Има ли мами за месец ЮЛИ 2009?

Благодаря ви момичета!! Всяка една от нас би преминала през всичко в името на това да стане майка!!!

Това с настроенията май се проявява при всички

Момента със съобщаването на половинката е наистина може би един от най- вълнуващите в живота. Аз със сигурност ще го помня винаги. Ще ви разкажа по-късничко, че сега ще поизляза с една приятелка  
хубав ден миилички

Сисиии, привет и добре дошла, ставаме страхотен отбор - мама ин витро, мама от чужбина, мами с 2ро и мами на по 30   е страхотно..... Много хубава история, няма такива мигове в живота като тези.... Чакаме те после да докладваш!
Аз на моя мъж му показах сутринта теста веднага като се събуди, поразтри очи и пита: какво е това, а ! 2 чертички, ще си имаме бебче   очаквахме ги и двамата защото той знаеше за симптомите ми, моите приятелки реваха като луди, беше страхотно  
Добре , че понаписахте нещо за настроенията, че аз колко посърнала се събудих и си мисля, как може да не съм щастлива и да не усещам радостта, това до 30 мин после обратното настоение въобще лудница.

Джиджи още веднъж поздравления, заслужила си радостта си, браво , браво и на теб и на мъжа ти! Само тизнаш през какво сте минали, аз само мога да си мълча с моя успешен първи опит

Фелисити - всичко ще е наред, бъди сигурна  

Прегръщам ви и аз и до скоро, че трябва и да се работи, ...... за съжаление, колкото и да искам само тук с вас да си говоря  

Аз на моят мъж нищо не му казах, само му подадох теста и нищо и той нищо не каза само се усмихна. Преди два месеца точно на рождения ми ден правиха операция на детенцето ми и аз току що бях разбрала, че съм бременна. От стреса, ужаса да видя безпомощното си малко детенце направих аборт на другия ден. Та сега и двамата не смеехме да кажем нищо даже да се зарадваме. Но аз съм убедена, че това няма да се случи пак.  Вече се радвам на бременността си!

Връщам се и веднага сядам да ви пиша! Видяхме точка! Много мъничка, но си е там и се е моята точица!  Сега ми е много по-спокойно! След две седмици пак ще ходя, дай боже вече да се види повече! А притеснения все ще имаме някакви до края, няма как!

Благодаря и на другите момичета за топлото посрещане! 

Eти, много сте изживели! Вярвам, че няма да се случи отново! Важното е, че сега малкото ти момченце е добре? Нали? Каква беше операцията?

djidjito, ще чакаме и твоя разказ!

dzimbi, на теб кога ти беше последната менструация? Че на мен сега лекарката нещо сметна 1 юли. 

galeto123,  Felicity81, 

Сиси на 26.09 беше последната ми  менструация.Много се раздвам, че всичко е минало добре!
Честита ти точица! 
Ети, миличка много съжалявам за преживяното.Сега всичко е добре ,нали?

dzimbi, благодаря ти! 
Моята беше на 25.09 и според този калкулатор - http://www.9m-bg.com/display.php?page=calendar излиза, че терминът ми трябва да е на 3.07. 
А ето тук има още по въпроса - http://www.bg-mamma.com/site/content/view/643/66/
Ще чета и ще смятам пак, не че е толкова важно.. Но със сигурност не съм объркала и дори и 1 юли да е, съм си при вас! 

Сисии, честита точица Токова хубава новина! Да ти е жива и здрава:) Много се радвам че всичко е наред.

Тез калкулатори вярно смятат различно. Според този:  http://www.9m-bg.com/display.php?page=calendar терминът ми е на 06ти, а според всички останали на 05.07   - аз това го броя за "щастлива случайност", тъй като баща ми, с когото имам много силна връзка е роден на 05.07

Eти, това само те е направила по-силна и сега ще се радваш и чакаш с трепет и повеч любов детенцето си, така е било писано.
Сисииии, ееее сисиии браво! поздравления  значи имаш първа среща с бебо, блазя ти  само напред!

Сиси честито миличка    И аз искаааам да я видя мойта точица.

Ивчо е добре. Изживял е голам стрес, когато се е събудил от упойка и не е видял мама, а някакви непознати и някакви какпки да падат в ръчичката му /системата/, но сега от всичко си спомня само че чичо Доктор му е правил гъди гъди на коремчето, когато му махаха конците. Единият му  тестис атрофира или по-точно не се е развил образувал се беше като киста и се беше качил в стомаха. Наложи се да го извадят защото започна да възпалява лимфите. Момичета нашите български лекари са много по-добри от тези тук. Тук правят операции без кръвни изследвания, ако не е добрата им техника и добрите им условия са гола вода 

Добро утро!
Как е настроението днес?
Ети, миличка много съжалявам за това което си преживяла!Там не допускат ли родителите след операцията?

Добро утро, ние сме добре - пълни със енергия. Започнах да чета книгата аз съм бременна на Мари -Клод Дьолае , много е интересна. стигнах до частта за кръвните групи и резус фактора и се сетих,че не зная моята и на таткото.ще идем да си направим изследвания да видим дали сме съвместими.
Хубав ден от мен 

Добро утро и от мен
Ех колко хубаво Сиси....и като си представиш само..., че малката точица ще стане  
Скоро всички ще видим своите точици  
Ети преживяното те прави по сила
Гале доктора ще ти назначи всички изследвания включително и това за кръвните груби не го мисли  

Момиченца,кокиченца здравейте и от мен.
Сисиии ме покани тук и аз й казах,че съм за август ама какви съм ги смятала и аз незнам-калкулатора ми изчисли 06,07,2009 
Аз съм Диди и съм в 5 г.с.Дъщеря ми е на почти 9 месеца и с таткото преди три месеца решихме да й направим братче.За разлика от предната бременност ,който я чакахме почти година сега стана много бързо. Като видях двее чертички седя и гледам втрещено и не вярвам - никога не съм мислила,че ще стане почти от раз.Отидох и казвам на малката,че ще става кака а тя ми заби един шамар  .Когато таткото се върна довечера от работа й дадох да му подаде теста с едната ръчичка,а в другата бележка,с която му съобщава,че мама й е казала,че ще става кака. Аз така го бях ошашавила,че бебето няма да стане лесно,че той ме попита " това не е ли тест за овулация" 
Още не съм ходила на лекар даже-часа ми е за другия петък и още малко ме е страх,че като чета какви неща стават.Даже и така съм си сметнала термина- с месец повече 
Лек ден на всички желая и дано всички сме здрави и си родим едни прекрасни малки 

Ето се и моята история за съобщаване на голямата новина!!!

Може би трябва да започна от там, че по принцип живеем в чужбина и бъдещия татко е там. Аз обаче покрай проблемното забременяване прекарвам повече време в България.
При ин витро процедурата след като ти върнат оплодените яйцеклетки трябва да мине определен период, за да се разбере резултата. Доктор Стаменов казва тест след 17 дни, Владимиров - след 11-12, а при Щерев - след 10-11 дни. Смята се, че това са тримата най-добри специалисти по проблемно забременяване в София, затова и тях цитирам. Аз съм при д-р Стаменов. Той препоръчва 17 дни, защото се презастрахова, че резултатът ще е точен и така е по-добре, защото има момичета, които избързват много, виждат отрицателен резултат, психически много се разтройват, а в крайна сметка като дойде 17-ия ден се оказва, че резултата е положителен. Но повярвайте ми това чакане е направо убийствено - това е най-тежката част от всичко през което си минал. Досадното чакане и още повече, че повечето от нас лежат вкъщи (и аз избрах това, за да знам че съм направила всичко каквото зависи от мен и че ако резултата е отрицателен аз ще съм с чиста съвест). И при тия, които лежат и при тия, които продължат да ходят на работа има и положителни и отрицателни резултати, така че всяка прави своя избор! Но така или иначе повечето лежат и чакането е още по трудно и изнервящо. Времето не минава и не минава. АЗ бях твърдо решена, че ще си изчакам 17-ия ден и няма да правя теста по рано. И така лежа и чакам, лежа и чака и времето не минава и не минав. ....и започват да си прокрадват мисли - след като другите доктори правят тестовете по-рано защо и аз не да не го направя, а ако е отрицателен няма да го и приемам за 100% истина и ще си изчакам 17-тия ден. Но въпреки това ме беше страх, много ме беше страх и си повтарях, че ще изчакам 17-тия ден, който беше далечния 31-ви октомври ( тоест днес ), на мен ми трансферираха ембриончетата на 14 октомври. Аз си имах купен вкъщи един шуър чек още от преди и си го пазех като късметлийски
10-тия ден мина, 11-тия мина, 12-тия мина, а мен ме беше страх да го направя.
И така вечерта на 12-тия срещу 13-тия ден (събота срещу неделя миналата седмица) сънувам цъфнало дърво и кокичета. Събудих се със сърцебиене. Започах да си мисля хубави неща. Вълнението беше много голямо. Сложих си алармата за 7ч сутринта. Приех това за знак и бях твърдо решена сутринта да си направя домашен и веднага да отида на кръвен тест.
Станах сутринта чувствах се много странно. Изкъпах се. Облякох се. Направих теста. И не смея да го отворя. Само си повтарях, че домашните тестове не винаги дават точен резултат и не бива да приемам това, което покаже за краен резултат. Обувх си обувките дори , за да мога веднага да тръгна за клиниката. Стискам тестчето в ръчички и се моля и ме е страх да го отворя и се моля, и се моля, и се моля, и се моля. 10-те минутки изтичаха, а аз все още не намирах смелост да го отворя. Голям страх ви казвам Казах си на три отварям - и ....ВТОРА БЛЕДА ЧЕРТА!!! В миг изчезнаха всичките ми страхове и натрапчивата мисъл, че домашните тестове грешат. Излетях от вкъщи и дори  не помня как съм стигнала до клиниката. На момичето, което ми взе кръв съм й симпатична и ми каза, че няма да ме тормози да чакам до 12ч. и след час да мина.
ТОВА БЕШЕ НАЙ-ДЪЛГИЯ  ЧАС В ЖИВОТА МИ!!!
Отидох до църква запалих свещ и се върнах. Чаках, чаках, чаках изнизоха се тия 60минути.
Виждат ме и ми казват - БРЕМЕННА СИ!!!!!!!!!

БРЕМЕННА СЪМ!!! КАТЕГОРИЧЕН РЕЗУЛТАТ - ЧХГ - 135.70

Никога няма да забравя чувството в този момент - аз дори не мога да го опиша!!!
Качих се при доктора. Той ме прегърна, аз не се сдържах и се разплакох, човекът се просълзи и ми каза - ето за това се борихме!!!

През цялото време мислих позитивно!!! Повярвах, че чудеса се случват - при мен наистина е чудо че произведох яйцеклетки. ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!!!

Бях толкова развълнувана исках да кажа на бъдещия татко веднага, но исках да го виждам. Отново не знам как съм стигнала до вкъщи. Той не знаеше, че съм си направила тестовете. Тъй като беше неделя, той си беше вкъщи. Обадих му се в скайп написах му втора линия и чхг 135.70 и му показах тестчето на камерата и резултата от изследването. Той плака като дете, много плака, много!!!
След това му разказах цялата история и той продължи да плаче! Направи всичко възможно да се прибере за ден, но за съжаление не успя. НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ ДЕН!!! НИКОГА!!!
ЕМОЦИЯТА, КОЯТО ИЗПИТАХМЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПИСАНА  С ДУМИ!!! ТОВА ЧУВСТВО Е ВЪТРЕ В НАС И ВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕ ТАМ!!!

Е това е моята история, дано не съм ви досадила - извинете ме за което


 

Здравей Диди!!! Добре дошла при нас

С теб ще въривим заедно - и за съм 5 г.с.

А сега изгони лошите мисли от главата си и мисли позитивно