Тео, мила приятелко 
Благодаря ти!
Дано има повод за искрени и широки усмивки!!!
Страхотни сте
Благодаря ти!
Дано има повод за искрени и широки усмивки!!!
Страхотни сте
- Публикувана: 1 дек. 2008, 20:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2016, 17:20 ч.
УСМИХНИ СЕ С МЕН!
Наистина нямам думи, с които да опиша благодарността си към всички ви, за подкрепата. Как да не се усмихне човек, когато погледне тези грейнали очи и усмивки, как да не повярва, че всичко е възможно. Ако за миг имаме възможност да видим света през тяхните очи, за секунда само да се докоснем и да почувстваме тяхното спокойствие, усмивка и радост от живота, ще разберем колко странни и чудни им изглеждаме. Странни с поведението си, с отношението си, със страховете си. Различността е богатство, но за да го спечелим, трябва да отворим душите си с усмивка.
Пускам и тук, написаното от Красотинка в другата тема:
"Преди много години четох Рей Бредбъри-той има един разказ "Утрешното дете" . Разказва се за едно семейство от бъдещето, което с огромна любов чака първото си дете, но то се ражда като малка синя пирамидка с едно голямо око. Съответно за родителите ужас безподобен. Лекарите казват, че не е успяло да попадне в точното измерение и ако родителите искат може да се опита да го "наместят" в правилната траектория, но рискът да го убият е голям. Другия вариант е, те да се преместят в неговия свят. Детето расте невероятно готино хлапе, но родителите го крият от околните зад огромна стена и не могат да го приемат, а го обичат безумно. Майката минава пред психокризи, алкохолна терапия и...както може. Един ден го оставят за малко и като се връщат какво да видят-то чуло край оградата детски гласове и прескочило да поиграе с другите деца. Но майките и бащите на другите деца спретнали такъв театър и сеир, нали се сещаме... И какво-родителите решават да се преместят в света на рожбата си. И от болницата в къщи се връщат една малка синя пирамидка, заедно с една голяма бяла пирамида и още по-голяма бяла пирамида.
За държавата си и немалка част от "съседите" сме точно такива мутанти. Но пък е толкова хубаво в света на децата ни, че вече може би изглеждаме като тях.
И в това е чара на живота ни, мисля."
Как да не се усмихне човек, когато погледне тези грейнали очи и усмивки, как да не повярва, че всичко е възможно. Ако за миг имаме възможност да видим света през тяхните очи, за секунда само да се докоснем и да почувстваме тяхното спокойствие, усмивка и радост от живота, ще разберем колко странни и чудни им изглеждаме. Странни с поведението си, с отношението си, със страховете си. Различността е богатство, но за да го спечелим, трябва да отворим душите си с усмивка.Пускам и тук, написаното от Красотинка в другата тема:
"Преди много години четох Рей Бредбъри-той има един разказ "Утрешното дете" . Разказва се за едно семейство от бъдещето, което с огромна любов чака първото си дете, но то се ражда като малка синя пирамидка с едно голямо око. Съответно за родителите ужас безподобен. Лекарите казват, че не е успяло да попадне в точното измерение и ако родителите искат може да се опита да го "наместят" в правилната траектория, но рискът да го убият е голям. Другия вариант е, те да се преместят в неговия свят. Детето расте невероятно готино хлапе, но родителите го крият от околните зад огромна стена и не могат да го приемат, а го обичат безумно. Майката минава пред психокризи, алкохолна терапия и...както може. Един ден го оставят за малко и като се връщат какво да видят-то чуло край оградата детски гласове и прескочило да поиграе с другите деца. Но майките и бащите на другите деца спретнали такъв театър и сеир, нали се сещаме... И какво-родителите решават да се преместят в света на рожбата си. И от болницата в къщи се връщат една малка синя пирамидка, заедно с една голяма бяла пирамида и още по-голяма бяла пирамида.
За държавата си и немалка част от "съседите" сме точно такива мутанти. Но пък е толкова хубаво в света на децата ни, че вече може би изглеждаме като тях.
И в това е чара на живота ни, мисля."
дано да успеете да извоювате бъдеще за дечицата 
