На какво ви научи реалният живот

Някак обратни на твоите са моите изводи от живота досега. И от реалния,  и от нереалния
- винаги е по-хубаво да не криеш чувствата си, защото от отсрещните получаваш същото. И почти винаги си струва.
-да бъдещ щедър всякак и да не я мислиш тази щедрост, да не я отбелязваш "какъв съм готин и добър" е благословия
-да се жертваш за близките е най-човешката саможертва, ако не го направиш, никога няма да си простиш

Научих се и да бъда търпелива и малко по-смирена.

 . Там е работата, че го обичам.    А специално за секса винаги си го плаща, не с пари, а по други начини. Иначе си е цицийка, добре, че не завися от неговото спонсорство, а си имам свой капитал, който за щастие си ми стига за всичко, даже не успявам да си го изхарча с кеф щото съм вързана за бебета, които все още не мога да оставям за дълго в чужди ръце. Но и за това съм намерила решение и само чакам удобния момент и ще се възползвам.
Иначе за колебанието имам същия проблем и често си пасувам и после съжалявам. Но има и случаи когато се колебая, защото има нещо, което ме притеснява и отстрани може да изглежда маловажно, но за мен е важно за да се чувствам спокойна и сигурна в стъпката си. 

Сийке, нереалният живот съществува само в мечтите и илюзийте ни, той е това, което ние или някой друг иска да бъде и се опитва да ни убеди и нас и себе си с думи, на които ние избираме дали да вярваме. Ако сме идеалисти шансът да се вържем е по голям. 

тони сопрано, мисля че имам още доста работа по въпроса за егоизма си. Но както вече казах работя сериозно и усещам напредък. Трябва тотално да си променя мисленето, защото всичко идва от главата. От там насетне е лесно. Аз съм човек който знае как да си постига целите, така че и това че го отметнем  .

valerie, точно затова съм пуснала темата. Защото съм забелязала, че всички получаваме различни уроци от живота и е интересно. Няма правила, които важат за всички, защото значение оказват случайностите в живота както и вродените ни качества. Лошите може да съжаляват, че не са по добри, а добрите да си патят от това, че не са по лоши примерно.

                 Ще отговоря с едно клише,но май него съм научила най-добре за сега:"Прави каквото трябва,да става каквото ще!".
И още едно:"Целта не винаги оправдава средствата."

Че "животът е кратък, а болката идва бързо".

И мечтите ми да са реално постижими. За да се сбъднат. Не си мечтая да стана космонафт.

Желанията и възможностите не винаги са равнопоставени, но нищо не ти пречи да опиташ пак.

Животът продължава да ме учи всеки ден и често поуките му са твърде противоречиви.

 Че въпреки горчивия опит в отношенията с хората трябва винаги да си добронамерен.
 Че за съжаление не е важно какъв си а на какъв умееш да се правиш.

Да се отнасям с хората както бих искала да се отнасят с мен.Най-важните хора в живота ти са тези ,които те обичат и ти обичаш.Да се жертваш за другите е безсмислено.Да се доверявам на интуицията си и да слушам сърцето си.

На издръжливост ме научи.Също така да ценя това което имам,защото никога не можеш да имаш всичко на този свят.
Даа и това изказване го подкрепям .

Интересно като се замисля стигам до един единствен извод.........
Богати и известни винаги е имало и ще има и аз определено не съм от тях..
Радвай се на това което имаш и на това което си постигнала  Обичай децата си и съпруга си те винаги ще са до теб независимо какво ти се случва ...

Животът ме научи, че хората трудно се променят, но пък умеят често да те изненадат приятно. И че да опознаеш някого добре, понякога си струва да се потрудиш.
Животът ме научи, че понякога "няма как" означава "няма как".
Животът ме научи, че някои шансове се дават веднъж.
И че всичко това не е причина за драма.
Животът ме научи, че няма предопределеност на съдбата, а си я ковем ние сами.
Животът ме потрисва с неговата логическа последователност.
Животът ме научи, че щастието си го нося със себе си.

Мен пък животът ме научи да приемам хората такива каквито са и да не ги съдя, а ако го правя, първо да погледна в себе си. Също така се научих  да приемам и не само хората, а и нещата около мен така, да не се нервирам за това, което няма как да променя. Ако покрай мен мине изнервен таксиметров шофьор, му се усмихвам мило и продължавам. Много по-лесно се живее така....

Да постъпвам по - мъдро , да отстъпвам понякога , да не отвръщам на удара с удар , да бъда истински човек ... , но има още какво да уча 

Да мисля позитивно. Когато съм с негативна нагласа, нещата се объркват. Научи ме и да бъда майка. 
Научих се да казвам "НЕ", да бъда егоист в името на семейството си. Научих се да бъда по-добра и да прощавам, защото всички грешим.

Всичко си знаех предварително.
Кофти беше, че се оказа вярно.