УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Всъщност, чудя се защо не сте успели досега, преди да ви вгорча емоциите..., както направих напоследък
Пак те моля да ме извиниш!

Пиша по същество, най-главното, няма да цитирам и отговарям, защото време за чат нямам.

1. Направете план програма, стратегия на действие. Не чакайте никой да ни се обажда на нас, инициативата, действията трябва да се направят от нас, ние сме тези, които искаме промени, не те. Взимате списъка на Пирински и набелязвате хората, с които искате срещи, които могат и имат властта да задействат исканията. Всяка среща трябва да се прецени много внимателно, какъв резултат може да има конкретно или впоследствие от нея, като част от целия план. За да не се губи времето на всички и просто да се кафепие в министерствата, и да се повтарят едни и същи неща без никакъв сериозен резултат. Списъкът на Пирински отваря вратите към всички институции и Комисии, от които зависи случването на исканията и промените. Председателят на Народното събрание, там където се приемат и гласуват промените в законите и отпусканите средства по изпълнението им, е дал карт бланш да се постигнат тези промени. Те няма да се случат едиснтвено и само, ако се седи и чака някой друг да ги направи.
2. Искате конкретни промени в ЗИХУ, това е вярната, резултатна посока за работа. Хващате този закон, и всички точки от исканията, които могат да се отнесат към него им намирате мястото, в параграфи, точки и алинеи. Може да не е перфектно, колкото можете, защото е сложно. На срещите, които се инициират според плана, може да се повдигне този проблем и да се поиска конкретна помощ и съвет, кои искания към кои закони е най-добре да се отнесат, как да се формулират в тях, как да стане това.
3. За всяка среща трябва да има идея за дневен ред и какви резултати се очакват от нея, и това да се казва още в самото начало на срещата. Понеже инициативата за срещите ще идва от нас, ние трябва и да поставим дневния ред според очакваните резултати. Дали точка по точка ще се разискват исканията и как могат да се изпълнят, или само основни точки ще се коментират в детайли, всичко зависи от целите и организацията. На самата среща може да бъде насрочена следваща среща, зависи, но целта на срещите трябва да е само една, работна среща, да се свърши предварително набелязаната задача и работа на конкретната среща. Без план, обмисляне и ясна цел, няма смисъл да се ходи на срещи, всички трябва да се придържат към плана на срещата, за да се постигне конкретния резултат и цел, поставени предварително.
4. Резултатите от тези срещи, най-общо казано трябва да е следния. Постигане на съгласие по исканията, с компромиси или без, но да се пристъпи към предложения за промени в конкретни закони. Ако за да се случи това е нужно някои искания да се променят, дотолкова доколкото могат да се направят компромиси и от двете страни, да се променят. Крайната цел са реални резултати, и на това трябва да е подчинено всичко. И организация, и свободното време на всички, което могат да отделят за каузата, и плана за срещи, и четене на закони и натискът, който се упражнява.
5. Не трябва да се забравя натиска от ЕС, който сме започнали. Докъде са стигнали петициите, ще се пращат ли писма към тях, няма ли. Да не се оставят нещата на само себе си, а да се търсят  начините за случването им както ние искаме, в наш интерес. Яна е поела да превежда сегашната петиция с цел да се качи на сайта на ЕК, свърза се с Кейт и има идея какво да направим. Не трябва да се забравя и това да се гони. Кати Синот прояви интерес и готовност за всякаква помощ, ние просто трябва да измислим формата, под която да я поискаме тази помощ от нея.
6. Всеки трябва да поеме ангажимент, от целия план. Всеки, в което е най-силен и най-добре ще се справи. Има идея, че трябва да се направи еди какво, за постигане на крайните резултати, хваща се и го прави. Да се пише тук, защо не правиМЕ това или онова, не е конструктивно. Въпросът е, защо не правЯ аз това? Или защо не го направя, вместо да питам другите какво правят. Не е по силите на един, двама човека да поемат всичко. Обмислянето на конкретните стъпки, организацията, стратегията, свързването с хора, търсенето на други, натиск отвън, натиск отвътре, писане, обмисляне на нови възможности, реализирането им, включването в движение, когато се появи възможност за постигане на конкретно нещо в този момент и още хиляди неща, и всичко това трябва да се съчетае с работа, семейство, деца и проблеми. Колкото повече хора работят и действат, в колкото може повече посоки, мислят по същество и реализират идеите си, толкова по-силни ще сме и ще се постигне повече, и то бързо, без това да натоварва в такава голяма степен няколко човека само.

И нещо много важно!

Постигнатото до тук не е започнато вчера, нито преди месеци, а преди около година и половина, може и повече. Не е случайност, а реализирана идея, с много труд, мислене отвсякъде, жертви в личен, работен, семеен план, и всякакъв. То не е за нито един конкретен човек, а за всички вас, за всички ДЕЦА най-вече. Пазете го, не го разрушавайте, не заради някой друг, не заради мен, пазете го заради децата. Това обединение, тази сила, заряд, организираност и целенасоченост не са ми нужни на мен, те са нужни за да се постигне добро за всички деца, не само децата с увреждания, не само децата в институции, за всички. Разделение м/у хората с увреждания, на възрастни и деца не съществува, изключително ограничен човек може да го измисли и внушава, а и да го практикува в работата си. Всяка организазия, каквато и да е, която се занимава с тези проблеми и се бори за разрешаването им, трябва да работи и за двете групи едновременно, и деца и възрастни, в противен случай не прави нищо смислено, а просто отчита дейност. Няма да давам примери, вече съм ги дала неведнъж. Родителите на деца с увреждания са най-наясно с проблемите на децата, и когато нямат никаква подкрепа и помощ отникъде, нормално е да се борят за проблемите на децата си на първо място. Това им е задължение, морално, обществено, всякакво. Всеки умен, компетентен и всякакъв там, който мисли и вижда по-далеч от носа си, и иска наистина да води правилната политика, трябва да търси всички решения на проблемите на децата, за да няма утре проблемите на днешните възрастни. И всеки възрастен, който не мисли само за себе си, трябва да помага на децата сега, за да не страдат и те като него утре.

И последно.

Без Краси и цялата група майки от Добрич, постигнатото, от написването на петицията, до тук, щеше да е немислимо, просто нямаше да го постигнем. Без хора като тях, цялата кауза е обречена. Вие си преценете какво и що оттук нататък. Каквото и да се постигне, каквото и да се разруши, никой друг персонално не губи, освен децата, заради които е всичко.

С риск да прозвучи заядливо аз искам да помоля за малко повече толерантност към мнението на всеки и нека не се опитваме да си влезем взаимно в обувките отправяйки грозни нападки(на лични съобщения)към някой различно мислещ,а да се чуваме,както каза Нанди-в спора се ражда истината
Също така искам да благодаря на много от хората(някои присъствали на срещите проведени до тук ,други от разстояние),които помогнаха и помагат да променим недостатъците в системата,свършиха много работа и ще продължат да го правят за доброто на нашите деца,за всички деца:
Нанди,Ажелия,Ина,Радка,Туранус,Диана,Добринка,Милена и много други-БЛАГОДАРЯ ВИ! 

Ето каква част ще поемем ние от план програмата:

1. Аз и мама Раче продължаваме да се запознаваме с добрите практики в Европейските държави за хората с Увреждания и когато сме готови ще се опитаме в писмен вид да ги предоставим на всички.

2. Ajelia и Pogar ще четат отново ЗИХУ и ще опишат какво трябва да се промени в този закон. Те ще потърсят и помоща на юристи.

По др. точки ако има желаещи да се включат, то нека го кажат и напишат.

Така наистина ще бъде по-добре с разпределението на задачите.

Аз искам да кажа, че повече няма да пътувам за срещи.

1. Защото нямам на разположение човек, които да се грижи за децата ми в мое отсъствие за разлика от другите пътуващи.

2. Разходите ми идват в повече на семейния бюджет, защото си ги плащам от джоба, а не пътувам с пари на фондации и сдружения както другите.

3. Всичко което е постигнато до тук е къртовска работа на много хора през годините и не е етично да се споменават само добричките майки, защото когато се започна тях ги нямаше.

Ще продължавам да чета и да помагам за общото благо. Сигурна съм,че ще успеем, но само ако престанем да се дъвчем помежду си. Вярно е че в спора се ражда истината, но все пак нека сме толерантни и не подминаваме с лека ръка направеното от тези преди нас.

     

Днес е денят на рехабилитатора  момичета .












































































































































Днес е денят на рехабилитатора . Трудът на един рехабилитатор

се води като обслужващ персонал и е определен като трета категория в системата на здравните специалисти, заедно с този на клиничните лаборанти, медицинските сестри,които отговарят за стерилизацята на инструментариума и прането на болничното бельо и пр. Такова е решението на БЛС! Клиничната пътека в болници и соанаториуми и поликлиники за рехабилитация на ДЦП и АП изисква сключен договор с логопед и психолог, което е ниеизпълнимо по много причини и реално тази клинична пътека не се изпълнява на много места. И така в болниците и поликлиниките рехабилитаторите работят по клиничните пътеки на останалите специалисти-невролози, ортопеди, кардиолози.. Приходите по  клинични пътеки за хоспитализация на една болница се раззпределят в съотношение 60% за издръжка на болницата и 40 % за заплати. Тези 40% за едно отделение за физотерапия се разпределят в съотношение 70/30 примерно, 70% за примерно трима лекари-физиотерапевти за назначаване на терапията а рехабилитаторите които реално с тежкия си труд са заработили тези пари получават 30% трохи. Т.е. регламентирано лекарите- физиотерапевти получават70% от заработеното от 10-12 рехабилитаротите без да правят нищо, като самото назначение на терапията може да се прави от рехабилитатор.

По направелние от специалист-трудът на рехабилитатора струва 12 лв на НЗОК за 10- дневни процедури, всяка включваща  масаж, физиотерапия и лечебна гимнастика. 12лв плаща ЗК  и на специалиста, който само преглежда и пише рецепта.
Така средната работна заплата на рехабилитатора, който реално осъществява възстановетелния процес е 300 лв

В Швейцария и Германия, където БГ рехабилитатори ходят на квалификация, ако има кой да им плати, заплатите на колегите им са около 4000евро, те са основен лекуващ персонал и там няма такава лекарска специалност.Утре 16 , сме решили с други майки ползващи услугите на рехабилитатор , да внесем искане до лекарската колегия в Добрич за преразглеждане
категорията професия на рехабилитатора, като ще искаме да се повиши в пъти заплатата на рехабилитатора, както е в ЕС Надяваме се чрез лекарската колегия от Добрич исканията ни да достигнат до БЛС , като част от исканията ни към МЗ
,

Абсолютно подкрепям вашата инициатива за преразглеждане категорията на труд на рехабилитатора. Те вършат истинската работа, за което всички им Благодарим 

Да им е честит празника   

Веднага ще звънна и ще честитя празника на рехабилитаторите, които са работили Мими.

Гледах по БТВ за децата с увреждания в Холандия, за център "ДЕ ПАСАРЕЛ".
Търсим добрите практики, ами ето ги.
Нещо , което подчертаха, там държавата, общините и неправителствения сектор, работят заедно, едно цяло са.
Децата и възрастните живеят добре, защото на три деца с увреждания се пада един възпитател.
Инвалидната пенсия е 200 евро, но държавата превежда в сметката на "ДЕ ПАСАРЕЛ" по 12 000 евро на година за дете.
Директора разказа, че е питал къде в България са децата с тежки увреждания, така и не получил отговор, каза, че е крайно време да се действа, не само да се говори.
Почти всички деца в този център вършеха нещо полезно и бяха щастливи от това.
Защо в България е толкова трудно, да помогнем на децата си да живеят достойно?

Ето го:
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=11349

"Войнът на светлината не се бои, че ще го сметнат за луд.

Той разговаря на глас със самия себе си, когато е сам.

Някой му е казал, че това е най-добрия начин да общува с ангелите, и той се опитва да го прави.

Отначало му се струва много трудно.

Мисли, че няма какво да каже, че повтаря безсмислици.

Въпреки това войнът не се отказва.

По цял ден разговаря със сърцето си.

 Казва неща, с които не е съгласен, говори глупости.

Един ден обаче забелязва промяна в гласа си. И разбира, че е натрупал мъдрост.

Войнът на светлината  прилича на луд, но това е само маска."

          Момичета, мамаРаче ,pogar ,Viki i mama надявам се с този цитат от любимия автор на манекенките да заслужа прошката ви и да върнем усмивката в темата!

ajeliya , благодаря!

Няма за какво.
И аз изтървах нервите си, за което съжалявам.
Изморени сме!
Натрупа се напрежение и оказа своето влияние.
От тук нататък ще работим заедно, ще обсъждаме всяко едно нещо, докато не стигнем до пълно съгласие, трудно е , но не е невъзможно.
Всяко мнение има значение, ще се научим да уважаваме чуждото.
Вече имаме нашите малки победи, ставаме все повече и повече, поели сме правилна посока.

И двамата с мъжа ми подписахме,Успех!

mimi_lazarova Благодаря ти! Здраве и късмет на семейството ти!