Усещане за .... любов.

Ей Паси много хубава тема (само да те светна, че дъщеря ми така вика на розовото плюшено прасе)

Любовта е нещо, което неможе да бъде описано толкова лесно с думи. Много хора са се опитвали, но никой никога не е успявал, защото всеки чуства любовта по различен начин.
Любовта за мен е жената, която ме накара да се чувствам желан, обичан и ме накара да чувствам към нея нещо, което не съм чуствал към никой друг. Любовта е всеки път когато я видя да се усмихне, когато ме погали и ме прегърне. Любовта е това, което ме кара да правя всичко за нея, да мисля за нея когато я няма и да ми дава сили да продължа в трудни моменти. Любовта е топлината, която ме стопля в "студените" дни. Любовта е това, от което не бих се отказал и бих жертвал всичко заради нея. Някой казват, че любовта има много измерения. Според мен истинската любов е само една, след това нещо в теб се пречупва и вече нищо неможе да те накара да обичаш така. Любовта е и болка, когато оставаш неразбран и когато бъдеш наранен умишлено или не. Това, което не трябва да забравяме никога е, че любовта не е даденност. За нея трябва да се бориш постоянно, и да не я оставяш да изгасне. Любовта иска своите жертви и ако не си готов да ги дадеш, по-добре да не я предизвикваш, защото тя ще ти го върне тъпкано. Любовта трябва да ти идва отвътре и да я оставиш да гори без страх, че ще се опариш.
Любовта ме прави по-добър.

Нека завърша така:

КОГАТО СИЛАТА НА ЛЮБОВТА, ПОБЕДИ ЛЮБОВТА КЪМ СИЛАТА, СВЕТЪТ ЩЕ ПОЗНАЕ МИРА.
ДЖИМИ ХЕНДРИКС

В последните няколко месеца моето усещане за любов е по скоро болка. Живея с 1 мъж 10 години и го обичам все още толкова, колкото в началото.Наложи се той да замине в друг град и сега само петък, събота и неделя усещам истинската ЛЮБОВ. През работната седмица Любовта е телефонна.А пък петък сутрин е любимият ми ден, защото знам, че вечерта ще усетя истинската си Любов. Благодарна съм, че от тази голяма любов имаме страхотно дете, което ме радва и ми дава сили да усетя , че наистина ЛЮБОВТА  е истинка, независимо от разстоянието което ни разделя от неговият татко!

la-lutte,звучиш толкова истински и искрен!!!

Доста често,с тъжна усмивка на устни,си мисля,че и моят любим мисли така за нашата любов.Въпреки всичките ни проблеми.

Айде да не ви поствам писмата дето съм и ги писал, че ще наводните форума със сополи и сълзи 


Това не се мисли, то се усеща. Любов и мислене взаимно се изключват. Затова човек е готов на всичко, когато е влюбен.

Получаваш едно виртуално от мен за точно това изречение.

Щях да предложа бира, но някак не се връзва на романтизма на темата 

re и от мен

В момента и аз съм на абсолютно същото мнение. Предпочитам спокойствие, вместо вълнение и прохладна вода вместо пожар.
Любовта едва не ме уби, това не значи, че не я изпитвам, но когато го няма обекта, ми е много по-лесно.


Друга любов. Към себе си, към детето, към работата, към приятелите си. Щадене на собствените си чувства и огромно внимание към себе си.
Ако любовта беше само радост, и аз сигурно щях да се питам същото. Но спокойно мога да живея и без любов, без при това дните ми да са "празни".

определено не е само радост любовта,няма начин да е само това и да ти носи наслада ,тя е и болка,едното състояние ясно охарактеризирва другото.
Разликатав размислите ни ида от това ,че за м ен усещане за любов е всички тези любови които си изброила-към деца,към приятели към  личността най вече.
Обаче много ми харесва това състояние което ти описваш защото то говори за равновесие

Май дойде ред и аз да пиша за моето усещане за любов.
За мен любовта не е болка, нито пък страдание. Ако някога ме е боляло заради това, че обичам то не е било от любовта.
Боли от ревност, боли от разбити излюзии, боли от неосъществени мечти. Но те ли са любовта? Разбира се, че не!
От Любов не боли!
Тя е онова специлно нещо, което ме кара да летя. Прави ме по-добра в абсолютно всичко. Кара ме да преоткривам в себе си неподозирани качества и да усещам стойността си, да се ценя и да се обичам още повече.
Любовта е онова светло и свято нещо, което нося в себе си. Не и се противпоставям, не я отричам. Ценя я и я приемам такава, каквато е - понякога тиха и нежна, понякога - бурна и страстна.
Любовта ми дава сили да се справям с всичко, дава ми свобода и право да бъда каквато си поискам...  защото и сама знае, че не бих поискала нищо повече от това, което тя ми дава.

Любовта ли?
Най-лесно ми е да обичам децата си.
Да, не е най-възвишената любов тази, защото е естествена, инстинктивна, извечна.
Да се влюбя пак ми е заложено, тъй или иначе се случва на всеки.
Да обичам всички останали и да подхождам с любов към всеки познат и непознат, приятел или враг..., затова се иска да съм постигнала душевен мир ...
За съжаление, не познавам много такива хора.Да виждаш топлина в погледа им, дори когато изтърсваш най-голямата глупост...
Срещали ли сте човек с благост в погледа наскоро?  Аз не. А така ми се иска! Ей това е любов.

черпя те за тези думички,за мен това е най-голямото предизвикателство що се отнася до усещането за любов,със собственото си отношение да предизвикаш хората да бъдат толератни и добри не само с думите си,да не се предаваш на задръжки и да не те спират никакви препятствия.Съзнавам,че е утопия но за мен е дръзновение.

Да, съвсем скоро пих кафе с адвокатката, която урежда документите на фирмата на мъжа ми.
Познавям я от година някъде, не я виждам често, но всеки път когато съм край нея улавям толкова любов в погледа и. Не любов към някой конкретно, а просто... излъчване на любов!

Усещането за любов за мен са 'пеперудите" в стомаха, разбудени от погледа му. Да се загубиш в него.
Сълзите, от щастие, че любимия човек е до теб.
Да се събудиш и да поседиш в тъмното, слушайки спокойното му дишане до теб.
Да изпиташ физическа болка, когато го няма.
и.... подписа ми.

Обичам те.

Щом семейството прогресира, развива се, не спира да решава проблеми, да преодолява трудности, да върви напред- то тогава има ЛЮБОВ!

'Намерих се' в почти всички постове   

Извинявам се за офф-а