Ще ли разкажете случки, в които вие и половинките сте пряки или косвени, волни или неволни участници?
Който намира "безумието" за твърде интимна тема е свободен да не взема участие по темата. (Не намирам точната дума, може би, с която да го формулирам - нека се разбира всичко, излизащо извън рамките на всекидневието).
И нека почна аз, една нагледна илюстрация.
Прибираме се ние с Б., вече ми е убягнало от съзнанието от къде, и в къщи - нито капка вода.
И Б. казва - О, аз съм много мръсен, не мога да си легна в бели чаршафи. Айде да ме водиш на чешмите пред банята (централната, Софийската) да ме изкъпеш.
Аз - О, как ще те водя! Абсурд! Не съм ли аз също толкова мръсна? Виж как ще си легна.
Той - Една женичка не може да се измърси никога толкова, колкото един мъж! (След години, цитирайки му въпросната му фразичка, ме гледа в ступор:"Аз съм казал такова нещо?!"
И виждам вече как Б. си постила неопрен да спи на пода. Тогава му казвам на майтап - Е, добре, дай да те водя да те къпя на банята. А той го възприема на сериозно, целия просиява и почва да си стяга багажа за къпане.
След еди колко си минути вървим по нощната София той напред, аз, като арабска жена - отзад, с две торби в ръце - всички принадлежности за къпане, като почнеш от шампоан, балсам (за едносантиметровата му коса) до голяма кърпа...
Тогава чешмите бяха още в две редици в градинката пред банята, клякам аз накрая на едната редица отгоре на чешмата, Б. - дибидюс по пишка, поливам го със синята ни купа от тая топла вода... Изкъпа си се съвсем хубаво. Дотук добре, ама не бяхме предвидили, че там водата няма система за оттичане, и на края Б. се оказа заобиколен от метър и половина в радиус сапунена пяна...
Таман беше успял да се загърне с кърпата, и гледам двойка полицаи се появяват откъм гърба му - Какво правите тука бе? Оная вечер гонИхме едни цигани, сега вас ли?! И аз в Младост нямам топла вода...
Б., за защита, каза единствено, с категоричен тон - Да, но ние нямаме НИКАКВА!
Та това ми е първия разказ, от този момент нататък мисля за Б. като за моя принц с граховото зърно...
Обещавам, ако и вие разказвате разни, втория да бъде по-сериозен, и необясним, и по-страшничък. Като сценарий за късометражен филм. Всъщност не съм го споделяла с никого от близките, става за споделяне само с далечните.