Споделете 86 ... или как да накичим елхата с повече играчки

Днес е Свети Филарет, майка ми се казва Филарета и има имен ден. Та като си тръгнахме от празнуването и минахме през украсения център. Замислих се, заради писаниците из форума разбира се, какво е напоследък Коледата за мен, какво усещане ми носи. Ами засега никакво. Последната ми дива и танцувална Коледа беше преди 5 години, когато бях бременна с Яна в края на 3 месец и току що бях спряла да повръщам по цял ден. Цяла нощ танцувах с една пола и едни токчета в клуб, който вече не съществува, аз иначе никога не нося токчета. Имаше и ПОлЕДИцА. От тогава на Коледа или съм болна или повръщам или кърмя, а да  - веднъж правих секс.
На Нова година май същото, миналата повръщах и гледах концерт на Деси Слава, онзи тайния. Преди да родя Коледа и Великден бяха дните*нощите, в които се виждах с всички приятели, които са се върнали от страната и чужбина. Не ме е обзела все още еуфория, ама грам.

Днес гледах за пореден път Американски прелести, много ми харесва.

Не съм ви чела.

Алекс !
Buba Mara, откакто прабаба ми почина/преди сто години/ винаги аз прекадявам къщата. В едно сито се слагат лук, орехи, сушени сливи, ябълки, чесън, грозде, жито, царевица и тамян на въглен и кадиш и нареждаш кой да "избяга" от къщата и обитателите и какъв берекет да има. Започва се от вътре към прага. Не е страшно никак. Едно особено чувство изпитвам винаги като го правя. Толкова особено, че не мога да го обесня...
Споделям, че колкото и да обичам Коледа, поредната такава без мъжа ми ми идва в повече, защото беше обещал да си е тук. За това и ще я прекарам в Еленския балкан с приятели, за да не ми напомня къщата за неизпълненото обещание.
Споделям още, че Варна е по- прекрасна от всяка друга Коледа- така свети и блещука!

Никъде не мърдам по коледа, нито по нова година. Кеф ми е да съм у дома, това е моят дом.
Аз съм 50 годишен мъж, глава на семейство, бива да тежа на мястото си. Който иска да ме види,
да заповяда. Може да сме трима, може четирима. Може и петима да сме, ако младото Вълче реши
да рече - ето, тая девойка, тате, е изгората ми. Ама аз не бързам. Човек трябва да очаква
нещо. Като няма какво да очаква, вземе, та се гътне и умре.
Един човек от нашето село така - чака, чака, чака, много чака някой от синовете му да се ожени, хеле по-малкият се ожени. Чака, чака да му се роди внуче. Роди му се. Кръстиха го на неговото име, а той за един месец умря.
Като си подпийна на празник, и цялата ми челяд се обръща с лице към мен и започва да ме слуша.
Ще е празнично, и ще очакваме от то насетне нещо да се случи.

И аз да споделя за баба. Или по-скоро да изпсувам по лекарите. Или по себе си дето много доктор Хаус съм гледала. Толкова ли е трудно да се постави диагноза. От няколко месеца както си ходи и изведнъж усеща внезапна слабост в краката и просто изведнъж пада, а тя е над 100 кила. Да не ви казвам как я вдигаме. След това веднъж изведнъж главата и увисна, врата не и я държи. Също и ръцете отказваха отврме на време. Един невролог я гледа, изписа някакво за подсилване, подобри се за известно време. после пак, втори невролог извикахме частен, супер обстоен преглед и направи, каза, че не е конкретно заболяване, не можел да постави диагноза, или от възрастта и някакви шипове из тялото. Но тя усеща по-скоро мускулна слабост. Първо и двамата решили, че нещо от мозъка. И такаи нжекции някакви, обезболяваши лекарства. И една нощ преди няколко дни супер високо кръвно, тялото и пак нещо отказва, признаци на инсулт общо взето. Три дни лежи в болницата с диагноза някакъв лек инсулт, контактна, всичко помни, движи крайниците... Днес и казват абе май не е инсулт, ами може би нещо от сърцето. последно инфаркт ли лекувате, инсулт ли, разширени вени и тромбове ли, неврологично ли е, шипове ли са... Междувременно никой не и обръща внимание и там изстинала и кара грип в момента.
Дано в крайна сметка разберем какво и е. А ЯМР в града има един и се чака сто години за него...
Който изощо ме е прочел - мерси, исках да се изговоря някъде.

ДеЩо, съжелявам! Много е тъжно и затормозяващо да страда близък и някой да се почесва при нивото на медицината в момента. Дано се излекува и разберат какво и е на баба ти!

Много ви благодаря за пожеланията!!!

Прегръщам всички, който имат нужда от прегръдка. Прочетох ви всичките.

Обичам Коледа. Напоследък не е такава, каквато беше. Май по-скоро ме топли споменът за някои минали Коледи.......
Живи и здрави да сме!

Напоследък не ми се спи вечер, което е крайно необичайно за мен. Мъти се някаква промяна, усещам...

Чета  ви коледното  споделяне и сърцето ми се къса. Досега не съм знаела какви коледи съм имала. Събирахме се всички у мама, трапеза както му е редът, баба чете молитва, прикадява, татко все ще изръси  някой майтап не намясто точно по време на молитвата, чувал с подаръци, децата се радват, куп разкъсани шарени хартии, тумбаците пълни, камината пука. На сутринта закуска, кафе, сладки приказки, разходки. Опорите ми рухват една след друга, татко го няма, баба се  срути след това и вече не знае нито коя е, нито къде е. Миналата коледа беше толкова тъжна. Трябва някак да се научим да ги празнуваме, но не знам как да запълня зейналата дупка в сърцето ми.

Аз пък някак нямам нужда от такъв тип Коледа. Едно време подаръците и празнуването беше по Нова година. После изведнъж след промените започнахме да отбелязваме и Коледа. Аз винаги съм лавирала между нашите и  съм се опитвала да минимизирам конфликтите, а точно тогава те бяха в периода преди развода...съответно и да създавам уж някаква визия за веселба и дружност... аз изисквах и всичко да бъде по обичаите, броя на ястията например..., да е постно на бъдни вечели  все тичах да прибирам сиренето, а мама го вадеше пак 
карах сестра ми да пеем коледни песни.. Имам чувството, че преди съм го правела за нашите и сестра ми, а след раждането заради Яна.
Истински семейното ни събиране е на 1ви януари у баба - тогава и баница с късмети и топлина и уют и всичко, братовчеди...
Мисля, че би ми било добре на Коледа да съм на вила с приятели, на Нова година също, през останлите почивни дни - семеен уют, мързелуване, деца, подаръци...

И нашето семейство не се събира за Коледа в тоя състав, в който беше, когато бях дете. Някои си отидоха, защото такъв е живота, други си отидоха... нямам идея защо. Не трябваше. Но пък има нови. Моите деца

ДеЩо, съчувствам и те разбирам,свекърва ми е с подобни оплаквания. Пиши на ЛС, искам да те питам нещо.

Уф, от тая работа безкрайна, съм изпуснала да поздравя рожденничките .
Деб и ДеВаня - пожелавам ви здраве и късмет - всичко друго е производно на тези двете.

ДеЩо - за съжаление, ние имаме опит с нещо подобно. Причината при свекърва ми за съжаление се оказа доста неприятна, но се надявам, че при твоята бабка нещата ще са други, и скоро ще се оправи.
Моята добра свекърва от миналото лято започна да страда от много сериозна мускулна слабост - основно в краката, по-късно и в ръцете - трудно държи нещо по-тежко от килограм. Едновременно с това се появиха и проблеми с преглъщането - имало е моменти, в които ми е казвала, че твърдата храна е мъчение (в началото си мислихме, че може да е последствие от скорошната операция на щитовидната жлеза). През март тази година влезе за изследване в Неврологична клиника къв МА - София, където при специализираните изследвания не откриха също причината за диагнозата, която поставиха - миопатия. Назначиха да се направят пълни изследвания. За последно беше оставила урологичното - и там откриха злата гад - тумор на пикочния мехур... Бори успешно, тя е силна жена, вярвам и се надявам, че ще се справи. Написах това не за да те плаша, а за да те насоча евентуално, какви изследвания да искате да й се направят. Дано всичко се оправи.

А аз след загубите си, все повече се чувствам като дърво, чиито корени се прекъсват един след друг.
Ама нали трябва да се държа - сега и аз съм опора... Иначе често по една пътечка влизам в едни други, минали светове, и за малко се скривам в техния уют.

Повече късмет ви пожелавам и здраве !!!!
Лека нощ от мен , нямам нищо за споделяне .

Благодаря ви. Най ме е яд, че не мога аз да тичам и да се занимавам и да разпитвам, няма как да оставя децата много. Майка ми я е срам, неудобно и е да гони лекари, да иска информация. И като се вземе и емоциите, които им вредят според мен в случая, наплашени са хората.
Лека нощ от мен.

Вие жените сте по силни. Още Стайнбек го е казал, в началото на "Гроздовете на гнева".
Време ви е вие да станете притегателен център за празвик, в бъдеще ващите деца и внуци
да говорят така за вас, да създадете празник и уют. Време ви е. Това е женска работа.

Така е, Вълчо. Ама как ми копнее душицата понякога за това - http://vbox7.com/play:32fba45c
Пустото му колело, имам чувството, че е затракало, и все по-бързо набира скорост 
Ама се подръпвам лекинко за рошавата косичка (че днес не съм и я решила много), и гледам да се усмихвам по-честичко, че като нагазя в тъмните води, трудно излизам.

Ще си имам мечтан подарък, и си го чакам да прелети океана