Стигат ли ви парите дотолкова, че да не ги чувствате като проблем

О, хора всякакви, свят широк и разнообразен. Имам интересна колежка- сама, със същата заплата като мен, ние сме 4членно семейство, вярно 2 заплати, ама на 4 човека, все пак. Купува ми един път кафе, носи ми го и тръсва-38 стотинки! Да не би случайно да не й ги дам. Давам 40 ст., тя почва да рови за 2 и въпреки протестите ми, ги върна с дълбокомислената сентенция - чисти сметки, добри приятели!  Веднъж ходихме служебно в друг град и тя настояваше да спим в едно легло, за да ни останат пари! На въпроса как ще влезем, като платим само едно легло, отговори-ще се промъкнем някак си. Само да отбележа, че сме големи жени и представата да залягам по кьошетата в хотела и да се крия зад палмичките, промъквайки се като по филмите, не ме поблазни. Ако ходи общо с други хора на обяд, винаги разваля предварително дребни, за да си остави точно нейната сума. И винаги предлага на някого - искаш ли да си вземем от това, общо и да си го разделим. Съответно да се раздели и сумата после. Все пак, да плати цяло ястие...си е сериозно изпитание. Само мрънка, колко е скъпо всичко, а тя дори и не купува. Какво прави с тая заплата, просто й се чудя. Освен ако няма някоя невероятна банкова сметка. Та...искам да кажа...мизерията е в душата на човек и няма голямо значение колко получава.

Аз също мога да кажа, че ми стигат, а и съм от хората, които могат с 2 и с 200 

Zlatna_lenta, ела да видиш моята колежка - твоята ще ти се стори слънце 
Моята дори си признава, че е ужасно стисната 

Абсолютно вярно 
Аз пък имам съседка, която има една изсъхнала спирала за мигли от незапомнени времена. Вместо да си купи нова, тя я топва в черен крем за обувки от тубичка и после с това се гримира  Така де, що да се набутва излишно за нова. На банковата и сметка мнозина биха завидяли, изключително богата е. Но наистина при някои хора мизерията е повече душевно състояние

Направо не мога да повярвам, че за някой храната си остава най-важното нещо. И това в 21 век - как е възможно изобщо подобно твърдение - за 50 лева купих 70 КИЛА храна - това да не е животно - нариваш му няколко кила и то си грухти доволно.
Никифин, жалко за теб - за толкова години в чужбина успя да изкристализираш до сентенцията колко кила храна си купуваш. И изобщо не ти вярвам, че за тези пари си в състояние да ядеш каквото и да било, да не говорим изобщо да ядеш нещо свястно. За нормален живот явно няма какво изобщо да отваряме дума.
Аз също съм в чужбина - вече 3 години и мисля, че съм достатъчно ориентирана. За храна ( щом за храна искате да говорим) ние (3 души) даваме към 600 долара. Етикети не гледам, нито промоции. Купувам каквото ми се яде. После, като се наям ми се появяват и едни други нужди - т.нар. духовни. Книги много купуваме, филми гледаме, ходим по разни мероприятия, обичаме да пътешестваме. Парите ни стигат, но по възможност искаме да изкараме още. Винаги има къде да се наместят.
Никога, дори и в първите ни дни на емиграция пред мен не е стоял въпросът за храната. Тук тя е наистина евтина и няма какво да я мислиш или да се гордееш , чче имаш какво да ядеш. Мъжът ми изчисли, че ако ходиш по промоции и купуваш най-евтиното ( с огромен разход на време, разбира се, щото ходиш в 5 магазина) най-много да спестиш едни 100 долара на месец, но това всъщност си е живо набутване предвид часовете, които си киснал по тъпите магазини, вместо да си със семейството си.
Та , Никифин, постави си някакви други цели освен храна. Това би те тласнало напред.

И на нас ни стигат. Не знам колко точно отиват за храна (може би и при нас за 3ма са около 600-700$ с памперсите )  защото винаги за месеца се е пазарувало и нещо друго - книжи, някоя дрешка , някой домакински уред и т.н.  Харчим колкото имаме. Купуваме каквото ни се яде. И ние сме стигнали до извода , че не си струва обиколката по промоции, както и компромиса с качеството на храната - спестеното е по- малко от данъка на жилището ни. Както казва мъжа ми  -няма да стане аз да се тъпкам с боклуци, а да подарявам пари на бюрокрацията  и лихварите- първо за нас после за тях ако остане  ( това в кръга на шегата). Въобще не се броим с богатите. Съвсем нормално семеиство сме.

Не,не ни стигат.След плащане само на заемите ни остават 400 лева,от които 220 са ми майчинството.И с тях трябва да оправя сметките за ток,вода и т.н.,а и да останат за храна и дрешки на бебето и на нас.

Опитах да изчета цялата тема наведнъж, но не издържах. Да, стигат ни парите, дори спестяваме. Храната тук е значително по-евтина от тази в България, особено когато се правят разпродажби - политика, която в България винаги съм асоциирала с изостанала храна с изтичащ срок на годност - а тук е просто намаляване на цените на някои продукти ротационен принцип. Храната ни излиза около $300 с много глезотии, като швейцарски шоколади, натурални сокове и т.н.
Бях в България  за 6 месеца и се втрещих от скока на цените - август 2007, например, кашкавалът беше 7лв, декември 2007 - 14! Помня как се скарах на една продавачка, че ме мами - толкова не ми се вярваше, че е истина. Ужасно скъпо е. Храната е основното перо в семейните бюджети, затова не мисля, че изобщо е удачно да сравняваме с други държави. Извинявам се за намесата и аз всъщност.

А мрънкала винаги е имало. Аз съм расла с доста ограничения, но никога лишения - точно защото съм отгледана от възрастни хора с мисъл и пресметливост, които не се изкушаваха от реклами и опаковки. Знам 2 и 200, предпочитам 200, но няма да се гътна с 2.

Срещу 500 лв и тук храната у дома ти е добра и с глезотийки. Особено ако сте двама. особено ако не винаги се храните вкъщи.

Аз пък това го виждам редовно тук - намалени хранителни продукти, чиито срок на годност изтича на същия ден. 

 Вместо да си купи нова, тя я топва в черен крем за обувки от тубичка и после с това се гримира [/quote]

off, не можах да се сдържа, ама наистина ли? И не й ли става нещо на очите? Това е толкова абсурдно! Човек винаги може да бъде изненадан още малко! А, и друго се сетих, разказвали са ми за друга богата и сама жена, как си носи едни обувки от....примерно 10 години и на пробитите места си лепкала прозрачно тиксо да не й се мокрят краченцата  .

Темата вече тотално не е в час и мисля, че е редно да бъде заключена.

феникс, това си беше просто обикновена тема за разходите за храна, която ми хрумна по конкретен повод който вече описах. Няма нищо общо с глобални сентенции до които съм стигнала след дългогодишно прекаване в чужбина. Нищо не си разбрал като гледам. Не знам за каква моя хранителна цел говориш. Аз гладна никога не съм оставала. Всъщност имам една хранителна цел ама не помня да съм я споменавала тук. Искам да намаля яденето защото дебелея от него. Но едва ли съм единствената, която иска да отслабне от съфорумките. Да ти кажа стана ми много смешен с това

Книги много купуваме, филми гледаме, ходим по разни мероприятия, обичаме да пътешестваме.

Изтъкването на такива неща е типично за комплексирани парвенюта, които явно като им е било времето като млади не са чели и не са цивилизовали достатъчно и сега на дърти години са се сетили да наваксват. Купуват драсканиците на разни мързеливи перковци, дет ги мързи да работят нещо нормално, а седят и си философстват и после издадат книга пълна с простотии. А такива като теб я купуват и се хвалят, че са купили книга и даже са я прочели. Аз съм минала фазата на четене на книги. Сега си набавям необходимата информация от Инет. На романчета съм се начела и вече нищо не може да ме впечатли. Сама мога да почна да пиша такива, ама не ми се занимава с глупости. И ходел по мероприятия  Като знам само колко са обогатяващи т.нар. мероприятия... чиста проба парвенющина. Аз съм по стойностните неща. И да, храната е едно от тях. За другите няма да ти говоря, щото няма да разбереш. Чети си книжките и  си мисли, че те обогатяват 
И тия 600 долара, освен ако съществен дял от тях не са скъпи вина, не виждам как успявате да изядете. Това е огромно количество храна. Не е здравословно да се тъпчете чак толкова 

Е, не, мислех си, че този форум вече не може да ме изненада с нищо, но не - тези прозрения за драсканиците просто ме хвърлиха в музиката

Направо кърти мивки  Освен ако не е пързалка