И при вас ли е така?

Права си, но с времето разбирам, 4е нещо не е наред. Направо се 4удя как така родих едно дете. И то Пак след спонтанен и с ле4ения и бягния по лекари.И от тогава.....нищо, ама нищо, само болка и от4аяние. Мъ4а се да запазя духа си ама все по трудно става. Ще издържа, къде ще ходя, но ме е страх,много ме е страх ве4е.

Тея миличка, в никакъв случай не си мисли подобни неща
такива негативни емоции влияят отрицателно на организма, не се отчайвай а гледай само напред исками се да те прегърна и да ти кажа че само един силен човек като теб може да преживее всичко това и да гледа пак напред. И ма една приказка на старите хора че "Господ и рога да ни сложи пак ще ги носим, защото няма какво да направим"   затова гледай само положително и започвайте вече с опитите аз дори днес си взех билки т.е си ги самоназначих за да се надявам още повече за следващия месец и така докато стане.
Вярвай че не си сама и ние всички тук те подкрепяме а чудеса стават постоянно

Знам какво е, Тея.

Аз все още не мога да се веселя, както преди, не може да ми се отпусне душата дори да потанцувам. Дори понякога с дъщеря ми като си играем и танцуваме, след това изпитвам вина...
Знам, че не е добре, може би ощетявам живото си дете, но просто не мога...не е същото.

Така е и всеки път, когато видя момченце на възрастта, на която трябваше да бъде днес...Винаги гледам да докосна, да погаля такова дте, като че ли е моя син.

Всеки ден прочитам по малко от сполетялото ни нещастие. Чувствам го някак си общо.
Дните  минават. Всеки ден надзъртам в отчетната ни темичка на октомврийките. Там наистина срещнах невероятни момичета. За тях имам едно кътче някъде вътре в мен .
Вчера беше термина, на който трябваше да родя.
А вече имам чувството, че бебчо не е при мама и тати от цяла вечност. На 6-ти октомври влязох в черква - там се отприщих сълзите течаха без да мога да ги контролирам. Дълго бях таила болката в себе си. Цял месец. В болницата ме питаха всеки път, когато влезеха от персонала защо плача. Явно считаха за нормално загубата на бебе - ежедневие така да се каже. Пред моята стая говореха за оставено бебе в кашон пред някаква кооперация. Но така е явно - който иска бебенце с цялото си сърце и който го ражда ей така, за да го захвърли като носна кърпичка живеят на една и съща планета. Искаше ми се да ги попитам, да изкрещя: ЗАЩО НЕ МИ ГО ДАДЕТЕ? ЗАЩО НА ЕМЯТА СЪЩЕСТВУВАТ ТАКИВА ИЗЧАДИЯ И ЗНАЯТ ЛИ КАКВО ГУБЯТ?
 
При първите ми излизания от дома и аз имах някакво особено чувство, когато срещах количка. Едни противоречиви чувства - нещо ме дърпа да гледам бонбончето вътре, а аз не мога и се съпротивлявам. А само ако знаете как обичам дечурлигата. Може би, защото симпатиите са ни взаимни. Кое дете може да устои и да не открие диването в мен.
Кумовете ни не смееха да се видят с нас, защото няма кой да гледа малчото. А той толкова много ни харесва - на един акъл сме си. И ние него също - много готин пич расте. Накрая все пак дойдоха в къщи в пълен комплект. И дребето толкова добре ми повлия. Не можеш да си позволиш тъга, когато очичките на мъника те погледнат .   
Миналата седмица се видях и с една приятелка - и тя се притесняваше дали няма да се разтроя от бебата й (казва се Йоана). Видяхме се, но да ближем рани. Преди 10 дни беше починала сестрата на моята приятелка. Само на 35 г. и беше толкова мила. Горката им майчица - с какво го е заслужила .    Добре, че беше бебинката - детските очи не трябва да виждат сълзите на големите.

Така от около 2 месеца си мисля, че около мен се вихри световен заговор. Искам да минат колкото се може по-бързо следващите година и половина. А дотогава - ще се виждам с бебчовци и бебки, защото са ми влезли под кожата и аз под тяхнанта.   
 

РОНИ,
ужасно е наистина, когато поговорката "злото никога не идва само" се окаже валидна за собствения ти живот. Сви ми се сърцето, докат очетях редовете ти... как цветно и истинско виждам историята ти!
Времето минава - за добро или лошо не можем да го спрем. Времето лекува.
И аз обожавам децата, и те виждат в мен приятелче на тяхната възраст... а мъжа ми - мисля, че се е родил готов да бъде баща... но и нас ни подмина възможността февруари да сме си с човече... надявам се лятото обаче - то /или те/ да са налице. Вижда ми се справедливо след целия катарзис, който в този форум всички сме изживяли радостта да ни се върне двойно.
Затова именно съм сложила този подпис

Рони, един съвет от опит. Не влизай в от4етните теми. По добре недей
Аз влизах в на4алото, как съм го правила, незнам, може би не съм  осъзнавала още какво ми се е слу4ило, исках да се докопам до вси4ко де що има бебе, да съм във вълната,но....постепенно осъзнах, 4е само си при4инявам голяма болка. 4еститих на вси4ки моми4ета и от едни ден насам ве4е не влизам. Много ми е  мъ4но и го изживявам ужасно, защото виждам как растат бебетата им, а моето го няма, празнота. Не им завиждам на моми4етата, не е това, само бих искала да съм на тяхно място. Знам, оба4е 4е са едни супер майки и осъзнават какво имат.

И аз да се вклъча. Не си луда мила Тея, а си просто една страдаща майка. КАзвала съм го и преди, времето лекува, но до определена степен(поне за мен). Втората си и успешна бременност прекарах в огромни тревоги. За наша радост завърши благополучно. Повече от1.5 години измина от загубата ми, а всеки ден си мисля за моите момченца. Гледам им снимките, галя им мечетата- ангелчета, говоря на урните им. ПЛача, да всеки ден проронвам по някоя друга сълза. В началото бях подута от плач- плачех денонощно. ПОсле осъзнах, че те едва ли искат да съм тъжна. Намерих покой дълбоко в себе си, занейки, че те са на небето и бдят над нас. Просто по някое време тежкия камък ми падна от гърдите. Тъжно ми е да, но вече не се измъчвам с въпросите "ами, ако". Сега като погледна Таня и си мисля за тях.
За мен ти си силен  и добър човек. Нали знаеш, че след всяко зло идва добро. Господ ще те дари с едно слънце скоро!!!
Прегръщам те 

И аз си мислех,че съм се пооправила,ама не съм познала.
Вчера мъжът ми ме оскуба по невнимание,и аз ревнах малко от глезотийка не толкова от болка,и от там като се почна един рев с глас,ама като магарица ревах.
Той се ядоса,ужасни звуци съм била издавала,мисля че въобще не включи защо плача и това още повече ме разстрои и като изпаднах в едно самосъжаление...,рев до истерия.
Накрая,добре че се спрях,и аз не знам как.
И най ме дразнят,като ми викат някакви странични хора да се успокоя!
Ама те как си го представят това?

jivotat prodaljava i vremeto lekuva no tova vreme tolkova bavno te4e....
rasbiram kakvo 4uvstvas sastoto prijivianoto e ujasno,nesaslujeno jestoko.
 as 4esto poglejdam snimkata na mom4enzeto mi i sled tova osinovenoto mi detenze i vapreki bolkata ustanoviavam 4e ima sasto da se usmihna i da jiveia.
v momenta komsiikata mi e bremena 4aka vtoro bebe i prisnavam si 4e poniaoga ia gledam sas savist,ne e ot sloba prosto tolkova mi se iskase i as da sam na neino miasto,no strahat e mnogo goliam.vapreki 4e imam 4 samraseni embriona ne bih se resila da opitam oste vednaj....
moiat pat e drug i sam stasliva mama i se nadiavam da si osinovia oste edno detenze.
samo ne se otkasvai da si imas detenze i ne se obviniavai .
kolkoto i da e trudno triabva da jiveeme vapreki bolkata.ne se sabravia slava bogu angel4etata ste badat vinagi v sarzata ni, no pone bolkata stava ponusima.
pregrastam te