Да,мила тея,така е...
Все го натискам тоя бутон"отговори",пиша нещо и после го трия....
Все го натискам тоя бутон"отговори",пиша нещо и после го трия....
- Публикувана: 22 юли 2005, 18:29 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2005, 21:16 ч.
И при вас ли е така?
Здравей,juliana! Обръщам се към теб специално, защото откакто прочетох твоята история само за това мисля. Много ми е мъчно за това, което си преживяла.
Аз съм мама на момиченце Преслава и всъщност името ми е Христина. За щастие не съм приживявала загуба подобна на твоята или на останалите майки във форума. Дано никой никъде и никога не преживява подобно нещо.
Детето ми е родено на 28.10.2001 г., а терминът от началото на бременността ми все беше 22.10.2001- разбираш съвпадението. Освен това, когато тя се роди беше при мен в стаята и през трите дни от престоя ни в болницата, пред мен й слагаха всички ваксини, а аз не можех да си кажа заглавието от плач, въпреки че акушерките ме убеждаваха, че плаче, защото й е студено, а не защото я боли, бях сигурна, че тя всичко разбира и усеща. Затова и толкова дълбоко ме разстрои разказа за твоето дете. Но всъщност това, което искам да ти кажа е, че имаш ангел, който винаги ще те обича и ще те пази- теб и бъдещите дечица.
Знаеш ли, моят татко почина (поредица от лекарски грешки и лекарска немарливост) три години преди да се роди Преслава-така и не можа да види внучката си. Много страдах, защото разбрах какво е да имаш баща последните четири години, преди да си отиде- не можах да се нарадвам, Господ ми го отне отне бързо, но това е друга тема. Точно, когато бях бременна най-много мислех за него и съзнанието, че е там горе беше за мен най-голямата сигурност, че всичко ще е наред с мен и детето ми.
Бях си отишла за три седмици в родната Враца, докато бях бременна и точно там, всяка вечер имах почти физическото усещане, че татко ми се навежда и бди и закриля мен и бебето ми.
Май излезе доста дълъг и объркан текст, но с всичко това това искам да ти вдъхна сили и увереност, че твоето обичано ангелче Преслава бди над теб и те пази от всичко лошо. Бъди сигурна в това и ще изпиташ много щастливи мигове.
Дано не съм те разстроила, но наистина исках да споделя с теб това!
Прегръщам те.
Аз съм мама на момиченце Преслава и всъщност името ми е Христина. За щастие не съм приживявала загуба подобна на твоята или на останалите майки във форума. Дано никой никъде и никога не преживява подобно нещо.
Детето ми е родено на 28.10.2001 г., а терминът от началото на бременността ми все беше 22.10.2001- разбираш съвпадението. Освен това, когато тя се роди беше при мен в стаята и през трите дни от престоя ни в болницата, пред мен й слагаха всички ваксини, а аз не можех да си кажа заглавието от плач, въпреки че акушерките ме убеждаваха, че плаче, защото й е студено, а не защото я боли, бях сигурна, че тя всичко разбира и усеща. Затова и толкова дълбоко ме разстрои разказа за твоето дете. Но всъщност това, което искам да ти кажа е, че имаш ангел, който винаги ще те обича и ще те пази- теб и бъдещите дечица.
Знаеш ли, моят татко почина (поредица от лекарски грешки и лекарска немарливост) три години преди да се роди Преслава-така и не можа да види внучката си. Много страдах, защото разбрах какво е да имаш баща последните четири години, преди да си отиде- не можах да се нарадвам, Господ ми го отне отне бързо, но това е друга тема. Точно, когато бях бременна най-много мислех за него и съзнанието, че е там горе беше за мен най-голямата сигурност, че всичко ще е наред с мен и детето ми.
Бях си отишла за три седмици в родната Враца, докато бях бременна и точно там, всяка вечер имах почти физическото усещане, че татко ми се навежда и бди и закриля мен и бебето ми.
Май излезе доста дълъг и объркан текст, но с всичко това това искам да ти вдъхна сили и увереност, че твоето обичано ангелче Преслава бди над теб и те пази от всичко лошо. Бъди сигурна в това и ще изпиташ много щастливи мигове.
Дано не съм те разстроила, но наистина исках да споделя с теб това!
Прегръщам те.
Тея, юлияна, и всички майки на ангелчета при всички нас нещата са сходни най голямата трагедия е ходенето по улиците и при познати с деца, а още по голямата е стоенето в къщи със спомените. При мен е кошмарно когато срещам майки с колички усищам се всеки път как съм се втренчила в бебчетата и не мога да отлепя поглед и всеки път си казвам няма да правя вече така но да мамента в който видя количка и като хопнотизирана пак се втренчвам в бебчето. Същия кошмар е и когато видя бремена жена взирам се в корема и и...., сълзите сами потичат. Скоро ходих при сестра си която живее в друг град и има две малки децица които са толкова любвеобилни и много ме обичат но още първият ден нервите ми не издържаха разтроих се ужасно и се прибрах . И така от ден на ден надеждата ми е само в това че един ден и при нас ще се усмихне щастието и ние ще си имаме малки гукащи бебенца до себе си
нека надеждата да не ни напуска мили майки на ангелчета 
.
нека надеждата да не ни напуска мили майки на ангелчета .
Можете поне да се радвате 4е не сте в Африка,тук по4ти е невъзможно да сре6не6 жена която да не 4ака дете или пък не го вързала на кръста си и обикаля цял ден с него да продава.
Набрах се с грехове като ги гледам как ядат по улиците спят каде им падне и си мисля за на6ите след толкова усилия ,желания и ме4ти.
Набрах се с грехове като ги гледам как ядат по улиците спят каде им падне и си мисля за на6ите след толкова усилия ,желания и ме4ти.
Можете поне да се радвате 4е не сте в Африка,тук по4ти е невъзможно да сре6не6 жена която да не 4ака дете или пък не го вързала на кръста си и обикаля цял ден с него да продава.
Набрах се с грехове като ги гледам как ядат по улиците спят каде им падне и си мисля за на6ите след толкова усилия ,желания и ме4ти.
Набрах се с грехове като ги гледам как ядат по улиците спят каде им падне и си мисля за на6ите след толкова усилия ,желания и ме4ти.
Уффф, не знам дали си въобразявам, ама половината жени по улиците на София са бременни! Младите, де....не лелите с шкембета. Да не би да предстои демографски бум, или е заради топлото време?
то хубаво за демогравския бум ама за нас 
Не се отчайвайте момичета ще дойде и нашият ден
И аз като тръгна по улиците, само бебта и бременни. Непрекъснато мърморя на моя мъж и той само ми се кара. Мисля, че аз няма да доживея да се видя с корем или с количка. Не знам как ще я карам, онзи ден получих нервна криза преди да отида на доктор, ако ще е така всеки път ... ще се побъркам
Не знам как ще я карам, онзи ден получих нервна криза преди да отида на доктор, ако ще е така всеки път ... ще се побъркам Мисля, че аз няма да доживея да се видя с корем или с количка.
Откъде ти хрумват изобщо такива мисли
Легни си на дивана, сложи си ръцете на корема и му говори на твоето бебенце
То усеща, нищо че не чува още.
Говори му всичко което те вълнува и си гали корема
Забранявам абсолютно такива мисли!
Само ти вредят
И аз като тръгна по улиците, само бебта и бременни. Непрекъснато мърморя на моя мъж и той само ми се кара. Мисля, че аз няма да доживея да се видя с корем или с количка. Не знам как ще я карам, онзи ден получих нервна криза преди да отида на доктор, ако ще е така всеки път ... ще се побъркам
Не знам как ще я карам, онзи ден получих нервна криза преди да отида на доктор, ако ще е така всеки път ... ще се побъркам
, казах си че другия месец може да е моят месец и така всеки месец от 5 насам .Вдигни глава и мисли позитивно
може следващият път да се окаже удачнияВсичко което ни остава е само да се молим този ден да дойде колкото се може по скоро
Честно казано и на мен ми убягва картината да се видя с бебе. Така ме е страх. Ами ако не мога да се излекувам? Защото аз ве4е съм решила , за себе си, 4е съм дефектна.....много е гадно това 4уство и въпреки вси4ко се надявам да може нещи4ко да се оправи...
Бременните по улицата ги има, много са, като 4е ли наро4но все такива срещам.....и им завиждам. Особено когато си най уязвим тогава ти се струват все пове4е и пове4е.
Гледах една майка наскоро, ако мога така да я нарека,вървеше по улицата, нещо беше ядосана на бебето си, около годинка и половина, върви и реве та се къса и тя го блъска с един вестник по главата и крещи. Идеше ми да го взема и да и го завра в.........4овек трудно в такива ситуации осъзнава какво има. Вярвайте ми идеше ми да го взема детето и да избягам.
Бременните по улицата ги има, много са, като 4е ли наро4но все такива срещам.....и им завиждам. Особено когато си най уязвим тогава ти се струват все пове4е и пове4е.
Гледах една майка наскоро, ако мога така да я нарека,вървеше по улицата, нещо беше ядосана на бебето си, около годинка и половина, върви и реве та се къса и тя го блъска с един вестник по главата и крещи. Идеше ми да го взема и да и го завра в.........4овек трудно в такива ситуации осъзнава какво има. Вярвайте ми идеше ми да го взема детето и да избягам.
Цитат на: Teya
Честно казано и на мен ми убягва картината да се видя с бебе. Така ме е страх. Ами ако не мога да се излекувам? Защото аз ве4е съм решила , за себе си, 4е съм дефектна.....много е гадно това 4уство и въпреки вси4ко се надявам да може нещи4ко да се оправи...
). Мисля, че никоя от нас не трябва да се отчайва. Аз изпадам в такива настроения понякога, но ако нямам надежда за какво да живея? С всички е така. Трябва да мислим, че един ден ще сме мами на прекрасни бебета. Цитат на: iva0175
Миличка знам че ти е тежко и мен често ме налягат такива мисли дори днес правих тест понеже след два дни трябва да идва лелката и се надявах да не дойде но , казах си че другия месец може да е моят месец и така всеки месец от 5 насам .
Ей сега да ви се скарам и аз,какви са тия мисли от рода на "аз съм дефектна" и др.подобни?!
Всички знаете че нещата не са толкова предвидими и обясними-колко "дефектни "има с по 2 деца и ,за съжаление,обратния случай го има-проблем няма,а все не става и не става....!
Така че да се опитаме да се абстрахираме от горчивия си опит и да не му мислим чак толкова!
Знам,че е трудно....Но трябва!
Всички знаете че нещата не са толкова предвидими и обясними-колко "дефектни "има с по 2 деца и ,за съжаление,обратния случай го има-проблем няма,а все не става и не става....!
Така че да се опитаме да се абстрахираме от горчивия си опит и да не му мислим чак толкова!
Знам,че е трудно....Но трябва!
Момичета ,няма дефектни при нас ,ще си имаме още бебета и ще са ни живи и здрави !Просто времето е топло и затова има повече бебета ,а и ни се струва ,че ни вадят очите и са навсякъде .Аз лично така се заглеждам по бременните и по бебоците ,много странно та чак се захласвам да гледам 
Опитвам се да съм по-щастлива от факта ,че ще имаме бебе ,ама дали от хормони или не знам съм по-ревлива и все си мисля колко по-добре щеше да е да си имаме и баткото .Още повече се натъжавам ,но сънувах сън ,че пак ще си родя моето момченце и много ,много го целувах.. 
Вярвайте ми не съм луда само тази мисъл ме крепи
Опитвам се да съм по-щастлива от факта ,че ще имаме бебе ,ама дали от хормони или не знам съм по-ревлива и все си мисля колко по-добре щеше да е да си имаме и баткото .Още повече се натъжавам ,но сънувах сън ,че пак ще си родя моето момченце и много ,много го целувах.. Вярвайте ми не съм луда само тази мисъл ме крепи 
аз ве4е съм решила , за себе си, 4е съм дефектна...
Тея, недей така! Знам, че след толкова преживени кошмари е нормално да не си голям оптимист, но нямаш основание да мислиш така. Имаш жива и здрава дъщеричка, нали? Защо тогава реши, че си дефектна? Бъди поне умерен песимист и не се оставяй на мъката да те погълне! Излишно е да се тормозиш и да лишаваш близките си от усмивката си... и вярвам, че в някой хубав ден ще чуем от теб благата вест 
Прегръщам те!