Радвам се че заговрихме и за Русе
- в говоренето е истината!Цифрите които Илиана дава са внушаващи - това вероятно е броят на психолозите и психиатрите.
До представянето - не си пиша името по форуми и в интернет - моля да бъда разбрана за което. Завършила съм СУ, не писхология но сходна специалност - мисля че това няма съществено значение, поне наученото там не ми е помогнало в практиката след това. После имам допълнителни 5 години обучение в група - психодрама - 200 часа личен опит, 6оо часа първо обучително ниво, разпределени в супервизия, теория, и практика, около 200 часа второ ниво - продължавам го - включва и клиника. Работя под супервизията не тарпевта си, а той под тази на неговите. Много рядко работя с клиенти - вадя си хляба с друга дейност. И аз съм член на БДП, също съм член и на БДпсиходрама и групова терапия които пък са колективен член на дружеството на психотерапевтите.
Причтано ми е!

,като въртях тел. лелки и сестри да ги питам какво става с това дете и защо никой не му обръща внимание,че плаче.).Не знам дали не постъпих грешно подведена от съветите на др. преминали през това,че го оставих ,а не изтичах да видя какво става и да му засвидетелствам помоща си!Според думите на др. родители чийто деца посещават същата група персонала е много добър.Когато попитах защо е плакал-те ми отговориха,че не еимало основателна причина.Да ,но аз съм сигурна в обратното!Така....сега всеки ден,всяка сутрин Дейвид едва го вкарвам в яслата,дори сега когато са празници и не я посещава той на всяко излизане на вън започва като навита плоча да мрънка:мамоооо не искам в гадината,не искам пи децата,лелята е лоша.На мен ми се къса сърцето.Постоянно му говоря колко е хубаво там,но той просто си знае неговото и явно не мога да го заблудя.Сега се чудя дали не сбърках,дали не трябваше да му направя план на адаптация чрез който постепенно да увеличавам времетраенето на престоя му там докато опознае децата и персонала
.Чудя се сега как да обърна ремаркето в обратната посока.Какво да направя,че детето да спре да плаче и да бъде заинтригувано от яслата.Дали да не купя няколко подаръка интересни з анего и да не ги дам на персонала от групата му,който да го изненада всеки един от тях в различни дни.Така той да ги заобича и да премине страха му от яслата.Задавам му въпроси все път след като го взема:хубаво ли беше,пяха ли песнички,леличката какво прави(да го провокирам ако го е плескала да ми каже)и т.н. Той всеки път ми казва едно и също: леличката кара се на Дейвид,а Дейвид прави бели!Съмнявам се да го пердашат там!Но явно детето е получил първоначалния си стрес от нещо което е скрито от мен и на дали ще го разбера!Не съм очаквала такава реакция от него и наистина майчинското ми чувства ми подксазва,че така няма да стане-т.е.,както всички казват-ще плаче ,ще плаче пък ще свикне и ще спре!
