Относно раждането... Приеха ме в майчин дом за наблюдение 10-тина дни преди това, тъй като водите ми бяха намалели и имах 2 см разкритие. Аз се чувствах, сутрин ми правеха запис на тонове и после можех да се разхождам. Така ми се искаше бебчо да се обърне и да се род нормално. Но доктора ме успокои, че е благоприятно разположен за нормално раждане, въпреки седалищното предлежание. Тук трябва да изкажа хилядите си благодарности към д-р Дяволов, който ме подкрепи и ме караше да се чувствам спокойна и уверена, че всичко ще е наред. Един ден видя, че съм унила от това стоене в болницата и ми обеща, че до края на седмицата ще родя. Аз есетествено не го взех на сериозно, защото нямаше никакви признаци. В петък (31.10, когато се роди Кристиян) ме прегледа и ми каза да не ям и да не пия нищо. Аз пак не повярвах, че ще родя този ден, защото се чуствах както всеки друг ден, въпреки че няколко дни преди това разкритието се беше увеличило, пак без да усетя нищо. Разходих се до 7 етаж да видя една приятелка, която беше родила няколко дни преди това. Имах контрокции, които бяха чести, на не бяха болезнени. След това отидох да си поговоря с една позната акушерка. Върнах се в стаята да почета към 11.30. Доктора дойде да види как съм и като му казах за контракциите ми направи запис на тонове. Оказа се, че са редовни и съвсем не са подготвтелни както си мислех. Прегледа ме пак и усмивка ми каза, че слизаме в родилна зала. Там си изкарах с такива контракции от 13.00 до към 17.00. Бяха съвсем поносими като болка. Дори слек като се разходих малко ми се стори, че отслачнаха. Тогава ми пуснаха малко окситоцин, който значително ускори процеса. Болките станаха много силни. Извиках само веднъж, но доки каза, че няма смисъл, защото това не ми помага. В 18 часа бях готова с пълно разкритие и отидох в родилна зала. С хубави напъни, по време на три контракции и малко подпиране, за да не се връща бебо, и разбира се с помощта на доктор Дяволов, в 18.10 бебо се появи на бял свят. Не можех да повярвам, че стана така бързо. Проплака няколко скунди след това. Дадоха ми да го погаля и целуна. Няма по-щастлив човек от мен!!!
Извинявайте за дългия пост, дано не съм ви отегчила много.