Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

Нова хипотеза.
Прилича ми на изпитание за еволюционистите.
Или на хипотенуза?

Произхождаме от ... африканско племе/11 май 2009

В хода на ново изследване британски генетици и археолози проследили произхода на цялата човешка раса извън Африка и открили, че съвременните хора произхождат от 200-членно африканско племе, което прекосило Червено море преди 70 000 години.
Идеята, че всички хора извън Африка произлизат от една-единствена група хора противоречи на предишните теории. Според тях различните съвременни раси са се развили поотделно от по-ранен човешки предшественик, известен като Хомо еректус, в различни части на света.
Съобщението е на британските "Дейли телеграф" и "Дейли мейл", на които се позовало БНР:

"...Климатична промяна в миналото е причинила понижаване на морските нива и това помогнало на племето да премине от Африканския рог на Арабския полуостров и оттам да насели останалата част от света. Генетичен анализ, ръководен от д-р Питър Форстър от университета "Англия Ръскин" в Кеймбридж, показа, че съвременните населения в Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка са произлезли от тези общи прародители. Смята се, че промени в климата, настъпили преди 90 000-70 000 години, са довели до рязко понижаване на морското ниво и са направили възможно прекосяването на Червено море.
Резултатите от изследването бяха разкрити в документалния филм за произхода на човека The Incredible Human Journey, излъчен по Би Би Си. Учените смятат, че съвременните хора Хомо сапиенс са се развили преди около 195 000 години в Източна Африка и че за 50 000 години са се разпространили в други части на континента. Фосилизирани останки са открити на нос Добра надежда в Южна Африка..."

http://www.newscientist.com/article/mg20227091.200-coming-soon-f … le.html?full=true

Тук можете да видите симулация на събитията около колосалната черна дупка, намираща се в центъра на Млечния път. Симулацията показва кръговото движение на обектите, попаднали в обсега й. Астрономите се опитват да анализират това движение и по този начин да получат повече информация за раждането и формирането на  черните дупки.
За целта е изградена мрежа от телескопи, позиционирани в различни краища на Земята, наречена микровълново око. Окото ще наблюдава случващото се непосредствено до гигантското  масивно "чудовище" (с маса 4.5 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето). Учените вече са хванали в кадър страховитото място Sagittarius A* и макар качеството на изображението, с което разполагат на този етап да не е съвсем добро, те са ентусиазирани да настроят така телескопите, че да станат първите, направили дотатъчно контрастна и информативна снимка на гиганта в центъра на нашата галактика. Както и да докажат някои спорни въпроси около съвременната релативистична теория на гравитацията.
Ако успеят, ще сме свидетели на следващия сериозен напредък в човешкото познание.

Разбира се, че няма опровержения за Айнщайн. Що за глупости се пишат в нета и как може някой да опровергава Айнщайн!

Силви   

Холограма , браво за балерината! Разнищи я и ме изкефи. Много е смешно ,че все още има хора, които си мислят,че "балерината се сменя"от мозъка и двете полукълба.

Нова нАука!
Филематология 

Изучавала целувките.  


"В световната наука се появи нова дисциплина с официалното название филематология (philematology). Новото направление ще изучава фундаменталните физиологически, психологически и други особености на целувката, съобщиха newsru.com и Би Би Си.

Официалното признаване на филематология за наука е станало на конгреса на Американската асоциация за прогрес в науката (American Association for the Advancement of Science). Учените вече много пъти са правили изследвания в рамките на филематологията..."


http://science.actualno.com/news_247151.html

Това за кариеса е достатъчно, за да се вдене за каква "наука" става дума.
Скоро и мерака за организиране на гейпаради могат да го обявят за наука.
И двете стават хем за зрелище, хем за бизнес.


Далеч по-увлекателно четиво в тази връзка има тук

Тънкото чувство на Меркел
"...Учените най-после успяха да докажат, че за удоволствието от нежното съприкосновение, например - на устните с кожата или на ръката с коприната, отговарят именно клетките на Меркел.
Превръщането на един вид енергия в друг е уникален феномен, който и до днес не е усвоен напълно от технологиите. Първият двигател с вътрешно горене, конвертиращ енергията от химическите връзки в механична, е бил сглобен едва през XVIII век, а динамо-машината, превръщаща движението в електричество - в средата на XIX.
Природата, което съвсем не е изненада, и тук е изпреварила човешката мисъл с хиляди години.

Всичките наши чувствени органи се занимават именно с това - да превръщат механичните, химичните, светлинните и другите сигнали в нервен (електрически) импулс.
При това размера на биологичните "конвертори" е стотици пъти по-малък от генераторите, фотоелектронните усилватели и прочие технологични новости. Най-често е достатъчна една специализирана клетка и даже - отделен неин участък...
Пръчиците и колбичките на ретината, обонятелните окончания на лигавицата на носа, ресничестите клекти в органа на слуха и равновесието ни ни позволяват да получим повече от 99% от информацията за околния свят без да встъпваме в контакт с него - "от разстояние"...
Най-малко изучените до този момент си остават механорецепторите на кожата, регистриращи силата и продължителността на всякакви докосвания и съприкосновения..."

В статията подробно са описани рецепторите на кожата.
Всъщност публикацията в Science за значението на клетките на Меркел не е по повод някакво откритие, а съобщение, че най-после и експериментално е било доказано, че именно тези клетки са най-чувствителните от всички, разположени почти на повърхността и регистрират най-фино и силата, и продължителността на контакта с кожата. Нещо, което Фридрих Зигмунд Меркел е предположил още през 1875.

Е, това трябва да е "принос" и към свръхновата "наука за целувката"  

Това стоматолозите го твърдят, нАучно не знам как ще го докажат.

Темата за биологичните "конвертори" е много интересна. Няма позната друга машина за толкова ефективно преобразуване на един вид енергия в друг, като човешкия организъм. Стига, някои от функционалните системи да не дадат фира без време... Въпрос на фини настройки на сетива, възприятия, способност за боравене с информация.

Като стана въпрос за информацията - вчера гледах един филм за зараждащото се общество на т.нар. нановизьори. Най-големите учени в света виждат реална възможност за съзнателна промяна на "обективната действителност" чрез новите нанотехнологии. Генерирането на промени на субатомно ниво, чрез подходящи "команди"  би могло да преобразува една материя в друга, да промени функционалността на цялата система, външния й вид, оттам и възприятието ни за нея. Гледаш го - сладко плюшено мече, в следващия момент пред теб стои стъклена чаша. Това не е фантастика, нито приказка за феи, а предмет на бъдещата наука.

Ама, да се върна на целувките, де.

Работата е сериозна. Заслужава си науката. Мисля си, дали съществува животински вид, при  който също бихме могли да наблюдаваме такъв целувателен процес?

маймуните се целуват ...

а иначе попаднах на една статия в която се описва как бактериите планират своето действие
http://www.membrana.ru/lenta/?9409 въз основа на предишни действия ...
май ще окажат по-уни от колкото смятахме.

Хм. Не знаех.

Да.
http://video.dir.bg/video_open.php?id=50985

   

 

   Ето тук нещо по любимата ми тема за трансформацията на информацията   :

   "Учените успешно предадоха зашифрована фраза на разстояние без да използват електричество. Този експеримент може да стане начало на развитието на нов принцип за предаване на данни - информационната химия..."
http://gazeta.ru/science/2009/06/23_a_3214434.shtml


   Както е ставало дума в нашата темичка, трансформирането на информацията с цел преминаване на някаква бариера (времева, пространствена, материална) ме вълнува живо, понеже именно това би могло да е начинът на съществуване на "душите" и "възкръсването" на личността - чрез излъчване под някаква форма на всичко, случващо се в съзнанието на съответната личност, трансформирането му в друга форма и после - обратното му възстановяване.
   Същото като при холограмата, сещате се - триизмерно пълноцветно изображение, трансформирано в двуизмерни черно-бели чертички, подобни на баркод, и после - пак обемното цветно изображение, досущ като оригинала.

   В цитираната по-горе статия става въпрос за нещо различно, но принципно - в същата директория.
Учените се сетили как да кодират информация чрез светлина (чрез създаване на азбука с точно определени буквички - за точно определен спектър)
Идеята е в предаването на двоичен код във вид на импулси на цветен пламък, генериран с помощта на химическа реакция, която пък се случва върху т. нар. "информационен фитил" без използването на ток.
Те това са и търсели всъщност - алтернатива на "електрическата комуникация", но аз казах на мен защо ми е любопитен принципът на експеримента в случая.

   Процесът в този опит може да се сравни с предаване на послание чрез сигнални огньове или семафорни знаменца, използващи морзовата азбука. Условно са кръстили предлаганата система "инфофитил" - тя представлява сама по себе си лентичка от горим материал (в конкретния случай авторите са използвали нитроцелулоза).
   За да се кодира информацията върху фитилчето се нанасят соли на различни метали. Това е лесно да се направи с помощта на обикновен струен принтер или микрокапкомер.
По този начин при горенето йоните на различните метали изпускат светлина с различна дължина на вълната и нанесените върху фитила соли ще излъчват при горенето си различни цветове.
   Аналогичен е начинът, по който се постига ефектът при разноцветните фойерверки: синият цвят се получава от соли на медта, зеленият - от барий, жълтият - от натрий, червеният - от литий, стронций, калций, а в областта близка до инфрачервения диапазон, "светят" калият, рубидият и цезият.

   При конкретния експеримент, на който е посветена статията, са използвали три метала - литий, рубидий и цезий.
Авторите закодирали фразата "Виж, мамо, без електричество".
През няколкото секунди на горенето си пламъкът на информационния фитил променил цвета си толкова пъти, колкото били буквите в закодираната фраза. Декодерите я разчели успешно и информацията била изпратена и получена успешно, преминавайки съответната трансформация за преодоляване на пространството и начина на възприемане.

Примера, който даваш по-горе си е показно за трансформация, кодиране, разкодиране на информация, в конкретния случай чрез спектроскопски методи за регистриране (достатъчно достъпен), като идеята тук за принципа на приемане и предаване е наистина новаторска.

Колко ли още възможности за съхраняване на информацията съществуват? Сигурна съм, че са безброй.

Всъщност, всичко е информация. И източниците, и полетата, и взаимодействията са причинно-следствени явления. Това, което наблюдаваме в момента е резултат от предишни събития... Познание за миналото...

Не знаем какво точно става с нашите души след смъртта. Но, е сигурно, че всеки един от нас е допринесъл за промяната на събитията приживе.
За запазване на настоящото ни себеусещане и осъзнаване като личност е необходимо и достатъчно съществуването на механизъм за съхранение на всичко преживяно - спомените, както и възможност за функционирането на съзнанието ни (събраното знание)  в друга, подходяща среда.
А, съхранението и извикването на спомените се случва в мозъка. Той пък функционира чрез предаване на биохимични, електрически сигнали посредством невроните. Не виждам проблем да допуснем, че е възможно да се запишат тези сигнали във форма, която да възпроизведе отново след време това себеусещане, но в друга биологична среда.
Въпросът е каква е "формата".

Силви, 

Дано пак не повтарям вече писани неща, но попаднах на нещо интересно за мен:

Квантовата теория се разви далеч отвъд границите, отредени и от Айнщайн. В своя непрестанен стремеж да дефинират съществените характеристики на материята, физиците установиха, че най-дребните частици във Вселената - протоните, електроните, фотоните и пр., които са самата същност на материалния свят, излизат отвъд пределите на триизмерната реалност. Разбраха, че електроните въобще не са материя в стандартния смисъл на тази дума. Например диаметърът на електрона не се поддава на измерване - той може да бъде две неща едновременно: и вълна, и частица, всяка с различни характеристики, които от чисто материалистична гледна точка би трябвало взаимно да се изключват.

В ролята си на частици, те се държат подобно на по-големите видими предмети, например бейзболна топка или камък. Но като вълни по някакъв мистериозен начин електроните се превръщат в енергийни облаци, като се разтягат през пространството, очевидно способни да бъдат на две места едновременно. И което е още по-интересното, физиците са стигнали до заключението, че тези магически свойства характеризират цялата субатомна вселена, добавяйки умопомрачително, мистично измерение към природата на самата Вселена.

В света на физиката откритията са още по-зашеметяващи. Съвременните физици установиха, че наблюдаващият всъщност сам определя природата на субатомната частица! Когато физиците наблюдават частиците като частици, намират ги, естествено, като частици. Но когато започнат да наблюдават същите тези частици като вълни, ги заварват вълни. Заключението е, че материята се дефинира от перспективата на човешкото съзнание, а не от своята завършеност и крайност.

Физикът Дейвид Бом, един от учениците на Айнщайн, решава да задълбае в тази мистерия и отвежда още по-далече заключенията на новата физика. След като природата на субатомните частици зависи от гледната точка на наблюдателя, е напразно да търсим истинските характеристики на частиците - каквато в крайна сметка е целта на науката, както е напразно да мислим, че субатомните частици, есенцията на материята, са съществували, преди ние да ги забележим. По време на своите плазмени експерименти в Радиационната лаборатория "Бъркли" Бом установява, че отделните електрони се държат като части от неразривно цяло.

В плазмата, която е газ, съставен от електрони и положителни йони във висока концентрация, електроните в по-голяма или по-малка степен придобиват характеристиката на саморегулиращ се организъм. За свое огромно удивление Бом установява, че субатомното море, което е създал, има съзнание. По аналогия може да се каже, че обширната субатомна реалност около нас, съставляваща материалните творения, също притежава съзнание.

Изводите на Бом предполагат, че реалността има много по-тайнствена природа, отколкото се подлага на дефиниране чрез линейното човешко мислене. В тъканта на реалността Бом открива не само феномена за вълново-частичната двойнственост, но и една взаимосвързаност - непространствена или нелокална реалност, в която съществува само привидността на вълните, които освен това са и частици. Вероятно чисто интуитивно той осъзнава, че в крайна сметка е безсмислено да възприемаме Вселената като съставена от частици, т.е. като куп от несвързани неща, тъй като всичко е свързано - времето и пространството имат същото съдържание като материята.

Следователно дадена субатомна частица не се променя внезапно във вълна (със скорости, които би трябвало да превишават скоростта на светлината, както предполага Алберт Айнщайн). Защото тя вече е вълна, споделяйки същото непространство като частицата. В такъв случай реалността не е материална в никакъв обичаен смисъл на думата. Тя е нещо далеч по-обозримо, което физиците наричат "нелокалност", а мистиците го определят като "единение".

Въпреки несъгласията, които пораждат тезите му, Бом разработва още по-изчерпателно разбиране на реалността - за взаимосвързаното цяло, обладаващо съзнание, където цялата материя и всички събития си взаимодействат едно с друго, защото времето, пространството и разстоянието са илюзия, съотнасяща се към перспективата. Той разработва холографски модел на Вселената, при който цялото може да се открие и в най-дребната частичка от него - в стръкче трева или в един атом - и където материята, обстоятелствата и размерите са резултат от холографската проекция на неуловимата, ала изключително мощна съзнателна енергия.
Бом открива, че всичко е свързано с всичко останало - минало, настояще и бъдеще; време, пространство и не-време.

"Забранената история" - Дж.Д.Кениън

"Илюзия" може би не е точната дума. Защото времето и пространството са измерения, с които реално борави нашето съзнание. Те са понятия за размерност. Инструмент.

Иначе, да, глобално погледнато всичкото = цялостност/непрекъснатост. Всичко, което е.
Размерностите са за наше улеснение - за диференциране на отделните части, до степен, до каквато нашето съзнание е способно да прави разграниченията.

tonimar, имаш ли я цялата книга?

  Да речем, че нямат точно определени параметри и измерения.

Да, имам трите книги на Кениън. Купих си ги преди месец и както винаги съм назад с четенето.... и научните открития