Не че съм си свършила зплануваното за днес, но и аз съм човек, та сядам да драсна някой ред. Ако и Мими ме остави на мира...
Вики, това е първи опит на Мими с бои и четка - аз не съм очарована само доколкото много натиска с четката, като че рисува с моливи или пастели. Иначе се справя чудесно детето, но тя и често рисува, та предполагам това оказва влияние. Между другото и Мими не познава цветовете, мисля че е рано да се притесняваме. Ох, пак да кажа, че ти завиждам.

bazel, и аз се радвам на такива дребни неща - нова риза, коледни партита...
Ренка, Бобо да се оправя бързо! Ти прости не си чувала как пее Мими, ще се гръмнеш как си измисля думите - нищо общо с текста. И с музиката нищо общо.

ДЗ, оправяйте се и вие бързо за празниците! Да ти кажа нямам спомен да са ни подарявали лакомства в детската градина, но имам ярък спомен как една година исках ето това стерео апаратче, и дядо ми ти Мраз ми го подари в детската градина, а аз се чудех как е разбрал, че искат точно това, при положение, че не бях му писала писмо.
(моето беше червено). Ех, спомени, спомени... при баща ми още се въргаля някъде прожекционен апарат "Пионер 1". Амаретка, как сте с английския?

Ани, бързо сте се оправили, радвам се!
Дребчо е един щастливец, да видим напролет и ние с подскоци към детската. 
Поли, привет!
Нищо ново под слънцето май. Ще мине, макар при моята Мими още да не е разминало съвсем. Чочи, много хубаво звучи ежедневието ви.
Май ще се запиша и аз при нашите Mom's groups. Zarrasuzuki , радвам се че всичко е приключило както трябва!
Честно казано не знам как преживявате подобни случки. Аз миналата година по това време за 24 часа свалих 3 килограма, когато Мими я хвана вирусния ларингит, мъж ми се чудеше кого да успокоява по-напред - мен ли, детето ли, което не можеше да диша и скимтеше като пребито коте.
Изпадам в страшна паника и не знам колко съм адекватна. Съвсем сериозно не знам. ирини, кажи какви вкусотии и красоти пак сътвори?!
За нас набързо: дребното така помага, че аз каквото и да правя, го правя за двойно време.
Това е положението. Пльоскам едни снимки, да видите с какво се занимавам тези дни. Има и други неща, но не съм качила всичко, щото и приятелите четат бг-мамма. Утре ще караме колата на ремонт, имам да купувам подаръци, дрехи за нас за планината...
Абе няма да се оплаквам. А, купихме на Мими матрак, защото беше време да върнем детското легло (беше заемно). Ограничих я снощи със столове, но тя не се въртя много. Сега манията е да слагаме памперси на куклите. И ние сме още с памперс, но честно казано аз не се и напъвам да го махам. Мишката ми пак е за подстригване, но мисля да опитам сама да й отрежа бретон. Вижте на какъв сайт попаднах - http://detstvo.noviniteb.com/index.php - много мило ми стана.

Хайде до скоро!
Така, че искам да ти кажа, само да имаш търпение... (което при мен вече се изчерпва). Моята Даная е много опако дете. Тя казва искам нещо или някъде да отиде и се започва едно пищене, та се лъжем, че детето например при което иска да отиде сега спи или е болничко и като уздравее тогава ще отидем при него. Значи ние сме така от както тръгна на ясла. Там са мили, тихи и кротки , а в къщи стават зверчета. Вчера се връщаме, започва веднага още от вратата да иска нещо или да излее някоя чаша вода, да се напикае, най-често и така, а докато на яслата не е направила нито една беля, стояла е слушала е играла е, яла и т.н. Значи ние не само се инатим глезим в къщи, но и не се храним, ама изобщо, а на яслата яде и то немогат да ме излъжат сестрите, защото тя е слабичка и когато си е хапвала през деня птосто самото коремче и е надутичко...По това аз разбирам, че е се е хранила. Тка, че търпение, ама силни нерви и силен дух...
, а аз толкова исках от яслата да си имаме. Не, че няма да я снимаме пак, но... Сега чак за 8-ми март ако имат пак снимчици, незнам... Поне коледното им тържество няма да изпусне Дани, и ще занеса пак от вкъщи апарата и ще ги помоля да снимат, както на Рожденния ден. А, можеха да ни се обадят, но...
.Хубаво е наистина да има повече движение,но зимата малко повече се заседяваме.Браво на теб!Продължавай в същия дух.
Много му треперя на Филип, да не врещи, да не се дере от рев, да не си напряга гърлото, че е страшно...


