палатки. Когато се изпълнява за нужсите на общността, а не за пред публика, участниците седят в кръг. Узарните инструменти възпроизвеждат ритъма на сърцето - da da dum da da, da da dum da da и останалите в кръга започват да пляскат с ръце. Жените изпълняват Shrill zagareet – това е един звук, който се издава с език като устата е отворена, а езика се движи наляво - надясно в устната кухина и се чува нещо като – у-лу-лу-лу-лу. При този вид „музициране”, не трябва да се вижда устата – поне в Мароко съм виждала, че си закриват устите с длан. На този звук жената – гуедра отвръща със същото. После тя закрива главата си със свободния край на дрехата и закрива и цялото лице, гърдите също.

Забулването, които покрива гуедра символизира мрака, незнанието. Дланите и пръстите на танцьорката се движат под подкривалото. Така тя показва, че иска да избяга на светлина. Когато дойде кулминационния момент, танцьорката изважда  ръцете си изпод булото и поздравява 4-те посоки на света – север, изток, юг и запад. После отдава почит на 4-те елемента: огън /слънцето/, земята, вятъра и водата. Докосва последователно корема, сърцето и главата си, после посочва с пръсти останалите присъстващи и по този начин им изпраща положителна енергия. Защо докосва корема си. Амазигите вярват, че сърцето е непостоянно. Когато някой от тях иска да каже, че чувствата му са истински и дълбоки, казва”Ти си в моя черен!” или „Ти си моя черен дроб”, а не „Ти си сърцето ми!” Като говоря за това, още едни повод, по който мароканци ме „овикаха”, а заедно с тях – и племенникът ми: нова за „ти си моят черен дроб”, ме накара да изчета речника, понеже не разбрах думата дали има и друго значение, а не само „черен дроб”. Следваше още едно обяснение, този път със сърце, оказа се много популярно в моята обичана област, консервативната мароканска Сус/Драа: „Като те целуна, ще докосна сърцето ти!” или „С целувка по устните, ще докосна сърцето ти!”.  Аз като чух това, се учудих, но се оказа, че е израз на любов.

Та когато докосва корема си – не точно мястото на черния дроб, танцьорката показва искреността на чувствата си и съпричастността към останалите. За амазигите, средните пръсти на двете ръце са връзката със сърцето – така както за нас е онзи пръст, на който слагаме годежен пръстен или халка. Посочването със среден пръст съответно не е унижение. Така често танцуващата посочва околните със среден пръст, който обаче не е изпънат, а присвит и е изравнен с другите пръсти. Следва момент в танца, когато гуедрата отмята покривалото напълно. На този етап вкички могат да видят магическата огърлица, която се носи само на този танц. Ударните инструменти, пляскането с ръце, припяването и дишането на гуедрата стават все по-учестени. Ръцете вече описват определени фигури. Ако се намират пред тялото й – то танцорката изпраща благословия към бъдещето, ако са на една страна – лява или дясна – на настоящето, а ако са изпънати зад тялото й – към миналото, ако да нас главата й – към слънцето, а ако сочат надолу – към земята. Ако се движат наляво –надясно – към водата и въздуха. Времето е кръг. Това изобразява танцьорката.

За туарегите гуедра е контакт с елементите, духа и Вселената. Това е израз на душата и защита срещу враждебната среда, природа и злите духове. Казват, че самият Хасан 2-ри имал  лична танцьорка гуедра, която след време преподава танца на мароканки и чужденки. Умира от рак през 1992-ра, но танцува до последно.


Момичета, 3 ноември е денят, в който преди 15 години моето детство свърши, а животът ми се преобърна на 180 градуса. В този ден, моят обичан баща остана завинаги при своето море. Сред като му беше дал години и здравето си, и той, като своят собствен баща, загина там….след инцидент на борда. Този „рейс” щеше да бъде последен, и после- живот на така мечтаната суша, дъщеря-студентка, внуци и той си играе с тях и им готви. Преди този рейс той за пръв път обиколи всички приятели и като че ли се сбогува с тях…. И казваше „как не ми се тръгва!”
   
Това е човекът, който винаги е подкрепял всеотдайно и с любов всички мой полезни начинания. Това е човекът, на който арабите по улиците – по едно време във Варна имаше много туристи, започват да говорят на арабски и той им казва на техен език „не съм от вашите”, и се смее.
Това е човекът, който търпеливо ме чака и подкрепя да уча японски и сега, дори сега, възпитанието му ме „даде” в ръцете и сърцето на възпитан арабин. Най-накрая. Защото така е било писано. Сега той знае, че този мъж ще ме пази и гледа така, както самият той ме е гледал. Никога не съм ходила на дискотека, не съм закъснявала, не съм пийвала алкохол и не съм запалвала цигара. Никога ни съм ходила на купони или рождени дни и аз не съм и празнувала вкъщи такива – с приспиване, алкохол, да дойдат хора, които не познавам. Рожден ден се правеше до 8 – 9 вечерта и винаги е имало възрастен вкъщи. Никога не съм си и помисляла да ходя с къса пола или престилка или ластични дънки, макар че всички имаха по едно време.
Нямах абитюриентска вечер, но ходих на екс курзия в Италия.  Понеже ползвам няколко езика, още в гимназията работех като преводач в един вестник във Варна и като беше тук, вечер ме чакаше с колата пред редакцията. Когато за пръв път в юношеските години у нас се обади момче, се чудеше как да ме извика да прекратя разговора. Понеже съм едно дете, на баща, който работи зад граница, живеехме повече от добре, но парите, които ми даваха се преценяха по 100 пъти.
Аз изписвах тетрадки с писма и десетки пощенски картички до него и тежко ми, ако каже на майка ми, че правя правописни грешки.  

Имахме видео от много отдавна, бях в гимназията, молих до месеци, за да купи и държах изпит за какво ми е и откъде ще взимам касети, но той винаги гледаше филмите преди да ги видя аз, и „пикантните” сцени- събличане и целувки, ако има в някой филм .... например в „Младите влюбени доктори”, той изтриваше. Аз съответно не съм ходила да гледам видео в съученици.

Обаче колко

Катя ,  не знам какво да кажа , освен  -  ...... Колко години минаха вече ? Хубаво , че си споняш добрите неща!

Може ли и аз така леко нахално да се вмъкна и във вашата темичка да поздравя akhyal_katya и всички други мами, с които се знаем от Близкия Изток. Кате аз докато се усетя че сте се разделили на две теми и чакам ли чакам да те засека по други места  Но като прочетох Магрибска тема и ми сметна лампичка, че може би си тук 

Кате, нека обичания ти татко почива в мир и благословена да е паметта му! .

И поздрав за всички:

http://www.youtube.com/watch?v=2bRPMDcYGCo

Благодаря ви, момичета!
А за сертификата за девственост - да, и още като се опознавах с мъжа си, на 2-3-ти разговор той попита дали съм девствена, и аз му казах, че съм имала връзка и преди това, но не съм имала деца. Той запита каква точно е тази връзка, защо, как, с кого, колко време, защо не е просъществувала, мисля ли още за този човек, какъв е бил...имах конспект направо.
после ми каза, че и на него му е ясно, че европейките имат друго възпитание и нрави и е нормално да не се иска за тях, ама не знае защо е питал.
Каза, че е по-добре да си кажа, отколкото да излъжа или да правя глупости, после се изказваше, че е много по-добре жена ти да е опитна, понеже ако реално не сте се опознавали преди, ако сте правили сватба от 2-3 дена, типичната магрибска и наоколо е олелия, то тогава във важния момент, един мъж е така стресиран, а пък същевременно е желал тази жена и т.н., че не може да се справи.   

А аз днес много се изложих. Добре, че само пред него. Има един вуйчо, който има голямо семейство, понякога се съобразяваме с тях ... та този вуйчо го пита кога ще дойда, и аз питам, кой вуйчо каза, еди кой си ли.... и му казвам името. И нареждам и имената на вуйчовци, братовчеди, деца, ... голяма радост, че ги знам. И учех днес как се казва на "баба " на марокански, че все забравям.... та казвам аз на марокански, че искам да видя цялото семейство. И следващата фраза, която изтърсвам, че искам да видя конника гол. Обаче така се замотах и вдъхнових, че излезе, че искам да видя семейството голо. И той.... мълчи и пита "защо?". И после казва "Това не е прилично!" И чак ПОСЛЕ аз му казах на френски какво съм искала да кажа, той се смя. Сигурно дълго ще го помни това.

Zdraveite i ot men,as ve4e hte sam na linia ,sega malko hte si po4ina ot 2000 km navartiani sa 4 dni ekskurzia v Italy,ne sam mnogo o4arovana,no vse pak ima kakvo da se vidi,ako tova  e evropeiska darjava,to Bg ia e nadminala v dosta optnohenia.

криси, едно свежо изказване  и много оптимисти4но!

vijte na kakvo popadnah.
Снимат римейк на филма за пророк Мохамед от 1977 г. с Антъни Куин

Съгласно ислямската традиция в The Messenger of Peace лицата и гласовете на Мохамед и неговите приближени няма да бъдат съответно показвани и чувани на екрана
29.10.2008

Животът и времената на пророка Мохамед ще бъдат обект на нов биографичен филм, снимките за който започват съвсем скоро, обяви продуцентът на проекта.

Съгласно ислямската традиция обаче лицата и гласовете на Мохамед и неговите приближени няма да бъдат съответно показвани и чувани на екрана.

The Messenger of Peace е замислен като римейк на холивудския филм The Message от 1977 г. с покойния Антъни Куин в ролята на чичото на пророка.

The Message е режисиран от Мустафа Акад, който по-късно продуцира филми на ужасите и загива при терористична атака срещу луксозен хотел в йорданската столица Аман през 2005 г.

По-голямата част от снимките на The Messenger of Peace ще бъдат в свещените градове Мека и Медина - сцена на най-значимите събития от живота на Мохамед.

Продуцентът Оскар Зогби, който е работил и по първия филм, подчертава, че екипът му се отнася с огромно уважение към него.

Техническият напредък от 70-те години насам обаче е неимоверен и в новия проект ще бъдат използвани най-последните филмови ефекти и техники, за да бъдат предадени същите вечни послания, казва той.

Нуждата от подобен филм, който емоционално да ангажира публиката, разказвайки за раждането на исляма, е огромна през 21 век, смята и сценаристът Рамзи Томас.

Досега за исляма - религия с над 1,5 млрд. последователи, е правен само един исторически художествен филм, докато за християнството те са над 30.

На новата лента се възлагат надежди и за възстановяване на накърнения диалог и връзки между мюсюлмани и немюсюлмани след събитията от 11 септември насам.

Оригиналният филм често е хвален от мюсюлманите като пример за това как комерсиалното западно кино може да зачита ислямските традиции и вяра.

Грешната представа, че Антъни Куин е играл самия пророк Мохамед обаче, предизвика и безредици в САЩ, по време на които загинаха двама души.

В The Message пророкът е представен от нежна музика на орган, а в сцените с него камерата следи действието сякаш през погледа му, субективно.

Изображения на Мохамед предизвикаха гневни протести в света през последните години, особено след като в Дания бяха публикувани карикатури с неговия образ.

По-рано тази година планираното издаване на The Jewel of Medina - книга за невръстната любима на пророка - Айша, бе отложено от страх да не предизвика негодуванието на мюсюлманите.

Честито бебче на Север    Да й носи много щастие и радост и усмивката да не слиза от лицето й! А мама бързо да се възстанови!

krisy, къде в Италия беше, аз веднъж съм ходила, но много ми хареса 

момичета, много интересно това за сертификата за девственост  когато се запознахме с моя момък, почти половин година той беше убеден, че съм девствена и като събра смелост да ме пита, последва подробно разпитване "кой е бил щастливецът и защо не съм се омъжила за него"  , никак не беше доволен, но прие действителността 

Е, време беше да се направи такъв  филм наистина , защото исляма е много криво разбран .Дано се даде някаква светлина по въпроса .... Интересно ще е как  ще избегнат  лика и гласа на Пророка....

(това много не е магребско, а си е за общата арабска тема , щото има какво да се говори , но ... )

Поздрави, кукли!

 

Контраст .... Що е  автентично и що е "автентично" .  Лек ден , сладурки! 

Оп, намерих една хубва  снимка :  

http://www.horizonsunlimited.com/newsletter/images/2002-07-01_Gr … MoroccoTattoo.jpg


Ей на обърнах темата към Магреба  ....Айде , до скоро!

Добро утро и от мен,Yellow-girl видях аз 4е си писала за регистрацията на брака в бг-то, че била трудна т.е че отнемало много време и пари.Малко повече инфо. можеш ли да ми пуснеш на лични, че аз съм с все още не регистриран брак в бг.Аз уж ходих в миграционните тук в бг( че сега съм на гости тук) и те ми казаха че няма ограничения във времето даже можело по едно и съшо време да регистрираш и бебето и брака, даже доколкото знам можело и майка ми да ни регистрира брака тук стига да има документите ( акта за граждански брак- в случая от Алжир на френски и да има пе4ат на тяхното  външно)
Благодаря предварително
Целувки и хубав ден