Благодаря Само че аз съм по малко по-драстичните методи - стискам бузи и сипвам бързо, преди да успее да протестира. А като почне да протестира, пъхам наобратно лъжицата в устата, за да дооближе каквото е останало. После му съчувствам и го галя по главата. Имам тренинг с баткото, който пък вече така се е примирил, че само като ме види с лъжицата и доброволно зяпа.
Когато влезнах да раждам, ми доведоха Иво още вечерта на първия ден, като родих. Беше малко объркан от обстановката, но бързо се съвзе и почна да пакости навред. След това майка ми го води още веднъж в деня преди изписването и после го взехме от нея (тя го гледаше), вечерта след като ме изписаха. В болницата бях три дни. Той не беше се отделял от мен никога преди това, но не е имало никакви драми, чувахме се всеки ден по телефона, не е плакал въобще и си е заспивал спокойно. Не беше виждал бебето преди изписването и като му го показахме спящо вкъщи, не му обърна никакво внимание. Не е имал никога някакви особени прояви на ревност, не му е в характера - той е много слънчево дете. Бързо го научихме, че Дани плаче, защото го боли коремчето, а като го боли, му минава, ако Иво го гали по главата. И така само Дани да скръцне, Иво тичаше и почваше да гали и да люлее столчето му за кола с бясно усърдие. Сега сутрин първата му работа е да "види Наньо" и да го погали и се сърди, ако Дани спи и не му позволим да го пипне. А Дани просто грее, като гледа брат си. Ето затова си заслужава да имаш деца с малка разлика, две малки човечета, които толкова се обичат.