УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Казах го така,защото примера даден от мен на място(на срещата) бе  с възрастен човек-за това и сега писах дете/възрастен,нека не изпадаме в подробности,знаем за какво говорим.
Наистина 27 е чак след месец и ние няма нужда да чакаме толкова-подготвени сме,но нека дадем възможност и те да се подготвят,а и няма по-лесно от това да изтеглим втората среща по-напред.

Аха, аз не знам, знам само какво правя тук, и защо и за какво и за кого го правя, и най-важното, защо смятам, че е толкова важно да правя това.

По останалите въпроси, предполагам компетентен и изчерпателен отговор ще даде г-н Коралски. Като например как са уредени проблемите на ХУ в Белгия.

Teo,не се заяждай 
Искаш ли инфо за Швеция?

Мацки, за СРЕДАТА може би трябва да изпратим спешно предложение до Министерски съвет, заедно с ДАЗД??-всяко от министерствата да отдели от целевите си ресурси за изпълнение на архитектурна среда в училища и други сгради. Второстепенния ни мотив може да бъде и осигуряване на работа на строителния бранш, примерно.
Мисля също, че на всяка среща не бива да им позволяваме да ни се оправдават с кризата и с това, че в нормалните държави-Белгия Швеция и пр. не всичко идвало от държавата и че имало ограничения. Имало, имало, ама в тези държави икономиката е нормално структурирана, здравната им система е нормално структурирана, корупцията им е минимална и само в най-високите етажи на властта и в параметри, които не се отразяват на редовия гражданин и по тази причина доходите на редовите им граждани са високи и хората им с увреждания могат да си позволят държавата им да ги подкрепя ОГРАНИЧИТЕЛНО.

Бързо, бързо ББТ! "Как системата изритва децата с увреждания от училище"

За училищата се обсъждаше в групата за образованието. Аз направих и много държа на това си предложение, смятам да го развия писмено. (Водещата на групата изобщо не ме разбра правилно и не го представи накрая правилно предложението, но друга г-жа от МОН каза, че идеята е много ценна и дори си имаме нормативната база за това.)

Във всяка община в София, по провинцията в градовете (тук много би помогнал регистър на децата с увреждания, за да се знае за каква бройка и нужди става дума), задължително да има по едно училище и детска градина, в които да се предоставят на 100% всички необходимости, от базата и архитектурната среда до ресурсните учители и всички специалисти, включително и допълнителни стаи за почивка и занимания, включително и площадки за игра оборудвани със съоражения и за деца с увреждания, включително и предоставяне на възможност за доквалификация на общообразователните учители, както и с предвиден транспорт. Абсолютно всичко, което е нужно, за да могат там да бъдат записани и деца със СОП и за тяхните нужди да е предвидено всичко до най-малките подробности. Тоест във всяка община в София, или град в България, да има поне на първо време по един такъв център, училище и детска градина, където родителите да знаят, че като запишат децата си, за тях ще са осигурени всички необходимости, до най-малките детайли. Защото в самия разговор и примерите, които се дадоха, стана ясно, че и сега ги има добрите примери, за такива училища и детски градини, но те се случват хаотично, единствено благодарение на човешки фактор и добрата воля и желание на отделни хора. Съответно, тези примери не са равномерно разпределени в София например, или пък из провинцията, а някъде има, на други места пък не са и помисляли да мечатят за подобно нещо. Там, където ги има, именно заради неравномерното разпределение, се струпват много желаещи, естествено не стигат местата за всички, да не говорим колко би било неудобно на един родител от единия край на София, да кара детето в другия. От друга страна като се отпуснат пари за осигуряване на такава база в училищата, от МОН се опитват да я изпълнят в колкото се може повече училища, за сметка обаче на качеството и пълнотата на предлаганата услуга. И една г-жа от МОН каза, 96 у-ща в София били пригодени, ама Пожар много правилно я попита, какво разбира тя под "пригодени", до първия етаж ли?! Аз пък я попитах други подробности, тя пък взе, че се засегна, не знаела и затова не се била подготвила да дава отчет. Както и да е, мисълта ми, че вместо да да се опитват да направят нещо си (колкото да се отчете дейност) в 200 у-ща, по-добре да направят 100, но всичко вътре да е перфектно обмислено и изпълнено, и тези базисни училища и градини да са равбномерно разпределени, за да са лесно достъпни и за всеки район да е подсигурена поне по една такава база за интегрирано обучение. По този начин няма и да има това струпване и наплив на едно място. Ако на дадено място има нужда, после може да се направят и още такива бази, примерът вече ще го има. А всички останали добри примери, които се дължат на отделни хора, проекти и воля, да са допълващи, това още повече ще подобри услугата в дадения район.
Aз не мисля, че и това е толкова трудно да бъде финансирано, не знам от бюджета и от МОН какви средства могат да отделят, но по ЕФ, със сигурност биха финансирали подобен проект. Да се осигурят по общини и райони (за големината на тези центрове и равномерното им разпределение много би бил полезен регистър) базисни училища и градини, изчерпващи изцяло нуждите, и като достъпна среда, и като специалисти и ресурсни учители, и среда за почивка и игра, и транспорт.

Г-жата от МОН много добре ме разбра, за съжаление само тя. Между другото на тази идея ме наведе Гунчев, от Комисията за децата и спорта.

Moля ви не забравяйте, много е важно хубаво да си помислите, трябва да посочим две сдружения, или пък едно, ако направим ново, обединяващо, за участие в Националния съвет за закрила на детето. Хората, които ще излъчим да представляват и защитават интересите на семействата на деца с увреждания, първо трябва да са родители на деца с увреждания, после трябва да имат възможност да участват в заседанията, да поемат ангажимент, и накрая трябва да могат да защитават инетересите на всички родители. Тоест трябва да търсят и вземат предвид мненията на родители от цяла България, да защитават децата с различни увреждания и семействата им.

Не забравяйте, трябва и да изпратим писмо до Лучано, с предложенията ни за спортовете.

Весела Баба Марта!  Здраве и успех!
И ми простете!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!



Да сте бели и червени, румени, засмени! Много, много здраве за всички!

Това е един много, много стар български празник, чийто корени са толкова назад във вековете и историята ни, че може би водят началото си от самото ни начало, и като народ, и като държава. Да ни е честит хубавия български празник! 

Честита Баба Марта!  : Пожелавам Ви, най- вече здраве!

ЧЕСТИТА БЪЛГАРИЯ! ДА Я НАПРАВИМ ТАКАВА , КАКВАТО Е НУЖНА НА ДЕЦАТА И ВНУЦИТЕ НИ!

Усмивка и от мен! Подкрепям петицията , въпреки че не съм част вашата борба , винаги подкрепям! Всички имаме право на равен старт в този живот! 

Fortune БЛАГОДАРЯ ТИ!  Всички сме частица от едно цяло и дано това цяло става все по-истинско! 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!



Малко късничко се включвам, но все пак, нека никога не забравяме кои сме. Каквото и да се е случвало в историята ни, каквото и да се случва сега, в много голяма степен зависи от нас самите. Не е зле да имаме повече самочувствие, и то ще е напълно заслужено, колкото и голямо да е, и най-вече вяра в себе си! Малодушното примирение, не е българска черта.