моето ангелче го няма

bg_mama МНОГО НАИСТИНА МНОГО СЪЖАЛЯВАМ за това което си преживяла чак започнах да си спомням за моите две раждания на ангелчета


кажи от къде си          къде ти причиниха това             и кои бяха докторите

така ще помогнеш на много момичета в беда да бягат от там 

Продължавам с втората случка която никога няма да изсветлее в съзнанието и ще остане като голяма черна дупка....
Само да добавя че след това три седмици ходех да се моля да ми кажат резултатите от аутопсията,дни преди да разбера че съм забременяла отново(което никак не беше изненада за мен)ми прочетоха листа от аутопсията....ибъркавам мислите си,изскачат ми разни други подробности в ума и съвсем незнам къде да ги вметна за да не е толкова объркан разказа ми.Оказа се че бебето е седяло във фризерите им 2 седмици,защото нямало било път към града за аутопсията .Другата простащина беше да обяснят на свекърва ми колко красиво е било момичнецето ми и как е приличано на "кака" си.А най голяма глупост беше умната ми свекърва да дойде и да ми го каже и на мен.........Резултата от аутопсията беше нещо такова.Никаквъ външни увреждания,никакви аномалии..1300 женски пол.....Моя леля работи в ХЕИ,тя отиде да попита за резултати малко преди да ми ги прочетът.С две думи ми обясни че детето буквално се е сварило от високата ми темп,която най вероятно е била причинена от въздушно капкова инфекция,която е засегнала мен но вътрешната ми темп е била фатална..........
Забременявам както казах месец след това,защото това ми беше фикс идея и целта на живота ми...някъде отстрани остана всичко останало като дъщеричката ми,мъжа ми и всичко което ме заобикаля....От там с малко връзки започвам да ходя на консултации и прегледи във Варна при доктор Атанасов.
Междудругото всичките ми пребенности протичат с контракции от 2-рия месец и рядко леко кървене,поскоро прицапване като капката кръв всеки път е малка и с различен цвят.Ходя си нормално на консулт всеки месец във Варна и освен малките подробности другото  Ок.
Една сутрин ставам вече съм в 4-тия месец,имам обилно кървене и ужасни болки неможех да определя къде точно.Болеше ме кръст,болеше ме корем,болеше ме всичко което може.Звъним на докрота във Варна и той ни вика веднага там.
Оказа се че правя страшни бъбречни кризи с висока темп.и болки.Бях на 22 хапета на ден по схема.Бях на системи,обикаляха ме по 10 студенти на който аз не можех да кажа къде точно ме боли.Лежах препасана със системи а тръбното легло на което лежах скърцаше като лудо.Мина и това,а с бебето всичко беше на ред.
Вече в края на 6-тия месец отново една сутрин виждам след тоалет нещо кърваво червено и кафяво със слуз.Звъни се пак във Варна.Док казвам айде пак може би пак правиш бъбречна криза.Доктрора ми не беше на смяна но се обади за мен и ме прие някакъв малдок,който каза че бебето не се е обърнало още но има време за това.По техните сметки бях в седмия месец,а по мойте в края на 6-тия.
Влизам си аз в болницата(Роза Димитрова-Варна),знам си етажи знам си персонала знам всичко.Качат ме на последния-рискова бременност.Куча марка съм и съм свикнала и с контракциите и болките,който не разбрах кога и как са се засилили.Когато ме усетиха че прекалено много се превивам момичетата в стаята вече беше малко късно.Викнаха сестрите и докато ме прегледат вече бях с пълно разкритие.Айде пак телефони тук там..незнам какво ставаше....пак изпаднах в тиха паника и шок.Докато ме свалят до родилно,водата ми изтече в асансъора.
Качиха ме да разждам,незнам от къде се стовариха всичките тия доктори но бяха много...Тук ще прескоча отново една част как се обръща бебе с ръка в мен.Не знам какво точно прави тоя доктор но родих седалишно момченце което само мернах с преиферното си зрение и беше някак сиво.Изплака си мишока ми и го свалиха на долния етаж.Кислороди..кувиози и т.н...
Най грозното беше че го родих на рожденния си ден.Родена съм на 5-ти юни,а той се роди малко след 12,и аз не мога да кажа кога точно,преди или след 12.00.
Три дни всичко беше ок,последния ден моя си ми лекар и каза че на другия ден ще ме заведе вече да го видя.Правили са му някакви процедури на дробчетата който незнам какви са и никога не съм ровила за тия неща,някак си не ща да знам и това.Обясни ми че сутринта вече ще ме заведът да го видя защото до него ден главичката му е била с подутини и не е изглеждал много лицеприятно.
Вечерта се качих на етажа на който неведнъж бях лежала и се познавах със всички,дори с майки който там караха цялата си бременност.Мополихме сестрата да се обади към 10 вечерта да попита как е,защото вече тръпнех и чаках с нетърпение да го видя.Всичко беше ок,поне долкото може да бъде.
Идва сутринта,аз си лежа мирна и чакам визитация и после моя док да дойде да ме вземе и заведе при малкото ми бебе.
Вратата се отваря но не е визитацията,а д-р Атанасов.Сяда до мен и ми казва"Иве казаха ли ти?"
Ето този въпрос срина целия свят пред мен отново,всичко стана черно..аз станах от леглото ,не знам какво съм му казала но той тръгна след мен.Отидох в манипулационната и казах на доктора който е там"АЗ СИ ОТИВАМ!!!".
Казаха ми че все още съм на лекарства и антибиотик и не могат ей така да ме пуснат,казаха иди яде къде си и обясни на шефа на болницата.
Не знам къде отидох но толкова много плачех че невиждах никого и нищо,всичко живо около мен ми правеше път и се отдръпваше...
Слязох някъде,на етажа където трябваше да търся шефа.Нямаше го!Слязох на двора в болницата,пуша цигара рева...незнам какво става,всички ме гледат...дори не съм си в града,никой не познавам,няма кого да прегърна(пък и за какво ли,може би съм търсела рамо)...
Връщам се да се кача нагоре да си събирам багажа и влиза мъж с прошарена коса след мен,а аз го поглеждам в очите и питам вие ли сте шефа на болницата?А той ме пита" А ти ли си Момиченцето от Балчик?"....Тръгнах си,с рецептата за вкъщи и със почерпката за рожденния си ден,която ми бяха донесли 2 дни преди да се случи.......Дойде да ме вземе моя братовчедка която живее във Варна,нищо не помня около излизането от болницата...
В квартирата и не след дълго дойдоха и майка ми и мъжа ми,когато майка ми ме видя как плача ми каза "Моля те не разастройвайте и мен".

Това беше всичко,никога никой не ми е разрешавал от него ден до сега да кажа каквото и да било относно тези ми две огромни рани.

Вече съм на 32,дъщеря ми скоро става на 13.Имам син който скоро стана на 4.Когато го родих полаках като магаре и от напъване направих страшен кръвоизлив,но този път никой дума не обели.Едната акушерка се опита да каже нещо по повид сълзите ми,но докторката и каза да мълчи че имам право да си поплача колкото искам...Вкараха мъжа ми и каката 20 мин след като родих да видят бебето,каката го видя но съпруга ми като ме видя започна да ме стиска за ръката и да пита какво му има на бебето ни...нямах глас да кажа Този път всичко е ок,всичко свърши!


Мили майчета няма да се предавате,ние сме силни!
В следствие от всичките тия раждания аз имам сериозен здравословен проблем,за който няма смисъл да говоря или пиша.Но аз съм горда до къде стигнах и че постигнах това което исках!
Обичам си много децата,но обичам и тези който не видях!

Липсват ми 2 малки личица който понякога сънувам в мъгла............

bg_mama

ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО МОГА ДА КАЖА Е СЪЖЕЛЯВАМ 

нямам думи,в момента плача толкова много че дъх не мога да си поема.Всичко това ми е толкова до болка познато.Прегръщам те силно

Силна мила,бъди силна!
Можеш!
 

 

bg_mama

iliana_pz в интерес на истината тогава с температурата ме върна от спешния фелдшерка.Дори не благоволи да се обади на доктор.А сутринта докторката беше бясна но вече беше късно.Думите и в коридора бяха"бременна да пръдне ме вдигат от леглото,а когато е трябвало не са се обадили!".А думите на фелдшерката към леля ми впоследстиве са били"Ау ама аз незнаех че е твоя племенница".....
Доктора във Варна ми каза че съжалява че не ме задържал в болницата до 9-тия,още първия път когато влязох с бъбречните кризи.

frej 


reni _805 моля те недей

След първия случай майка ми пусна жалба срещу спешно отделение и въпросната фелдшерка,но така и не се чу нищо.Всеки път когато дават подобни случки по новините нещо вътре в мен крещи...Незнам дали ми стана подобре,от това че разплаках толкова много жени

 bg_mama 

Боже Господи!
Обещах си да не влизам тука и да не чета, но все ме тегли насам...
 bg_mama, незнам как си поела всичката тази болка, мъка и тъга в себе си...
Нямам думи, с които да изразя това което чувствам!
Възхищавам се на такива жени, като тебе!
БЛАГОДАРЯ, че те има и ни вдъхваш сила и кураж и на всички нас!
И аз сънувам моето момченце..Скоро ще се навърши една годна от деня в който го родих и почина....
В съня ми идва и ме гледа със сините си голями очи...но никога няма да мога да го прегърна и целуна...
КУРАЖ МИЛИ МОМИЧЕТА!

MiraBel  незнам кое е подоброто,ако изобщо в тези неща има нещо добро.Дали това че теб те гледат сини очички,или че аз виждам всичко размазано защото умишлено не ги погледнах а можех...това мен много ме измъчва.
Психически съм тотално разнебитена,въпреки че отстрани изглеждам страшно силна(хората които са около мен го твърдят).Много често си мисля че съм за лекар,много често изпадам в нервни кризи от елементарни неща,много често изпадам в депресия.С акъл се бия къде толкова сгреших и с какво заслужих всичко това.Или може би това са били изпитанията на моя живот?Толкова много въпроси имам,а знам че ако не намеря сама отговорите никой няма да може да ми помогне

Никога не оставам мозъка си и времето си свободни,ако грижите ми идват малко се заемам с чужди такива.Както неработя,така и никога до днес не си бях давала време да ревна и да излея всичко от себе си(а може би и не съм смеела,и е нямало къде).Не дадох и на тялото си да почине когато стана всичко,но и то не ми остана длъжно.
Няма да се давате,всичко с времето си.Но не оставяйте ей така нещата на вятъра защото на него сте му безразлични.Ако вие не се стегнете,никой няма да го направи вместо вас.
Успех на всички който са минали през това,и сили за следващия опит който вече Ще е успешен!

   Аз не съм загубила детенце/слава богу/, но за малко щях, а и познавам много такива майчета.Малкият ми син беше болен от една много страшна генетична болест-таласемия майор! Само силният ни дух и помощта на много хора ни помогнаха, чрез костно-мозъчна трансплантация, да го спасим. Там , докато бяхме, година и половина в Израел, разбрах, че всяко нещо си има причина.Всякакви психолози ни подготвяха за евентуално лош изход и ни обясняваха, че всяко изпитание е предначертано. Зная, че това не е никаква утеха, но да бъдете силни е вашата съдба! Борете се срещу лекарските грешки и помагайте на другите като пишете конкретните имена на "некадърните" и "бездушни" медицински работници! Ако трябва направете - черен списък!

Никак не е лоша идеята за черен списък!
Ако до 2 дни не направи някой такава тема,ще я направя аз .
Като гледам доста народ ще пише в нея за съжаление

bg_mama, 
Ти си мама на четири дечица. И тези, които са до теб, и тези, които не са до теб знаят колко много ги обичаш. Силно те прегръщам и ти желая да си много щастлива. А болката в сърцата ни няма да изчезне. Никога. А и не бива. 

А черен списък си имаме в здравния, пусни на търсачка и ще откриеш.

Здравейте момичета-кокичета

Вчера бях при д-р Корсемов в Пловдив каза ми че матката ми е НОРМАЛНА ТОВА МНОГО МЕ УСПОКОЙ но каза и че яйчниците са ми кистозни  незнам какво значи това

Радвам се това мнение опроверга думите на онази докторка
Знаете ли какво ми каза тя че матката ми била недоразвита  и че до 7-8 пъти така да ги раждам в малък месец и щяло все някога да стане та това си е живо мъчение тя като жена не го ли знае та ми наговори тези неща незнам

Но аз ще търся и други мнения по въпроса

Приятен слънчев и безпроблемен ден на всички форумки