Неприятните, неочаквани подаръци

Абе... не знам от егенето ли е, но отчетливо помня Новата година, когато подаръкът ми беше чорапогащник и блузи и се радвах. Ясно, че на играчка повече се радвах, но просто и такива моменти има.

И сега се старая на детето да купувам играчки, но и дрехи и прочее битовизми - няма нужда да смята, че всичко е по задължение в гардероба й.
А моите подаръци най-добре избирам сама Просто е трудно да уцелиш чужд вкус. Ей така, да си избера и да ми дадат пари после, често става най-добре.
Когато аз избирам подарък - или взимам нещо неутрално, което да влезе в употреба (или да може да се подари другиму, защо пък не), или влагам доста мисъл и старание. Някой път последното не се оценява, но няма пълно щастие...

Клипът е гаден. Не за това, че му подаряват дрехи, вместо играчка, а за това, че лъжат надеждите му. Ужасно е да видя светналото лице на детето как посърва от тъпата 'шега'.

Потресаващо и извратено отношение! Подигравката с мечтите и радостното усещане за празника на едно дете е грозно, но желанието да го мултиплицираш като го запишеш, за да му (си) го припомняш е чудовищно! За мен това са хора с болна психика. Кой знае какво им се е случило и в тяхното детство !

Аз бях много разочарована преди години на един подарък за Коледа. Не знам защо си бях втълпила, че ще ми вземат цифров фотоапарат, толкова го исках и само за него говорех. На Коледа отваряме подаръците и аз получавам от нашите кутия, отварям с надеждата да е фотоапарата и какво да видя - фитнес уред. Много мило от страна на майка ми, да ми намекне, че съм дебела. Знам обаче, че не беше с това намерение, но просто не му се зарадвах, разревах се, дори и се скарах, защото за мен фитнес уреда е недвусмислен намек, все пак. Само месец по късно събрах роднините, получих си от тях парите за подаръка за рожденния ден и си купих фотоапарат - изплащах си го месеци наред със заплатата от първата си работа, но си го купих. До онзи ден си го използвах. Иначе родата упорства да ми подарява грозни блузи - коя от коя по грозни. Имам сигурно 20, които никога не съм обличала и няма да облека, ако ще гола да ходя. Същото е и на сестра ми и на нашите - все грозни блузи. Затова майка ми им обясни - без дрехи. Никакви дрехи, благодаря, няма нужда. Ненавиждам да ми подаряват дрехи. От дъното на душата си, ако ще бална рокля да е, няма да се зарадвам на подарък дрехи. Имам нужда от купища неща, нямам проблем със събирането на пари по роднински и купуването на един подарък - ей сега имам рожден ден след два месеца и изпадам в тих ужас като си помисля за какви подаръци може пак да стане дума. Най страхотните подаръци ми прави приятеля ми - винаги е нещо, което искам от сърце и душа, слуша ме като му говоря, като спомена какво искам той просто запомня, и съответно моите подаръци за него никога не са и наполовина толкова добри. Беше ми подарил билети за концерт на който умирах да ида, но нямах пукната стотинка, сега мисли да ми подари оригинална дамска тениска на любимия отбор, за Коледа няма да стане, ама аз имам и рожден ден. Всичко, което ми подарява, е с мисъл и с идея наистина да ми хареса. Може да не е скъпо, веднъж като четях една книга, в която едни жени имаха шалове в различни цветове за отличителни знаци и аз му разправях, че съм от сините, той ми подари син шал освен всичко останало. До един подаръците му са перфектни.

Когато бях малка винаги празнувахме НГ с братовчедите ми. Братовчедка ми е по- голяма от мен с две години, но тя изглежда дребна, а аз по едра /тогава  /
Тогава дойдоха някви роднини и ни носеха дребни подаръци. На мен чорапогащник, на братовчедка ми домино, защото я помислили за по- малка.

Да му се невиди, деца на по 10-11 г
Много се разсърдих тогава. Добре, че близките ни винаги ни подаряваха хубави подаръци.

Много тъжно. Аз нямам такива лоши спомени, но майка ми имаше, милата. Баба ми имаше малко извратени представи за възпитание, с мен не е била лоша никога, като че ли за компенсация, но майка ми, горката, е получила гнила ябълка, защото "не била слушала". И това на 4-5 години. А за брат й - нещо истинско хубаво.

А самата ми майка винаги е смятала, че дрехите не са подходящ подарък от родител на дете, защото той така и така е длъжен да ги осигури. Е, ако не става дума за някой лукс, ама то тогава и луксове нямаше по магазините, а пък аз не съм налитала на дрехи - каквото имам - това. И винаги получавах играчка  - изненада или нещо, което наистина съм искала да имам.

Иначе, по-късно, от други хора съм получавала какви ли не глупости, но не се връзвам особено. С мъжът ми пък напоследък си нарочваме неща, че е подарък за Коледа или РД и не се изненадваме. Например миналата година си купихме нов компютър и решихме, че това ни е общия подарък за Коледа, нямахме повече възможност за големи подаръци, а дреболии  за отбиване на номера - мерси! Виж, с децата е друго. За тях винаги трябва да има изненеда!

В клипа става въпрос за най-новата електронна игра на фирмата Майкрософт,нещо като Мерцедеса на електронните игри.Синът ми си взе такава,та знам за какво става въпрос.Уникална е.Представям си малкият сладур като е видял кутия какво е изпитал.И после тъпия пуловер,сложен вътре.Това не са родители,а изроди.
По темата-обичам подаръците,защото рядко ги получавам.Също така аз много обичам да подарявам подаръци,удоволстквието от това дори за мен е по-голямо.

Като малка нямам лоши спомени. Всичко ми харесваше. И на дрехи много се радвах, обичах да се контя.
Но в по-ново време имам много такива случаи. Много трудно може да ми се угоди. Много рядко ще ми хареса някой подарък. Особено болно ми става, когато майка ми ми подари подарък. Виждам, че го е търсила и избирала дълго, дала е много пари, но на мен не ми харесва. Затова вече се научи да ми купува нещо малко и да дава пари.
Мъжът ми също е затруднен. Горкият, като наближи РД и малко след това Коледа, направо се побърква. Въпреки, че и той постоянно слуша какво искам, но аз толкова бързо си сменям желанията, че вече като ми го подари, аз не го искам Голяма съм кучка

Вах ги и родителите-дебили.
На мен ми се случи нещо подобно миналата Коледа но с добър край, свеки ми връчва подарък, под опаковката-  машина за кафе, от тези с филтъра, които аз ненавиждам. Усетих как дебнат да видят реакцията ми, е, вътре в самата кутия имаше някъде 10 опаковки от любимото ми капучино. Това и бях предполагала де, свеки предварително анкетира кой какви желания има. Но не разбрах каква радост им прави това да гледат вкиселени физиономии..

Тъжно ми стана...

Една от причините да не харесвам роднински събирания е точно тази-подаръците.
Много обичам да си прекарвам рождения ден далече от вкъщи,с мъжа ми и детето, може би с много близки приятели.
Не държа да ми подаряват подаръци,стигат ми спомените за приятно прекараното време заедно.
Като бях малка и аз не съм получавала кой знае какви подаръци,брат ми и той де.
С парите,с които евентуално можеше да ни се купи нещо все се купуваха пържоли и се правеше празнична трапеза.
Това плюскане до безкрайност с лели,тетки и досадни братовчеди така ми е втръснало,още повече,че едва ли не трябва да си им благодарен,че са дошли да се наядат (аз не съм ги канила).

Коато ходя на детски рождени дни винаги купувам играчки или нещо,което знам,че детето обича.И аз мисля,че дрехите не са поадарък, а нужда.
Домакнски уреди също не подарявам.

  И аз обичам да правя изненади,но лично на мен все още не са ми правили изненади,било то с подаръци или нещо друго...И все още,за жалост, ми се случва да ми подаряват неща за отбиване на номера,да не говорим,че започна да се "случва" и на детето ми...добре,че още е малък и не разбира...но впоследствие смятам да му ги спестявам- по-добре нищо,отколкото разни боклуци и евтини играчки,които се скапват веднага...
Самата аз се старая да купувам и подарявам хубави неща-неща,които първо на мен трябва да се харесат и винаги ги мисля продължително подаръците,но мразя да питам и да ме питат какво да ми купят.Губи се част от ефекта на изненадата,когато предварително си посочил какво искаш,макар че и да кажеш какво искаш,не е гаранция,че ще ти купят точно същото.
На един човек от семейството ми някак неусетно му стана "традиция" да ми подаря дрехи,които аз няма начин някога да облека,или неща за вкъщи,които са купени от магазини-левче....е,трах,трах,ама предвид предстоящите празници отсега се оглеждам за равностоен боклук,който и аз да подаря на същия този човек

ей това исках и аз да кажа.

Вие пък.
Изобщо не съм очаквала, че по празниците ще има винаги играчка в опаковката. И бельо съм получавала като малка (вълненко), и чорапки от някоя баба, нямам спомен да съм мрънкала. Сега като питам "що тъй" - "ами имаше нужда". Нищо де.
Като си погледна кошовете с играчки, нищо не ми е липсвало. И по празниците съм обръщала специално внимание на всяка играчка, книжка и портокал, които съм получавала.

Ужас! Добре, че си го осъзнала поне... Опитай се да се зарадваш другия път, защото по този начин нараняваш хората, които са се постарали за теб.

Клипът ме жегна, доплака ми се... Не виждам нищо лошо в това да подариш дрешки на детето си, но да ги напъхаш в кутия от игра и да излъжеш очакванията му - това вече е гавра, умишлена и злонамерена. Не проумявам как може да причиниш подобно нещо на дете? Та нали идеята на подаръците е да зарадваме някого, а не да го разплачем от обида и разочарование?
Нямам спомени за лоши подаръци... Имали сме тежки моменти, когато мама и тати не са можели да си позволят подаръци за децата - тогава си подарявахме по една торбичка с лакомства или някаква козметика... Символично, но от сърце... И това не е помрачавало празника.

Гавра. В кутия от екс бокс, яке  ли, що ли.....И се хилят край него...
Не ми е погаждан такъв номер. Не бих погодила и аз...Инак,  подарявани са ми  боклучета. Не може да очаквам тюркоазена кутийка от всеки. 
 П.П. Не са ни показали цялото клипче...после няма начин да не са му дали екс бокса. А? Или?...Чак пък толкова да са зле?!