450, аз си спомням много добре, че Вики правеше първа повечето неща и постижения... а за това завъртане: детето ти е толкова активно! Ако имаше нещо сериозно, щеше да се е проявило отдавна с типични симптоми. Най - добре е да я заведеш наистина на невролог, както те посъветва Ивето, но дотогава не се измъчвай душевно с най - вероятно несъществуващи проблеми, а концентрирай всичките си сили в оздравяване. Здрава мама = всеотдайна мама = щастливо детенце. Освен това нали знаете, че най - доброто предпазно средство от разболявания е позитивното мислене и оптимизмът
!За яденето положението е същото: откакто не му мисля много - много Боян започна да похапва разни храни... Защото допреди месец беше 90 % само на кърма, а на година и половина това е меко казано странно... Е да, ама детето си е здраво, жизнено, расте с бързи темпове (13 500 гр...) и изследванията му са "железни". Толкова с майчините притеснения. По - добре помислете за закаляване - Хриси даде много добри напътствия от лекаря, който е преглеждал Кико.
Дейзи, желая бързо възстановяване на твоите момичета
!Ааа, някой попита как сме прекарали в Румъния. С една дума: СУПЕР! Marini и съпругът й са чудесни хора, а малкият Александър е още по - красив и чаровен на живо, отколкото на снимка. ИКЕА е много сполучливо замислен магазин за обзавеждане, в който можеш да изгубиш не малко часове в цъкане и чудене... След като хвърлихме общ поглед върху предлаганите мебели, скоро ни предстои ново посещение с цел обновяване на скромния ни дом. Само дето се изгубихме на излизане от Букурещ заради "тъпата" навигация, която непрекъснато грешеше ляво и дясно
.Пепена, давай снимки от пълната Ви вече семейна идилия! Нямам търпение да видя как расте нашето най - малко момиченце!

та веднага ми текна носа и ме заболя гърло и тази сутрин говоря на нос. Само се надявам да не цъфне Мая
А все още пие АБ. Докорката ни е много озадачена. Утре ще пускаме кръв и урина. И гърлото му било зачервено. Аман вече. Другата седмица явно пак ще сме си вкъщи, сега се мъча да измисля как да измоля платена отпуска от шефа, че с тези болнични е ужас, а имам 80-90 дена палтен отпуск натрупан.


Ей, инат и това си е. От глад ще умре, ама няма да яде това което аз и давам, а това което тя реши.
Та отиваме ние на преглед двечките. Дано само не си докарам беля, че нея я слушат, ама мен не, нали е само педиатър. Но хич не ми се иска да я мъкна и до моята поликлиника и да чакаме там на опашка с други болни, стигат ни и тези дето чакаме за нейния преглед.