Нарочно да издереш с бронята си колата на непознат.

Още един прагматик , който си мисли че с пари се оправя всичко.
Пари за Каско , пари за ремонт , ама кво ти пука на тебе за децата дето ще я наследят тая държава , нали??
Железно народно мислене извади "Живеем каквото живеем па след нас потоп ако ще да става" 
Дано само се правиш на интересен/а ,защото инъче точно подобни цитати провокираш 
Очевидно ти е трудна задачата да поемаш отговорност... Остави "в бързината" , за къде бързаш ,за мангизи нали ?
Да ги дадеш после на отрочето и то да завърти каквото описах по горе...

"- ще се колиме ли? " ХАХА ти къде живееш бе човек ,те се колят и пребиват до смърт всеки ден!!!!

Като не искаме да си променим рахАта си заслужаваме и управниците , и стреса , и мизерията!

Понеже точно такива "невинни" вагабонтщини -като дране на коли- реално доказват на какъв хал сме и как реагира европеизираният българин

За твое сведение детето си възпитавам да обръща внимание на по-важни неща, да не става роб на вещите, да не е агресивен, и дребнав и да не се държи просташки. А каското са го измислили едни умни хора, за които одрасканата кола е  просто инцидент, а не повод за грандиозен скандал и агресия, които между впрочем са и причина за стреса и мизерията, в които живеят някои от нас. Ако разбера че аз или мой близък или просто някой до мен е болен от неизлечима болест, или пък факта, че в Студентския град се валят пияни "студенти" пред дискотеките, че убиват децата ни както се връщат от училище  - е това може да ме срути, а не че някой ми е одраскал колата - това се опитвах да ви кажа през цялото време - ТЯ Е ПРОСТО ЕДНА ВЕЩ и може да бъде поправена или заменена - но други неща не. А колата ти може да се одраска и в чужбина, където няма "европеизирани българи", е какво - и там ли да се бесят - хората просто си разменят визитките и отиват на работа, а ние си  скубем косите, тровим си нервите, на всичко отгоре правим дълбокомислени заключения колко некадърни и завистливи са всички около нас - а пък ние - света вода ненапита. Кой отвсички тук дето се възмущаваха и проклинаха завистливите нещастници, дето им одраскали колата може да се закълне, че никога, ама никога няма да одраска друга кола.....е, аз не съм толкова категорична, но не смятам, че това е повод за агресия и генерални изводи относно това какво представлявам като личност! Още веднъж - не си разваляйте празниците!

Гадно е да ти одраскат колата. Но как от едно удряне на броня стигнахте до злоба, завист...
И защо не си разменяме картички - ми авторката си го е казала - по-добре, че не е останал човекът. Иначе мъжът й не знам какво щял да направи. Била съм свидетел на ПТП - обикновеното е двамата да излязат от колите и ако не се сбият, да почнат да се наричат с разни епитети - досещате се какви.

Какво ще направи мъжът й?Нищо.Но застрахователите ще му направят сигурно нещо.

   

Мале до къде е стигнала темата. 

Мъжът ми е крайно спокоен човек, уважава други хора, но пускайки темата един от въпросите ми беше, защо за бога реагира така силно на някаква си продупчена броня. Защо на лицето му беше изписана скръб и имаше цял ден нещастна физиономия. Възможно ли е нарочно да причиниш вреда на напълно непознати - е това се питах и определено получих отговор - да възможно е. Самата кола беше спряна така, че да не пречи на никого, имаше предостатъчно място да паркират около нея и не пречеше на никого.
Вечерта докато къпеше бебето го чух как и обясняваше, че тя е най-важното и е време да спре да се кахъри за глупости.

Не е редно да се изпариш след като си ударил чужда кола, просто извикваш полиция и си чакаш. Не ми се е случвало и досега не съм издирала колата на друг човек, ако  видя такъв инцидент ще запиша номерът на колата и ще оставя бележка на стъклото на пострадалата кола, та даже бих и в полицията звъннала - не трябва да седим и да гледаме безучастно как се вършат дребни хулиганства. На всеки може да се случи и трябва да се реагира адекватно. Собственната си кола два пъти съм удирала - веднъж имахме спор с една кофа-тип казан и кофата спечели и втория път ме удариха докато паркирах - не съм правила трагедия и не съм викала. Колите ни винаги са били застраховани, та затова се чудих защо така изведнъж реагира половинката ми.

Благодаря на всички отговорили има много мили отговори  ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ от нас.

Е, всички знаем за мъжете и колите им. Не знам с какво да го сравня, но може би - да си купиш нови обувки и някой нарочно да ти ги издере.

  абсолютно 

Защо мъжете?Стига с тези мъже.Аз съм жена.

Уф и аз съм жена, но "навремето" колко сълзи изплаках за една кола.. не ми се ще да си припомням  понякога колата е много повече от една ламарина за притежателя и.. моята беше подарък от баща ми, първата ми хубава и лично моя кола  изобщо, с голяма сантиментална стойност за мен.. просто побеснях като ми я надраскаха с ключ, както и когато след време ми спукаха две гуми?!? и в двете имаше по 6 дупки 
Разбирам огорчението на тези, които държат на колите си, най-много пък ме е било яд на типичните просташки изпълнения, от които не печели никой - напр. да ти надраскат колата с ключ, да ти счупят стъклото и т.н. Като че ли по няма да ме е яд, ако ми откраднат нещо, поне някой ще го ползва  а чупенето и драскането освен трудоемки, са и неприятни и безсмислени и за двете страни.

Меги много съжалявам 
Напълно те разбирам аз преди наколко месеца щях да ревна че някакво такси ми беше огънало отзад колата, при условие че съм я взела с ясното съзнание че това е кола която ще претарпи много одрасквания и т.н. защото съм млад шофьор и още се уча, и все пак много ме доядя.
А вас с чисто нова кола просто не знам как ви е било

А защо е реагирал така - ами защшто е нова кола и още му е голям мерака според мен де 

А и между другото каква кола си взехте
Честита да ви е и да си я карате без никакви повече аварии

 Аз пък бих се афектирала повече ако ми откраднат нещо, защото инциденти, за жалост, се случват. Преди няколко години, съпругът ми трудно преживя липсващото предно стъкло на колата ни и то в деня, в който ни изписваха от болницата с новородения ни син. Понякога наистина боли за "купчина ламарини", особено ако и момента е неподходящ....

Инциденти че се случват, случват се, няма спор.
Обаче драскането с ключ не го отнасям към инцидентите  както и умишленото пукане на гума с нож..
Не че е хубаво и да ти крадат нещо де, естествено  но, когато свалиха предното стъкло от колата на мъжа ми го успокоявах, че вероятно е трябвало на някого, който, за разлика от нас, не може да си го купи  пълни глупости естествено, но човек все някак трябва да излезе от тези ситуации с минимум изхабени нерви...
 

 

Мпуле, ще ти пиша едно ЛС за марката. Мерака му е огромен, радва се като малко дете - с подобен поглед беше когато се женихме и когато разбра че ще имаме бебе. Единственния път когато го видях по щастлив беше  - от кеф и радост да рони сълзи беше при раждането на малката и при първото му гушкане в болницата. Та си представяш мерака му.
А това, че си млад шофьор не значе, че ще си одраскаш колата - аз чак на 10-тата година от взимането на книжката успях да изрисувам един калник и една врата с кофата за буклук. Тогава ми беше супер гадно, но не го преживях трагично.

Ох, като се сетя точно на 22.12.1995 ни откраднаха едно Рено 5 - и тогава бяхме гаджета на една година, аз от няколко седмици съм се нанесла при него, той в командировка извън БГ и ставам да купя елхичка и да я кича - опс няма кола, като се сетя що сълзи изроних, не е истина. Дано на никого ни се случва, но знаем нашата действителност. Та тогава ме боля, сега ми е кофти и то за съпруга ми, а на ламарината - еми случва се..

топикаЕхх че кофти случка сте имали, а е трябвало да е най-хубавият ден. Надявам се, че не се е отразило много.

Мадам Х Ясно, при мен ще е не с нови обувки, а например с ново бижу и то да се счупи. Тогава бих оревала ортълъка. Сега се сещам за едни обички - не се смейте - делфинчета бяха, загубих едната - още не съм я прежалила.  

Edelia и аз сега успокоявам мъжо с някакви глупост, от сорта, че това е първото излизане на колата реално с цялото семейство и виж ли неприятната случка означавала, че много ще ни върви с колата. После пък му казвам - да знаеш някъде сме съгрешили и сега ни се връща - мале колко дълго мисли милият какво е направил чак толкова.  Както и да е вече е усмихнат.

Ам, не знам. За мен колата е средство за придвижване.