Някой може и да ми каже нещо за д-р Иванова от Детско - юношеска психиатрия в Александровска болница
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 22:18 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2025, 10:58 ч.
Детски психолози,психотерапевти и психиатри
Какво по-конкретно?
Може ли да ми споделите мнение за д-р Топалова, фамилен център Варна. Записах час, ще ми се проведе разговор със сина ми, той на 12, но много се е затворил в себе си....не зная дали проблемът има нужда от лекар, но ..реших че няма да навредя, ако говори със специалист. Той е много разсеян,толкова, че понякога погледа му е празен....Чувствам се притеснена, от тази унесеност. Всъщност е на моменти, ту е щастлив, ту изпада в униние ...
Иска ми се да разбера дали имате преки наблюдения от центъра и съответно от работата на специалиста.
Благодаря ви!
Иска ми се да разбера дали имате преки наблюдения от центъра и съответно от работата на специалиста.
Благодаря ви!
За съжаление д-р Топалова е единствената която работи с рамков оговор към здравна каса като Детски психиатър във Варна . Ние обходихме и други специалисти с платено посещение , обаче какво да кажа, тя ми се видя най-адекватна. Разбира се при дете със подобни проблеми поставяне на диагноза е винаги в рамките на 6 месеца до година, възможно е в следствие на терапия или израстване симптомите да с е променят- в добра или лоша посока.. д-р Топалова дава адекватно описание на състоянието на детето в момента но дотам. При следващо посещение се сменя и диагнозата ако има основание за такова.
Знам че тя приема в т.н Фамилен център, виждала съм в фоайето реклама че предлагат "специализирана" терапия за деца или юноши , но ние се занимаваме на друго място затова и не сме пробвали как е там. Подобна помощ за деца се предлага и на други места по различни направления - Общински център Варна, ЦСРИ "Радост", ресурсно към училищата, както и психолози също към самите училища.
Успех
Здравейте, мами, въпреки че не сам майка се обръщам към вас с молба за съвет. Имам племенница на 14 години, която има много странна представа за света като цяло. Разсъжденията и за елементарни неща могат да бъдат наистина много странни и това ме тревожи. Лично аз смятам, че би било добре да се консултира с психолог, но проблема е че съм сигурна че родителите и ще отхвърлят моето предложение. Всъщност дори смятам,че основната вина за това което си случва с нея са именно те, защото през целия и живот е била игнорирана. Тя ми е споделяла че когато попита нещо или примерно иска да се включи в някаква домашна работа те и казвали, че сега нямали време да и обясняват или пък да се махне за да не ги бави. Опитвам се всеки път когато съм с нея да компенсирам това тяхно безразличие към нея и спокойно да и обяснявам нещата които я интересуват, но за съжаление не се виждаме много често. Това лято я взех на морето с мен където тя ми сподели, че приятелите и понякога я отбягвали, защото била по-глупава от тях и освен това и казвали че има психични отклонения. Тогава тя ме каза, че иска да отиде при психолог за да я излекува. Понеже никога не съм се сблъсквала с психолог, нямам никаква представа как мога да и помогна да стигне до такъв. Може ли например да се вземе направление от личния лекар и може ли това да стане без знанието на нейните родители? Много ми се иска да и помогна, но съм много "боса" на тази тема.
Здравейте, моля за помощ и съвет. Имам дъщеря на 10 г. и от три години има проблем, който не се проявява ежедневно. Още в леглото й става лошо и докато не изхвърли стомашния сок не се оправя, т.е след това всичко е наред. Посещавахме гастроендокринолог - няма проблем. От 8 месеца има проблеми с бъбреците - бъбречна недостатъчност, но нефролозите считат, че това не е от състоянието на бъбреците, явно всичко е въпрос на психика.Нещо я тревожи подсъзнателно ли не знам. През лятото месеците юни и юли този проблем го нямаше изобщо, от август започна да се проявява отново и до сега, а предстои да започне училище като всички деца.Моля, ако някой е имал такъв проблем или сходен, или да ме насочи към детски психолог. Благодаря!
Здравейте мами някой може ли да ми каже за Ловеч има ли детски психолог и логопед !Благодаря ви предварително !
Въобще детските специалисти са кът.
Винаги е най-добре да се пита в университетските клиники, от там ще ви насочат къде има специалист.
здравейте,мисля че имам проблем с моето момиченце което е на 3г.От доста далго време може би от наваршването на 2г вазраст е страшно необщителна и срамежлива.Когато сме в кащи всичко е наред играе забавлявасе,но когато излезнем наван се започва едно криене и гушкане дори от наи малкия опит някой да я доближи.От срам дори не пристапва да играе с деца (в редки случаи се заиграва ,но страшно трудно).Днес бяхме на детски кат на който я водя от много време и продалжавам упорито.Там тя играе и е много весела,но само с мен(иска аз да я водя на всякаде не допуска по никакав начин аниматорите да я заиграват ,децата сащо отбягва)Другото което ме притеснява е че от известно време започна да страни дори от баба си и дядо си,които рядко вижда ,но досега винаги много им се е радвала.Нека да спомена че от наваршването на годинка на детето я гледам само и единствено аз (поради ред причини),сащто така татко и е по командировки и се вращта за по два дни всеки месец(което е много малко време)абе общо взето е само с мен.АЗ смятам че това е причината да е така силно приварзана кам мен и да изпада в паника при мисалта за всяка наша краткотраина раздяла.Моля даите ми савет как да приобщя детето си кам заобикалящия го свят.Благодаря ви предварително.
аз пропуснах да кажа че сам от Бургас .И много Ви моля за мнение и савет-дали имаме нужда от специалист?Дали трябва да настоявам на детето да е по общително,или така задалбочавам проблема?Защото започвам да се чудя,дали няма да я стресирам от срещи с даден специалист.Просто незнам какво да правя,затова ще изчакам вашите мнения,Благодаря Ви!
благодаря много.Сварзах се с специалист и разбрах ,че това е проблем които трябва да се реши у дома.Всичко трагва от там че тя общува с много малко хора ,че баща и отсаства много често,че аз отделям прекалено много внимание на дребните неща.И така.....Ще трябва парво ние вазрастните да се научим как да се даржим с нея.Сега вече се опитвам да я оставям за по далго сама да се заиграва,старая се да не я обгрижвам прекалено ,а само колкото е нужно и мн.други такива мои грешки ,които влияят на неиното поведение.И чакам с ннетарпение да я приемат на детска градинка,за да може да баде в среда с деца свои врастници,защото аз колкото и да се опитвам не мога да и я осигоря.Всички деца с които излизахме вече от миналата година септември ходят на ясла(нея не я приеха).