УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Предварително се извинявам, не знам дали е редно и аз да давам мнения тук, но не можах да се сдържа да не изкажа своето, а именно че лично на мен " Усмихни се с мен" ми харесва далеч повече, в сравнение с "Повярвай в мен". При първия вариант веднага правя асоциацията - стани съпричастен, бъди човек, докато втория ми звучи някак по - строг и сух. Лично мнение, никого не ангажирам с него.
Още веднъж се извинявам на всички ви ако постът ми тук е неуместен, дано няма обидени мами. 

Как да не е редно да даваш мнение, нали точно затова питам тук, за да чуем мненията и на другите, особено пък на страничните хора, не толкова ангажирани като нас.  Даже тези мнения са ни най-важни, как точно отсрани се възприема. Много ти благодаря за мнението! 

Мога да кажа, че и аз точно по същите причини се чудя между двата варианта, единствените ми притеснения за "Усмихни се с мен" са, дали страничен човек, неангажиран с идеята, ей така като чуе това име, ще разбере идеята ни. Това, което пишеш за първата ти асоциация, именно това искаме да кажем, това е главното. Стани съпричастен, бъди човек!

Именно от позицията на страничен наблюдател не можах да се въздържа и за това реших да изкажа и своето мнение. Просто ме хвана жал, че мислите за подмяна на досегашния вариант за име на организацията.
"Повярвай в мен" ми звучи по - скоро като агитиращ призив на кандидатстваща организация или отделен кандидат за предизборна кампания. "Усмихни се с мен" - има топлина в това заглавие и инстинктивно дава усещането за търсене на разбиране и съпричастност.
Колко силно искам да постигнете своите цели, момичета! Каквото и да решите, подкрепям ви с две ръце и ви желая успех!  

накара ме да се усмихна с тези ти думи,защото  "Усмихни се с мен"наистина носи един положителен заряд. 

Това е, връщам усмивковците ни! Pebibals, благодаря! Буквално ми просветна след твоите думи, видях нещата отстрани, върнах се назад и се сетих как се роди "Усмихни се с мен", емоционално, от душата, спонтанно, светът погледнат през очите на специалните деца. Облече в думи всичко каквото мисля и чувствам и аз, но не успях да го обясня и кажа като теб. „Усмихни се с мен” отразява светлия, чист, добър и доверчив свят на детската душа, на всяко дете, без разлика. Различията ги създаваме ние, за децата те не съществуват, те ги приемат като даденост. Ние сме тези, които насаждаме в тях различното отношение. А е толкова просто, децата го знаят и го могат, а ние вече сме го изгубили. Искаме да събудим чистото в душите ни, да отхвърлим натрупаната шлака отгоре, която ни кара да се страхуваме и да не знаем как да се държим с хора и деца, различни само по обвивка от нас. Зад нея е душата, просто трябва да погледнем в очите на специалните деца и да се усмихнем, толкова е просто и лесно. Веднага ще го усетим и разберем, защото това е заложената ни естествена реакция, а не другото, да извръщаме глава и да си плюем в пазвата. Затова показахме детските очи и усмивки, защото истината в тях ще ни промени, достатъчно е да не се страхуваме, да изхвърлим предрасъдъците и да се усмихнем. Когато това се случи на улицата, на детската площадка, в училището, в градината, в магазина, където и да е, значи сме успяли. Защото ще означава, че тези деца са сред нас, че не са невидими вече, и ние реагираме по най-естествения начин за човек, когато погледне дете. Усмихва се. Усмивката съдържа в себе си всичко, вярата, доброто, позитивното и чистото отношение към детето срещу теб, няма страх, няма различия. Според мен „Усмихни се с мен!” казва много повече от „Повярвай в мен”, много е трудно да се обясни с думи, но явно хората го усещат и разбират, затова и ни подкрепят. Във второто има вече и тъга, и отчаяние, молба, „повярвай!”, което всъщност го няма при децата, а само в нас, възрастните. Децата вярват и в себе си, и в нас, затова се усмихват, и не разбират защо не го правим и ние.

Според мен и двете по отделно са много, много "добри"- хубави, защото "Усмихни се с мен" е емоционално, искрено, детско и т.н., а "Повярвай в мен" ми звучи някак си по- тъжничко, но все пак подходящо, защото много хора не вярват на хората......................, като мен, но това са хората с мънички душички и тесни възгледи. И двете са много позитивни!   

Pebibals ,БЛАГОДАРЯ И АЗ! Ние вече  от мислене и писане и.... Сега като те чета се светвам колко повече живот има в "усмихнатото" име.
Момичета, писах на Тео,  днес научих, че и само с учредителен протокол можем да се легитимираме като организация, т.е не е задължително да сме съдебно регистрирани.

Но не мисля, че ще ни свърши работа за целите, които имаме.

Ще проверя

Ок, Краси, ама няма да върши работа, знам за какъв учредителен протокол говориш, дори и да го направим, което ми се струва, че ще се проточи много дълго, няма да ни върши работа. Знаеш, че заради съвсем конкретни неща, в този момент, решихме да направим официална организацията, задари Националния съвет за закрила на детето, за да има възможност на национално държавно ниво да се защитават интересите и правата на децата и семействата ви, да се инициират промени, да се поставят проблеми, и заради разговора ни с Кейт и тръста, където бяхме попитани за същото, по ред причини. Не мисля, че един протокол, ще ни свърши работа, убедена съм даже.

Тео,получи ли обещаните доклади от работните групи?

Моля подкрепете :

http://www.bgpetition.com/petitsia_za_nashite_detsa/index.html

Благодаря ви! 

Скъпи мами и татковци,
нямям представа какъв е един ваш ден ,но съм сигурна че много обичате вашето дете щом се грижите за него,а сигурно не е лесно.
Подкрепям Вашата Петиция и ще се радвам,ако с моя глас може нещо да се промени и Вие да почувствате че не сте сами,макар и да не се познаваме.
Все пак става дума за НАШИТЕ ДЕЦА!ДЕЦАТА НА БЪГАРИЯ !
 Ние им дължим много,много обич!

Благодаря за милите думи,благодаря за подкрепата! 

Вижте какво е написал един господин подписал петицията,колко точно и истинско:

Цветослав Андреев Пресолски :

Децата с увреждания може да не донесат олимпийски медали на България, може да не станат велики учени, но ако държавата не им дава възможността да се чувстват като нормални хора, каквито са - тя не заслужава никой да й носи слава. Децата с увреждания са пълноценни хора, които в много от случаите са по-добри и трудоспособни.