Усещане за .... любов.

Благодаря ви за мненията и съветите. Темата не е за мен, извинявам се че така се намесих и я обърнах.

pasinet, страхотна тема!

Защо е нужно да се влиза като гост.../всъщност знам за жалост-изпатих си вече от едно такова споделяне/.
Прочитайки мнението на К....все едно аз съм го писала.Исках да пиша на лични,ама...Аз съм в абсолютно същата ситуация.Обаче преди седмица избрах да бъда щастлива и мъжът ми се изнесе по негови си причини,които нямат нищо общо с въпросния господин Х.Но дори сега не мога да бъда с мъжа,когото обичам до лудост.Той е смисълът на живота ми,обаче той би предпочел принципите си/все пак аз вече съм била семейна,а и с дете/дори пред мен.А и двамата много се обичаме-как да пренебрегнем този факт...Вече не знам-объркана съм и иска ми се да следвам сърцето си,но не знам това ли е верния път и дали някога ще бъдем заедно.
Аз също се извинявам,че не пуснах отделна тема,но просто прочетох себе си по-горе и не се стърпях да отговоря.

magarence, а какъв е смисъла от такава любов, какво ти носи... Аз пък искам повече, искам да споделя любовта си, да я изживея истински....колкото ни е писано, но да я има реално. Не някъде, не аз до друг, той до друга, не мечтаейки един за друг.

лъвицата, и аз искам да следвам сърцето си, но не мога да си го позволя. Трябва да следвам разума си. Прекалено много несправедливости ще извърша, ако се оставя на чувствата си. Ще разбия две семейства, той чака дете....всичко е толкова грозно като го погледна отстрани и така искам да не съм аз тази, която играя в този  филм. Да гледам отстрани и да се вайкам колко са подли тези двамата, как са могли да си позволят да сигнат до тук, да лъжат и въпреки че осъзнават какво правят да продължават да се обичат и да живеят заради любовта си. ...Просто трябва да намеря покой със себе си. Но ми е трудно, тъй като отсреща непрекъснато се борят за нашата любов и просто не ме оставя да заблудя сърцето си.

В такъв момент и самата ситуация е нередна.Заедно сме от 8 години.Той не е обвързан,но това не прави ситуациата по-лека.Мразя да говоря за правилни и неправилни неща-разболях се от тежка,нелечима болест още когато бях на 20.....и винаги когато срещу това,което правя използват думата неправилно отговарям,че не е било правилно и на 20 да се чувствам осакътена.Той се притеснява най-вече от факта,че е лошо за детето.Че ще го объркаме и че той никога няма да се чувства негов татко....и макар да му се иска понякога няма да може да вземе участие във възпитанието му.

Сутрин отварям очи с мисълта за него, вечер заспивам отново с мисълта за него.

Отново откраднахме малко време. Съвсем мъничко време. Живея заради тези откраднати мигове. Треперя при мисълта, че ще го видя, че ще го прегърна. Потъвам в очите му и там виждам себе си. Прегръщам го, усещам ударите на сърцето му. Знам, че то бие за мен и завинаги ще бъде така! Прегръща ме толкова силно, че дъхът ми спира, последна прегръдка. Оставя ме да си тръгна от него, завинаги да си тръгна и да се върна при моя живот, другият ми живот, изграден от подробности, но и от най-важното - моите децата. Аз искам да тръгна и той ме пуска... Оставя ме да си тръгна въпреки, че сърцето му си тръгва с мен. Въпреки, че след мен не му остава нищо. Завинаги съм негова! Завинаги е мой! Животът ми е пустиня без него, но така трябва. Не съм същата, не искам да се усмихвам, нещо е прекършено в душата ми. Но въпреки раздиращата болка, изпитвам щастие че срещнах такава любов, макар и късно, че открих себе си в друг човек и друг човек в себе си... Мъничко сила ми дава мисълта, че той съществува там някъде и ме обича така силно както аз него. Благодарна съм, че го има! Макар и не в живота ми...

Това е за мен усещането за любов...

Искам да вярвам, че след този живот ще имаме и друг, в който отново ще се намерим и ще бъдем завинаги заедно. Толкова силно искам да го вярвам! Този живот е за децата ми и техния татко, който ме обича безумно...

Моля да ме извините ако ви се стори малко встрани от темата! Просто имах нужда да напиша това...