Преди да започна чистката след снощното събиране и после да излетя с майка ми насам-натам, реших да драсна някой ред.
За гризането на нокти, понеже по този повод съмходила на консултации с псохоложки 2 бр, затова и мога да кажа как ми казаха специалистките на мен. Гриза си ноктите от ученическа възраст. Имаше моменти, в които нямаше какво и да гриза, де. /за интересуващите се - плюя ги
Тогава те също така споделиха мнението , че ако това не се преодолее с времето, спокойно и бавно, с терапия от 3-4 години /предрекоха някъде толкова като период/, или ако не взема мерки да прекратя присъствието на дразнители, тогава няма как да премахна този навик, или той на свой ред ще се преобразува в друг - дали ще пушиш, дали ще пиеш, дали ще правиш разни други неща.
Един вид, нервното напрежение води до това, и всичко, което цели само изкореняването на навика, но не и преодоляването на проблемът, който го поражда, ще бъде обречено на провал.
Само ви предавам какво ми казаха те тогава, какво съм обмисляла в годините и какво мисля към момента.


Мис, да ви е жив zдрав малкия принц
Весел праzник 
А утре съм на zъболекар, във вторник на о4ен и после на остеопат и в сряда на фиzиотерапия....как Ще отида не ми е ясно 




приятно ви бърборене без деца 



Та мисълта ми е - Симончето явно преживява дневната раздяла с вас и затова плаче и не иска да си ляга, просто в опит да навакса изгубеното време. За съжаление това са неща, които не се наваксват и не се компенсират - раздялата през деня тежи и на нас, но това е живота. Ако имахме избор вероятно щяхме да стоим да си гледаме децата, съвместявайки и кариера, но такива идеални варианти не съществуват, поне не в моя свят
(И най-вече с пожелание да ни запознаеш с него!) 
