Случи ми се нещо странно.. IV part

xenia, на мен не ми се връзва ако е призрак, да си сменя облеклото 
Намерих инфо за катастрофа с починало момиче от Вършец, на 18 г., но на 45 км. от мястото което се описва, били са компания от 4 човека и колата е паднала в дере, другите са успяли да скочат в движение и се спасили.

Имам усещането, че става дума за  нещо като остатъчна проекция или силна негативна емоция. Защото на това място е станала катастрофа преди година и нещо /предполагам, че са паднали в дере, защото не пише другата кола еди-какво си/, но е загинало момче, а спътницата /20 г. момиче от София/ му, се е отървала с контузии на главата, без опасност за живота.
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=150834
Питам се дали е възможно, момичето да травмирано до такава степен, че като заспи, да се "пренася" там - останах с впечатлението, че всички описани случки, са късно вечерта. Контузиите на главата, не са шега-работа, а тя може и да не осъзнава, че се "връща" и преживява наново всичко.

ПП. Баба почина на 06.02 /на 88 г./. До 40-то, постоянно се открехваха външните прозорци и врати /с райбери са!/ - събуждах се скована от студ. 3 дни преди 40-то /на 17 март/, малкият ме събуди, мяташе се, плачеше на сън и какво да видя - ДВД-то се включва и изключва само през минута, а балконската врата отново открехната... Не ме е страх, надявам се да е намерила покой, ако не, поне да я сънувам какво иска.

Xenia, склонна съм да приема сериозно всичко, което казваш, но ако е така и тези духове не знаят, че са умрели - няма ли кой да им покаже, никой ли не ги чака, за да ги приеме, да ги упъти, де да знам, все пак не са сами, нали? Страшно звучи да умреш, а да не го осъзнаваш и да няма кой да ти помогне да преминеш оттатък спокоен.

И аз да споделя нещо което забелязах.Не става въпрос за духове...то и аз незнам как да го нарека.
Преди пет години, в автомобилна катастрофа, загина моя приятелка(беше на 16год.), заедно с майка си и баща си.Малката и сестричка оживя по чудо.Не ми се изпада в подробности, защото още ми е много мъчно.Аз живея в къща, а приятелката ми идваше всяко лято при баба си и дядо си, които имат вила точно срещу нас.До оградата им има засадени четири дървета,не много високи.Ако баща ми не беше ми казал, нямаше да забележа какво се е случило- трите дървета са изсъхнали, само най-малкото е зелено.Незнам дали има връзка.
Другото, което ме смути, също ще го разкажа.Аз не отидох на погребението, защото учих в друг грат и просто така се стекоха обстоятелствата.Обаче ми беше много тежко и имах някакво тягосно усещане, затова реших да отида(чак 7 месеца след случилото се).Лошото беше, че незнаех къде е погребана(за тези които са от Варна- става въпрос за старите гробища).Уговорих се със съквартирантката ми да отидем и да потърсим къде е.Немога да опиша какво време беше.Първо като тръгвах от вкъщи заваля дъжд.Докато бях в автобуса заваля градушка(не много силна, но все пак...)След като се срещнахме с приятелката ми, го обърна на сняг(леко), докато търсихме гроба заваля доста силно.Точно като почти се бях отказала,защото снега закриваше надписите, приятелката ми намери мястото.При което спря да въли и се показа слънцето.
Ще ви излъжа кой месец беше(можеби октомври или ноември).И още и още настръхвам като се сетя.

Нещата не стоят точно така! Когато една душа е обзета от някакви емоции, страсти, желания или не може да си прости нещо, тази душа остава заклещена между небето и земята. Има кой да помага, но небесните закони не са като човешките. Никой не може да помогне на тази душа против волята й, т.е. уважават и зачитат личното й право на "свободна воля". Могат да помогнат като пращат точно такива хора, които ще се трогнат, че тази душа не е намерила покой. Когато се успокои ще поеме нагоре.
Трудно е да бъде обяснено, но се надявам, че поне малко успях.

Значи все някога това ще стане?

Да. Но понякога докато да се осъзнае душата може да минат и векове.

Говориш така сякаш си сигурна, че нещата се случват по този начин на 100%.

Dimi666, според мен се случват така, защото съм изпитала някои неща.

Интересно ми е да разбера според теб как се случват? 
Ако някой друг желае може и той да сподели.

Нямам точен отгогвор.Иска ми се да вярвам, че след като умрем има нещо (е,разбира се не ми се иска да съм заседнал между пространствата, изгубен дух  ) Но не изключвам варианта да няма нищо.Смъртта може да е като раждането- все пак не помниш как си се родил,идваш от нищото и отиваш в нищото.Разбира се странните истории, които се пишат тук(пък и аз съм описала това което ми се случи) може да наклонят везната в полза на това,че се случва нещо след това...
Незнам- да кажат и другите по някоя теорийка.

Хехе, те теорийките са изписани и ясни на всички:
- Първите вярват в живота след смъртта - безусловно.
- Вторите допускат, че може и да има нещо след смъртта, но не отричат, че може и да няма нищо.
- Третите не вярват, че живот има и след като умрем.

 

Темата е интересна, допада ми! 

Една притча, за да разберете как откривам доказателствата (за себе си, разбира се):

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?


Доверявам се на интуицията си! До сега не ме е излъгала!

Къде го намери това? Много ми хареса как е написано. 

Различни ли са дрехите в двата случая? Аз не обърнах внимание. Ако са различни, значи не е един и същ призрак.

Аз никога не съм чувала за подобни проекции на негативни енергии по пътищата. Но с призраци е пълно. Има геопатогенни зони, в които стават изключително много катастрофи и е пълно с призраци. В някои документални филми се показваха такива пътища, които хората наричат "път на смъртта". Предполага се, че става някакъв сорт изпадане във времева дупка за части от секундата, човек изпада в изменено състояние на съзнанието, което е причина за катастрофа. Дали тази геопатогенна зона е следствие на наситеното присъствие на неуспокоени души или пък те са само последствие, неизвестно. Но на такива пътища призраците са нещо доста често виждано, дори се споменаваше че едва ли не всеки втори минаващ от там е виждал.

Задаваш въпрос на който нямам отговор. Знам, чела съм, че почти всички умиращи след смъртта си са много объркани и не проумявали че всъщност не са живи, т.к. всъщност продължават да съществуват. Но си минават няколко последователни етапа на адаптация, а близките и които ги посрещат, им помагат да го осъзнаят за да преминат в отвъдното. Но също така съм чела, че някои при внезапна смърт, особено в млада възраст, особено при насилствена, не минават точно същите етапи. Може би не е съвсем било времето им, може би не ги очакват или пък те самите се вкопчват в живота и не желаят да приемат реалността. Знам също така, че прекалено силната емоция на роднините също може да ги държи тук. Не желаят да приемат и за това не осъзнават. Явно когато душата сама избира да остане тук, нещо се губи от усещането на реалността, на времето...знам ли...

Всеки е гледал филмът"Призрак"! Ами има си обяснение!