"Тупаниците" определено повишиха рязко интереса към темата. В някаква степен могат да се разглеждат и като здравословни.
Аз има конкретни размишления във връзка с програмата ЛА и Професията "Родител на дете с увреждане". Смятам, че, тази програма, когато е обмисляна и въвеждана, вие, родителите, майките на деца с увреждания не сте били в центъра на обсъжданията, дори бих казала, че изобщо вашият конкретен казус, не е бил в детайли разискван. Как ще се ползвате от програмата и доколко ще ви бъде полезна. Струва ми се, че ако определени ограничения отпаднат, поне по отношение на вас (за останалите групи ХУ нямам компетентност, затова не давам мнение), то тази програма, съвсем спокойно може да се превърне в Професията, която ние искаме. Според мен има и още ограничения, които трябва да отпаднат по тази програма, спрямо вас. Мисля, че трябва да поискаме среща с АСП, персонално, за обсъждане именно на тези варианти. Давам две предложения за отпадане на ограничения спрямо вас, и подробно съм написала каква ни е обосновката към АСП, за исканията ни.
Предложения към промяна на програмата Личен асистент.
1. Ограниченията по доходи, към кандидатстващите родители по програмата ЛА, според гарантираният минимален доход, да отпаднат.
2. Да отпаднат изискванията и ограниченията на програмата, да се ползва само от безработни и неучащи родители.
Майката на дете (деца) с увреждане, по подразбиране е денонощен асистент на детето (децата си). Какво означава и каква е целта на ограничението, „работно време” по тази програма? Да не би майката, като й свърши работното време, да захвърли детето си, и да има възможност да се прибере някъде другаде? Явно при обмислянето детайлите на тази програма, не са имани предвид родителите на деца с увреждания, или пък нейните цели са други, а не тяхното подпомагане в максимално доброто обгрижване на децата им.
Защо родителите трябва да се ограничават, да не могат да учат и да се развиват, редовно или задочно, защо да не могат да работят? На половин ден, надомна работа, целодневна високодоходна работа дори? Колкото по материално обезпечени са тези родители, толкова по-малко ще чакат на държавата за помощи в обгрижването на децата си, толкова по-качествени грижи ще осигуряват за тях, според нуждите им, технически средства, лекарства, рехабилитационни услуги, консултации и т.н...Като в същото време няма да се стремят да укриват доходите си, и ще допринасят към държавния бюджет, плащайки данъци. Нито за децата, на първо място, нито за държавата, е икономически изгодно, изкуствено, чрез ограничения, да поддържа тези родители в социално слаб статус, спрямо останалото общество.
Реалността и фактите от сега действащата политика са укриване на доходи, ясно е, че с изплащаната заплата за ЛА, е абсурдно да се отглежда дете, камо ли такова със специални нужди, респективно за да оцелее семейството и детето в него, се търсят всякакви възможности за допълнителни доходи. При това говорим за оцеляване, а не за ниво стандарт на живот! Освен това с тази политика като цяло, се стимулира безработицата и ниска степен на образованост. Абсолютно нелогично е изискването да не си студент, за да се ползваш от програмата.
Целта на държавата трябва да бъде, тези майки да отглеждат децата си в семейна среда, като в същото време да не жертват личното си и професионално развитие, което именно е една от основните причини за изоставянето на децата с увреждания. Това е и много по-икономически изгодно за държавата, защото развивайки се професионално, тези жени ще се реализират на пазара на труда, ще имат възможност да се грижат качествено за децата си, ще облекчат държавата, защото няма да разчитат само на помощи в отглеждането на децата си с увреждания, и ще внасят данъци. Държавата трябва да намери механизъм, чрез подкрепата си към тези майки, да постави бариера пред изоставянето на децата в институции, като в същото време ги стимулира и в тяхното професионално развитие, за да не се превръщат автоматично с раждането на дете с увреждане, в социално зависими от държавните помощи, социално слаби и безпомощни, заради тежеста в обгрижването на такова дете.
Социалният им статус в момента се дължи единствено на поетата тежест и отговорност, да бъдат добри родители на специалните си деца, държавата трябва да поеме задължението си към тях и им осигури подкрепа, уважение и насърчаване. Това е и част от политиката, която тя трябва спешно да предприеме, по намаляване броя на изоставените деца, а именно да обърне вниманието си към техните семейства.
Родител на дете с увреждане е съдба, и не предполага голям избор, вариантите са два. Посвещаваш се на грижите към специалното си дете (паралелно и с грижите към здравите си деца и семейството изобщо), това се превръща в призвание на живота ти, или изоставяш детето и продължаваш пътя си.
Предвид всички Европейски препоръки, насоки и доклади, по правата на децата, държавата трябва най-после да предприеме реални и действащи промени в политиките си към децата и семейството изобщо, и особено към семействата на децата с увреждания. Да изпълни своята роля на закрилник, и да стимулира доброто и отговорно родителство, което е най-вече в интерес на децата. Икономически неизгодно е държавата да толерира изоставянето на деца, защото отглеждането на дете в семейна среда е в пъти по-евтино за държавата, отколкото отглеждането им в институция. Абсолютно неизгодно е и за държавата, да влага милиони в отглеждането на деца, които израстват в рискова среда, и в голям процент попадат в престъпните сфери, проституция, наркомания и кражби.
В този смисъл са и препоръките от Комитета на ООН по правата на детето от юни 2008г., както и основния смисъл на нашите искания- реформа и качествено ново разбиране в политиката към децата и семейството.
Аз има конкретни размишления във връзка с програмата ЛА и Професията "Родител на дете с увреждане". Смятам, че, тази програма, когато е обмисляна и въвеждана, вие, родителите, майките на деца с увреждания не сте били в центъра на обсъжданията, дори бих казала, че изобщо вашият конкретен казус, не е бил в детайли разискван. Как ще се ползвате от програмата и доколко ще ви бъде полезна. Струва ми се, че ако определени ограничения отпаднат, поне по отношение на вас (за останалите групи ХУ нямам компетентност, затова не давам мнение), то тази програма, съвсем спокойно може да се превърне в Професията, която ние искаме. Според мен има и още ограничения, които трябва да отпаднат по тази програма, спрямо вас. Мисля, че трябва да поискаме среща с АСП, персонално, за обсъждане именно на тези варианти. Давам две предложения за отпадане на ограничения спрямо вас, и подробно съм написала каква ни е обосновката към АСП, за исканията ни.
Предложения към промяна на програмата Личен асистент.
1. Ограниченията по доходи, към кандидатстващите родители по програмата ЛА, според гарантираният минимален доход, да отпаднат.
2. Да отпаднат изискванията и ограниченията на програмата, да се ползва само от безработни и неучащи родители.
Майката на дете (деца) с увреждане, по подразбиране е денонощен асистент на детето (децата си). Какво означава и каква е целта на ограничението, „работно време” по тази програма? Да не би майката, като й свърши работното време, да захвърли детето си, и да има възможност да се прибере някъде другаде? Явно при обмислянето детайлите на тази програма, не са имани предвид родителите на деца с увреждания, или пък нейните цели са други, а не тяхното подпомагане в максимално доброто обгрижване на децата им.
Защо родителите трябва да се ограничават, да не могат да учат и да се развиват, редовно или задочно, защо да не могат да работят? На половин ден, надомна работа, целодневна високодоходна работа дори? Колкото по материално обезпечени са тези родители, толкова по-малко ще чакат на държавата за помощи в обгрижването на децата си, толкова по-качествени грижи ще осигуряват за тях, според нуждите им, технически средства, лекарства, рехабилитационни услуги, консултации и т.н...Като в същото време няма да се стремят да укриват доходите си, и ще допринасят към държавния бюджет, плащайки данъци. Нито за децата, на първо място, нито за държавата, е икономически изгодно, изкуствено, чрез ограничения, да поддържа тези родители в социално слаб статус, спрямо останалото общество.
Реалността и фактите от сега действащата политика са укриване на доходи, ясно е, че с изплащаната заплата за ЛА, е абсурдно да се отглежда дете, камо ли такова със специални нужди, респективно за да оцелее семейството и детето в него, се търсят всякакви възможности за допълнителни доходи. При това говорим за оцеляване, а не за ниво стандарт на живот! Освен това с тази политика като цяло, се стимулира безработицата и ниска степен на образованост. Абсолютно нелогично е изискването да не си студент, за да се ползваш от програмата.
Целта на държавата трябва да бъде, тези майки да отглеждат децата си в семейна среда, като в същото време да не жертват личното си и професионално развитие, което именно е една от основните причини за изоставянето на децата с увреждания. Това е и много по-икономически изгодно за държавата, защото развивайки се професионално, тези жени ще се реализират на пазара на труда, ще имат възможност да се грижат качествено за децата си, ще облекчат държавата, защото няма да разчитат само на помощи в отглеждането на децата си с увреждания, и ще внасят данъци. Държавата трябва да намери механизъм, чрез подкрепата си към тези майки, да постави бариера пред изоставянето на децата в институции, като в същото време ги стимулира и в тяхното професионално развитие, за да не се превръщат автоматично с раждането на дете с увреждане, в социално зависими от държавните помощи, социално слаби и безпомощни, заради тежеста в обгрижването на такова дете.
Социалният им статус в момента се дължи единствено на поетата тежест и отговорност, да бъдат добри родители на специалните си деца, държавата трябва да поеме задължението си към тях и им осигури подкрепа, уважение и насърчаване. Това е и част от политиката, която тя трябва спешно да предприеме, по намаляване броя на изоставените деца, а именно да обърне вниманието си към техните семейства.
Родител на дете с увреждане е съдба, и не предполага голям избор, вариантите са два. Посвещаваш се на грижите към специалното си дете (паралелно и с грижите към здравите си деца и семейството изобщо), това се превръща в призвание на живота ти, или изоставяш детето и продължаваш пътя си.
Предвид всички Европейски препоръки, насоки и доклади, по правата на децата, държавата трябва най-после да предприеме реални и действащи промени в политиките си към децата и семейството изобщо, и особено към семействата на децата с увреждания. Да изпълни своята роля на закрилник, и да стимулира доброто и отговорно родителство, което е най-вече в интерес на децата. Икономически неизгодно е държавата да толерира изоставянето на деца, защото отглеждането на дете в семейна среда е в пъти по-евтино за държавата, отколкото отглеждането им в институция. Абсолютно неизгодно е и за държавата, да влага милиони в отглеждането на деца, които израстват в рискова среда, и в голям процент попадат в престъпните сфери, проституция, наркомания и кражби.
В този смисъл са и препоръките от Комитета на ООН по правата на детето от юни 2008г., както и основния смисъл на нашите искания- реформа и качествено ново разбиране в политиката към децата и семейството.
Гледахме това предаване,много добро!Дано и в Бьлгария стане така 
, или същото като Алианс. (спешно мнения по въпроса) Краси пое ангажимента да намери юрист, който да поеме да направи това. Ако иска някой друг да се заеме, има адвокат, който може бързо да свърши тази работа, да казва.
В началото като започнахме нашата инициатива, пратих подробно инфо на Цвети от Уницеф, какво започваме, ето започват и те, все повече, от всички страни се обединяваме. 
