УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Може би от радост.
А и от това,че се замислих за самата себе си.Нямам право да се оплаквам и да мрънкам ......../което правя неволно,понякога/Да!- Ние се борим с несгодите на живота,но истинските борци са тези хора!Те са победителите в живота.

Жужи, в една от сериите на "Али Макбийл" я питат, "С какво твоите проблеми са по-значими от тези на другите?", тя отговаря, "Ами с това, че са мои."
Мисълта ми е, че никой не бива да се чувства зле, защото се оплаква от "несгодите на живота".
Всички искаме по-добър живот.
Майките на здрави дечица също се притесняват и те треперят над децата си.
На нас наистина ни е по-трудно, но това по никакъв начин не омаловажава чуждите грижи.
Аз също се просълзих като гледах клипчето, иска ми се и дъщеря ми някой ден да намери своето призвание и да се бори за него.

Успех мили майки.МОля се един ден народа да спре да се дели на ХОРА и ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ -все едно едните са нещо по -малко от другите.НИМа всички не сме човешки същества?!?! НИМа всички не сме се появили на този свят по един и същ начин?!? НИМа всички нямаме равни права?!?Правилно ajeliya никой не бива да се чувства зле,защото се оплаква от "несгодите на живота" но всеки един би трябвало да взима пример от тези дечица,които за съжаление нямат нашето здраве и въпреки това продължават напред.МАкар думите да са просто думи вярвам че един ден и твоята дъщеря ще намери своето призвание и ще се бори за него и не само тя ,а всяко едно детенце,защото бъдещето не е само на здравите дечица ,а на всяко детенце родено на този свят.

И аз, както винаги ще събера сили и ще се усмихна Макар, че в момента ми е доста трудно, но да се надяваме, че ще се справя. Супер сте!!!

Получих няколко много мили послания
на скайпа си!

Поствам едно от тях, нищо че е на латиница

Zdrasti Mina,dobre 4e si slogila tazi peticija na predstavjaneto ti v skype.
Az ne znaeh za tova ,no mnogo se razvalnuvah kato go pro4etoh i se podpisah.
Dano vsi4ko tova da zavarshi s uspeh!



Явно това е начина!!! 

За неригистрираните!  Не забравяй да кликнеш тук!   
http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala … lgaria/index.html

Оле, хора този клип е направо невероятен!!! От както го видях немога да се заема с работа. За пореден път се убеждавам, че няма невъзможни неща, само където някои са по труднио достижими.

Ето и при мен се получи!
Скайп съобщение от напълно непознат:Моля !Децата са смисълът на живот на всички.

Благодаря за клипчето! То ме подсети за нещо-кагато бях дете сестра ми, с 9 години по-голяма, имаше приятелка без ръце, тя се обслужваше по-добре от здрав човек и шиеше гоблени с крака.
Тогава си казах-щом тя може, значи всеки може.
Тогавашната държава беше построила санаториумите за осакатените от последната епидемия на полиомелит, вярно " в името на партията", но все пак... За тези деца се полагаха невероятни професионални терапии и нямаше клинчене.
А сега и здрави и болни-всички се гърчим да оцелеем в името на децата си!

С Вас съм! Усмихнах се с надежда - надежда за нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца.

Подписах
Успех и от мен!

Усмивка и от мен! 

Аз също получих много мили съобщения от хора,на които на случаен принцип пуснах петицията в скайп.
Ето още нещо,което мисля ще искате да видите:
http://vbox7.com/play:94e4124a
 

Погар,когато гледах клипчето дъхът ми спря ,но се сетих ,че навремето бях чела ,,Повест за истинския човек"
До някъде намерих общо!

 Ванче,има много хора като момчето от този клип,но както казва и Тео,малко от тях са българи,а още по-малко ходят сред нас,в другите държави не са изключение,както жената от следващия клип:

http://vbox7.com/play:21b5e752

Подобна история гледах преди време по реалити-тв-героят в нея е мъж роден без ръце ,който е израснал в специализирано заведение,но не дом за изоставени деца,а място където е лекуван и обучаван според заболяването си,в което се е научил с помощта на специалисти да прави абсолютно всичко,което би правил и,ако имаше ръце,където редовно е бил посещаван от семейството си.
Няма да забравя думите на майка му ,както и неговите собствени:
Майката:
"Когато се роди синът ми лекарите  казаха,че трябва да го запиша в специализирано заведение,за да се научи да се грижи за себе си,ако не го сторя  ще имам един увреден и нещастен човек в бъдеще,който ще страда,а заедно с него и ние неговото семейство.Не съжалявам,че той бе далеч от мен,сълзите ,тревогите,безсънните нощи,в които сме страдали за него са възнаградени-той успя."
Синът:
"Дълго време бях сърдит и огорчен от това,че родителите ми са ме оставили тук,не разбирах защо не може да се прибера с тях у дома за постоянно,но сега вече като голям разбирам,че това е бил единствения начин.Както виждате аз мога всичко-от самообслужване,до отличното образование ,което получих,имам работа,собствен дом и семейство-наистина мога всичко."

И пак си задавам въпроса-е как хората в други държави могат и правят живота на човек с увреждане достоен,а нашите управници дори не искат да чуят за подобно нещо?!

Не чуват, защото не разбират, и не само те, цялото общество не разбираме и не можем да чуем, по много елементарна причина, защото е далечно и епизодично в живота ни. В други страни, възрастните и децата с увреждания са навън, всеки ден са сред хората, общуват, познават се, децата играят заедно, съществува всекидневна близост и връзка, навсякъде, във всеки един момент от социалното ежедневие. Ето затова и така се случва промяната, ако си част от обществото, по всякакъв начин, то и то те чувства част от себе си. От самото общество излизат хората, пищещи законите, програмите, именно от хора от това общество зависи случващото се със семействата с деца с увреждания. Няма как, ако това общество не познава и не общува с тези хора, в крайна сметка да има реална и адекватна социална политика.
Т.е. с думи прости, процесът е двустранен. И за да може изобщо и да се помисли за случването на горното, във възможно най-зародишен вариант, като поемане на дъх, за да кажеш "А"....., то трябва поне, поне да има осигурена достъпна архитектурна среда. Иначе всичко останало е огромен балон с въздух, в който се реят празни приказки и глупости на търкалета, на които пък гореспоменатото общество се връзва, пак защото си няма и идея за какво иде реч.