Ясновидците - обсебени от нечисти сили, или с дар от Бога ?

Пак се иска вяра. Някъде прочетох, че Кабала е възможност за оцеляване на човечеството, за по добър свят. Ами иска се вяра за това. А и как може да се наложи нещо било то дори и наука на всеки човек без неговото съгласие. Надявам се разбираш идеята ми.

Да, разбирам те.  Не мисля, че някой има намерение да налага Кабала на цялото човечество. Според това, което аз съм разбрала досега е, че с нея е свободен да се занимава този, който има желание да се промени. Не може на сила да се променят хората, това няма да бъде истинска промяна... И като казват, че не се изисква вяра - кабалистите имат предвид, че не трябва нито едно знание да се приема на доверие - всичко може да се изпробва, опита и наблюдва, както в науката. Иначе е възможност за оцеляване на човечеството, защото според нея хората трябва да се променят от егоистични и искащи да получават да станата отдаващи и алтруистични. Но знае ли се наистина какво ще се случи? Лично аз се надявам, че хората ще се променят преди да се самоунищожат.

Ели, нарочно изчаках... С научни методи няма как да се докажат духовните неща.
А това изпробване ако ти коства някой гостенин, някое духченце и т.н. Защото всяко нещо си има цена. Няма начин да изпробвам една магия например (няма нищо общо с Кабала, просто пример) и след това да ни понеса последствията от това. Няма начин да изпробвам да бъда проститутка и да не си повлека всички проблеми след това. Искам да кажа, че човек не може просто така да си пробва и изпробва, защото това не е добро за него и за душата му също. Защото не може да хванеш една дреха и да я залееш с катран и после да я изчистиш. Душата на човека е крехко нещо не може просто така да си правим експерименти с нея и после кой ще я чисти. А такова нещо като ние сами ще се усъвършенстваме нема...

Може и така да е. Аз лично не мога да кажа, защото всичко, което писах е в резултат на това, което прочетох. Аз лично се надявам както писах и в по - предния ми пост науката веднъж за винаги да се захване с цялата т.нар мистика и да организира систематизирано знание и да няма вече никакви спекулации. Надявам се, че някой ден може и в училище да учим, защо трябва да обичам ближния си, да не мисля лошо за него и да не му правя мръсно... А иначе мисля, че никой не говори за изследвания и изпробвания, в резултат на които можеш да се сдобиеш с някой гостенин както казваш ти, би било ужасно ако е така. Аз лично незнам дори как може това да стане,  не искам и никога да разбирам!  Има се предвид всички тези неща, които и религията ни учи - да обичаме другите, да не бъдем егоисти и т.н, че не трябва да се приемат с вяра, имаш право да се съмняваш и да изследваш - как когато си обичащ се доближаваш повече до Бог, защото ставаш подобен на него и обратно.   
И да права си не можем да се усъвършенстваме сами, защото нашата природа е егоистична /грешна/ и за да се промени човек му трябва Сила отгоре, сам не може да се повдигне.

А иначе с гостенче можеш да се сдобиеш, много лесно, например при някои видове духовни упражнения при които си изключваш ума, т.е "свободната ти воля", когато излизаш от тялото си, изпадане в транс и т.н.

Може ли някой да ми дефинира това гостенче - да бъде обладан ли имате предвид?

Точно това имам в предвид, но човека не винаги разбира, че има проблем.

Имам върпос: това, че тези духовни упражнения, водят до обсебване означава ли, че например на изток, където се практикуват повече, има и повече хора, които са пострадали от това. Или при хората тук се получава това, което gergandi каза - че са взели някакво учение и така са го сдъвкали и изменили, че вече няма нищо общо с оригинала. В смисъл дали е възможно отрицателлното влияние да се получава в резултат на неразбиране и  грешно прилагане на някакви методи. Аз лично нямам много информация по върпоса - винаги съм смятала, че всичко това е добре за тялото и няма нищо общо с душата. Поне аз не виждам логика в това, как мога да стана по - добра или да обичам повече хората около мен като дишам по определен начин или изпадам в транс. Незнам би било интересно някой ако има поглед над източните религии да каже с каква цел се прилагат там тези техники, защото аз мисля, че май хората, които ги ползват в нашето общество ги ползват с различна цел /например намаляване на стреса/.
Иначе за обсевнаето, аз преди си мислех, че обсебването е едновремешното обяснение на църкавата за психичните заболявания. Но сега като ви чета тука излиза, че има разлика...
Мислех си дали в другите държави има такова масово ходене на ясновидци както при нас и дали при нас е в резултат от недоверието на хората в църкавата. В смисъл повечето хора от отчаяние ли ходят или от любопитство?

Аз не съм специалист по източните религии, но съм учила в университета основните им положения, иначе имам любителски интерес доста отдавна. Мога да ти кажа едно нещо със сигурност: няма нито една източна религия (включително съвременните и доста по-късни модификации на будизма, като даоизма и дзен-будизма например), като тук включвам всички ортодоксални и неортодоксални източни учения, които изобщо да употребяват понятие, равносилно на понятието за "душа" или "дух", употребявано в Европа. Просто няма. Както и понятието за личност, за субект е със съвсем други смисли. Там по-скоро се говори за "съзнание", но пак не е точно. Това са култури, напълно, ама напълно несъвместими с нашата. (Повярвайте ми, аз бях сред най-върлите защитници на тезата, че всички религии и духовни учения са подобни и имат едни и същи принципи. Е, колкото повече човек изучава различните учения, както те се разбират и както се практикуват в дадената култура, в която са създадени, толкова по-ясно му става, че няма да разбере докрай, просто защото е в известна степен вече ограничен от своята си културна принадлежност.Дори да разбереш с ума си, дори да научиш санскрит и хинди - 100% необходимо условие, ако искаш поне да се доближиш до Йога например - пак трябва десетки години да живееш там, надълбоко след тази култура и въпреки всичко никога няма да можеш да проникнеш в цялостния смисъл и начин на живот на даденото учение.) Но това, което поне с ума може да се схване, мога да кажа, че не съществува след тези учения такова, което се грижи само за тялото. Там телесната действителност изобщо не влиза сред проблемите. Тя е даденост, най-често схващана като илюзия на съзнанието, винаги се разбира като неподвластна външната действителност, а на тялото не се обръща внимание - то е предмет единствено на умствен контрол и нищо повече, то не е ценност. Подвластно ти е съзнанието и то само твоето лично. Всичко е преходно, освен някакъв безличен принцип. В източните учения Бог няма, няма персонално Божество. Има богове, подобни на гръцките - те са подвластни на най-висшата (една или повече) сили, които са безлични. В будизма дори това не съществува. Той е атеистично учение.
Но изобщо да се свързват асаните и дихателните упражнения, които децата на 5 годинки усвояват, за да продължат по-същественото учение, с някаква техника и с каквото и да било индивидуално научно занимание, е абсолютно безсмислено начинание по отношение на която и да е източна религия. В нито една няма отношението "душа-тяло". Това си е юдео-християнски и гръко-римски проблем, но не световен, най-малко източен.

Тялото като ценност изобщо, се появява с християнството, а именно с учението за Въплъщението на Бога. В Христос телесната субстанция се освещава, цялата човешка природа се освещава.

В съвременността тялото като ценност се появява през оценностяването на индивидуалността и личността (откъм Новото Време, по-специално Декарт) и оценностяването на живота - след Класическата епоха (разбирайте чак през 19 век).  В този смисъл, виждате до каква степен се изкривява всеки опит да се употреби източно учение за упражняване, тонизиране и подобни на тялото или като анти-стрес техника.

Не само това, няма нито едно европейско или близкоизточно учение ( и силно вярвам, че Кабала  по своя произход - тя все пак е юдейска - изобщо не е имана предвид като наука, занимаваща се с нещо, откъснато от душата), при което да се смята, че може да има действие на тялото без душа, а още по-малко, че може нето телесно да не е подчинено на душевното и изобщо да има нещо като "полезно само за тялото". Защото само преди 200 години не е имало дори атеисти в Европа и Близкия Изток. В съвременността всичко е обвързано с твърде забързано и прекалено скоростно развиващо се общество, което продуцира цивилизационни фрагменти (те дори не са и културни), които са кратки, най-често повърхностни и лесни за употреба. Всички курсове по йога, по бойни изкуства, по освобождаване на съзнанието в офиса и "Сенека за бизнесмени", фън-шуй и т.н. (има ги всичките, включително курс за отваряне на чакрите!!!), са или търговски трик, или просто модно течение, но нито едно от тях няма нищо общо с учение. Всяка религия изисква огромно време, постоянство, ежедневно отделяне само на нея, организация на целия живот по този начин - на целия човек най-вече, тяло, ум, душа, отношения с хората, хранене, стоене, начин на говорене, на мислене, буквално ВСИЧКО. А при източните учения това е напълно задължително - ние мислим, че са безумни в Индия, защото има касти, в които се раждаш крадец, в които ти е забранено да говориш в по-висшите касти, да се обличаш в по-богати дрехи, да работиш друго освен крадене, да си откриваш лицето, ако си жена. Но това е религиозен начин на живот. Нашият в Европа е секуларен. И никое учение просто не може да вирее тук. Едвам християнството издаянва, при това с жертвата на така нареченото "решение по икономия" - т.е. действителността изисква да разрешим развода, брака с друговерец, секса преди брака, пропускането на ежедневната литургия и постите... И само Северна Америка и Европа е секуларизирана, в останалия свят не е така. Просто нашата гледна точка някак си мислим, че съвпада с универсалната.

Извинявам се за дългия пост, но исках само да уточня невъзможността да се съвмести секуларно живеещия човек с което и да е религиозно учение от Изтока.

Конкретно - техниките по овладяване на тялото на изток, които често се назовават "йога" - са винаги първостепенната, най-незначителна част от ученията и служат за премахване на влиянията на телесните нужди върху съзнанието, за да може то да бъде освободено. В оригиналната, първа Йога на Патанджали крайната цел е прекратяване работата на съзнанието. (в Европа на това му казваме самоубийство. Нали се сещате, че за индиец, практикуващ йога или за будиста понятието "самоубийство" е празно от съдържание, те просто няма да схванат за какво говорим. Ето за такива различия става дума.). Мадона доскоро, заедно с Ричард Гиър, твърдеше, че е будистка. А това, че само 10 години трябва да си послушник, че нямаш нищо, че ядеш само по една купа ориз, че по цял ден се правят асани, че няма такова нещо като "семейство" и т.н., че челият ти живот е подчинен на това да се освободиш от кръга на преражданията, т.е. да престанеш да съществуваш в този си вид, това явно няма значение. Важен е имиджът.

Не е нужно да ходим много надалеч. В България всичкото монашество, и изобщо православното учение е основно запазено по така наречения Паламитски (от Св. Григорий Палама) исихазъм. Това учение включва разбирането, че ако се контролират страстите на тялото с определена техника (най-често е повтарянето на така наречената Иисусова молитва), съчетано с пост и други начини на умъртвяване на плътта, човек може приживе да постигне единение с Божествените енергии. Специфичното тук е, че самите упражнения и настройването на ума не могат да предизвикат обожението, а става само по Божия благодат, тъй като човекът не може механично да предизвика благодатта, понеже Бог е абсолютен, а човекът - не. Това най-просто казано. Техниките по овладяването на тялото при исихазма се коренят в разни близко-източни и източни традиции, доста по-стари дори от първия исихазъм.

Няма религиозен човек на света, който да смята, че което и да е действие на тялото не е обвързано с душата (или съзнанието), тъй като според всички тях тялото е второстепенно, подчинено на душата и тя е която го оживява. Без душата (съзнанието) тялото не може да се движи, то е буквално мъртво. Тук влизат ВСИЧКИ движения на тялото - от усмивката, през писането на лаптопа до тичането. Всички. Всяко погрешно движение на тялото е причинено от несъвършената душа (или неосвободеното съзнание - Изток).


Ако човек е атеист, може да каже, че нещо "е добре за тялото и няма нищо общо със душата", въпреки че ми е странно, че изобщо ще говори за душа... Тогава може би говорим за психика, за нервно-психичен комплекс, но не и за душа, не и за нещо свърх-физическо.

 

gergandi, знам че се повтарям, но ще кажа отново, че с голямо удоволствие те чета и ми е много интересно всичко, което пишеш. Знаеш наистина много!
Така и съм предполагала, че повечето йога инструктори тук в европа нямат точна представа какво е йога и каква е й целта. Затова написах, че е полезно за тялото, не за душата - в смисъл, че така ги прилагат в нашето общество - като антистрес терапия.  Като те четях си мислех, че всъщност културите на народите наистина се различават много. Аз също съм си мислила, че всички учения и религии описват една единствена Истина и че рано или късно всички ще се обединят в едно учение или даже наука, която ще бъде доказана и няма да има такова объркване в обществата. Няма да се дели Бог на нашия и вашия, няма да се водят войни, никой няма да спекулира с Вярата на хората и нуждата им да търсят и откриват Бог.  За това и се зачетох в тази Кабала, защото твърдят, че са наука за духовния свят и защото четох, че и квантовите физици за се захвали да я изучават и се надявам в скоро време наистина да се роди истинска наука, която ще може да обедини всички религии.
Може би фантазирам, незнам. Но знам, че и други са фантазирали за същото преди:  [urlhttp://www.youtube.com/watch?v=jEOkxRLzBf0]Imagine[/url] - поздрав от мен за всички.

За това си напълно права. Описано е в Откровение, че точно това ще се случи, но дали това ще е Истинския Бог?

Колкото и дадена религия да е зависима от културата на дадена нация има едно основно различие и отправна точка, дефиницията за добро и зло  и за това дали "заплатата за греха е смърт" или може да си направиш хиляда гряха и в крайна сметка да направиш още толкова добрини и накрая да оправиш равновесието на везните... Следват въпросите имаме ли нужда от Спасител или можем да се оправим сами с последиците от деянията си? Дефиницията за добро и зло относителна ли е или не?
До колкото се простират моите познания за религиите има още една съществена разлика- в християнството Бог е пряко заинтересован от отделния индивид преди дори той да е осъзнал нуждата си от Бога, а в останалите религии и учения бога или енергията или съзнанието ... си стоят и ти си този който се стремиш да ги впечатлиш с делата си с отношението си, с ритуалите и т.н.
Тези две неща няма как да бъдат тълкувани с един и същи смисъл но с различни думи от различните народи.

Изобщо отношението между тези две сили не е универсална и не присъства във всички религии и учения. Например, в будизма и в доста от източните религии отсъства. Просто разрушението и създаването често се носят от инкарнации на едно божество, без да се разбират ценностно негативно и позитивно. За "грях" или "съвест" на Изток изобщо не може да говорим. Това е морал, покълнал изцяло от юдео-християнските идеи върху подготвената от гръко-римската култура почва.

Въпрос отново на лично отношение е да се приеме, че доброто и злото са строго определени, т.е. че истината е само една (звечи парадоксално, но е така). Проблемът за истината е поставен по този начин (епистемологично), единствено в нашата култура.

Единствено в авраамитските религии има понятие за трансцендентен Бог, който при това е личност и който твори души индивидуално. Няма друга подобна. Тъкмо затова тук понятията за грях, съвест, лична отговорност, спасение добро-зло са така силно разработени, а при други религии - не.

И как ще познаем истинския?
При положение, че всяка религия /учение/ претендира за автентичност, а изведнъж се окаже, че Той не се вмества в никое?! Ще се повтори ли идването на Исус преди 2000 години?


А може би мечтаеш за един по добър свят тук и сега?! Не си сама.

"— Пътувал съм много надалече — каза той, — изучавал съм писанията на хиляди вярвания, от Китай до земите на викингите. — Очите му светнаха. — И въпреки всичките си изследвания, аз все пак понаучих нещо. Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.
— Но в ръцете си вие имате... — казах аз. — Трябва да го прочетете. Толкова е красиво!
— В ръцете си имам хартия — каза старецът. — Дайте тези слова на света и те ще бъдат обикнати и разбрани от хората, които вече знаят истината, съдържаща се в тях. Но преди да им ги дадем, ние ще трябва да ги назовем. А това ще бъде смъртта им.
— Нима да назовеш нещо красиво значи да го убиеш?
Той ме погледна учудено.
— Да назовеш нещо е безвредно. Но да дадеш название на тези идеи означава да създалеш религия"

Откъс от книгата "Едно" на Ричард Бах. Чела съм я преди почти 10 години и това е едно от основните неща, което запомних.

Не виждам как точно Ричард Бах може да послужи за източник на познание, като самият той си обяснява нещата по негов си личен начин, красив по своему и приятен за четене, разбира се, но не мисля, че може да има претенции за нещо повече. Нещо подобно на Паоло Коелю, но Бах просто е по-добър белетрист.