УСМИХНИ СЕ С МЕН!

РОЛЯТА НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА В ПРОЦЕСИТЕ НА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ С ОРТОПЕДИЧНИ ТЕХНИЧЕСКИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА
За да се разбере първостепенната роля на техническите помощни средства в процесите на социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания, трябва да се обърнем към дефиницията на самите понятия "увреждане" и "технически помощни средства"
"Увреждане" е всяка загуба или анормалност на психическата, физиологическата или анатомическата структура или функции.
За да могат хората с увреждания въпреки тези увредени структури и функции на организма да извършват всекидневните си дейности /хранене, хигиена, учение, труд, развлечения, спорт/, те се нуждаят от помощни средства.“Технически помощни средства" /ТПС/ са технически пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на хората с увреждания за самообслужване, трудова и всяка друга дейност.Те се делят на такива към тялото на човека/обикновено индивидуални/ и отдалечени от тялото на човека/обикновено серийни/.
Осигуряването с ТПС е първата и най-важна стъпка в рехабилитационния процес, основната цел на който е постигане на максимална независимост на хората с увреждания и интеграцията им в обществото. Осигуряването на равни шансове означава осигуряването на условия и възможности за хората с увреждания да упражняват своите всекидневни лични и професионални дейности, да общуват, да пътуват, да се занимават със спорт, с културни и развлекателни дейности. Без индивидуалните ТПС, човекът с увреждане остава затворник на собственото си тяло и не би могъл нито да води самостоятелен и независим живот, нито пък да стигне до околната среда /улици, сгради, транспорт/, колкото и достъпна да я направим.
Следователно ТПС са "conditio sine qua non" за рехабилитацията и социалната интеграция на хората с увреждания и въпросите за тяхното осигуряване и заплащане са от първостепенна важност при определяне.

Какви са настоящите проблеми при обезпечаването на хората с увреждания с ТПС:
I. Липса на качествени, разнообразни и отговарящи на стандартите ТПС
Проблемът с качеството и изборът на индивидуални ТПС е особено остър при ортопедичните ТПС /протези, ортези, ортопедични обувки/.
"Протези" са помощни средства, които заместват липсващи части от тялото и възстановяват, доколкото е възможно увредената функция. "Ортези" са помощни средства, които подпомагат и подобряват увредени функции на определени части от тялото.
Изоставането в областта на ортопедичната техника е огромно. Технологичното ниво на протезирането и ортезостроенето в България е от 70-те години на миналия век
Това изоставане се дължи основно на две причини - на липсата на инвестиции и материална база и липсата на конкуренция.
• Липса на инвестиции и материална база
Единственото място в България, където се изработват протези и ортези е протезния център в Горна баня - държавна фирма "БУЛ-ПРО" ЕАД. Там се работи със свръхостарели технологии. През последните 40 години не са правени инвестиции за обновяване на технологиите и не са внесени никакви нови машини и оборудване. Държавната собственост и управление не позволяват гъвкавост и ефективност.
Навсякъде в Европа извършването на тази услуга -изработването и снабдяването на хората с увреждания с протези, ортези /ортопедични апарати, шини, корсети/ и ортопедични обувки е в ръцете на частни ортопедични работилници. В Германия те са 1800, в Унгария - 40, в Чехия - 26, в Полша - 40, в Словакия - 15, в Реп. Хърватска - 21, Румъния - 5, в Русия - 30 частни и 70 държавни.
За последните 12 години в България не беше построена и оборудвана нито една частна ортопедична работилница /с изключение на една малка работилница в София, която е в процес на развитие и дооборудване/.
Изработването и снабдяването на хората с увреждания с ортопедични помощни средства става единствено в София и създава огромни затруднения на нуждаещите се, които в повечето случаи изпитват физически и финансови трудности с придвижването.
Липсата на разширяване и модернизация на материалната база е довело и до западане на професията "ортопедичен техник".

Обучението по тази специалност, което се е провеждало години наред в полувисшето училище за среден медицински персонал е прекратено през последните години. От няколко години се провеждат  курсове  за  обучение  в  Българско-Германския Образователен Център в Стара Загора. Тези курсове обаче нямат особен смисъл и практическа полза, тъй като не са обвързани, както е било първоначално предвидено, с финансова подкрепа /кредитиране/ за откриване на собствен бизнес в малки ортопедични работилници.
В Европа професията на ортопедичния техник е високо ценена и престижна професия с изключителна социална значимост, защото именно ортопедичният техник изработва индивидуалните помощни средства за хората с увреждания, чрез които те могат да водят пълноценен живот. В Германия обучението по тази специалност трае 5 години след завършено средно образование. В Чехия също е открито висше училище за ортопедични техници. В България за съжаление тази професия е пред изчезване и ако не се насърчи развитието, модерните технологии /вкл. компютърни/ в областта на ортопедичната техника ще останат недостъпни за хората с увреждания.
• Липса на конкуренция
Липсата на ортопедични работилници естествено води и до липсата на каквато и да било конкуренция в тази област и затвърждава монополния характер на извършване на услугата от протезния център в Горна баня. Освен че е монополист, протезният център - БУЛ-ПРО е държавна фирма, което е двойна причина за неефективно производство и за липсата на развитие и подобряване на качеството на ортопедичните технически помощни средства.
ІІ. Липсата на осигурителна система на обезпечаване на хората с увреждания с ТПС
Сегашният начин на получаване на ТПС е дискриминиращ и дисквалифициращ по отношение на хората с увреждания със самото определяне на правото като "целева помощ" и изплащането на тази помощ от службите за социално подпомагане, което вкарва хората с увреждания в неравнопоставената роля на "обекти" на социалното подпомагане.
Правото на получаване на ТПС трябва да бъде безусловно осигурително право на хората с увреждания, произтичащо от тяхното увреждане и от правото им на осигуряване.Такава е практиката в Европа, вкл. в бившите социалистически страни. В Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Реп. Хърватска техническите помощни средства за хора с увреждания се заплащат от Здравната каса /в Унгария напр. бюджетът на Здравната каса само за ТПС за 2002 година е 100 млн. евро, при население на Унгария от 10 млн. души/. Производителите на ТПС договарят всяка година със Здравната каса цените на ТПС, които Здравната каса заплаща.
Липсата на осигурителен принцип на заплащане и липсата на договаряне на цените с производителите и извършителите на услугата., създава възможности за едностранното налагане на лимитни цени от Министерството на труда и социалната политика.
Този монопол и диктат при определянето на цените на плащане води до парадокси, като този например, лимитната цена за един конвенционален слухов апарат в България да бъде по-висока от лимитната цена за една протеза за ръка или крак (лимитната цена, която изплаща държавния бюджетен фонд - Фонд Рехабилитация и Социална интеграция за един конвенционален слухов апарат е 338 лева - 172 евро, докато за една подколянна протеза например лимитната цена е 328 лева - 167 евро, а за една протеза за ръка лимитната цена е 192 лева ~ 98 евро)
Всеки знае, че протезите за липсващи крайници са по-скъпи от един слухов апарат - първо, защото се изработват и напасват индивидуално и второ, защото материалите и технологиите за тяхното изработване са многократно по-скъпи.
В Германия, например Здравната каса плаща за един слухов апарат 450 евро, докато за една протеза за крак или ръка - от 3000 до 20 000 евро /в Унгария - от 1000 до 6000 евро, в Чехия - от 1000 до 14 000, Реп. Хърватска - от 600 до 2000, в Русия - от 300 до 3000 евро/.Какви мерки трябва да бъдат предприети:
1. Установяване на реалните нужди от ТПС по видове.
За тази цел трябва да се разработи система за събиране и обработване на статистическа информация за хората с увреждания.
2. Замяна на принципа на социалното подпомагане с истинска социална осигурителна система за хората с увреждания.
3. Децентрализация на услугата "обезпечаване на хората с увреждания с ТПС" и доближаването й до потребителите.4. Стимулиране на изграждането и оборудването на частни ортопедични работилници и в други градове на България чрез програма за кредитиране. .......


Помните ли колко пъти повторихме,че техническите помощни средства трябва да излязат от МТСП и да минат към здравното министерство или здравната каса,както е в цитираните държави,а "компетентните" лица казаха,че това е невъзможно и никъде го няма като практика!!!
И колко пъти повторихме за това колко е важна ролята на ортопедичния техник-всички знаем кой изработва ортопедичните обувки за нашите деца-най-често обикновени обущари.

Горното е част от една от многото несбъднати стратегии за хората с увреждания(вече им изгубих края ,тази коя по ред е)

http://209.85.135.132/search?q=cache:xvVqvP3DzKkJ:www.socialincl … ct=clnk&gl=bg

http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp
Някой знае ли нещо за този национален съвет за социално включване-предполагам знаят само тези, които трябва

Чух се с някаква Дянкова от АСП по повод техническите средства. Оказва се, че фондът ""Социално подпомагане", за който имало и закон се управлява от ексзам министър Иванка Христова. Нямало норматив за принципно решаване на всички нужди- по нашето искане за проходилка в момента ще заседава някаква си комисия и така се правело изобщо. Али-бали ще ги убия! Отново ни завихрят в бюрокрация и пак тръгвам да ръчкам червените  "търговците на гласове"

Какво ще рече Фонд "Социално подпомагане"?????

това нещо ново ли е???

те всички ни завихрят мила ... аз съм псопряла за малко, че го закъсах със здравето от нерви ... като се стабилизирам, отново почвам с ръчкането ... но ког аще е незнам

Успех ти желая!!!

Нанди не е ново.
Фонд социално подпомагане съществува от много години.
Фондът финансира доставчици на социални услуги.
Ние ще кандидатстваме с проект, но изчакваме да получим документите за лиценза от ДАЗД, одобрени сме , но трябва да изчакаме 2 седмици, за да го получим официално и след това трябва да кандидатстваме за вписване в регистъра на АСП.
Това е нужно ако социалните услуги са насочени към лица до 18 годишна възраст.
Физически и юридически лица, доставчици на социални услуги за лица над 18 години също трябва да бъдат вписани в АСП, но им се спестява лиценза от ДАЗД.
Та, за да се получат някакви пари от този фонд, трябва да се напише проект, който да отговаря на определени критерии.
Досега не съм чула фондът да е отпуснал пари за покриване  нуждите на едно дете.
В този ред на мисли можем да помислим за издаване на лиценз от ДАЗД за Алианса, без него не можем да кандидатстваме по проекти.

ajeliya   nandy
този "социален" фонд си е една пералня на пари и беше време поне на едно дете да помогне.
 Според мен е крайно време и в него да се разръчка някой, знам ли...

Абсолютно! Точно сега му е времето и не трябва да се чака.

Тео, айде да мислим среща на високо ниво с експерти на новите управляващи! Вече нямам сили от благотворителни кампании и  писма до този и онзи. На 26 юли правя сватба на голямата си щерка в София и до тогава не мога да мръдна. Но пък после-жална им майка...

Е, все ми се струва, че писахме тук за тези срещи с грамадни червени букви! Вижте мейла на Алианса, пратила съм задачите, за които трябва да се организираме и да си съберем акъла, да действаме!

Пускам тук Искания към новия кабинет, за да ги хванем от самото начало, които изпратих и на Тео, за съгласуване и мнения, за добавяне или ако ви се струват много дълги...а трябва да са кратки

Павлинка, понеже съм приготвила законите и правилниците за хората с увреждания и искам да изготвим конкретни предложения за промяна към новия кабинет, това, което си написала малко по- напред, изчерпва ли нуждите на децата с ДЦП в България или ще допълвате?

А ето ги и исканията:

ИСКАНИЯ:

1. ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ!

2. ЗРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА И ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА!

3. ЗАКОН ЗА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО!

4. ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ:


Промените в Закона за интеграция за хора в увреждания, последно изменян в  ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г.  се налагат, тъй като при самото му приемане беше ясно, че Законът за интеграция на хората с увреждания е по-скоро неудачен компромис между разпоредби за „интеграция“, каквато настояваха да се случи някои правозащитни организации и експертите от Европейския съюз, и механизми на „социално подпомагане“, за които настояваше правителството, подкрепено от национално представителните организации. Затова още от първи януари 2006 г. законът не изпълняваше основната си функция, заложена в чл. 1, а именно да „урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания“. В потвърждение на горното твърдение идва фактът, че изпълнението на закона, както и контролът по това изпълнение са възложени на Агенцията за социално подпомагане, респективно на териториалните дирекции „Социално подпомагане“. А месечните добавки за социална интеграция се изчисляват на база гарантиран минимален доход, изплащат се по критерии вид и степен на уврежданията, а социалната оценка е сведена до чисто формална процедура без тежест при определяне на ресурсите за подкрепа на индивида, така че човекът с увреждане да бъде наистина приобщен.
Текстове, които се отнасят пряко до интеграцията като процес – образование, достъпност, технически помощни средства и лична помощ – са чисто декларативни, а липсата на разписани правила и процедури в Правилника за прилагане на ЗИХУ потвърждават мнението, че законът не е за интеграция на хората с увреждания, а допълнение за „инвалиди“ към Закона за социално подпомагане.
Налагат се да бъдат направени промени навсякъде, където процесът на интеграция е заменен със социално подпомагане.
Предложенията ни за промени в ЗИХУ са основани на принципа за равнопоставеност на хората с увреждания чрез създаване на условия в средата и компенсиране на индивидуалния дефицит, предизвикан от увреждането – принцип, прокламиран от ЕС, залегнал във всички негови политически документи и официално приет от ООН в Конвенцията за правата на хората с увреждания, подписана наскоро и от България и влязла в сила на 3 Май 2008 г., където чл. 19 гласи, че ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ ИМАТ ПРАВО НА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ И ВКЛЮЧВАНЕ В ОБЩНОСТТА. Т. 2 на същия член гласи, че хората с увреждане имат достъп до разнообразни домашни, жилищни или други обществени подкрепящи услуги, включително човешка помощ, нужна за ПОДКРЕПА НА ЖИВОТА И ВКЛЮЧВАНЕТО В ОБЩНОСТТА, КАКТО ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗОЛАЦИЯТА И ОТДЕЛЯНЕТО ОТ ОБЩНОСТТА.
Програмите за личен асистент пък е необходимо да са съобразени с разнообразието на нужди и възможности
у потребителите. Разширяването на услугите за асистиран живот изисква и разширяване на човешкия ресурс
с нужната професионална подготовка. Без специален етичен кодекс, обучения и строги проверки на миналото на заетите в сферата, българите с увреждания не могат да бъдат предпазени от унизително отношение и
злоупотреби. Конвенцията посочва, че за жените и децата с увреждания съществува по-голямата опасност
от дискриминация и малтретиране, която трябва да бъде взета предвид (член 6 и 7). Специално внимание е обърнато на правото на децата да живеят в семейство (член 23). И за този член България е отчайващо неподготвена. Тепърва трябва да се изкоренява извратеният навик на медицински лица да препоръчват изоставяне на бебета с увреждания и да се създаде мрежа от услуги и специалисти по превенция
на институционализацията.
Основните акценти в предложенията ни, са (следвайки последователността на разпоредбите в закона):
• Агенцията за хората с увреждания, а не Агенцията за социално подпомагане, да контролира изпълнението на закона и да санкционира при неговото неизпълнение.

• Превръщането на АХУ в изпълнителна агенция за спазване на закона и заложените в него механизми за интеграция на хората с увреждания е гаранция за прилагането му. Така елементът на социално подпомагане в закона ще бъде заменен с политики за социална подкрепа с цел интеграция. Разширените правомощия на АХУ да контролира изпълнението на закона, вменено на други ведомства – МОН, МРРБ, МТСП, общини и т. н. – създават шансове за по-сериозно отношение на всички отговорни институции към проблемите на уврежданията.
• Социалната оценка, изработена на базата на индивидуалните потребности на хората с увреждания, да получи подобаваща тежест при определяне на компенсаторните механизми за сметка на „всемогъщото“ решение на ТЕЛК. Само на базата на индивидуалните потребности, описани в социалната оценка, може да се компенсира индивидуалният дефицит, предизвикан от уреждането, и да се създадат пълноценни условия за интеграция на хората с увреждания.
• Държавната субсидия да бъде насочена само и единствено към организации на хора с увреждания и да се предоставя целево за граждански начинания на хора и родителски организации на деца с увреждания, за информационни и застъпнически кампании – а не за услуги в общността, които се финансират по ЗСП.
• Финансиране от Държавата(Републиканския бюджет,МТСП,различни фондове за интеграция на лица/ деца/ с увреждания.
• Промяна в целите и обхвата на Национална програма “Асистенти на хора с увреждания”, дейности  ЛА,СА,Дом.помощник, да са насочени единствено към подобряване живота и интеграцията на лица/деца с увреждания. Достаъчно на брой  Центрове за социална интеграция и рехабилитация, предоставящи специализирани грижи за лица/деца с увреждания с квалифицирани и финансово мотивирани специалисти. Финансирани от Държавата(Републиканския бюджет,МТСП,МОН,МЗ,Общините) и НПО в съотношение 70%/30%.
• навременни,ефективни и строги парични санкции и наказателна отговорност за физически и юридически лица или цели институции подлагащи на дискриминация лице/ дете с увреждане или нанасящи вреди на лицето/детето с увреждане на база увреждане.

• Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет,Министъра на МТСП,ДАЗД(за да осигурим защита на децата с увреждания)органите на местното самоуправление,  в сътрудничество(50/50) с представители на организации на хората/децата с увреждания,  национално представителните организациите на деца/възрастни с увреждания и национално представителните организации на работодателите.

• правилникът за прилагане на ЗИХУ би трябвало ясно да формулира как се осъществява „сътрудничеството“ на Държавната агенция за младежта и спорта и МОН с общините,
спортните федерации и спортните клубове, кой какви отговорности носи, какви средства влага, пред кого се отчитат резултатите от това „сътрудничество“или какви са причините за липсата му.


Промените в ЗИХУ трябва да бъдат съпътствани от промени в други закони. Например месечните добавки за деца с увреждания трябва да заемат системното си място в Закона за семейни помощи за деца; месечната добавка за инвалидност (сегашните месечни добавки за „социална интеграция“), както и облекчението за внос и покупка на лично моторно превозно средство трябва да отидат в ЗСП, където е тяхното системно място; медицинската рехабилитация трябва да бъде преместена в Закона за лечебните заведения, за да се гарантират здравните услуги за хората с увреждания. Това ще позволи на всеки закон да изпълнява функциите си за всички, включително и за хора с увреждания, и ще даде възможност на ЗИХУ да се занимава само с интеграцията на хората с увреждания.


Промените в Правилника за прилагане на закона за народната прсовета се налагат, във връзка с необходимостта от равнопоставеност и равен шанс на всички деца, включително и децата с увреждания и Специални образователни потребности СОП в България.  Приетата на 23.01.2009 г. Наредба №  1 за деца със СОП, регламентира правата и възможностите за обучение и интеграция на деца със сензорни увреждания; с хронични заболявания ( белодробни, сърдечно – съдови, храносмилателни, ендокринни, бъбречни или със заболявания на опорно- двигателния апарат) и с умерена умствена и тежка умствена изостаналост. Правата на останалите групи деца със СОП, са нерегламентирани от българското законодателсвто в областта на образованието, което предопределя тяхната съдба и не дава шанс за развитие и нормален живот, което е в противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания, подписана наскоро и от България и влязла в сила на 3 Май 2008 г.


Кои деца, според нас, не са включени в нормативната уредба на МОН?

Това са децата, които физически и интелектуално са в норма, но поради индивидуални особености в поведението си и/ или възприемането, не могат да се впишат в груповата форма на обучение.
Например децата с хиперкинетично поведение – дефицит на внимание, импулсивност ( поведение без задръжки ), прекомерна двигателна активност, на каквито деца в момента има бум, а още по- голяма е вълната от такива деца, които все още не са в училищна възраст, което означава, че в близко бъдеще, проблемът ще бъде още по- наболял.
Такова поведение е характерно, както за децата с диагноза: хиперактивност, така и като стимулираща реакция на деца от аутистичния спектър или на деца с комуникативни нарушения.

Какво предлагаме за тези деца?

Предлагаме да им се осигури индивидуална форма на обучение, по учебен план, покриващ училищния учебен план в масовото общообразователно училище:
 А) Защото гореспоменатите групи деца възприемат най- добре индивидуални инструкции и се подчиняват на правила, така че, тази форма на обучение е шанс за тези деца, да получат качествено образование.
Б)    Тъй като учебния план и учебните програми отразяват държавните образователни изисквания, то тези деца, имат право на тази възможност за овладяване на общообразователния минимум за знания и умения и никой няма право да им предлага редуцирани индивидуални образователни програми, с което предопределя ограничението за образователна степен.
Ако някои от тези деца, наистина не могат да покрият ДОИ ( Държавните образователни изисквания ) по отделни учебни предмети, то тогава може да се прилага ППЗНП за деца със СОП, които не са усвоили ДОИ за клас и степен на образование, но не бива да се предопределя техния шанс по други причини и без съгласуване с родителите.
В) Мястото на тези деца е в масовото общообразователно училище, защото имат нужда от интеграция в естествената си среда, т. е. нуждаят се от контакти и комуникация с деца в норма.
Г) Те също имат нужда от ресурсно подпомагане и корекционна терапия, каквито предлагат ресурсните кабинети, така че, формата на обучение, не бива да изключва интегрираното обучение, което е добре регламентирано в ППЗНП и в Наредба 1/ 23.01.2009 г.

Какво провокира нашето предложение за конкретните допълнения към ППЗНП?

 Директорите на училищата не са склонни да осигуряват индивидуална форма на  обучение за хиперкинетични деца, по следните съображения:
1.  Смятат, че наличието на тези деца, ще се отрази на имиджа на училището им и че те трябва да бъдат затворени в специални училища – Едва ли някой би могъл да си представи такова специално училище?
2. Или пък поради липсата на конкретен текст за тези деца, се прилага чл. 83, ал. 2, т. 1, която се отнася за временно отсъстващи ученици и им се определя минимума от 8 часа седмично, което е крайно недостатъчно за покриване на училищния учебен план, а това е нарушаване правата на децата.
3. Директорите смятат, че учителите в масовото училище, нямат необходимата специална подготовка да работят с такива деца – това не е необходимо.
В индивидуалната форма на обучение, трябва да се провеждат учебни занятия от учителите, които обучават и останалите ученици от класа, т. е. те не бива да се чувстват различни.
4. Директорите имат и финансови притеснения, тъй като са на делегирани бюджети, във връзка с което са и нашите предложения.
Какви са нашите предложения:

Ето защо предлагаме следните допълнения:
I.
Към чл. 103, ал. 1:
Индивидуалната форма на обучение е присъствена форма.

(Тази промяна е логична и се налага, тъй като и индивидуалната форма на обучение представлява целогодишно провеждане на индивидуални учебни занятия в училищни условия и само по изключение, за временно отсъстващите ученици по здравословни причини, учебните занятия се провеждат в домашни условия).

Към чл. 103, ал. 2, да се включи и т. 3, а именно:
т. 3. Ученици, които поради специфични индивидуални особености, не могат да    участват в групова ( класна) форма на обучение.
( Това допълнение се налага, тъй като т. 1 се отнася за ученици, които временно отсъстват от училище повече от 30 дни).

Към чл. 103, ал. 5, да се допълни следния текст, а именно:

В случаите по ал. 2, т. 3, училището организира индивидуално обучение в училищни условия, въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия и доклад от екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО, като осигурява от 14 до 16 учебни часа седмично по индивидуален учебен план, който покрива училищния учебен план, разработен от учителя на класа, съгласуван със специалистите по съответните учебни предмети в РИО и утвърден от директора на училището. Училищното ръководство уведомява своевременно родителите за индивидуалния учебен план, организацията на учебния ден и за условията и редът за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците.
( Това допълнение се налага, тъй като по финансови съображения, индивидуалната форма може да се организира по редуциран учебен план и редуцирани учебни програми, което е ограничаване правата на учениците да завършат клас или образователна степен.)

Към чл. 106, ал. 2, да се включи и т. 5, а именно:

т. 5. Когато учениците, които се обучават в индивидуална форма на обучение, при условията на чл. 103, ал. 2, т. 3, имат готовност да се включат в групова форма на обучение, дори и само по отделни учебни предмети, могат да променят формата на обучение и по определени предмети, по предложение на учителите на класа и подаване на писмено заяевление до директора на училището. Промяната на формата на обучение в тези случаи, се допуска и по време на учебните занятия.
5. На основание чл. 225, ал. 6, т. 2, към чл. 229, ал. 1, т. 11, да се добави и индивидуалната форма на обучение.


Към писмото на Министъра на Финансите и Министъра на Образованието и науката, относно: Прилагане на системата на делегираните бюджети през 2009 г., да се направи допълнение в т. 6, а именно:
т. 6.  Към формулата за разпределение на средствата, получени от ПРБК
( Първостепенен разпределител с бюджетни кредити), да се добави и коефициент ( ЕРС)1 – за учениците на индивидуална форма на обучение.
ОКФ = БУ х ЕРС х m % + (БУ)1 х (ЕРС)1
ОКФ – Основен компонент на формулата
БУ – Брой ученици
ЕРС – Единни разходни стандарти
(БУ)1 – Брой ученици на индивидуално обучение
(ЕРС)1 – Единни разходни стандарти за ученици на индивидуално обучение
(ЕРС)1  >  ЕРС
( Това допълнение се налага, тъй като индивидуалната форма на обучение е финансово по- скъпа.)



ТРЯБВА да излезнат от законите за социално подпомагане, чиято политика цели подпомагане за чисто физическото Оцеляване на слабите слоеве от населението и ограничения, предвид възможни злоупотреби с подпомагането. Децата с увреждания и семействата им трябва да бъдат разглеждани от законодателството на Р. България като РАВНОПРАВНИ с всички останали български семейства и родители! Трябва да бъдат защитени от Законодателството ни, като едни от НАЙ-ОТГОВОРНИТЕ И ДОБРИ РОДИТЕЛИ, които са поели цялата тежест и отговорност да бъдат именно такива, въпреки АНТИсоциалната политика на държавата, която всячески ги стимулира и принуждава да изоставят децата си! АНТИсоциалната политика на България наказва най-отговорните си и добри родители, като ги принуждава да оцеляват на дъното на мизерията, само защото са се жертвали в името на децата си! Първото и най-изконно право на всяко дете е, да бъде отгледано в семейството си! Искаме да се спре с жестокото поругаване  правата на ДЕТЕТО в България! Децата с увреждания и семействата им трябва да бъдат ЗАКРИЛЯНИ, НАСЪРЧАВАНИ И СТИМУЛИРАНИ по всякакъв начин да отгледат децата в семействата си, защото това означава ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО!

Основният и НАЙ-ГОЛЯМ проблем на България е демографската криза! Първото и най-важно нещо, което всеки отговорен и обичащ България политик трябва да направи е, да я спаси от изчезване, ако все още е възможно!

ОЧАКВАМЕ СЛЕДНОТО!!!

Спасяване на нацията, с цел оцеляването й!

ПОДКРЕПА, ЗАКРИЛА И НАСЪРЧАВАНЕ ВСЯЧЕСКИ, НА ДОБРОТО И ОТГОВОРНО РОДИТЕЛСТВО! РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ, КОИТО НЕ СА ИЗОСТАВИЛИ ДЕЦАТА СИ НА ДЪРЖАВНО ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗОБЩО ОТГОВОРНИТЕ РОДИТЕЛИ, ДА СЕ ПОЛЗВАТ СЪС СПЕЦИАЛНА ПОДКРЕПА И ЗАКРИЛА! ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВИЛНА ПРЕВЕНЦИЯ ПРОТИВ ИЗОСТАВЯНЕТО НА ДЕЦА!

Спасяване и възстановяване на доброто образование в България!

Спасяване и опазване природата на България!

Спасяване културата на България!

Спасяване и възстановяване на собственото производство! Земеделие, животновъдство, лека промишленост.

Kezaq,ще ти пусна на мейла на алианса промените касаещи децата с увреждания,които сме отбелязали,че трябва да бъдат направени в Закона за интеграция на хората с увреждания.
Моля родителите на деца със затруднения,но не двигателни такива(хиперактивност,грр,аутизъм и прочие) да съобщят  какво включва адекватно медицинско обслужване  за техните деца,за да формулираме изчерпателно и техните  нужди,защото до тук сме засегнали в по-голяма част децата с двигателни проблеми,незрящи или нечуващи(помощни средства,рехабилитация,кохлеарни импланти и други) и се притесняваме да не пропуснем някой.

Влади, сега прочетох подробно какво си писала. Говорих дълго с Цвета Антонова, за да съгласуваме нещата занапред и да разбера от нея какво предстои и става в момента. С нея имаме на 100% единомислие, по всичко, за което съм писала тук, и което сме коментирали, за цялостната реформа из основи на политиката за децата с увреждания и СЕМЕЙСТВАТА ИМ. Ако някой ни беше слушал отстрани, щеше да каже, че сме се наговаряли, просто до такава степен и двете сме напълно убедени в едни и същи неща, че трябва да са кардинални промените в цялата политика, бих добавила и в кадрите! Първо, чакаме всеки момент да качат Националната програма за гарантиране правата на децата с увреждания на сайта им, след което ще има един месец за доработването й и сериозното й обмисляне. Ние също трябва дума по дума да я прегледаме пак, много, ама много внимателно, за да не сме забравили или пропуснали нещо, или да не е както трябва според нас. Разбрахме се с Цвета като се върне другата седмица да се видим на всяка цена, ще пиша когато се разберем, за да дойдете, които можете.

Другото най-важно:

Трябва да предложим на първо място, конкретно реформата, която искаме в политиката за децата с увреждания и семействата им. Законодателната реорганизация на реформата.

Първо и най-важно децата с увреждания да излезнат от всякакви политики касаещи изобщо хората с увреждания, това е абсурдно! Техните права никога няма да бъдат гарантирани на практика, докато те са част от законодателната политика към ХУ изобщо. Това на практика трябва да стане по следния начин, предлагам общо. Първо имаме Конституцията. След нея предлагаме Закон за децата и семействата, който да регламентира текстовете от Конституцията, отнасящи се до децата и семействата. В този закон трябва да има специлна глава, отнасяща се до децата с увреждания и семействата им, която много подробно и в детайли да гарантира всичките им права и задълженията на държавата, да гарантира тези техни права, реално и ефективно, не само към детето, но задължително и към семейството, без да се гарантират правата на семейството, никакви права на детето не могат да бъдат гарантирани и защитени!Именно в тази глава възможно най-подробно трябва да влезнат всичките ни искания, вече като текстове, които да задължат случването им надолу по веригата. От тук нататък, всичко записано в тази глава към основния закон, трябва да се регламентира чрез подзакони, подзаконови актове и наредби, в най-големи подробности и детайли. Много от всички тези писания вече ги има, така че няма да се пише всичко това наново, но задължително трябва да се преструктурира йерархията и организацията, т.е да се реформира политиката на първо място в законодателната си рамка и организация. И най-важното задължително много конкретно и ясно да се регламентират механизмите за случването на всичко това, контрол, санкции, срокове, средства, отговорности, всичко, писали сме го вече подробно. Фондовете, трябва да се преразгледат, да се предложат и нови, и пак най-важното да се гарантира техния контрол, чрез задължителното участие на родителски организации. От тази цялата реорганизация и реформа трябва да последва изваждането на децата с увреждания от социалните политики на подпомагане, и да са обект на политиките на закрила и подкрепа. Това също ясно и недвусмислено трябва да се разпише в основния най-важен закон и да последва като задължителна клауза надолу в изпълнителните подзаконови актове. И всичко това трябва да се гарантира, чрез точно регламентиране на бюджетните и европейски средства, които ще са нужни, и които трябва да се осигурят и възможно най-строгия контрол по разпределението и изразходването им!

Имаме и още един вариант, да предложим отделен Закон за гарантиране правата на децата с увреждания и семействата, или пък да бъде преработен ЗЗД, да стане Закон за закрила на децата и семействата, или просто без закрила, само Закон за децата и семейството, със специален голям раздел в него за децата с увреждания и семействата. Това ще се обсъжда и мисли допълнително. Но много важно, ние имаме готовност и възможност да предложим съдържанието на този закон или раздел, трябва да извадим текстовете от ЗИХУ, които допълнихте, да ги преработим и допълним специално само за децата и семействата им. Да се допълнят и липсите в текстовете, защото това е закон за ХУ, и в него например изобщо липсва ОБРАЗОВАНИЕТО на децата с увреждания и СОП. ХУ са вече над 18 и се предполага, че вече са образовани, и никой не се е сетил да засегне този огромен проблем за децата. Много интересно като са ги забравили изобщо, как искаме настоящите ХУ да могат да се интегрират и да намерят своето място в обществото, нали вчера и те са били деца, за които образование просто не е имало осигурено и достъпно, както и за настоящите деца.

 Настоящата схема на законодателството ни е следната, децата с увреждания са споменати само в ЗЗД, и толкоз, оттам нанатък те изчезват, няма ги, просто се изпаряват. По някаква отчаяна логика ги търсим в ЗИХУ, където принципно те нямат никакво място, но дори и там, те не присъстват, изобщо да не говорим за каквато и да е защита и гарантиране на правата им изрично и категорично. Има ги в някакви стратегии и планове, ама това не са закони, и съответно не са задължващи нормативни актове, които в крайна сметка да стигнат като задължение за изпълнение до най-долу, социалните по региони примерно. От всичко това следва и простия факт, защо не се отделя специално перо държавни бюджетни средства за този огромен социален проблем.
Децата, изобщо децата в целия свят, във всяка политика (ние и тук бием всички рекорди по неадекватни изключения), са обект на най-специална и сериозна закрила и защита, просто защото децата са най-беззащитните, най-слабите, най-уязвимите, но и най-ценното на всяко общество и социалната му политика. Масларова имаше социална политика насочена само към твърдия електорат на БСП, а именно малцинствата и пенсионерите, като на вторите хвърляше жълти стотинки и популистично ги пращаше на море, най-верните само обаче.
Децата с увреждания са най-слабата и уязвима група от децата, т.е. те от възможно цялата социална политика би трябвало да бъдат поставени на първо място, като нужда от закрила и защита, изобщо с цялата сила и ресурс държавата и социалната й политика, това са децата, които тя трябва да защити на първо място. Държавата не би могла по никакъв начин да гарантира на 100% правата им, ако не защити и семействата им, така тя ще гарантира първото и изконно право на всяко дете да бъде отгледано в семейна среда. Това е и истинската, единствено смислена и правилна превенция по изоставянето на децата. Това досега не се случваше, както и заради кадри с остаряло мислене или изобщо неразбиране, както и защото много хора нямат интерес от случването на тези промени, поради съвсем прозаични причини.

Говорих с Влади, обстойно, тя още тази вечер ще се захване с текстовете, за да можем да предложим конкретното съдържание на Закона или разделът от такъв, който искаме. Съдържанието е най-важно, другото ще се конкретизира на обсъждания.

Бони, пуснах ти един мейл, отговори ми моля те дали си го получила.