На мнение съм, че всеки човек има познанието вътре в себе си, но може да го осъзнае и преоткрие едва когато успее да изкара всичко добро, което е дълбоко вътре в него. До тогава все нещо ще му пречи и все нещо ще търси. Приемам всяка религия като учение, което показва пътят към духовна чистота, но доста често различните учения не са всеобхватни (това си е почти невъзможно) и от там произлизат недоразуменията. И аз за себе си съм решила, че християнството ми дава достатъчно, но и не отричам желанието на другите хора да потърсят истината в някоя друга религия. Всеки сам избира по кой път да поеме и по кой учебник да се учи.
Също съм на мнение, че всяко добро учение, което се превърне в религия, губи голяма част от истинската си същност. Защото започват да се слагат ограничения, да се диктуват правила и изкуствени норми, които са чисто субективни. Доста често религията е подчинена на властта и от там губи доста от истинският си смисъл.
За това цитирах Бах.