Ами сайт на Националния ни алианс, всичко трябва да е вътре, всичко, което се е случило, случва се и ще се случва в бъдеще покрай нас. А то само до момента е страшно много. Част от него, когато съм успявала съм го пускала в блога за Изоставените деца на България, но информацията и нещата са много, и са все важни и трябва да им се даде организирана и лесно достъпна за хората гласност. А вече като официална организация, трябва да се събере на едно място всичката информация.
Точно за това, че ще има много инфо и все пак ще иска повече поддържане мисля, че ще трябва да си заангажираме фирма, която го прави, от друга страна, хубаво ще е да е човек от нас, някои мами или татковци да са в тази сфера, за да може ние да сме си модераторите и бързо и навременно да се поддържа с инфо.
Нанди и Павлина ще дойдат, ще поканя и Влади, ако има възможност.

Не съм се чувала с Влади, дано и на Марти да се е харесало, те нали бързаха за плуването, та по-рано си тръгнаха.
, та една от какичките се включи по едно време да рапира заедно с него. И заслужено получи Грамота. А Ванката на Павлина беше страхотен. Изяви желание да казва стихотворение и Павлина го взе на ръце, и го занесе на сцената. Детето въодушевено си каза стихотворението. Много силно беше. Подаръците бяха страхотни и един от тях за Марти е читателски дневник, в който започваме да описваме книгите от летния списък. След това, на плуването, за първи път излязох да пия кафе, докато той плува, без да крещи за мама. А после, отидохме да му купя подарък за детския празник и го оставих в детския клуб на магазина, като отново заявих на какичката, че детето е аутист и ако стане страшно, да ми звъни веднага. А иначе да го наблюдава и му обръща по- голямо внимание от приетото, защото той се нуждае от внимание, за да "не стане страшно". И след половин час, като се върнах, 2 какички го забавляваха, всъщност и той тях забавляваше, въпроса е, че получих нужното внимание за детето, като наричам нещата с техните имена и за първи път през живота ни, когато той е на почти 9 год., остава сам, без мама, в детски кът с напълно непознати хора и деца за него.