за Жанетка - Публикувана: 20 окт. 2008, 23:42 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2008, 16:08 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 8
Вече не вярвам в нищо... и в надеждата дори
Знаеш ли Аги, за това ми е още по мъчно... Защото много боли, а не съм сигурна, че вярвам в това, че е на по хубаво място и, че въобще има такова място
А любовта към нея винаги ще я има и хубавото е че си говорим много за нея, спомняме си, плачем....
Успокоявам леля ми, постоянно и повтарям, че тя е на хубаво място където не я боли и един ден ще бъдем заедно, а пък най тъпото е, че самата аз не съм напълно убедена в това... И знаете ли последния път как ме погледна като започнах да и говоря ... С много тъжни очи и ми каза "кога, кога, лелче, ще отида при нея..."
А за дъщеричката й... Просто нямам думи да го опиша какво чувствам. И съм много безсилна да помогна. Много я влече живота нея. Тя е на 18. И това хем е хубаво, хем лошо. Защото от една страна и помага да не усеща толкова липсата, но от друга отива в крайности... А баща й... уплашен да не загуби и нея и позволява всичко
А ако знаете как всеки изминал ден започва да прилича на майка си...Много ми тежат тия неща и отдавна исках да ги споделя. Мъчително е когато близките ти страдат...
Вече не вярвам в нищо... и в надеждата дори
Знаеш ли Аги, за това ми е още по мъчно... Защото много боли, а не съм сигурна, че вярвам в това, че е на по хубаво място и, че въобще има такова място
Вече не вярвам в нищо... и в надеждата дори
Знаеш ли Аги, за това ми е още по мъчно... Защото много боли, а не съм сигурна, че вярвам в това, че е на по хубаво място и, че въобще има такова място
А любовта към нея винаги ще я има и хубавото е че си говорим много за нея, спомняме си, плачем....
Успокоявам леля ми, постоянно и повтарям, че тя е на хубаво място където не я боли и един ден ще бъдем заедно, а пък най тъпото е, че самата аз не съм напълно убедена в това... И знаете ли последния път как ме погледна като започнах да и говоря ... С много тъжни очи и ми каза "кога, кога, лелче, ще отида при нея..."
А за дъщеричката й... Просто нямам думи да го опиша какво чувствам. И съм много безсилна да помогна. Много я влече живота нея. Тя е на 18. И това хем е хубаво, хем лошо. Защото от една страна и помага да не усеща толкова липсата, но от друга отива в крайности... А баща й... уплашен да не загуби и нея и позволява всичко
А ако знаете как всеки изминал ден започва да прилича на майка си...Много ми тежат тия неща и отдавна исках да ги споделя. Мъчително е когато близките ти страдат...
шерита, продължавай да пишеш, ако ти олеква, миличка
и на мен тези дни ми е много тъжно и мъчно
наближава първата годишнина откакто почина нашият скъп кум 
- помня на 8-ми декември миналата година как страдах за 30-годишния ни близък и приятел, повален от мозъчен тумор милият, остави съпруга и син на 6 години... мир на душата му! 
добре, че тогава бяхте всички вие тук, да ме подкрепите /ако щете вярвайте, но все още пазя личните ви бележки към мен 
/ ето, снощи кумата ни се обади да ни покани на тъжен помен на 7-ми декември... 
Шер,
още помня, когато за първи път писа,че тя е болна и че надежда няма... не знам какво да ти кажа. Толкова е жестоко. Много мъчно ми стана като прочетох какво е казала майка й. Баба ми, Бог да я прости, по същия начин след като почина чичо - братът на баща ми, все искаше да си ходи при него. Наитина е твърде жестоко.
за Жанетка
Вихрогонче,
за кума ти
още помня, когато за първи път писа,че тя е болна и че надежда няма... не знам какво да ти кажа. Толкова е жестоко. Много мъчно ми стана като прочетох какво е казала майка й. Баба ми, Бог да я прости, по същия начин след като почина чичо - братът на баща ми, все искаше да си ходи при него. Наитина е твърде жестоко.
за ЖанеткаВихрогонче,
за кума ти
Шерче,болката от загубата на близък е ужасна.
А когато си отива млад човек е още по-жестоко,толкова мъчно ми стана за леля ти Иска ми се да вярвам,че всички хора,с които сме се разделили са на едно по-добро място,и се грижат за всички малки ангелчета.
Сега с наближаването на празниците,ми става още по-мъчно.За това,че свекър ми си отиде без да може да се порадва на Марти,да го види как расте и да е около него в годините,в които ще се променя със всеки изминал ден.Той толкова много го чакаше,а не можа да му се порадва.Животът понякога е наистина несправедлив,но за съжаление не можем да се преборим с това.
За Жанетка
Вихрогонче
за твоя кум
А когато си отива млад човек е още по-жестоко,толкова мъчно ми стана за леля ти
Иска ми се да вярвам,че всички хора,с които сме се разделили са на едно по-добро място,и се грижат за всички малки ангелчета.Сега с наближаването на празниците,ми става още по-мъчно.За това,че свекър ми си отиде без да може да се порадва на Марти,да го види как расте и да е около него в годините,в които ще се променя със всеки изминал ден.Той толкова много го чакаше,а не можа да му се порадва.Животът понякога е наистина несправедлив,но за съжаление не можем да се преборим с това.
За Жанетка
Вихрогонче
за твоя кум
не знам. лекарите действат с вливания, но всичко си зависи от организма на самото дете. а то е изтощено и от химиотерапия, и от какво ли не. дано намери сили в себе си и се стабилизира! рони, изтрий името, моля те! това са си мои размисли и страхове, не искам да внушавам нищо на никого.