бихте ли кръстили детето си.....

Ако е Ламбьо, ще кръстят внука Светльо
По темата: името Стойчо не е гадно. Старичко е, но пък тия имена се възраждат. Има вече Ради, Стояни и т.н. Освен това значението му е много хубаво- да остане, да е здрав, силен.

Да, имаме брак.

Смисълът на традицията, според мен, е името да остане живо , а не първата му буква. Тази толкова хубава традиция беше принизена до "който даде повече - повече букви от името му", от там и всички недоразумения от сорта на Николен, Томислав и т.н. После ще се чудите що едното е по-любимо от другото. Моето дете не е кръстено на никой, съответно свекърва ми беше много нещастна, сега го подминава като "малка гара". Но честно казано смятам , че човек с подобни разбирания е по-добре да стои настрана, така че не се и опитвам да "стопя леда".

 

Това за работническата класа и мен ме развесели - не бях го чувала скоро този термин А иначе - мисля, че се случва във всички слоеве на обществото, въпрос на "акъл".

въпрос на възпитание и традиции, типа на труда хич няма значение.

Ами, хич не ми се вярва да е така

Ооо, съвсем не мисля, че при професорите не се среща. Напротив! Там традицията е изключително силна. Поне в тези професорски семейства, които аз познавам.
Сега по темата. Името на детето трябва да е избрано, поискано, харесано от двамата родители. Ако снахата наистина уважава свекъра или свекървата, тогава нека кръсти детето си на тях. Но не само заради традицията.Ако пък съпругът й смята, че нейните родители също заслужават подобно отношение, нека детето бъде кръстено на тъста или тъщата.
Аз нямам дете все още. В началото, когато се омъжих за съпруга ми, наистина ми се искаше някой ден, дай Боже, да кръстя детето си на някой от родителите му.Е, сега вече не мисля така. Много неща се случиха, твърде много болка и огорчение натрупах и не съм убедена, че вече бих искала.
И да, познавам отблизо разделянето на децата, защото едното е кръстено на единия род, а другото - на другия. Аз все още не съществувам за рода на баща ми. Защото съм момиче и не съм кръстена на баба или дядо от тази страна.
При съпруга ми нещата не стоят точно така. Но ето, брата на съпруга ми живее в апартамент, закупен с парите на бабата и дядото на съпруга ми. А тази година, на задушница, нямаше кой да отиде на гроба на баба му и дядо му. Отидохме аз и съпруга ми. Аз не познавам баба му и дядо му, защото са починали преди аз изобщо да се появя в живота на съпруга ми. Но другата снаха ги познава. Но не е ходила на гроба им не само сега, никога не го е правила. А живее в дом, оставен от тях. Ето това не одобрявам. Сякаш забравяш, че тези хора са били част от живота ти. Докато са били живи и са помагали, добре, после няма кой да се сети за тях.

По въпроса  - повече ми харесва Стойко, но и Стойчо е хубаво име. Поне е българско, аз например с риск да засегна доста майки, ама не мога да приема името Никол (особено някоя баба се развика "Николчеее"), Дебора и т.н. Аз харесвам популярни имена, които са или български или интернационални, но приети отдавна тук.
И все пак - името не прави човека!

Аз ако имам трето дете ще го кръстя Вашингтон.
Около мен е пълно с Дейвид,Стивън,Джордан,Диего,Сали и от скоро Дженифър.

Уф, разсмя ме, а исках сериозно да пиша.

Всъщност явно доста малко хора са запознати с именните традиции на българите в истинския им вид. Да кръстиш детето на свекър/свекърва, тъст/тъща не се е приемало като признак на уважение. Тогава имената са се предавали в рода, това е било един вид защита на детето - да бъде закриляно от праотците си. Тия изгъзици с имената, продълженията на рода, апартаментите и колите в замяна на име са чисто нови от последните 50-60 години.
Лично за себе си смятам да спазя традицията, но на мен ми се падат хубави имена 
И все пак, не мисля, че Стойко е лошо име. Ако на бъдещата майка не и харесва обаче, наистина се постарайте да намерите компромис. Успех. 

Ааа, тъй и баба знае.