За да се разбере първостепенната роля на техническите помощни средства в процесите на социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания, трябва да се обърнем към дефиницията на самите понятия "увреждане" и "технически помощни средства"
"Увреждане" е всяка загуба или анормалност на психическата, физиологическата или анатомическата структура или функции.
За да могат хората с увреждания въпреки тези увредени структури и функции на организма да извършват всекидневните си дейности /хранене, хигиена, учение, труд, развлечения, спорт/, те се нуждаят от помощни средства.“Технически помощни средства" /ТПС/ са технически пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на хората с увреждания за самообслужване, трудова и всяка друга дейност.Те се делят на такива към тялото на човека/обикновено индивидуални/ и отдалечени от тялото на човека/обикновено серийни/.
Осигуряването с ТПС е първата и най-важна стъпка в рехабилитационния процес, основната цел на който е постигане на максимална независимост на хората с увреждания и интеграцията им в обществото. Осигуряването на равни шансове означава осигуряването на условия и възможности за хората с увреждания да упражняват своите всекидневни лични и професионални дейности, да общуват, да пътуват, да се занимават със спорт, с културни и развлекателни дейности. Без индивидуалните ТПС, човекът с увреждане остава затворник на собственото си тяло и не би могъл нито да води самостоятелен и независим живот, нито пък да стигне до околната среда /улици, сгради, транспорт/, колкото и достъпна да я направим.
Следователно ТПС са "conditio sine qua non" за рехабилитацията и социалната интеграция на хората с увреждания и въпросите за тяхното осигуряване и заплащане са от първостепенна важност при определяне.
Какви са настоящите проблеми при обезпечаването на хората с увреждания с ТПС:
I. Липса на качествени, разнообразни и отговарящи на стандартите ТПС
Проблемът с качеството и изборът на индивидуални ТПС е особено остър при ортопедичните ТПС /протези, ортези, ортопедични обувки/.
"Протези" са помощни средства, които заместват липсващи части от тялото и възстановяват, доколкото е възможно увредената функция. "Ортези" са помощни средства, които подпомагат и подобряват увредени функции на определени части от тялото.
Изоставането в областта на ортопедичната техника е огромно. Технологичното ниво на протезирането и ортезостроенето в България е от 70-те години на миналия век
Това изоставане се дължи основно на две причини - на липсата на инвестиции и материална база и липсата на конкуренция.
• Липса на инвестиции и материална база
Единственото място в България, където се изработват протези и ортези е протезния център в Горна баня - държавна фирма "БУЛ-ПРО" ЕАД. Там се работи със свръхостарели технологии. През последните 40 години не са правени инвестиции за обновяване на технологиите и не са внесени никакви нови машини и оборудване. Държавната собственост и управление не позволяват гъвкавост и ефективност.
Навсякъде в Европа извършването на тази услуга -изработването и снабдяването на хората с увреждания с протези, ортези /ортопедични апарати, шини, корсети/ и ортопедични обувки е в ръцете на частни ортопедични работилници. В Германия те са 1800, в Унгария - 40, в Чехия - 26, в Полша - 40, в Словакия - 15, в Реп. Хърватска - 21, Румъния - 5, в Русия - 30 частни и 70 държавни.
За последните 12 години в България не беше построена и оборудвана нито една частна ортопедична работилница /с изключение на една малка работилница в София, която е в процес на развитие и дооборудване/.
Изработването и снабдяването на хората с увреждания с ортопедични помощни средства става единствено в София и създава огромни затруднения на нуждаещите се, които в повечето случаи изпитват физически и финансови трудности с придвижването.
Липсата на разширяване и модернизация на материалната база е довело и до западане на професията "ортопедичен техник".
Обучението по тази специалност, което се е провеждало години наред в полувисшето училище за среден медицински персонал е прекратено през последните години. От няколко години се провеждат курсове за обучение в Българско-Германския Образователен Център в Стара Загора. Тези курсове обаче нямат особен смисъл и практическа полза, тъй като не са обвързани, както е било първоначално предвидено, с финансова подкрепа /кредитиране/ за откриване на собствен бизнес в малки ортопедични работилници.
В Европа професията на ортопедичния техник е високо ценена и престижна професия с изключителна социална значимост, защото именно ортопедичният техник изработва индивидуалните помощни средства за хората с увреждания, чрез които те могат да водят пълноценен живот. В Германия обучението по тази специалност трае 5 години след завършено средно образование. В Чехия също е открито висше училище за ортопедични техници. В България за съжаление тази професия е пред изчезване и ако не се насърчи развитието, модерните технологии /вкл. компютърни/ в областта на ортопедичната техника ще останат недостъпни за хората с увреждания.
• Липса на конкуренция
Липсата на ортопедични работилници естествено води и до липсата на каквато и да било конкуренция в тази област и затвърждава монополния характер на извършване на услугата от протезния център в Горна баня. Освен че е монополист, протезният център - БУЛ-ПРО е държавна фирма, което е двойна причина за неефективно производство и за липсата на развитие и подобряване на качеството на ортопедичните технически помощни средства.
ІІ. Липсата на осигурителна система на обезпечаване на хората с увреждания с ТПС
Сегашният начин на получаване на ТПС е дискриминиращ и дисквалифициращ по отношение на хората с увреждания със самото определяне на правото като "целева помощ" и изплащането на тази помощ от службите за социално подпомагане, което вкарва хората с увреждания в неравнопоставената роля на "обекти" на социалното подпомагане.
Правото на получаване на ТПС трябва да бъде безусловно осигурително право на хората с увреждания, произтичащо от тяхното увреждане и от правото им на осигуряване.Такава е практиката в Европа, вкл. в бившите социалистически страни. В Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Реп. Хърватска техническите помощни средства за хора с увреждания се заплащат от Здравната каса /в Унгария напр. бюджетът на Здравната каса само за ТПС за 2002 година е 100 млн. евро, при население на Унгария от 10 млн. души/. Производителите на ТПС договарят всяка година със Здравната каса цените на ТПС, които Здравната каса заплаща.
Липсата на осигурителен принцип на заплащане и липсата на договаряне на цените с производителите и извършителите на услугата., създава възможности за едностранното налагане на лимитни цени от Министерството на труда и социалната политика.
Този монопол и диктат при определянето на цените на плащане води до парадокси, като този например, лимитната цена за един конвенционален слухов апарат в България да бъде по-висока от лимитната цена за една протеза за ръка или крак (лимитната цена, която изплаща държавния бюджетен фонд - Фонд Рехабилитация и Социална интеграция за един конвенционален слухов апарат е 338 лева - 172 евро, докато за една подколянна протеза например лимитната цена е 328 лева - 167 евро, а за една протеза за ръка лимитната цена е 192 лева ~ 98 евро)
Всеки знае, че протезите за липсващи крайници са по-скъпи от един слухов апарат - първо, защото се изработват и напасват индивидуално и второ, защото материалите и технологиите за тяхното изработване са многократно по-скъпи.
В Германия, например Здравната каса плаща за един слухов апарат 450 евро, докато за една протеза за крак или ръка - от 3000 до 20 000 евро /в Унгария - от 1000 до 6000 евро, в Чехия - от 1000 до 14 000, Реп. Хърватска - от 600 до 2000, в Русия - от 300 до 3000 евро/.Какви мерки трябва да бъдат предприети:
1. Установяване на реалните нужди от ТПС по видове.
За тази цел трябва да се разработи система за събиране и обработване на статистическа информация за хората с увреждания.
2. Замяна на принципа на социалното подпомагане с истинска социална осигурителна система за хората с увреждания.
3. Децентрализация на услугата "обезпечаване на хората с увреждания с ТПС" и доближаването й до потребителите.4. Стимулиране на изграждането и оборудването на частни ортопедични работилници и в други градове на България чрез програма за кредитиране. .......
Помните ли колко пъти повторихме,че техническите помощни средства трябва да излязат от МТСП и да минат към здравното министерство или здравната каса,както е в цитираните държави,а "компетентните" лица казаха,че това е невъзможно и никъде го няма като практика!!!
И колко пъти повторихме за това колко е важна ролята на ортопедичния техник-всички знаем кой изработва ортопедичните обувки за нашите деца-най-често обикновени обущари.