УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Аз не виждам каква снимка на Бубка мога да пусна...всъщност не разбрах-снимки на децата ни по принцип или снимки за това колко ни е трудно с придвижването и прочие?Защото ако е второто снимка не мога да пусна.Но мога да ти пратя,Пожар,един ценоразпис колко пари месечно даваме за Бубка.Долу горе половината от заплатата на мъжа ми отива по детето.А аз не работя.А имаме и още едно детеТоест ако не дай Боже нещо стане с мъжа ми или остане без работа,аз и децата ми сме обречени .Мда,и тази седмица,понеже разбрах,че сме много богати,ми съобщиха че ми спират детските за малката.Не сме социално слаби.Били сме такива само миналата година.Мамка им,без извинение.Но май не е това идеята.  

Пращай ценоразписа-тъкмо ще се види как при "регламентирано изцяло безплатно лечение на децата в България" ти даваш луди пари за жизненоважни терапии.

Ще пиша с големи и червени букви, защото е много важно, много!

Кати Синот, която е зам. председател на европейската комисия по петиции, иска да й пратим доказателства за петицията ни!

Моля ви!, всички, пращайте всичко, което може да бъде доказателство за написаното в петицията. Добавете име, адрес и телефон, за обратна кореспонденция, това не е задължително, но би било по-добре.

Павлина, моля те, направи някакъв ориентировъчен списък кое и какво може да се използва за доказателство!!! Това трябваше много отдавна да сме го свършили!

И понеже това беше поискано от нас доста отдавна, и не го направихме, сега нямаме никакво време и ще трябва да стане със срок вчерашна дата!

Не за вас, вие знаете, пускам и тук историята за всички, които ни четат!


ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ! Тя кава всичко!

http://mogilino.wordpress.com/

Музика от влюбени пчели!
Подписах и споделих, дано повече хора се присъединят!

КОНВЕНЦИЯТА И БЪЛГАРИЯ

Източник    -    Яна Домусчиева

След два­де­се­та­та ра­ти­фи­ка­ция на 3 май вле­зе в си­ла най-но­вият пра­во­за­щи­тен ин­стру­мент на ООН - Кон­вен­ция­та за пра­ва­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. Еди­н рес­пек­ти­ра­що под­ро­бен до­ку­мент, кой­то не са­мо приз­на­ва ос­нов­ни­те сво­бо­ди на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, но и дик­ту­ва как­во трябва да се нап­ра­ви, поч­ти стъп­ка по стъп­ка, за да не ос­та­нат пра­ви­ла­та са­мо на хар­тия. Бъл­га­рия под­пи­са Кон­вен­ция­та без­мъл­вно. В ме­дии­те съ­що ни­що не се чу. Под­пи­сът из­да­ва на­ме­ре­ние за ра­ти­фи­ка­ция, но как да ин­тер­пре­ти­ра­ме фак­та, че бли­зо го­ди­на след не­го все още офи­циа­ле­н бъл­гар­ски пре­вод на Кон­вен­ция­та няма (за све­де­ние, към мо­мен­та мо­же­те да я че­те­те не са­мо на всич­ки за­пад­ноев­ро­пей­ски ези­ци, но и на кхмер­ски, фар­си, хър­ват­ски, ко­рей­ски, ара­бски и още някол­ко)? При­тес­ни­тел­но е и, че Бъл­га­рия не удо­стои с под­пис до­пъл­ни­тел­ния про­то­кол към Кон­вен­ция­та, кой­то поз­вол­ява на от­дел­ни граж­да­ни да по­да­ват жал­ба, ко­га­то не мо­гат да на­мерят спра­вед­ли­вост в дър­жа­ва­та си.

Пре­ди ра­ти­фи­ка­ция­та пред Бъл­га­рия стоят не ед­на и две важ­ни стъп­ки. Гол­яма част от нас­тоя­ща­та за­ко­но­ва рам­ка и мо­де­ли­те за гри­жа, офо­рмящи си­туа­ция­та на бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния, про­ти­во­ре­чат на Кон­вен­ция­та. Днес ве­че съв­сем на всич­ки е ясно, че уп­рав-лява­щи­те си­ли и ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния не мо­гат, не же­лаят или прос­то не знаят как да на­че­нат та­ка оча­ква­на­та и съв­сем не ос­къд­но фи­нан­си­ра­на ин­тег­ра­ция. Кон­вен­ция­та, сла­ва бо­гу, да­ва из­рич­ни за­дъл­же­ния на ра­ти­фи­ци­ра­ли­те я.

На пър­во място е въз­прие­ма­не­то на мо­дер­на со­циал­на де­фи­ни­ция на ув­реж­да­не­то (вж. Преам­бюл). В Бъл­га­рия от край вре­ме се из­пол­зва еди­нстве­но ме­ди­цин­ският мо­дел, пре­вър­нал чо­веш­ки­те съ­щес­тва в пер­ма­нен­тни па­циен­ти, кои­то съ­щес­тву­ват са­мо ка­то обекти на со­циал­но­то под­по­ма­га­не, за­що­то са иден-тифи­ци­ра­ни чрез то­ва, кое­то не уме­ят. За­ко­но­во еди­н бъл­га­рин не е “и­н­ва­лид” пре­ди ле­кар­ска ко­ми­сия да се е произ­нес­ла (след кон­сул­та­ция с дъл­га таб­ли­ца, къ­де­то всяко за­бол­ява­не но­си оп­ре­де­ле­на те­жест) с кол­ко про­цен­та е за­гу­бил ра­бо­тос­по­соб­нос­тта си, как­во мо­же и как­во не мо­же да вър­ши, има или не нуж­да от прид­ру­жи­тел и, бе­зум­но­то, да­ли има или не пра­во на ра­бо­та. Из­вес­тният За­кон за ин­тег­ра­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, как­то и ме­то­ди­ка­та на те­ри­то­риал­но ек­спер­тни­те ле­кар­ски ко­ми­сии не раз­ли­ча­ват меж­ду чо­век с ув­реж­да­не, чо­век с хро­нич­но за­бол­ява­не и пен­сио­нер. Съв­сем необя­сни­мо, за дър­жа­ва­та ра­ко­во бо­лен, хи­пер­то­ник и незрящ са ед­нак­ви и на всич­ки­те им се от­пус­кат ед­нак­ви жъл­ти сто­тин­ки за “и­н­тег­ра­ция” (Как­ви ли са ин­тег­ра­цион­ни­те нуж­ди на бо­лен от рак на пан­креа­са нап­ри­мер?!). При ра­ти­фи­ка­ция на Кон­вен­ция­та Бъл­га­рия трябва да из­ра­бо­ти нов ме­тод за ка­те­го­ри­за­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния (под­сказ­вам: ос­но­ван не на диаг­но­зи, а на уме­ни­я за не­за­ви­сим жи­вот), ка­то ос­та­ви оце­нка­та в ръ­це­те на са­ми­те хо­ра с ув­реж­да­ния, се­мей­ства­та им и мул­ти­дис­цип­ли­нар­ни еки­пи с ин­ди­ви­дуа­лен под­ход.

Пъл­на пром­яна е нуж­на и в кон­цеп­ция­та за дос­тъп­ност (член 9). Всъщ­ност у нас кон­цеп­ция няма. Раз­пи-л­яно се строят рам­пи и аса­нсьо­ри, ка­то се иг­но­ри­рат нуж­ди­те на хо­ра­та със се­тив­ни и ин­те­лек­туал­ни ув­реж­да­ния. Кон­вен­ция­та оба­че за­дъл­жа­ва не са­мо дос­тъ­па до пъ­ти­ща и тран­спорт, но и до ин­фор­ма­ция и ко­му­ни­ка­ция (и до кул­ту­рен и об­щес­твен жи­вот, член 30). Ако Бъл­га­рия има на­ме­ре­ние да из­пол­зва Кон­вен­ция­та гра­див­но, с не­тър­пе­ние трябва да оча­ква­ме диа­ло­га за ис­тин­ска дос­тъп­на сре­да меж­ду бъл­га­ри­те с ув­ре­ден слух и зре­ние, как­то и с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния, и за­ко­но­да­тел­ни­те ор­га­ни. Раз­би­ра се, ос­вен го­тов­ност за об­съж­да­не, е ну­жен и се­рио­зен и дъл­гос­ро­чен фи­нан­сов ан­га­жи­мент. Няма дос­тъп­ност без но­ви тех­но­ло­гии. А в Бъл­га­рия все още е труд­но да си на­ме­риш дет­ска ин­ва­лид­на ко­лич­ка.

Друг проб­лем, кой­то Кон­вен­ция­та пос­тавя пред Бъл­га­рия, е пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния на рав­но­пос­та­ве­ност пред за­ко­на (член 12). Тра­ди­цион­ният на­чин за под­по­ма­га­не на оне­зи, кои­то не мо­гат да взи­мат важ­ни ре­ше­ния за жи­во­та си, е пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние. Мярка­та оба­че им от­не­ма ав­то­ма­тич­но пра­ва­та на труд, собс­тве­ност, она­след­ява­не, гла­су­ва­не, сдру­жа­ва­не, брак, се­меен жи­вот и пра­во­съ­дие. То­ва най-чес­то се случ­ва с хо­ра­та с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния и пси­хич­ни бо­лес­ти, ка­то ги ос­тавя де фак­то “мъртви ду­ши” пред за­ко­на, без власт над лич­ния жи­вот и без пра­во да взи­мат и оне­зи ре­ше­ния, кои­то са по си­ли­те им. Необ­хо­ди­ми са ал­тер­на­ти­ви за под­по­ма­га­не на та­зи гру­па хо­ра, ка­то пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние трябва да бъ­де пос­лед­на въз­мож­ност, след из­чер­пва­не на дру­ги фор­ми на аси­сти­ра­не.

Кон­вен­ция­та изи­сква и се­риоз­но раз­нооб­раз­ява­не на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот (член 19). В мо­мен­та в Бъл­га­рия е въз­мож­но са­мо нас­тан­ява­не­то в ин­сти­ту­ция, тук-та­ме по­се­ща­ва­не­то на дне­вен цен­тър и, на пре­се­кул­ки, пол­зва­не­то на ли­чен аси­стен­т, ка­то ни­то ед­но­то от три­те не за­до­вол­ява из­цяло нуж­ди­те на де­ца­та и въз­рас­тни­те с ув­реж­да­ния. На­ло­жи­тел­ни са ус­лу­ги, скрое­ни ин­ди­ви­дуал­но, пре­дос­тав­яни в об­щност-та, на­со­че­ни към са­мос­тоя­те­лен жи­вот и за­па­зе­на връз­ка със се­мей­ство­то.

Ин­сти­ту­цио­на­ли­зи­ра­не­то на хо­ра трябва да бъ­де прек­ра­те­но. Днев­ни­те цен­тро­ве и за­щи­те­ни­те жи­ли­ща трябва да бъ­дат мно­го по­ве­че и с ка­па­ци­тет не са­мо да по­ме­ща­ват, но и да раз­ви­ват по­тен­циа­ла на клиен­ти­те си.

Прог­ра­ми­те за ли­чен аси­стен­т пък е необ­хо­ди­мо да са съоб­ра­зе­ни с раз­нооб­ра­зие­то на нуж­ди и въз­мож­нос­ти у пот­ре­би­те­ли­те.

Член 15 на Кон­вен­ция­та приз­на­ва пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния да не бъ­дат под­ла­га­ни на из­те­за­ния и уни­зи­тел­но от­но­ше­ние, но мо­же лес­но да бъ­де на­ру­шен, за­що­то в Бъл­га­рия лип­сва и еле­мен­тар­на дис­ку­сия за ети­чно­то по­ве­де­ние на про­фе­сио­на­лис­ти­те, зае­ти с проб­ле­ми­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, за рис­ко­ве­те от злоу­пот­ре­ба, за влас­то­ва­та ди­на­ми­ка меж­ду хо­ра­та с ув­реж­да­ния и по­мощ­ния пер­со­нал, за са­ма­та същ­ност на уни­же­ние­то. Раз­шир­ява­не­то на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот изи­сква и раз­шир­ява­не на чо­веш­кия ре­сурс с нуж­на­та про­фе­сио­нал­на под­го­тов­ка. Без спе­циа­лен ети­че­н ко­декс, обу­че­ни­я и стро­ги про­вер­ки на ми­на­ло­то на зае­ти­те в сфе­ра­та, бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния не мо­гат да бъ­дат пред­па­зе­ни от уни­зи­тел­но от­но­ше­ние и злоу­пот­ре­би. Кон­вен­ция­та по­соч­ва, че за же­ни­те и де­ца­та с ув­реж­да­ния съ­щес­тву­ва по-гол­яма­та опа­снос­т от дис­кри­ми­на­ция и мал­тре­ти­ра­не, коя­то трябва да бъ­де взе­та пред­вид (член 6 и 7).

Спе­циал­но вни­ма­ние е объ­рна­то на пра­во­то на де­ца­та да жи­веят в се­мей­ство (член 23). И за то­зи член Бъл­га­рия е от­чай­ва­що не­под­гот­ве­на. Те­пър­ва трябва да се из­ко­рен­ява из­вра­те­ният на­вик на ме­ди­цин­ски ли­ца да пре­по­ръч­ват изо­став­яне на бе­бе­та с ув­реж­да­ния и да се съз­да­де мре­жа от ус­лу­ги и спе­циа­лис­ти по пре­вен­ция на ин­сти­ту­цио­на­ли­за­ция­та. Всъщ­ност, изо­ставяне­то в дър­жа­вен дом до­ри не е це­лият проб­лем. За мно­го бъл­гар­че­та с ув­реж­да­ния еди­нстве­на­та въз­мож­ност за об­ра­зо­ва­ние се на­ми­ра на 200 и по­ве­че ки­ло­мет­ра от до­ма, кое­то всъщ­ност зас­тавя се­мей­ства­та им да ги нас­танят в пан­сион. От Бъл­га­рия се оча­ква­т съ­щес­тве­ни ин­вес­ти­ции в бла­го­със­тоя­ние­то на де­ца­та с ув­реж­да­ния, из­раз­ява­щи се в приоб­ща­ва­що об­ра­зо­ва­ние, гъс­то раз­по­ло­же­ни и раз­нооб­раз­ни ус­лу­ги и не на пос­лед­но­то място, пър­га­ва аге­нци­я за зак­ри­ла на де­те­то.

Ще до­ча­ка­ме ли те­зи про­ме­ни? Да­но. Ед­но е си­гур­но - пътят е на­чер­тан от но­ва­та Кон­вен­ция. Ос­та­ва доб­ро­то же­ла­ние от стра­на и на ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, и на ов­лас­те­ни­те.
За подробно разглеждане на този проблем вж. доклада на Mental Disability Advocacy Center на http://www.mdac.info/en/bulgaria

Toва е нашата декларация, от онзи ден, която написахме за бъдещите ни управляващи. Вчера я връчихме на ГЕРБ. Надявам се скоро да я връчим и на останалите.


ДЕКЛАРАЦИЯ

ОТ

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” –
РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ”
И
„ДОБРОВОЛНА АСОЦИАЦИЯ НА РОДИТЕЛИ” - ДАР


ИСКАНИЯ:


1. МИНИСТЕРСТВО ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО!

2. ЗАКОН ЗА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО!

3. ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ:

ТРЯБВА да излезнат от законите за социално подпомагане, чиято политика цели подпомагане за чисто физическото Оцеляване на най-бедните слоеве от населението и Oграничения, предвид възможни злоупотреби. Децата с увреждания и семействата им трябва да бъдат разглеждани от законодателството на Р. България като РАВНОПРАВНИ с всички останали български семейства и родители! Трябва да бъдат защитени от Законодателството ни, като едни от НАЙ-ОТГОВОРНИТЕ И ДОБРИ РОДИТЕЛИ, които са поели цялата тежест и отговорност да бъдат именно такива, въпреки АНТИсоциалната политика на държавата, която всячески ги стимулира и принуждава да изоставят децата си! АНТИсоциалната политика на България наказва най-отговорните си и добри родители, като ги принуждава да оцеляват на дъното на мизерията, само защото са се жертвали в името на децата си! Първото и най-основно право на всяко дете е, да бъде отгледано в семейството си! Настояваме да се спре с жестокото поругаване  правата на ДЕТЕТО в България! Децата с увреждания и семействата им трябва да бъдат ЗАКРИЛЯНИ, НАСЪРЧАВАНИ И СТИМУЛИРАНИ по всякакъв начин да отгледат децата в семействата си, защото това означава ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО!

Основният и НАЙ-ГОЛЯМ проблем на България е демографската криза! Първото и най-важно нещо, което всеки отговорен и обичащ България политик трябва да направи е, да я спаси от изчезване, ако все още е възможно!

ОЧАКВАМЕ СЛЕДНОТО!

1. Спасяване на нацията, с цел оцеляването й!

ПОДКРЕПА, ЗАКРИЛА И НАСЪРЧАВАНЕ ВСЯЧЕСКИ, НА ДОБРОТО И ОТГОВОРНО РОДИТЕЛСТВО! РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ, КОИТО НЕ СА ИЗОСТАВИЛИ ДЕЦАТА СИ НА ДЪРЖАВНО ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗОБЩО ОТГОВОРНИТЕ РОДИТЕЛИ, ДА СЕ ПОЛЗВАТ СЪС СПЕЦИАЛНА ПОДКРЕПА И ЗАКРИЛА! ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВИЛНА ПРЕВЕНЦИЯ ПРОТИВ ИЗОСТАВЯНЕТО НА ДЕЦА И ЕДИНСТВЕНАТА АДЕКВАТНА ПОЛИТИКА, КОЯТО БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ПРОВЕЖДА СПРЯМО БЪЛГАРСКИТЕ СЕМЕЙСТВА!

2. Спасяване и възстановяване на доброто образование в България!

3. Спасяване и опазване природата на България!

4. Спасяване културата на България!

5. Спасяване и възстановяване на собственото производство! Земеделие, животновъдство, лека промишленост.

Цитат от:

Майчинският „инстинкт” и нуждата от социална политика:
протестът на майките от януари 2009
Ст.н.с. I ст. Елка Тодорова, д.с.н.
Институт по социология, БАН

"...В отговор на тези петиции и искания, НС разпраща писма до всички заинтересувани институции да вземат отношение към поставените въпроси.  От отговорите личи, че институциите “се размърдват” , провеждат заседания и срещи и предлагат конкретни дейности, като например разработването от междуведомствена работна група на Национален план за децата с увреждания от страна  на ДАЗД, който да бъде предоставен до края на м.април 2009 г . Отговорът на МТСП за нас представлява особен интерес, поради това, че в компетенциите на това министерство са ситуирани повечето от исканите функционални промени в политиката към децата и семейството. В писмото на МТСП  се казва, че „ние поддържаме контакт с всички неправителствени организации, включени в съответните съвети” ...отговарящи на критерии за представителност, което им дава право да участват в процесите на вземане на решение и разработването на политики” и... доколкото „организациите на жените-майки нямат асоциирано и координирано представителство” на национално ниво, с тях не се е контактувало. В същото писмо непосредствено след горната теза, която фактически заявява „нелегитимност” на организациите на протестиращите, следва описание на функциите на Националния съвет за закрила на детето, един консултативен и координационен орган към ДАЗД, който от 2009 г. има консултативни и координационни функции, а в поправките, въведени в бр. 14 на ДВ от 20.02.2009 г. допълнително е включено, че  „съветът включва и представители на юридически лица, които имат предмет на дейност закрила на децата” .
Всъщност Националният съвет за закрила на детето (НСЗД) включва представителите на всички възможни държавни министерства, агенции, комисии (като МТСП е представено допълнително и чрез АСП), Националното сдружение на общините и „новото в текста” – НПО-та, които закрилят деца. Председателят на ДАЗД е и председател на НСЗД. П силата на чл.6 от ЗДД точно той осъществява закрилата на детето (т.1), заедно с дирекция Социално подпомагане (ал.2) и всички министри на МТСП, МВнР, МВР, МОН, МП, МФ, МК, МЗ, кметове на общини. Какво се получава?
•   Министърът на труда и социалната политика „ръководи, координира и контролира осъществяването на социалната политика на държавата за семействата и децата”, рамките на своите пълномощия, (чл.6, ал.4, т.1 (а);
•   Председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) като председател на „специализиран орган на МС за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето” (чл.17) „разработва” съвместно с всички министри, с управителя на НОИ, със секретаря на ЦКБППМН  към МС и с Националното сдружение на общините  „държавната политика за закрила на детето”; и „разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето (чл. 17а, ал.1, т.2); и „наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето” (чл. 17а, ал.1, т.3);
•   Националният съвет според писмото на МТСП е органът, който „предлага, обсъжда и координира стратегическите приоритети в държавната политика за закрила на детето”, но подобна функция в последните промени на закона не са указани. Напротив, там се казва, че „проектите на нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в Министерския съвет след предварително становище от Националния съвет за закрила на детето” (чл.18, ал.2), както и това, че „структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет”.

От казаното дотук следва, че Националният съвет се предлага като едно възможно решение за национално отговорно обединение на всички заинтересовани страни в провеждането на отговорна политика за закрила на детето. В същото време, неговата позиция се ситуира в пространството между ДАЗД и МТСП, пространство, което и без това не е ясно очертано в съответните законодателни документи. Националният съвет  приема организацията и структурата, която по закон му налага МТСП, оглавява се пак по закон от Председателя на ДАЗД, която на своя ред е специализиран орган към МТСП, и в същото време МС не може да приеме и предложи на НС проектозакон ако няма становище на Националния съвет. Дали не става дума за някакъв нов граждански парламент по аналогия с Икономическия и социален съвет или Националното обединение на семейните асоциации във Франция? Отговорът е отрицателен, защото съветът предварително е ограничен чрез формата си на организация и е вкаран в ниските властови лигатури на изпълнителната власт. Този съвет не съответства и на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси (НССЕДВ) или на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ), въпреки че част от текстовете за неговото управление съответстват на текстовете, с които се управлява НСИХУ и НССЕДВ. Разликата е, че последните са съвети към МС и за тях отговарят ресорни заместник-министър председатели, докато НСЗД е към агенция, която е структурна единица на едно от министерствата…
В същото писмо във връзка с предложението за регламентиране на професията „родител на дете с увреждане” се заявява, че в Националната класификация на професиите и длъжностите в България, която напълно съответства на ISCO-88, отсъства „длъжност с подобно наименование”! Но в ISCO-88 има професии 3469, 5133, 514 за помощници на социални работници, за работещи и осигуряващи грижи в домашни условия, за друг персонал, извън класификацията. Следователно, няма външен натиск за ограничаване на разнообразието от професии, насочени към упражняване на социална политика в семейството.
Цитираният отговор от страна на МТСП всъщност е илюстрация на три проблема основно в комуникацията на държавните институции с гражданите у нас, но и в отношението към гражданските искания. Първо, институцията не “разговаря” от позицията на равенство, тя “възпитава”. Второ, институцията се съпротивлява да прави оценка на ефективността си, включително и на провежданата от нея самата политика; известно е че се правят социални оценки на конкретни политики, но тяхната аргументация не се обсъжда нито публично нито намира място на официалните сайтове на министерствата. Трето, институциите предварително отхвърлят възможностите за промени, под претекст, че честите “реформи” вредят. Но именно състояние без промяна налага чести реформи... Януарските протести на майките обаче говорят за сериозни проблеми не само в комуникацията с институциите, а и в същността на социалната политика към семейството. Или социалната политика трябва отново да стане семейна политика, освободена от патерналистичното начало, характерно за предишните периоди на социална политика в България  или следва да изоставим тезата, че у нас има социална политика насочена към семейството."

Eдно от многото интересни неща написани под линия:

" Тази промяна в Закона на закрила на детето несъмнено провокирана от протестите на майките, отново ще мине без да се усети, защото институциите у нас не могат да се освободят от абсолютно грешното анимистично виждане за институцията си като „личност с характер”, която трябва да отстоява на всяка цена своята независимост от проблемите на хората. Понятието „служа на обществеността”, „публична дейност”, „обслужвам хората”, „променям се заради хората”, „ставам по ефективна, за да съм полезна”, „спестявам време и болки на хората”, и особено „помагам”, т.е. всичко онова, което представлява съдържанието на функциите на социалната политика изразявана чрез нейните органи, като че ли е чуждо на нашите институции и на публичните им служители. Очевидно е, че те се самоопределят единствено като администратори. Понятието, че са служители, а не служащи на институцията като че ли не се приема."

Аз преди време го пуснах цялото, но го изтрих, господ знае защо, това е написано за да се прочете, да го крием означава да съдействаме с всички сили на АНТИ социалната политика в България! Затова го пускам пак, дано поне някои от вас го прочетат, защото ще помогне на всички ни, много!

Майчинският „инстинкт” и нуждата от социална политика:
протестът на майките от януари 2009
Ст.н.с. I ст. Елка Тодорова, д.с.н.
Институт по социология, БАН

В теста, с който изпитвах студентите по социология в УНСС през декември 2008 г. един от въпросите беше „Кое е от следните твърдения е вярно? а) майчинството е инстинкт; б) бащинството е инстинкт; в) и двете са инстинкт; г) и двете не са инстинкт, „познали” верния отговор - г) се оказаха не повече от 1 % студенти. Преобладаващото мнозинство смяташе, че майчинството е инстинкт, а по-смелите добавяха и бащинството.
 Известно е заключението, че доброто майчинство е откритие на модерното време . Би било доста по лесно вместо за социализация да говорим за инстинкти. За съжаление майчинството не е инстинкт , а социална функция , а родителството – лично право, семейно задължение и обществена отговорност. Качественото родителство, а оттам и благосъстоянието на семейството са в основата на всяка обществена дейност, в това число и на социалната политика. Възможно е тогава, въпросът да се постави и по друг начин. Каква да бъде политиката - към семейството или към нуждите на отделните членове на семейството?
Да сравним френският опит с нашия опит. Във Франция се създава Национално обединение на семейните асоциации (UNAF), още през 1945 г. То обхваща 8000 национални териториални асоциации, които защитават интересите на 800 000 семейства. Това обединение е всъщност сериозна институция, включена в социалния диалог и когато ние говорим за тристранно сътрудничество, включващо работодателските, синдикалните организации и държавата, във Франция добавят и Националното обединение на семейните асоциации, което има 10 души представители в Икономическия  и социален съвет на Френската република. През 90-те години на миналия век се правят опити за съкращаване на разходите за семейна политика, но благодарение на работата на т.нар.Конференция на семействата, лобистки орган, създаден през 1994 г. за директно влияние върху политиката към и за семейството, всички правителства на Франция подкрепят виждането за  необходимост от подобна политика.  По думите на президента на UNAF, ефективността на семейната политика е обратнопропорционална на цената, която семейството плаща за едно дете. Ако днес във Франция, едно дете струва на семейството си много по-малко, отколкото е струвало преди 15 години, това е защото политиката е ефективна и са налице универсални услуги, давани на местно равнище, в условия на децентрализация, но при наличие на общонационална държавна политика в областта на семейството. Услугите са универсални, доколкото не са зависими от доходите и включват реални и достъпни услуги, с които се цели осигуряване на условия за майките да упражняват професионалните си задължения, без да загърбват семейните, защото целта е „не защита на децата, а защита на семейството, на семейната среда, която най-добре действа в полза на детето ”. Както е известно, държавата може да подкрепя, може директно да осигурява, може да гарантира, но може и само да регламентира благосъстоянието. Във Франция тя използва положителните страни и на четирите функционални възможности.
У нас, при един по-нестандартен прочит на насоката на социалната политика  от Освобождението до наши дни може да бъде защитена идеята за господство и центрация на семейния патриархален модел. Държавата отначало поема само осигурителните функции на семейството, по-късно добавя и някои облекчаващи семейството функции. След Втората световна война държавата иззема голяма част от семейните функции, но в отношението си към получаващите услугите действа както това прави патриархалното семейство. След началото прехода и по-точно от средата на 90-те години, държавата се опитва да въведе пазарно регулиран вариант на семейна политика .
Така става възможно да се докаже, че социалното законодателство след Освобождението поддържа семейството като всички социални услуги, включително тези извън дома възпроизвеждат семейния модел на предопределяне на линиите на поведение в зависимост от пола и възрастта на членовете. Социалните услуги от периода след Освобождението идват по линия на подпомагане от общността (обществените осигурителни програми, частните взаимоспомагателни каси и професионалните дружества, които защитават своите членове) и подпомагане от страна на цялото общество (благотворителните дружества). В края на 30-те години дори се прави опит за настаняване на деца-сираци в небиологични семейства (днешното приемно родителство). Но тази практика не оставя трайни следи и не създава институция. Аналогична програма, провеждана в Сърбия по същото време се развива и съществува успешно и до днес. Опитът на с. Милошевац, което се намира на 70 км. от Белград и е място за изпращане и временно настаняване на деца с и без биологични родители, нуждаещи се от подслон и до днес си остава един от най-успешните политики за общностно справяне с проблеми на родителството .
Макар и създадени от държавата социалните услуги в периода до 1934 г. се извършват от благотворителни организации, докато осигурителните права се признават и отнемат при активното участие на държавата. Целевата единица обаче е семейството, а не осигуреният работещ . Услуги в полза на семейството започват да се развиват у нас през 30-те години като бенефициенти са хората, изпаднали от грижите на семейството, на които е нужно да се предостави временен подслон и временна помощ - „несъстоятелно е твърдението, че помощта трябва да се счита за дарение...Общественото подпомагане винаги трябва да се схваща като кредитна сделка, чийто фактически състав съдържа две волеизявления: на този, който търси помощта и на този, който я дава”, се казва в статия „Иск за връщане на помощта, публикувана през 1939 г. в сп. Обществено подпомагане. 
След влизането в сила на закона за подпомагане през 1934 г. се дава възможност на семействата да се освободят от грижа за членове, които имат физически и умствени увреждания и представляват морална и материална тежест за останалите. След Втората световна война – грижата за отглеждане на децата преминава в услуга, подкрепяна от държавата и давана от държавни институции . В началото на 90-те години към принципа на универсално подпомагане на семействата за отглеждане на деца се въвежда допълнително подпомагане за нуждаещи се семейства, но се изисква проверка на доход. При смесване на социалното осигуряване със социалното подпомагане самата идея за икономически ориентирана помощ се ограничава до помощ, която не достига минималната работна заплата и се движи между нея и линията на бедност.
Днешното социално подпомагане дели нуждаещи се на семейни и несемейни. За вторите, държавата е приела, че ако хората не могат да се грижат сами, трябва тя да се грижи. Затова и най-рискови се определят едночленното семейство и еднородителското семейство. Но този тип семейства са относително “стабилни”, в смисъл, че каквото и да е подпомагане и особено скромното (до минимална работна заплата) не е в състояние да  промени поведението на членовете на семейството. Напротив, те затвърждават състоянието им и затова наблюдаваме своеобразно социализиране в професията на социално слабите, докато в същото време – “пълните” семейства се товарят с грижи и помощ за неработоспособните – деца, възрастни и болни семейни членове.
Пряк резултат на този тип деформация на социалното подпомагане според нас са проблемите, които изтъкнаха участниците в януарските протести на майките. Майките поискаха защита от парламента, защото смятат, че определени техни права са нарушени и че държавата не изпълнява определени свои задължения. От какво бе предизвикано тяхното негодувание?
Ще започнем с кратък преглед на реформата на социалните политики на страните в преход. Реформите в областта на социалната политика в бившите социалистически страни бяха насочени основно към осигуряването и социалното подпомагане за безработни. В централноевропейските страни пенсионното дело и семейните добавки претърпяват слаба промяна . Навсякъде има намаление на средствата за социални разходи (в целия период на прехода), независимо от характера на управление на страната Отхвърлянето на централнопланираната икономика върви успоредно с отхвърлянето на социалните политики и политиките на благосъстояние и не толкова заради икономическа целесъобразност, колкото поради идеологически причини.
Според датския социолог Госта Еспинг Андерсен , системите на благосъстояние, които определят социалната политика на европейските страни могат да бъдат сведени до четири типа - северен, централноевропейски, англосаксонски и среден тип. Те се отличават със следните характеристики - при северния има високо данъчно облагане и интензивни възможности за работа, предоставена от държавата; в централноевропейския модел облагането е основно за сметка на заплащането от труд; в англосаксонския модел ниското данъчно облагане  се съпътства от силно  целенасочени политики; в средния тип  - ниското данъчно облагане се компенсира от висока зависимост от семейните осигурителни и семейните подкрепящи системи за колективно оживяване.
Широкоразпространено беше схващането, че в бившите социалистически страни доминира северният тип система за благосъстояние. Напоследък обаче редица автори  оспорват този извод и разкриват, че системите са по-скоро от смесен вид, а в България – са смесица от всички типове - северен, централноевропейски, англосаксонски, и дори среден. Така например, сред общите черти на бившата социалистическа система за осигуряване на социално благосъстояние са относително ниското равнище на разходи, специфичната структура на разходване, специфичната функция на социално осигуряване, разнообразните принципи за  достъп до придобивки, но в същото време и отсъствието на права за контрол от страна на гражданите, характеристики близки до скандинавския социалнодемократичен модел, видяни като придобивки, основани на гражданството. В същото време има елементи на западноевропейския консервативен (корпоративен) модел като например пенсионна система, или болничните компенсации, определяни според индивидуалните осигуровки, според категорията труд и според квалификацията.
Наличието на смесен тип социална политика има своите преимущества, особено когато се налагат реформи, или когато тези реформи следват крайни варианти. На първо място става възможно да бъдат компенсирани част от загубите, ако в политиката е наложено “залитане” в “про-пазарна” насока или обратно - в прекалена зависимост от държавата. Намаляването на разходите, съкращаването на редица придобивки и плащания чрез въвеждане на процедурата „по заслуги” (means-tested procedure), с което у нас например се ограничи времето за плащане на помощи за безработни, определено като “активна политика”, приватизация на редица програми и услуги и на свой ред, ниското данъчно облагане определено следват неолибералното схващане и излизат от схемата на „семейството”, за да се ориентират към нуждите на „индивида” от гледна точка на пазарната ефективност. От друга страна, високите като време и дял от средната работна заплата за страната осигурителни обезщетения за бременност и майчинство, са илюстрация за социално демократичен подход и отчитане на социалната роля на майката.
Интересното е, че анализите, които правят международни институции като ПРООН, Световна банка, ЕК (вкл. Европейската фондация за подобряване на условията на работа и живот), включват подобни дискусии, за разлика от дебатите у нас по отношение на социалната политика , които прехвърлят интереса преди всичко към икономическия растеж, представяйки социалната политика като изкупителна жертва на едни или други икономически проблеми. Социалната политика е изместена от основните дебати в обществото или е поставена в подусловна зависимост от аргументацията за икономическите показатели.
Подобно бягство от дискусии за социалните показатели, социалните измерения, социалните мерки създава много и различни проблеми.
От една страна, управляващите  не са в състояние да постигнат успех при реализиране на смислени социални идеи, защото се страхуват да говорят за социалното, привиждайки в това фразеологията на “социализма”. От друга страна, индивидуалните граждани живеещи в среда, в която акцент на сериозните дискусии са “пазарните” идеи и икономическите макро показатели се чувстват извън обществото със своите социални проблеми, защото те са им вменени като личен неуспех, което ги кара да преживяват още по-тежко социалната си несигурност. От трета страна, използването на социална реторика единствено за предизборни  и тясно партийни цели обеднява анализа и дискусията, защото изключва големи групи от гражданите от възможността да обсъждат социалната политика в момент, когато е поставена на карта партийната им идентичност. Накрая, всичко казано дотук блокира стремежите за поставяне на дългосрочни цели и формиране на обществен консенсус по отношение на бъдещето на социалната политика на страната, така както например това постигат французите, когато заставят правителството на Л.Жоспен да преразгледа орязването на бюджета за семейна политика през 1998 г.
Януарските протести на майките пред НС обединяват родители и семейства , които се чувстват ощетени или недостатъчно подпомогнати от българската държава. На преден план излизат три категории проблеми – проблемите на семействата, които отглеждат деца с увреждания, многодетните семейства, и проблемите на децата, растящи в институции, така както се виждат от неправителствените организации, работещи с тях. Това са именно трудностите, които имат “семействата”, не децата, не домовете, или не отделните членове.
В първата Декларация от обединени студентски, природозащитни, майчински и земеделски организации и движения, се говори за необходимостта от „неотложни мерки” по 16 искания на българските майки. Исканията отразяват 4 дeфицита в диалога между майките и държавните институции: непрозрачна законодателна дейност („да се регламентира в обсъждането на всеки законопроект участието на неговите директни потребители”; „участие в заседанията на ИСС на НПО, работещи по проблеми на децата”); съмнение за непрофесионализъм от страна на отговорните институции („формиране на експертна група за проучване на проблемите на семействата, отглеждащи деца с увреждания, „участие на експерти при създаване на закони”, „повишаване на квалификацията и съответното заплащане на социалните работници”,), отсъствие на координация в действията на изпълнителните институции („обединяване на структурите на ДАЗД и МТСП”, „създаване на една институция, с право на законодателна инициатива по проблемите на семейството и децата”, „достъпна архитектурна среда за хората с увреждания”); включване на  по-разнообразни форми на подпомагане („финансиране на настаняването при близки и роднини на децата”, „безплатни лекарства за деца до 18 години”, „отпадане на цензовете за социално подпомагане като гарантиран минимален доход”, „да се въведе професия „родител””, „освобождаване на лекарствата, предписвани от лекари и на техническите средства за деца с увреждания от ДДС”, „премахване на ограниченията на МОН за назначаване на психолог в училищата ако децата са под 500”, „данъчни облекчения за дарители”).
След поредица от срещи и обсъждания, организирани от НС и лично от неговия председател, в кроя на седмицата 19-23 януари 2009 г. исканията се разграничават по сфери и консолидират по съдържание, което позволи да се очертаят основните приоритети:
–   дискутиране на въпроса за единна политика по отношение на семейството,
–   търсене на работещи форми за координация и контрол на изпълнение на политиките за семейството,
–   създаване на по-разнообразни и универсални равнища на социална защита на семейството
–   и като цяло - преразглеждане на досегашната политика към семейството и създаване на реални условия за превръщането й в център на държавната политика.
По отношение на основните групи бенефициенти - семействата с деца с увреждания, се заявява, че основната цел на петицията е създаването на социално интеграционна политика, а не получаването на социални помощи. Правят се следните предложения за актуализиране на съществуващата законодателна и приложна рамка на социална политика към тези семейства:
•   Строг контрол от страна на държавните институции за изпълнението на задълженията на общините към изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна среда за училища, детски градини и обществени сгради.
•   Достъп на родители на деца с над 50% намалена възможност за социална адаптация (НВСА) до всички действащи социални програми, според нуждите на семействата.
•   Да няма ограничения, свързани с гарантирания минимален доход, да се приспадат кредитите, защото те гарантират „отговорно родителство”.
•   Признаване на заслуга чрез регламентиране на професията „родител на дете с увреждане” в НКПД  като първа категория труд с възнаграждение поне 3 минимални работни заплати.
•   Директно осигуряване на безвъзмездни помощни технически средства за децата-инвалиди от МЗ, а не от частни, макар и лицензирани от МТСП търговски дружества.
•   Безплатна и гарантирана специализирана помощ, координираща услугите за  рехабилитация, логопедична, психологична и педагогическа помощ. В т.ч.премахване на ограниченията на броя на направленията за специалист за деца с увреждания; внос на високоефективни лекарства и включване на най-скъпите в реинбурсния списък на НЗОК, увеличаване бройката на социалните работници и психолози в родилни домове, където медицинският персонал упражнява натиск върху родилките да се “отказват” от гледане на деца, които се раждат с увреждания.
•   Създаване на достатъчно на брой дневни центрове за деца с увреждания (в София има един) и увеличаване на професионалистите социални работници в общините, които работят със семейства на деца с увреждания. 
•   Осигуряване на достатъчен помощен персонал в училищата за трудно подвижни деца. Достатъчен брой ресурсни учители като норматива да е - поне 50 часа, а броя на деца на един учител – не повече от 5 деца.
•   Да има обществен контрол върху качеството на дейността на екипите за комплексно педагогическо оценяване ЕКПО, функциониращи към всеки регионален инспекторат по образованието .

По отношение на социалната политика за многодетните семейства се иска:
•   Реално семейно подоходно облагане с прогресивни данъчни облекчения в зависимост от броя на децата;
•   Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с въвеждане на ставка за нормална издръжка на член на семейство, определяна от синдикатите,
•   Индексация към пенсията на майката за отгледани брой деца,
•   Целодневно обучение в едносменна форма във всички училища за децата до 7 клас и обхващане на 90% от децата от 3 до 7 години в детски заведения.
•   Въвеждане на изискване в Закон за устройство на територията (ЗУТ) да има съответствие на броя на построените жилища в даден квартал с броя на построени училища и детски заведения.
•   Мораториум върху приватизацията на държавната и общинска база за отдих на деца и ученици, като тази дейност стане социална услуга.
•   Безплатни скринингови програми за детско здраве, безплатни лекарства до 12 години на детето,
•   Премахване на дискриминацията на децата според поредността на раждането им.
•   Облекчаването на жилищните кредити за многодетните семейства по аналогия с това за млади семейства.
•   Създаване на статут на „многодетна майка” и поемане на осигуровките на база средна работна заплата за периода докато поне 2 деца не са навършили 18 години .

По отношение на социалната политика за децата, отглеждани в институции се иска:
•   Участие на повече и по-разнообразни експерти в институциите;
•   Обединяване на структурите на ДАЗД и МТСП или създаване на една институция за семейството и децата;
•   Повишаване заплащането и квалификацията на служителите в ДДМУИ, ДМСГД, ДОВДЛРГ, ДВН, ОЗД;
•   За приемната грижа да отговарят само социални работници, да се развие системата и да се повиши заплащането на професионалните приемни родители.
•   Назначаване на екипи от социални работници в родилните домове.
•   Единен координационен и контролен орган за държавните институции, в които са настанени деца, лишени от родителски грижи.

В отговор на тези петиции и искания, НС разпраща писма до всички заинтересувани институции да вземат отношение към поставените въпроси.  От отговорите личи, че институциите “се размърдват” , провеждат заседания и срещи и предлагат конкретни дейности, като например разработването от междуведомствена работна група на Национален план за децата с увреждания от страна  на ДАЗД, който да бъде предоставен до края на м.април 2009 г . Отговорът на МТСП за нас представлява особен интерес, поради това, че в компетенциите на това министерство са ситуирани повечето от исканите функционални промени в политиката към децата и семейството. В писмото на МТСП  се казва, че „ние поддържаме контакт с всички неправителствени организации, включени в съответните съвети” ...отговарящи на критерии за представителност, което им дава право да участват в процесите на вземане на решение и разработването на политики” и... доколкото „организациите на жените-майки нямат асоциирано и координирано представителство” на национално ниво, с тях не се е контактувало. В същото писмо непосредствено след горната теза, която фактически заявява  „нелегитимност” на организациите на протестиращите, следва описание на функциите на Националния съвет за закрила на детето, един консултативен и координационен орган към ДАЗД, който от 2009 г. има консултативни и координационни функции, а в поправките, въведени в бр. 14 на ДВ от 20.02.2009 г. допълнително е включено, че  „съветът включва и представители на юридически лица, които имат предмет на дейност закрила на децата” .
Всъщност Националният съвет за закрила на детето (НСЗД) включва представителите на всички възможни държавни министерства, агенции, комисии (като МТСП е представено допълнително и чрез АСП), Националното сдружение на общините и „новото в текста” – НПО-та, които закрилят деца. Председателят на ДАЗД е и председател на НСЗД. П силата на чл.6 от ЗДД точно той осъществява закрилата на детето (т.1), заедно с дирекция Социално подпомагане (ал.2) и всички министри на МТСП, МВнР, МВР, МОН, МП, МФ, МК, МЗ, кметове на общини. Какво се получава?
•   Министърът на труда и социалната политика „ръководи, координира и контролира осъществяването на социалната политика на държавата за семействата и децата”, рамките на своите пълномощия, (чл.6, ал.4, т.1 (а);
•   Председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) като председател на „специализиран орган на МС за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето” (чл.17) „разработва” съвместно с всички министри, с управителя на НОИ, със секретаря на ЦКБППМН  към МС и с Националното сдружение на общините  „държавната политика за закрила на детето”; и „разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето (чл. 17а, ал.1, т.2); и „наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето” (чл. 17а, ал.1, т.3);
•   Националният съвет според писмото на МТСП е органът, който „предлага, обсъжда и координира стратегическите приоритети в държавната политика за закрила на детето”, но подобна функция в последните промени на закона не са указани. Напротив, там се казва, че „проектите на нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в Министерския съвет след предварително становище от Националния съвет за закрила на детето” (чл.18, ал.2), както и това, че „структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет”.

От казаното дотук следва, че Националният съвет се предлага като едно възможно решение за национално отговорно обединение на всички заинтересовани страни в провеждането на отговорна политика за закрила на детето. В същото време, неговата позиция се ситуира в пространството между ДАЗД и МТСП, пространство, което и без това не е ясно очертано в съответните законодателни документи. Националният съвет  приема организацията и структурата, която по закон му налага МТСП, оглавява се пак по закон от Председателя на ДАЗД, която на своя ред е специализиран орган към МТСП, и в същото време МС не може да приеме и предложи на НС проектозакон ако няма становище на Националния съвет. Дали не става дума за някакъв нов граждански парламент по аналогия с Икономическия и социален съвет или Националното обединение на семейните асоциации във Франция? Отговорът е отрицателен, защото съветът предварително е ограничен чрез формата си на организация и е вкаран в ниските властови лигатури на изпълнителната власт. Този съвет не съответства и на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси (НССЕДВ) или на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ), въпреки че част от текстовете за неговото управление съответстват на текстовете, с които се управлява НСИХУ и НССЕДВ. Разликата е, че последните са съвети към МС и за тях отговарят ресорни заместник-министър председатели, докато НСЗД е към агенция, която е структурна единица на едно от министерствата…
В същото писмо във връзка с предложението за регламентиране на професията „родител на дете с увреждане” се заявява, че в Националната класификация на професиите и длъжностите в България, която напълно съответства на ISCO-88, отсъства „длъжност с подобно наименование”! Но в ISCO-88 има професии 3469, 5133, 514 за помощници на социални работници, за работещи и осигуряващи грижи в домашни условия, за друг персонал, извън класификацията. Следователно, няма външен натиск за ограничаване на разнообразието от професии, насочени към упражняване на социална политика в семейството.
Цитираният отговор от страна на МТСП всъщност е илюстрация на три проблема основно в комуникацията на държавните институции с гражданите у нас, но и в отношението към гражданските искания. Първо, институцията не “разговаря” от позицията на равенство, тя “възпитава”. Второ, институцията се съпротивлява да прави оценка на ефективността си, включително и на провежданата от нея самата политика; известно е че се правят социални оценки на конкретни политики, но тяхната аргументация не се обсъжда нито публично нито намира място на официалните сайтове на министерствата. Трето, институциите предварително отхвърлят възможностите за промени, под претекст, че честите “реформи” вредят. Но именно състояние без промяна налага чести реформи...
Януарските протести на майките обаче говорят за сериозни проблеми не само в комуникацията с институциите, а и в същността на социалната политика към семейството. Или социалната политика трябва отново да стане семейна политика, освободена от патерналистичното начало, характерно за предишните периоди на социална политика в България  или следва да изоставим тезата, че у нас има социална политика насочена към семейството. Има социална политика, насочена към определени групи индивиди в риск. И към тях настоящата социална политика на сегашното правителство действително е по-щедра от предишните.
Само за сведение -  осигурителните обезщетения за бременност и раждане от 2005 г. са нараснали от 135 дни на 410 дни; обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, е нараснало от 130 лв. през 2005  на 240 лв. през 2009; еднократните помощи за раждане на дете, особено за второ дете са нараснали три пъти;  месечните помощи за отглеждане на дете до 20 годишна възраст, са два пъти по-високи за близнаци и почти три пъти за деца с увреждания през 2009 в сравнение с 2005 г.; доходният праг за получаване на семейни помощи от 200 лв. през 2005 г.е нараснал  на 350 лв. през 2009 г.
Едва когато социалната политика се управлява от визията, че цената на отглеждане на деца и особено на деца с увреждания от страна на семейството трябва да спада от година на година, така както разбират това във Франция при оценка на ефективността на семейната социална политика, ще може да говорим за успешна семейна политика и у нас. А дотогава, в обществото и в медиите ще преобладават дискусиите кой как разбира  майчиния и бащиния инстинкт.

"Само за сведение -  осигурителните обезщетения за бременност и раждане от 2005 г. са нараснали от 135 дни на 410 дни; обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, е нараснало от 130 лв. през 2005  на 240 лв. през 2009; еднократните помощи за раждане на дете, особено за второ дете са нараснали три пъти;  месечните помощи за отглеждане на дете до 20 годишна възраст, са два пъти по-високи за близнаци и почти три пъти за деца с увреждания през 2009 в сравнение с 2005 г.; доходният праг за получаване на семейни помощи от 200 лв. през 2005 г.е нараснал  на 350 лв. през 2009 г. "

Само за сведение обаче и цените на всички услуги,стоки и други нараснаха ен пъти,с малко думи-и през 2005г с тия пари не можеш да покриеш адекватно лечение на едно дете с увреждане и сега през 2009г е същото,какви увеличения какви 5лв?!
 

"Само за сведение -  осигурителните обезщетения за бременност и раждане от 2005 г. са нараснали от 135 дни на 410 дни; обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, е нараснало от 130 лв. през 2005  на 240 лв. през 2009; еднократните помощи за раждане на дете, особено за второ дете са нараснали три пъти;  месечните помощи за отглеждане на дете до 20 годишна възраст, са два пъти по-високи за близнаци и почти три пъти за деца с увреждания през 2009 в сравнение с 2005 г.; доходният праг за получаване на семейни помощи от 200 лв. през 2005 г.е нараснал  на 350 лв. през 2009 г. "

Само за сведение обаче и цените на всички услуги,стоки и други нараснаха ен пъти,с малко думи-и през 2005г с тия пари не можеш да покриеш адекватно лечение на едно дете с увреждане и сега през 2009г е същото,какви увеличения какви 5лв?!
Социалната политика трябва да е качествена,а не просто по-добра,защото по-добра е равно на никаква.
Защото вчера зам.кметицата на София на репликата да се осигури работа на хората с увреждания каза-ще има,но те трябва да са квалифицирани.Е как ще стане това като децата ни едва се добират до училище,много от тях никога не са го посещавали,за квалификация да не говорим.
Пример за това е младо момче от ноемврийския протест-прието е да учи висше образование,но за да влезе да учи в университета трябва някой на гръб да го вкара в сградата.
 

Привет! Прегръдки на Яна за "разсъжденията" по Конвенцията и нейната съдба в Родината ни!
Миналата седмица, както Тео и Пожар знаят, правихме кампания за закупуване на проходилка за ДМСГ /общината не ни одобри проекта поне за някаква част от сумата, но  изцяло финансира проект на едно НПО на възрастни слепи за Еньовденски банкет на открито!/ и парички за тока на Диана-ужасяващ пример за резултатите от т.нар.социална политика и поради това, че:

Понятието „служа на обществеността”, „публична дейност”, „обслужвам хората”, „променям се заради хората”, „ставам по ефективна, за да съм полезна”, „спестявам време и болки на хората”, и особено „помагам”, т.е. всичко онова, което представлява съдържанието на функциите на социалната политика изразявана чрез нейните органи, като че ли е чуждо на нашите институции и на публичните им служители. Очевидно е, че те се самоопределят единствено като администратори. Понятието, че са служители, а не служащи на институцията като че ли не се приема."
Няколко майки, заедно с децата ни продавахме стари наши играчки и книги, подарени ни от добричкото сдружение на писателите. За една седмица за по няколко часа на ден-време през което иначе си пием кафето и си бъбрим за кахърите ни-събрахме 870 лв, без 500-те, които от "Герб" ни дадоха "целево"-най-вероятно, защото седяхме точно пред предизборния им щаб. Водачът на листата им-иначе много симпатичен мъж е досегашен председател на общинския съвет-беше занимаван ен пъти за решаване жилищния проблем на Диана, с конкретни предложения и  идеи и наша помощ за благотворително осигуряване на ремонта на къщата.
Едва сега се сетиха, след като застанахме с "шапките" под носа им, че май имало начин да се реши проблема. Скъсахме се да обясняваме, че отношението към жилищния проблем на семейства с деца с увреждания трябва да е коренно различно от това на хора в неравностойно положение по други причини - неграмотни, мързеливи и прочие.
В крайна сметка, остатъка от сумата нужна за тока на Диана и за проходилката за ДМСГ ще ни осигурят от ХОЛАНДИЯ!!!!!!наши приятели. Не общината и не държавата ни!

Тео, пратих ти на пощата логото на алианса.Ако можеш пусни го тук за оценки!

На 1.07.2009г от 10-10,30ч в хотел"Света София"(намира се между Халите и бул.Христо Ботев)ще се проведе среща с политическите партии кандидатиращи се за парламентарните избори и родителските организации по въпросите на социалната политика за децата и семействата.
Събираме екип за тази среща.
ВАЖНО:
1.След изборите предстои подписване на меморандум  с ГЕРБ по проблемите на децата с увреждания и семействата им.
2.Омбудсманът на република България Гиньо Ганев ще събере обществения съвет по проблемите на семействата с деца с увреждания.