Бие ЮНСКО сърчице, а мами пляскат с ръце! Тема№3

Темп много точно казано!
Аз само като излязох от кабинета и казах на майка ми и баща ми добрата новина, само за 15 минути беше обиколила всички близки и познати.Докато пътувах да изненадам любимия ми звъняха един през друг от цяла България.Той едва ли не последен научи горкия.Прекалено много го чакахме всички че да крия.Пък и да крия-каквото е писано това ще се случи.Сега се радваме всички и всички ни подкрепят.
Двете ми баби казват-искам да видим внуче и да умрем спокойно, едната правнуче че е на 90г. Защо да им спестявам тази радост.

Здравейте и от мен! Аз съм нова тук и реших да се включа в темата. Терминът ми е на 12.06 и ми е първа бременност 

и със сигурност имам страшно много въпроси, но лошото е че не знам още какви са. Ще почета какво пише из форума, може да разбера и какви са въпросите, за да разбера и какво мога, не мога, трябва, не трябва.... А пропуснах на 28 години съм от Варна
Леко и безпроблемно бременеене на всички!

Добре дошла DeniDeniDeni 

Добро утро и много мерси на temp за изчерпателния отговор.  И аз си мисля, че като ми се обадят другата седмица за ново място в работата и пак започна да върша нещо смислено /различно от готвене и домакинстване вкъщи/ ще се пооправят нещата. За разгласяването на новината- аз не съм казала на никой освен в работата на шефа /по обясними причини/. Напълно съм съгласна, че ако има да става нещо, ще стане независимо дали разгласяваме или не. Само че при мен нещата са малко по- различни- имам две възрастни баби в София и не ми се ще да ги тревожа, с родителите ми отдавна комуникираме само по email, та едва ли ще се върнат от там, където са се установили, за да ме дондуркат тук, колкото до родителите на приятеля ми- те също са ужасно възрастни, съмнявам се да могат да помогнат с каквото и да било, а колкото по- малко хора се суетят около мен толкова по- добре се чувствам! Ще вземат всички да идват у нас за щяло и нещяло и вместо почивка и спокойствие, както препоръча лекарката, ще бъда подложена на постоянен стрес! Така поне си мисля, макар че все някога ще се наложи да кажем, поне докато не започне да ми личи не мисля да го правя.
Искам да попитам всички горе- долу около 8ма, 9та седмица- на някой мина ли му съвсем гаденето??? Ей така да се събудиш сутринта и нищо да ти няма и така цял ден??? На мен гинеколожката ми каза, че до седмица- две гаденето ще отмине като отрязано с нож, но засега нищо не минава и взех да се поотчайвам /понеже съм чувала за случаи на гадене през всичките 9 месеца  /

Добро утро и от мен
На мен вече не  ми са гади.Само когато огладнея много ми прилошава. Повдигаше ми се до миналата седмица като последните два дни само спях и  И на слеващия ден вече се чуствах по-добре.Тази седмица даже не заспивам в 8 часа вечерта, ами си стоя до 11-12 без проблеми. Определено се чувствам по-добре от преди.
Тази седмица ми правиха и микробилогия и лекарката ми каза, че ще ми се обади само ако има проблем, а ако са добри резултатите няма да ми звъни. Та сега се чудя за микробиологията за колко време стават готови резултатите 

Добро утро и от мен!
Добре дошла на DeniDeniDeni  
Относно разгласяването на "новината"  и аз гледам да се въздържам заради спонтанния аборт предишния път. До момента знаят единствено родителите ни, сестра ми и мъжът ми естествено. Е, и на една колежка се похвалих, но бях убедена че тя няма да каже на никой.
Днес отбелязах и успех в борбата с повръщането (последните две седмици не минава сутрин без посещение до мивката или тоалетната, понякога и по два пъти). Това разбира се благодарение на таблетките Емил. Докторката ми каза да пия по едно на ден, когато ми е най-лошо. Така че тази сутрин когато взе отново да ми призлява си взех хапчето и се оправих. Airina, недей да се отчайваш още отсега! Да се надяваме че гаденето през всичките 9 месеца ще ни се размине на всички  

Добро утро и от мен.
И аз исках да попитам за гаденето, горе долу  към коя седмица отшумява. Аз съм в 8 седм. и 4 дни и като че ли от два дни нещата са сравнително по добри. Тази сутрин се събудих и не ми стана лошо, и снощи ми беше по добре (при мен бяха много страшни вечерите). Не знам дали това не е временно и дали няма пак да започне кошмара.
Приятна почивка на всички.

Честити ти именици kakadjena    да ти са живи и здрави и винаги да те радват

За гаденето - аз от 2-3 дни съм по добре, пак се изморявам повечко, пак от време на време ми призлява - но като цяло съм добре, щом реших и да сготвя  , от как съм бременна вкъщи сме на полуфабрикати или доставки по домовете - просто нямах сили - работа, дете, бременност. Нямам гаранция че няма и да се върне повръщането. Предният път нещата наистина приключиха рязко и изведнъж - до обед ми беше страшно зле, след обед ми нямаше нищо и никога повече не се завърна - но това се случи чак 3-4 месец (сега съм 10 г.с. или в месеци 2 и половина) и то няколко дни след обезводняване на организма  Не губете кураж - ще свърши, дължи се на хормоните, които сега са в особенно големи количества и са необходими за правилното развитие на бебето, просто трябва да стиснете зъби и да издържите още малко. Стискам палци за по-леки есктри на бременоста и бързо да свърши гаденето.

Здравейте, интересни неща сте си говорили,а аз чак сега влизам от четвъртъка.
Вчера видях бебчо и за сега е добре. Дай боже все така да са бъдещите ни дечица!
Много ми допадна мнението на temp за депресията след раждане. Ще споделя и за мене -
мисля, че се изрази в умиление, сълзици и много гушкане на бебчо /наистина така му се радвах и това си беше ПРИЕМАНЕТО на новата ситуация/ и то дните само в болницата - 5-6. че раждах секцио.
След това колкото повече грижи имаш с бебчо, толкова повече нямаш време да се депресираш - бебо иска да го храниш, преобуваш, разхождаш, переш и т.н.
Само един случай си спомням, който беше отшумяващ израз на депресийката - една нощ бебо ревеше, а аз се чудех какво да го правя и в тъмницата го одрасках под веждата, без да искам, и като му текна кръв и аз се ужасих - но не се бойте всеки минава с първото си дете през всичко ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Един случай за успокоение - навремето бабата на баща ми имала четири деца - две по-големи и две момченца близначета, но последните две се разболели тежко и както се случвало често по онова време, не могли да ги спасят. Жената се побъркала и била на ръба на срив. Тогава лекарят извикал мъжа и и му казал :"Направи на жена си едно дете и само така тя ще се оправи". Той се позамислил и решил да изпълни съвета му.
Жената  не само, че не се разболяла психично, както имало риск, но и станала съвсем нов човек!
Това ми разказа майка ми преди време, а тя помни все поучителни истории.
Рабира се, зависи и от характера на човека, но човек като иска нещо, постига го - мобилизира се.
Ама как разказвам само - между другото съм роднина на Елин Пелин /да се похваля:)/
Хубави дни!

Здравейте и от мен. И аз вчера за първи път чух сърчицето на бебчето и много се развълнувах. 
А и аз познавам една жена, която имаше 2 момченца близначета. когато бяха на 5 г. едното се разболя от вид рак и почина и този жена изпадна в голяма дупка. Сега, след 4-5 г. си имат друго момченце и чак сега тя сякаш се върна към живота, вече се усмихва и говори много. Бебетата наистина правят чудеса за нас родителите. Няма по-голямо богатство.
За казването - предишния път много се радвахме и още в началото казахме на всички, но сега поизчаквам малко, че имах едни кисти и малко ме бяха поуплашили. Вече съм спокойна, но ще чакам да мине и третия месец и тогава ще кажа на познатите, а близките вече знаят.
А при предишната ми бременност се радвам, че казах още в началото, защото имах живи само едните баба и дядо и след около 3 седмици дядо ми почина, бог да го прости, но поне знаеше, че очакваме първото му правнуче милия ми. Не ходих на погребението за да не ми стане нещо от вълнението, вкъщи си поплаках, но се радвам, че знаеше.

Здравей те момичета 
Аз да чукна на дърво от два дена не ми се е догаждало дано вече да е отшумял този период 
Днес обаче нещо не съм наред с кръвното горната ми е висока долната пък граница много ниска и едно главоболие като ме е тръшнало цял ден
Приятни почивни дни   

Здравейте и от мен!

Честито на именниците днес   !

При мен гаденето продължава, малко по-добре съм обаче, защото като ходя да пазарувам не трябва на бегом да излизам от магазина.

Следродилна депресия: мен не ме е хващала, за щастие.

За казването: аз споделих с баща ми, дядо ми, свекърва ми, на една приятелка и вчера казах на големия син. Първо много се учуди, но после се зарадва и само ми повтаря, какво трябва да ям и какво не, че не трябва да пия сега алкохол и т.н. На работата не съм казала още, ще изчакам до след Нова година и тогава ще им кажа. Аз всъщност работя с деца в къщи и трябва освен на работодателя, да съобщя и на родителите.
Четох, че сте дискутирали раждането и аз да се включа. Раждах и двата пъти нормално, първия път в България много бързо (2ч), но и доста си ме болеше. Бяха ми сложили система с окситоцин и сигурно го бяха пуснали да тече на максимално. Не ми даваха да ставам от леглото, даже и да се обръщам на една страна.
Второто раждане беше в Швейцария - по-дълго, но не болеше така като първото, не пожелах епидурална, защото нямах нужда. Акушерките, които ръководиха раждането бяха много мили и ме оставяха да правя каквото си искам (даже в началото се разхождах около болницата), имаше и вана, но не успях да стигна до нея. После веднага ми сложиха бебето на корема. Мъжът ми беше плътно до мен. В стаята имаше една жена, която роди секцио, но на нея веднага и дадоха бебето, беше постоянно до нея.

Лека вечер!

Здравейте и от мен! Отдавна не съм писала, но да споделя вече как са нещата при мен. Завършвам девета седмица. Казала съм на няколко приятели. На родителите, моите или на приятеля ми, не сме казвали нищо - мисля, че ще се засуетят, ще започнат да дават акъл, да питат дали ще се женим и прочие натоварващи неща. Затова ще изчакам - мисля, че ако им кажа към 4-ти месец, ще е ясно, че не насърчавам съвети 
На мен ми призлява леко, всеки ден, но леко. Повърнах само веднъж за последните седмици и това беше. По едно време тръгнах да настивам и за двата дни, в които организмът се бореше с настинката не ми се гадеше въобще. Като се оправих и пак започна. Оправям се с редовно ядене - сандвичи, айран, изведнъж проядох юфка със сирене, която не бях яла от детството си   
Преди да забременея много обичах сладко, не минаваше ден без да похапна нещо сладичко. Сега ми призлява от сладкото. В резултат на това, макар че ям малко повече и по-редовно от преди, въобще не съм наддала на килограми.
Не ме е страх от болката при раждането особено, нали минава и отминава, но понеже ми е първа бременност ме притесняват по-трайните промени, които могат да настъпят в тялото ми. Опитвам се да спортувам - плувам, правя по малко йога за бременни, ходя пеша. Ще видим дали ще успея да запазя това ниво на активност с идването на зимата. Поздрави!

Привет момичета,
По въпроса с гаденето аз май съм късметлийка- почти не усещам прилошаване, само много рядко сутрин и като хапна веднага ми минава. Даже понякога се стряскам,че не усещам никакво разположение, а май при повечето е така. Дали всичко е наред? Но така изглежда като да е ок, чухме пулса на бебока още миналата седмица и лекарката каза, че всичко се развива нормално. Другата седмица ще ходя да се регитрирам на ЖК. Момичета от Варна - споделете при кого ходите?
Мисля да си купя крем против стрии, на 28 съм дано да нямам, но не пречи да се застраховам и да се поомажа малко; гърдите ми  са вече двойни. от прочетеното се ориентирам към Мама дона или Мустела дали могат да се ползват още отначалото и за корема. Разбрах, че този на Икаров се ползва чак след 5 месец. А кореми ми и той си расте, никоя от дрехите ми до сега не ми става ужас - ще трябва да се развихрям по магазините, че на работа няма какво да сложа.