За 5-ти път - за Магриба като стане реч, има при

Сърдечно Благодаря за пожеланията към моя малък принц

 Купона беше супер-аз..от разстояние    винаги съм в ролята на Дисководещият...

Магде,Събинче-   

Момичета- идеята ни е прекрасна.Така се радвам да се запознаем-Шакира, Делта,Yellow_girl
Пете- да..без обяснение наистина е неясно...ще гледам по-бързо да поправя,още повече че за показаните неща в общият албум ще говорим..Не съм сложила още и други фотоси-не дотам щармантни..но и това е част от този свят-така колоритен и пъстър!
Метна- благодаря      Ето-не питай Старило ,а Патило-....с моя Живот само до тука поже да се изпишат не една книги    Ще се разприказваме тука....лека-полека...  

Белбейче-...давай пресните красоти докато очите ни са още пълни с блясък ....  

Невена,Марси-..каквото кажете ще давам-и гривни и шокиращи кадри от Барбес,само за говене и манджи  не ме търсете че съм с двете леви заврени ....Така ще се радвам  да си спретнем хубав ,топъл мухабет...че тая Зима ще ме изпие със студ и дъжд....така ме подтиска

До обед  бях без нет....дано да не спре пак.
Рали-...напредваме бързо-направо си приготвяй оформлението на новата Тема...Какво да питаме Катя-че  Тя откога ни кани....ама ние все драснем по един-два реда ....и забегнем. Убедена съм  че Катето ще се радва на това че най-накрая .....ще се заговори за магреба като цяло....а аз чакам с огромно нетърпение нейните разкази и тези на Даниела   

Dala,ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА СИНА ТИ,ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ И МНОГО,МНОГО ДА ТЕ РАДВА      

Привет, красавици! Съвсем набързо само да кажа, че "метнах" и аз няколко снимки на Мароко. Не са теглени от мрежата, а мой приятел ми ги е пращал, лично негова колекция. За съжаление не си спомням местата, които е посетил и снимал, но по-запознатите могат да редактират и да напишат под снимките от кой район са.

Далка, слънце, много ми е натоварено тия дни, надявам се да успея с новата тема... Не обичам да претупвам нещата, ама и ти ме свари баш кога ми се пече яйце на д-то... Знаеш, че датата за защита наближава, и колкото е по-близо, толкоз няма време...
Ще се опитам с новата тема...

Мерси на всички, които са харесали снимките. Постарах се да подбера не тези, на които изглеждам добре    а тези, които имат малко или много връзка с темата  Макар че не е ли си на място - не си е и работа...
 
Успешен ден!

Кате, бе къде се скри ти там бе, айде изгони тва свеки от леглото ти и хвърли някоя трошичка и насам!! 

Здравеите арабелки    тъкмо заспа урагана Лина и хвърлих едно око на албумът ни  и си позволих да разгледам някои снимки ,страхотни сте   ,прекрасни снимки просто ,ама това е логиЧно арабин лоша булка не взема  .
Много ми хареса една рокля на Дала (розова с каЧулка ) от кога търся такова Чудо и като бяхме в Егопет исках да си купя ,но не намерих там откъдето минахме .А и нормален шопинг там не можеше да се прави .Постоянно те дърпат да купуваш и не смеех да оглеждам или да се спирам пред  сергиите.

Благодаря ти Marsy за публичния адрес 
Метнах там някои снимки

здравейте моми4ета 

аз още не съм видяла нито публи4ния нито другия албум,но съм с грип и 4ак сега малко ми се поразмина,та влезнах да 4ета

дала с малко закъснение-4естит рожден на сина ти-няка да ти е жив здрав и щастлив           

ако се съгласите да дете парола и на майка аз ще и направя албум,макар 4е няма нови снимки освен тези в другия албум,но поне на малкото коте мога да ка4а

Добър вечер

Дтти- оправяй се бързо-всяка зима уж ваксина си бия за превантивно....и все си го прекарвам грипа

разбира се че съм съгласна за паролата на Муфида,    То сме си пак същите ,но тук повече ще си говорим за Магреб-нали такава е и темата-образователна и познавателна

Шакира-разгледах с наслада албумчето ти . благодаря че го сподели с нас Много е красиви фотоси от Египет.
А защо на мен ми се мъдри някакъв спомен че съпруга ти е ....алжирец ...или пак не съм била в час
А за розовата рокля-с качулка......това е Джалеба. В столицата на Алжир знам че почти не се носи-така ми казва Белбей,ама там където бях аз-  град   Оран и близките му вилаети -Тиаред,Мустаганем,Тлемсън -се носи от всички жени...дори женените си покриват и носовете задължително. Ако там не си сложиш джалебата и фулара-...ми-погледите са такива че може да се смръзнеш на место
Хм,сега си спомних че поради доста високия ми ръст тази джалеба се струваше Къса на моята свекърва и ...взела че и разпорила подгъва...ами спечелили се там някакви четири пръста още плат....ама тя беше много стрикнта -какво ще кажат хората и как така
 ще ми се гледа  глезена... Не я долюбвам тая джалеба....от изкуствен плат е и само си е представи да е носиш на 35 и нагоре градуса ..с тези дълги ръкави и тази качулка на гърба....но иначе- Джалебите също си имали мода и ..тази е Тазгодишно модерно изпълнение  с цветя

Yellow_girl-    наистина имаш особенно топло излъчване ,което се усеща и в постовете- подкрепям напълно Мента

Линче- хайде покажи и твоите две съкровища...

Марси-наистина колко е пораснала Линда....какато върви ще е по-висока от теб   

Делта- ще разгледам снимките ,които си качила  с удоволствие   

Невена-къде си днес?

Рали-сигурна съм че ще спретнеш супер темичка-..ти си спец.Дай и линкове към старите теми до тук ,моля те...и най-вече към първата тема ...най-първата за Магреба-тунис ,Алжир и мароко....така ще е всичко систематизирано на едно место....

Дала, аз вече бях събирала линковете към старите теми и за това се включвам набързо, за да не се полага това усилие втори път и за улеснение на този, който ще отвори и следващата тема 

Встъпителната тема -  За Магреба -Тунис, Алжир, Мароко!Древна история и екзотика  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=239070.20

Лятна - магрибско - образователна - 1
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=313876.0

Втора лятна магрибска познавателна, чувствена
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=324268.0

3-та магрибска съдържателна, многословна и разяснителна - време за конспект
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329042.0

4-та магрибска, любопитна и ежедневна
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=339640.0

Само препоръчвам да се проверят за всеки случай (дали водят наистина към правилните теми), и после да се добави и линк към тази тема 
Лека вечер на всички,
аз утре трябва да изнасям някаква лекция и ми е притеснено, затварям за малко форума 

Да да Алжирец е ,тоест баЩа му е алжирец ,а маика му мароканка ,но нали обиЧаят при тях е ,Че какъвто е е баЩата децата вземат неговата националност.Та пропо Египет там ходихме на сватбенно пътешествие  ,та затова давам снимки от там ,заЩото не съм ходила нито в Мароко нито в Алжир .
ИнъЧе за тия рокли с каЧулката има и панталони към  тях  (като комплекти са) и един път тук(Белгия) видях едно момиЧе с такава джелаба и панталон и много ми хареса и се влюбих в тия модели .ИнъЧе за там просто незнам как ги носят. Ние като бяхме в Египет беше 50° на сянка ,просто не се живееше извън басеина ,а като излезеш от него изсъхваш за секундите и направо ти изгаря глава и кожа .За това и визитите по забелижителните места ги обикаляхме рано сутрин(беше към 30°).

Ех, момичета сега се връщам от Коледно пазаруване   Тежко е това, всеки хукнал, бута, ръга, тича... Но пък има и някаква магия дори и в тези шеметни дни и суетнята, стига да имаш нерви  
Разгледах снимките в албумчето и е наистина прекрасно да се запознаем дори така   Хайде и аз да кажа
Невена, благодаря ти Този локомотив е наистина много странен. Ние много дълго време го разглеждахме, обикаляхме от всички страни, зяпахме и по-късно един приятел каза, че това е някаква 100-годишна машина за обработка на земята. Видях преди време снимки на твоите дечица. Бяха невероятно сладки. Надявам се да качиш в албумчето някои други.
Шакира, невероятни снимки, ти си много чаровна.   Гледах ги поне 3 пъти   Все едно пътувах в Египет, а аз толкова искам да видя пирамидите. Къде сте били? А малкото бебче е толкова   Само да го нагушкаш  
Петя, аз сложих някои снимки в общия албум за Мароко и съм ги надписала, но може по-късно да драсна и някой друг ред под тях. Не са много, но пък част затрих много нелепо   Надявам се другият път да има повече  
Mentha     благодаря ти. Прекрасни думи! Не знам защо, но винаги съм си те представяла със зелени очи. Докато гледах снимките от сватбите ти имаше една, на която пишеше "Мъжка му работа" и много се смях, защото си представих колко сте се забавлявали и колко е било весело.  
Марси, колко е голяма Линда? Изглежда толкова чаровна и страшно самоуверена. На снимката, с другите деца е голям сладур    
Eye of Ra Много са хубави снимките от Мароко, които си сложила. Откъде са твоите снимки? Тази с хената е  
dala имаш невероятна усмивка   А дрехите са като на модно ревю. Червената много ми се харесва   Как се казва малкият бебок с червената "шапка"?

Момичета, чия е тинизийската сватба? Прекрасна е Искам и аз такава булчинска рокля  
ооо, отивам да пиша писмо до Дядо Коледа
Останете с усмивки  

Много, много имам да разказвам, но откъде да почна. Първо, съжалявам, че снимки не публикувах, но сестрата.... беше с мен на интернет и седи и гледа в екрана. Като питах после „Защо не ползва и тя компютър, защо не ми каза, че иска?”, мъжът ми каза „Аз казах да седи до тебе, за да не сяда никой на съседното място!”... Добре де, добре.
Малко ще е хаотично, оттук оттам моето писание, няма да дава представа кой на кого какъв е, но нека започна.
Аид е. Това е щастие за моите роднини и тъга за мен. Откакто сме заклали агнето, непрекъснато идват хора, някои идват по 2 пъти на ден и аз съм усъвършенствала дейността – посядване на диванче. Ядене също. Досега правих коремни преси.
Как хапват мароканци по аид:
1.   Чай и сладки;
2.   тажин – често агнешко със сини сливи и зеленчуци, ама зеленчука го побутват.
3.   Плодове
4.   Чай със сладки

Това всичкото става за 3-5 часа гости. Честно. Вчера обаче – четвъртък, аз на развален марокански – и каквото не мога да кажа, мъжът ми се черви да превежда, казах, че не трябва да се хвърля хляб, понеже прахосничеството е харам и не трябва да се седи повече от час – то си ги пише тези работи и в Книгата. Защо се ядосах: 12 часа е, идва един чичо - сещате ли се кой? Онзи, който все пита кога ще дойда. Със жена си. Яли сме за закуска в 9 часа – шишове или паста от арган с мед, за който иска, но в 12 пак се слага. Горепосоченото. Те полягват в гостната. Явно ще се седи доста. Добре... Често пъти ние с мъжа ми сме си правили сметка, за да отчетем нуждите на семейството, в което се оказва и вуйчото. Тъййй, на мене ми писва, нищо не разбирам, тези хора ги виждам всеки ден, само дето не са спали на леглото ми. Отивам да си взема компютъра. Искам нещо да си пиша, при все че съм до тях, да си пиша аз. Те обаче искат да гледат снимките и да си правим снимки, ама жените да не се виждат. Мъжът ми казва, че и контакт да включи, снимки ще потекат.
Конникът се сеща, че е момент да се изнижем, обличаме се и отиваме до пазара. То нищо не работи, ама да се разходим, да сме сами.
Обаче, нашите се обадили на един братовчед, който живее до пазара и му казали, че сме там, той звъни на мъжа ми и отиваме да ги видим. Викам си, половин час. Ама там мъжете в къщата говорят прекрасен френски, работят в имиграционните служби /казах вече, в Агадир има 4 военни бази и много от мъжете в родата работят или са работили там/. Почваме интересен разговор. Аз се отзовавам с една стая със всички мъже, жените от семейството са полегнали в друга стая. Те не говорят друг език и няма какво да разкажат, нито да попитат, нито ги интересува международното положение. От време навреме някоя идва, сервира храна пак. Не мога повече да ям! Освен това, притичват 2-3 момченца. Колко сме седели? Време за адан магриб. Значи много. Мъжете отиват да се молят. Казват ми да се чувствам дома си и да взема душ за молитва, да се моля и аз – като приключат те. Едната от жените застава с чайника и кофичката до мене. Аз обаче вече имам стратегия. „Не, благодаря, ще се моля у дома!” Мъжът ми знае, че така искам да кажа, че ще си тръгна. Трябва пак да идем у дома, но пред нас на улицата едни младежи с колела. Даваме им малко парици и да дадат да направим едно кръгче. То аз вече ще умра от седене и ядене. Дават ни. Запрята кака ви абаите и подкарва колелото, мъжът ми и той с едно колело. Да сме се въртяли 15-тина минути. После- пак у нас. Обаче чичото и той там. Готви се да вечеря и започва да крои едни страховити планове с нашите пари. За едно нещо много ме засегна, понеже ние с мъжът ми си решихме да постъпим по един начин и си платихме всички разходи, до цент, стискахме се, дето се вика, само и само да го осъществим и още се стискаме.
Откъде знаят? Като сме били на разходка, ни обсъдили, защо така, иначе да е! Ами като да е иначе, направи го, плати го ти... А и толкова сме им помагали с пари... ама той бил по-възрастен, да ни съветва. А лятото живяха цял месец у нас /разбирам, на всеки се случва/, 7 човека– тук в Мароко, стари, млади и деца, мъжът ми им поема масрафа, а той - само храна да е, не е малък, пари искаха за какво ли не, мъжът ми се кара с мене, понеже от нашата каса трябва да извади, а сега този човек ми дава съвети защо аз и мъжът ми сме постъпили по даден начин, 100% сме ползвали наши пари и наши са лишенията. Аз мълча, не че и няма какво да кажа, ще ядосам конника ми, ще го злепоставя да превежда, той се черви. По едно време идва още едни гост, но свекърва ми ни затвори в нашата стая, че този екземпляр е неграмотен /следователно е и беден/, има 2 жени, всички го мислят за прост и ограничен и няма да ми хареса. Както съм набрала, на връх аид да го отпочна и него. Дори не му видях очите, не знам сам ли е дошъл или със женорята. Казаха, че съм болна, а с мъжът ми седяхме в нашата си стая и си говорехме, ядохме и се смяхме и музика слушахме. Той поседя малко – 2-3 часа. Хапнаха порядъчно.       
Идва по едно време малката сестра, хубавицата и виква. Нещо говори, с много яд. Казвам си, пак аз нещо направих! Обаче не, мъжът ми и братовчеда с агнето слагат маратонките и тръгват, тя обяснява нещо си, явно дава насоки. Аз не си представям какво може да е. Ама те си викат „Хуя, деж деж!” /Братко, бързо, бързо!/
Отиват и се връщат по едно време с един фотоапарат и братовчеда държи на улицата пред нас един убитак, който явно беше ял бой. Мъжът ми сумти и вика „Не излизай!”. Реших, че някой нещо открадна, ама този апарат откъде се взе. Какво станало? Красивата сестра се оплакала, че някой я снимал без да попита може ли. Казала му да изтрие снимката, той отговорил, че ще се жени за нея... де да знам какво е казал. Тя идва у нас и съобщава на брат си и двамата с братовчеда се емват – на наказателна мисия. Отиват при онзи – нещастник, горкия. Дай апарата, покажи има ли снимка, защо я снима. Не знам дали са се разбрали кротко, ама не вярвам. Абе викам си, аз ако бях, щеше да яде шамарите от мене, но тя казва „Да се разбира брат ми! Аз затова имам брат.” Мъжът ми взел апарата и у нас, сестрата да изтрие сама снимката, и го водят да се извини. После ми обясняват някой ако ме задява, как щели да го бият и да вадят нож, ама мен и да ме задява някой, аз няма да разбера, малко неграмотна си падам дето се вика, тя ето затова сестрите ходели по мене.             

Ей такива работи вчера.
А чичото и жена му още са у нас. Т.е. останаха да спят, сега и на закуска ще се видим.

За женското гости – ходихме на булка, помните ли?

Нека кажа аз какво се случва по женските гостита.
Първо, да не забравяме, че 45-60 годишните жени може и да са неграмотни. Те няма какво много да правят, особено ако има снахи и дъщери – за тях е работата у дома. Понеже не са работили, те нямат усещането за време, бързане, цената на парите, това да си изкараш парите сама. Мъжът е длъжен да подсигури, а и е Аид.
Натоварваме се в една кола. На първата седалка – братовчеда, на задната седалка – 4 дами, всички мой размер и отгоре. Викам си – тази кола няма да тръгне! А, на първата седалка е и 5-годишната Салма.
Тук дори и в големите таксита – това са по-големи коли, на първата седалка до шофьора сядат 2-ма човека, а на задната – 4 ма. Няма майтап. Вече ми се наложи да пътувам на задната седалка, на една кълка, а другата извита да не казвам как, понеже бяхме с багажа, от автогарата – до нашата къща. На задната седалка има 2-ма мъжа, сяда конника, а аз съмд 
Шофира ни един приятел на мъжа ми. Отиваме да видим годеницата на братовчеда. Така съм седнала аз, че коленете ми опират в седалката на шофьора, ще го изкормя момчето. Ако си протегна ръцете, мога и да шофирам самата аз. Потегляме през едни квартали – бедна ви е фантазията. По кафенетата – мъж до мъжа, жени няма - нито на кафенетата по крайбрежната алея, нито из бедните квартали, нито сред кварталите за средна класа. При все, че е туристически град. Всеки 2-ри гараж е „телебутик” – магазинче с телефонни кабини за разговори в чужбина, може да продават и мобилни телефони и карти за презареждане, стари телефони, да разкодират някакви. Останалото са ателиета за поправяне на коли. Тук – там на централно място има „Уестърн Юнион” – мантрата на много мароканци.
Тук да кажа „добре дошли” на двете нови момичета. Отгоре-отгоре четох и малко съм като „чукча не читател, чукча – писател!”, но това, което едното момиче обясни – за нещастното посещение в Агадир не ме учудва никак за съжаление. Аз, Слава Богу, имах съвсем различно познанство с мъжа си, сега по различен начин живея, няколко месеца си знам как ми беше – разделени и в неизвестност, но ти, мила, си права напълно. Има и такива, из многото безработни младежи, които се специализират в омайване и измъкване на пари... то и в България има, къде ли не. Да не говорим, че има и блог-ове или чат, където щастливците, забили европейка, дават съвети – от всякакъв характер. Описват се включително много интимни неща и несъществуващи „подвизи” и се пишат глупости от рода „Европейките са сладки и могат да се целуват”, или пък „Най-лесно можете да проверите чувствата на европейка като й кажете, че ще се жените за втора жена! Тя, ако ви обича, ще издивее и ще ви прати смс и подаръци и ще обещава и ще направи много неща или ако може, ще довтаса!” Ужасно е. Съчувствам ти и ти пожелавам да следваш съдбата си. Твоите постинги са така важни, колкото и тези на всяка една от нас! За съжаление и това е Мароко. Много зависи в каква ситуация ще попадне човек!

За мароканци, които имат сериозни намерения е необичайно ние жените да идем сами. Поне някой от семейството трябва да има. Ако имат сериозни намерения, ще те понесат по гости, ще ти направят хенна, /къна/, няма как да не прочетете Ал-Фатиха пред свидетели – може да са двама мъже, може и семейството да се събере. Може да сте я чели вече, ама пак – да се радват как хубаво рецитирате. И да не е хубаво, те казват – „хубаво рецитира!” Ще ви посрещат както едно време на селски сбор. Ще настояват да се обадите на семейството и ще слушат и ще се включват в разговора. А другият елемент от посрещането на жената – това и марси може да потвърди – церемониалното изнасяне на ергенските постелки и слагането на спалнята, резетата на вратата от вътрешната страна – иначе се влиза на секундата и нещо се пита и се иска. 
Как така си попаднала в лоша ситуация, че и затворена, макар че в Агадир, ако не си в туристическата част, т.нар марина и на центъра на града да си попаднал, няма много полза за ориентацията. Като във всеки марокански град, това са входчета и изходчета. Ако тръгнеш да питаш за ориентири, могат да ти покажат или да те заведат, но ако те счетат за турист, вероятността да те метнат е голяма.
 
За доста мароканци, ние имаме пари, понеже сме европейци – странно заключение. Не сме особено удобни за мързеливите, понеже сме учени, грамотни, по-умни сме от тях и питаме „къде и защо?” ... не че при нас няма неграмотност, но хората на възраст от 23-45 години са доста грамотни. Дори и при нас да има неграмотност  - сега че учениците пишат с милиарди правописни грешки, но явната страшна неграмотност, както при нас при циганите, тук е доста често срещана. Особено на юг.
Можем да си пишем на английски повече от името. Освен това заминаваме в Европа, и те са свободни – за мързелите говоря. Местните моми /тук е нормално да има 17-28 годишни напълно неграмотни/ ги лепват „Жена ти я няма, защо не бъдеш с мен? Искам да бъда с теб. Ожени се и за мене!” Хубавките се лепят и те – за кекс, телефона й да се презареди, да излезе надвечер... Моят мъж каза, че в един хотел го искала една жена за дъщеря си, понеже е хубав и здрав и грамотен и работи. Ще я гледа добре, обаче той казал, че е женен и жена му е европейка и муслим и двамата работим. Неоспорими аргументи!
Ами как няма да се лепят по мъжете... неграмотните може и някоя –друга болест да имат – не говоря за гинекологична, ами такава, която иска медикаменти и поддържащо лечение, която тя не може да си набави – може и на лекар да не е ходила, че то пари струва, къде да ходи да се сваля из града и какво да работи тази жена, освен да се омъжи, да има някакъв живот осигурен - друго какво й остава? Тя не пита мъжа си къде беше, какво правиш? Тя дори може и да не го обича, ще се привърже обаче от нужда, особено ако първият брак не е уреден, на втората й стига да има храна, пари – тя сама не може да си изкара, не може да брои дори, кекс от време на време. Обясняваха ми, че неграмотната жена ще яде и ще спи, не може да си говори с мъжа си и ако я пратиш на пазар, ще й вземат парите – лесна е за лъгане, или пък ако й дадеш карта на банкомат, ще я забрави там. За неуките момичета това е живота, особено тук на юг. Учените пък не си вземат по 2 жени. Те си гледат децата да са на училище, семейството да е наред. Ние пък сме здрави, на лекар ходим, различни, както казва свеки „Една европейка ще научи мъжа си на обноски! Ти като европейка направи за мъже си това, което една арабка няма да направи, понеже не може и не иска, и Аллах вижда това!” Момчетата често пък висят по чатовете, че Европа е това, колко хора в семейството чакат на синовете? От друга страна са майките на мъжете. Те гледат с 4 очи за снахата да е хубава, здрава и грамотна, че това са повече доходи за семейството. Като е европейка, синът повече ще се уреди. Неграмотна снаха не им трябва, освен ако не е някоя, която да чисти из къщи и да ги гледа, когато синът иде в Европа, ама пък европейката ще издивее, нейното семейство, което след брака става и негово семейство ще направи страшен проблем, ще си я прибере и дори неговите пари няма да й трябват: една европейка е свикнала да работи, тя ще тръгне да се развежда, ще натири мъжа си, той дори и да не е задължен да плаща зестра и след развода – ако не я е дал при брака, или указаната в брачния договор сума за развод, ще е обсъждан и от околните, така че може за къщната работа да вземат някоя безработна роднина от голямото семейство. Сметката е направена много добре. 
Може и има 2-ри бракове по любов. Всичко има.           

Та да, откъде безработните мароканци взимат пари да висят по интернет клубове и да говорят по телефони, или да ползват т.нар. малки таксИта, аз не знам.

Та стигнали сме на гостито. Междувременно моят фулар е паднал – сестрата ми е дала една брошка за фулар, която странно се закопчава. Тя се е разтворила и свеки вика „ оправи си забрадката.”... ама как на улицата? Влизаме вътре. Едната от дъщерите носи огледало и ми оправя фулара, по различен начин от този, които съм направила у дома. Сещате ли се какво следва? Ще се обяснявам с мъжа си! Имам свидетели. Ще погнат голямата сестра, че не ми е обяснила, а не е виновна тя. После ще го мисля.
Влизаме сега в къщата. Почват се целувки между жените. От всички жени, из, макар, че съм най-покрита, съм най-видима. Берберките са увити увити...
Сядаме, жените в една стая, мъжете – в друга. Затварят ни с едно плътно перде с писклюли. Майката носи една стъкленица тоалетна вода. Дала, невена, сетете се – от стъклениците по 400 грама – във Франция много продават. Макар, че вече съм си сложила у нас парфюм, макар, че свеки ме е пръснала с друг, почват да ме ръсят и мене – ръсят наред – чудесийка. Няма значение дали е мъжки или дамски – пръска се народа, който е в стаята не подминава. Друг начин за освежаване е в миска хура /или меска схура/ - това е гумата, която се използва и за готвене, а също и се напалват дървени въглища, слага се в тях и гори и прави пушек. Застава се прав над пушеците, джелабата пада надолу до пода. Е този начин за освежаване насаме се прави.

Докато не съм забравила, в тази къща видях много „интересна” украса – една пластмасова елхичка – зелена, която е разпъната и на нея има сложени изкуствени цветя. Обаче бях в къщата на хората – не ставаше да снимам, нито ставаше да се снимам аз до елхичката, че много трябва да се обяснявам.   
 
Годеницата не мислете, че е при мъжа си. Тя е при нас, за да види свеки как шета и момичето лудо става. Мисля си колко сме освободени аз и мъжа ми, че правим каквото поискаме и още преди брака си живяхме сами.

На масата се появяват:
   
1.  Чай и сладки;
2. Тажин, ръчно месен хляб и кока-кола;
3. Чай и сладки и ядки;
4. Кус-кус със зеленчуци;
5. Шиш кебап;
6. Чай и сладки;
7. Плодове.

Това се сервира за има-няма 6 часа. През това време те си клюкарят – по тона и жестовете се разбира, аз си с играя със Салма и гледам телевизия ... направо си гледам.
Дойде една жена с бебе и добре, че го емнах него. То не беше „Зайченцето бяло”, „Хей ръчички-хей ги две”, „Буба лази”, хвър-хвър...., включително и репертоар от простотии, които си измислях /ми като не се сещам текста на песничките?/, ама нали никой не ме разбира... Ей на, свеки каза „Чудесна майка ще е!”
Ама на мене ми е мъчно за конника. Мъчно ми е. Хем е тук, хем го няма. Той пращал смс, а аз си оставих телефона у дома.       
Като се върнахме, си обясних аз за фулара. Мама потвърди защо е сложен различно. Мъжът ми пита „като беше при жените, мисли ли за мене?”
Как става ясно, че гостито свършва? Дават ти пак стъкленицата с парфюма да се олееш.

Обаче, друга случка. Една чиния дават на мъжа ми да яде нещо: странно, ама доста парчета. Към 5-6. Той го яде това месо, по едно време иска да дава и на мене, ама аз викам, че не ща. Отидохме си в стаята, а то какво било.... според местните, езикът на агнето е най- богат на енергия и затова свеки, в името на бебето, дето още го няма, ходила из квартала да купи от съседите. Ох, какво ви разказвам, такива подробности, но нали искате за знаете как е юга?                                 

Това е част от юга!                                     

Хайде да разкажа как се прави кус-кус, макар че сме казвали вече, но по следният начин. Това е ястие, което се приготвя в петък.
Кускусиерата е съставена от 3 части:

1.   Долна част – подобна е на делвичка: тясно дъно, разширява се корпуса и отвора – толкова тесен, колкото и основата. Има малки и големи съдове за кус-кус;
2.   Тавичка с отвори – подобна на тези уреди за готвене на пара. Там се слага кус-кус-а;
3.   Капак.

Първо в основната тенджерка се сипва мазнина, може да се сложи месо, подправки или зеленчуци, нарязани на едро – тиквички, моркови, тиква, зеле, доматчета – от малките – те се слагат накрая, нахут. Долива се вода и се вари.

В една огромна тава /кило кус-кус = едно евро! Много евтино, бих казала аз/ се омесва с ръка кус-кус-а с вода – малко, колкото да се слепва – не да е на каша. Преситва се през сито веднъж и се добавя зехтин. Хубаво е съдът с отворите да е уплътнен, за да не се губи влагата. Това може да стане като около основата вържете обикновена найлонова торбичка за покупки. Слага се върху основния корпус на кускусиерата. Като поеме вода, отново се размесва с един черпак и още малко сол и олио се слага.
Покрива се с капака. За половин час е готов – кус-кус-я според мен. За зеленчуците и месото – малко предварително трябва да се варят.

Като станат готови и зеленчуците, и кус-кус-а, се слага за основа той, а по средата – зеленчуците и месото, ако има.

Как се яде? Или с лъжица от основната чиния, или само с кора от хляб – колкото да загребете, или тук по-възрастните са много умели в това – да правят топчета от кус-кус и зеленчук. Не ги месят между двете длани, а взимат от кус-куса и зеленчука, свиват пръстите на ръката – дланта става като чашка, малко наляво-надясно движат дланта и става топче. После, както ядат малките деца /отварят си ръчичката пред устата/ – така се хапва това топче.               
   
Тук яденето от основна чиния – с парче хляб малко ме затруднява, понеже не винаги мога с хляба да взема парче от нещо, което е на по-голяма хапка. Затова и конникът ми дава парчетата и аз ям. Ей сега се сещам, че откакто съм дошла – 6 дена, не съм пила кафе. Последното пих в самолета. Марси, как искам Maxwell House, но ще ида аз сама на пазар – а да видим кога /чак на мене ми е смешно/, за да си купя каквото пожелая, че и други неща съм забравила- сега откривам.
Малко хаотично разказвам – оттук-оттам, но пък това са нещата така, както се случват тук, а и още не мога да следя темата. Като си взема модема – още не сме купили, ще се върна да наваксам с мат’рияла.

А шоколадите? Какво стана с тях? Няма и една единствена люспа, ни един станиол. Ни един бонбон, ни една вафличка нещастна, ни троха сирене, Нищо няма! Въпросните „3 в 1”? Охоооо, било ли е някога! Ще моля от Варна да пратят 2 кила Линдт и 2 кила Милка. Тук странно – няма Линтд и в супермаркета. Аз ако щете вярвайте, не съм допряла шоколад до зъбите си. Не че не ми даваха – с много тъга „вземи си”, ама аз като виждам как ядат, и казвам, че не искам. Аз ако изпоям толкова неща, колкото конника за един ден, да е жив и здрав, милият, ще се търкалям. А тук – мъжете едни дръгливи, а дамите са пухкави, ама както казва мъжа ми – ядене и полягване, не мислят за хляба, какво искаш?

Невена, в понеделник ще правя катък аз. Да видим докъде ще го докарам. Трябва да сътворя към 2-3 кила. Откакто съм тук, от около седмица, нито веднъж не сме се хранили сами само ние от семейството. Нито един път.     

По телевизията дават турският сериал GUMUS. Не знам обаче коя серия е. Може и да е 1000000000000000000000895-та. 

Понякога по сериялите дават сватба: мъжът, жената, 2-ма свидетели, четат Ал-фатиха и други сури от Корана. Тогава в семействата, в които са неграмотни, използват, че се чете Корана и слушат и повтарят. С очите си го видях това като бяхме на гости.       

За рекламите какво има: на хранителни продукти – олио, кисели млека данон /в микроскопични опаковки/, топено сирене – КИРИ – с една усмихната крава, сещате ли се – много весели реклами са, телефони, връзка ADSL, памперси, кампания „Срещу СПИН”. Много е успокояващо, че докато си гледа човек телевизия, няма да изскочи някоя гола жена, или друга с похотлив поглед, за да рекламира мултивитамини например, както е в България.   

Днес е неделя – много време не съм публикувала, но то време не остава, а и до нас е клуба, зад ъгъла точно, ама все се захващам с нещо, а и като се сетя, че сестрите ще тръгнат и те – или едната или другата, ще се долепят до мене - не ми се иска да ходя.
Та днес е неделя и вали ли вали дъжд. До вчера сутринта беше към 9 градуса, понеже  вечер става много студено, пред деня след 12 часа е към 17-23. За мен е топло и ходя с летните сандали. Те са по чехли. Половин час валя и сега вече има слънце пекнало. Няма и помен от дъжда. Като валеше, бяха по жилетки. 

Всеки ден казвам по някоя глупост. Заради всеизвестното значение на думата зъб, тук и „заповядай” буди недоумение.
Не помня вече какъв беше повода, но аз нещо не исках и ми казва мъжът ми „андърбък”. Свеки го изглежда и му перва една лека плесница по гърба. Леко де, и почва „ля, ля, харам харам!” /не не, грях, грях/ и ме успокоява. А това било „Ще те бия” и аз му казвам на български „Ще те бия!”. Научиха го бързо, понеже „щаба” на диалект е „четка”, но пък сега като ми казват „ще те бия” и завалят леко и се чува „Ше те ба”. Казала съм на конника да ги поправя, че много двусмислено е това.

А вчера, хем знам какво е зъб, ама пак аз на гости в съседите-роднини. Едно момченце се мотка – 2 годишен и вече ядем плодове и той идва до мене, бяга и решавам да му дам банан. Стаята пълна със женоря – свеки, майка му на детето, лелята, баба ми, мъжът ми също – Слава Богу. И аз да го викна това детенце и да го прилъжа и казвам на български „Я да видя имаш ли зъбчета?”... КЛАСИКА!!                 

На хамаам се ходи в събота. Тръгнаха всички, а аз не, че има много народ. Решихме с мъжа ми – родата да иде на хамаам, а аз да си остана малко сама – да се почувствам като у нас си. Да си направя маска на лицето, да играя упражнения, без някой да гледа и да цъка с език. Обаче не се получи! Ходиха на смени, че да не съм сама, да не се уплаша или да не излизам да се губя. Първо отиде мъжът ми. По едно време се обажда – викам си, какво стана, той плаче – „Липсваш ми, искам да ходим двамата, ама ще ни обявят за бутновници и ще пишат за нас. Ще идем в някой хотел в хамаама.”
Тук има мъже, които не дават на жените си за ходят на хамаам, за да не ги оглеждат другите жени! Има и много жени с никаб. Има и разголени мароканки.
Аз ако се надуша с някои европейки, ще ходя с тях на хамаама, ама няма да ме пуснат, за да не си говорим лоши неща за арабските си семейства и да не се обсъждаме. А сигурно и мен ме обсъждат насаме като са, но пак сестрата милата ще ходи по мене. Тя пък само ми вика „Обичам те!”
От седмица съм тук, а вече имам поръчка да търся 2 съпруги и 3-ма съпруга.   
 
Докато се е върнал конника от хамаам, аз превеждах едни текстове и съм заспала. По едно време, чувам го да говори до главата ми, а той-ухилен като за снимка с 2 реда бели зъби и с една шапка – плетена, да не му изстине главата. Голям сладур.

Тук много се радват, че съм дошла. С визовите кризи – представете си следното – той тръгва за Бг, заприготвя подаръци, от тук го изпращат, отива в Посолството, има си документи човека, всичко е наред, казват му „чакай 4 дена!”, той е в Каза при хората, в чужда, много бедна къща. Става глупостта с визата, той се връща с отказ, и в Агадир, и в Казабланка хората, при които оставаме викват „как така”. А виза за Англия имаше той!
Аз не идвам и не идвам. Събираме пари да дойда, да разплатим каквото има, че три месеца извън страната са това, аз приключвам одити и проекти на конвейер, но ме няма до него. Връзката не е приключила – редовно – телефони, скайп, интернет, каквото има, си го плащаме, колетчета насам-натам, но това не е достатъчно.
Вече се отчайват. Да не би да го използвам? Ама идвам най-сетне. Почва пак радостта. Успокоиха се и те, и аз, и моят конник роди следният сюжет за филм направо - ако не дойда, понеже ме е страх, да ходи да се моли за виза пак и пак, да показва документите, да моли военните роднини да помогнат – то щеше да стане още по-живописно тогава, или да се виждаме в Турция! Ако случайно го оженят за втора, за да ме забрави, при все че сме женени, той няма да се жени. А ако не сме били женени и сме останели приятели, той ще ме издири и ще се ожени за мен, а ако му кажа, след няколко години, че съм омъжена, щял да умре от мъка и да убие мъжа ми! Големи страсти, ей! Викам „Какъв муслим си такъв?”, той казва „Ревнив!”     

Тук т.нар карнавал още продължава. С овнешките кожи. При това снощи /събота/ се вихриха по улиците – пяха мъжете и свириха на перкусии, при това много добре, докъм полунощ. Така и мъжът ми се ядоса „Невъзпитани безработни, да притесняват хората! Глупаци без работа! Като свърши аид-а пак ще виснат някой нещо да им даде! Тука никой не мре от глад, храна има, мързели! Хайде лягай да спиш, къде си тръгнала по прозорците?” – а от прозореца не ми се вижда и главата дори.           

Хайде после ще разкажа как баба ни ходи на празненство в квартала, върна се с полунощ, с една тава сладки и ни събудиха – няма сън, няма нежност, да ядем посред нощ. Донесе всички клюки, от които нищо не разбрах.

Това с яденето не ми харесва. Като ида на гости и има деца, нося нещо – я плод, я кисело мляко... просто шоколад няма вече! Той се изяде и раздаде. За раздаването сърцето ми се къса. Не че ми свиди, но като знам как го носих и подреждах, обръща се днес мъжа ми и казва „искам шоколад!” Ами защо раздаваш по 2 на човек? Понеже мароканци били щедри. Та нося нещо на децата, давам го и се започва да се яде на момента, независимо колко часа е и дали са яли.   

После по телефона днес една братовчедка ме покани на хенна – на сватба във Фес, ама от големите – по 4-5 дена, но ще съкратят процедурата – хенна, ресторантско кетъринг и празненство и младите – те си се познават отрано и са живяли заедно в чужбина, отиват на меден месец. Хубаво, че ме поканиха да ида на сватба във Фез – към 200-300 км е от нас, но не ми казаха кога, обаче се чувствам поканена.

Az pak sum sas sestraqtq do shiyata, che i mujut mi visi do mene. Dqite mi pqrola za albumq. Imq mnogo snimki.

Много интересни разкази Кате  ,благодаря ти ,Че ги споделяш с нас  .Много ядене сте изяли ,Чудо ,Чудо не се и съмнявам де .Нашите съЩо заколиха 2 агнета(много ми е мъЧно за животинките ,аз даже не мога да гледам как ги колят  ) ,но оЩе не са ни поканили  .Като спомена за неграмотните жени, как  са си забравяли банковата карта в банкомата ,Чак се изпотих и изЧервих  ,на мен съЩо ми се е слуЧвало (е не буквално,но от бързане да прибера  парите и касовата бележка  се улисвам  ) ,но хубаво, Че пиюка машинката и ме подсеЩа  .

Yellow_girl благодаря ти за хубавите думи  ,Ще каЧа снимки и на пирамидите  .Нашето пътешествие първата седмица беше доста изморително и докато се адаптираме към климата ни трябваше време .Тръгнахме от Брюксел  -кацнахме  в Luxor .Oт там на пристаниЩето ни Чакаше кораба ,с които пътувахме по надолниЩето на Нил  до Aswan ,като правехме поЧивки и спирахме да разгледаждаме забележителностите около раиона .Отиване и връЩане Luxor-Aswan-Luxor 7 дни .След това от Luxor хванахме самолет за Кайро столицата на Египет .РАзгледахме пирамидите ,джамията която Мохамед Али -турски владетел е построил в знак на  уважение към египтяните .Ходихме и в музея в Кайро,които е един от наи-огромните музеи в света .Вътре има над 120 000 предмета изложени  и уЧени са  изЧислили ,Че ако искаш да видиш всиЧко изложено ,като пред даден предмет седиш по 2 минути ,Ще ти трябва месец ,за да видиш всиЧко .Ние бяхме там само 6 Часа и това време ни стигна да обиколим само  2 зали ,имаше много интересни неЩа ,легла на фараони ,предмети ,бижута ,статуи .Имаше възможност и да се видят мумиите на някои фараони  ,но аз съм много страхлива и не посмях .От Кайро с микробусЧе се запътихме към Ургада(Червено море) там ни оЧакваше екзотиЧна седмица на релакс  .Хубаво си изкарахме и добре ни се отрази  поЧивката  .Това е накратко 

МомиЧета харесвате ли Гад Ел Малих  ?Гледах новият му спектакъл попиках се от смях ,този  актиор е повеЧе от велик ,а за тези които се интересуват повеЧе за спектакълът  казва се" Papa est en haut" .Аз си го свалих с Еmule .СъЩо гледах и спектакълът на Jamel Debbouze  не е лош


И неЩо извън темата и съм сигурна ,Че мога да разЧитам на вас  и на вашата подкрепа и съприЧастност.Сдружение Зачатие организира утре протест  срещу наглото и бездушно поведение на български депутати, които са на път да провалят законопроекта за държавно финансиране на процедурите по асистирана репродукция и които оскърбиха всички български семейства с репродуктивни проблеми.Много семейства с репродуктивни проблеми и съпричастни ,ще се съберат пред НДК  с празни детски колички,също така ще участват и при Слави.Ние с присъствие не можем да помогнем за съжаление ,но нека да изпратим по една картиЧка в знак на протест .Тези,които имат деца знаят какво Щастие носят слънЧицата ни в домът ни ,Че няма по- голямо Щастие от това да си мама .Нека да помогнем на тези 270 000 български семейства да сбъднат меЧтата си .Аз самата съм минала по тоя път ,но в Белгия се поемат 6 опита както и лекарствата и всиЧки изследвания(75% се поемат от здравната застраховка)  ,а в България се поемат само лекарствата за една процедура (като самата процедура и всиЧки изследвания около нея трябва пациента да си плати на 100%) -което е смешно .Цената на една процедура в Бг варира от 5000-8000лв и не винаги става от първият път .А с българските заплати тези суми са огромни ,познавам хора които си изпродадоха имоти ,теглят кредити ,които изплаЩат с години само и само ,за да направят процедурата и ако е неуспешна -шокът е ужасен  .Така ,Че сега е момента да се мобилизираме заради тях ,заради всиЧки ония в БГ ,които  меЧтаят да имат дете ....
Ето от тук може да си изберете картиЧка    http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=32268.0.
А ето и адресите :
Комисия по здравеопазването: health_committee@parliament.bg
Комисия по бюджет и финанси: budget@parliament.bg
Комисия по парламентарна етика: k_etika@parliament.bg
Контролен мейл,за да знаем колко са пуснати : glasuvam_za_fond_asistirana.r@abv.bg
Благодаря ви предварително